Двудневен празник – Националният фестивал на кешкека и народните умения, ще се проведе днес и утре в пещерското село Радилово. Събитието е организирано от местното читалище „Зора“ с подкрепата на десетки доброволци и дарители. За няколкото си години история се превърна в най-масовият празник, привличащ гости от цялата страна и от чужбина. Две години поред печели признание като една от 10-те най-добри граждански инициативи.
В програмата и тази година са включени впечатляващи атракции – състезания по мелене на жито и биене на масло в бурилка, представяне на местни легенди и малко известен фолклор, играта „Бабо, какво е това“, надиграване с български хора, уроци по народни и модерни танци. Местен млад творец – Атанас Бакалов, ще представи въздействащите костюми на супер герои, които сам изработва и с които е печелил награди от национални конкурси. Площадът отново ще бъде осеян с базари на традиционни храни, земеделска продукция, изделия на занаятчии.
Любопитен факт е, че празникът отчасти се финансира от баби на новородени, разказва секретарят на читалището Марена Вачкова, която е и главен инициатор на интересния фестивал. Самата тя отново е в категорията на жените, сдобили се скоро с внуци, така че ще участва с лични пари, които ще даде от сърце за здравето на внучката си Нели. Миналата година бабите дарили 800 лева. Възрастните жени с радост се включват в инициативата, а в основата й е вековната традиция да се раздава кешкек за здравето на бебетата.
Кешкекът е местно ритуално ястие, приготвяно от векове и свързвано с легендата за богинята Бендида. Поверието разказва, че хората в селото живеели в мир и разбирателство. Но настъпили години, в които жените не можели да зачеват. Ако някоя забченела, помятала или раждала мъртво дете. Тракийките ронели сълзи и отправяли горещи молитви към богинята на плодородието Бендида, но тя сякаш оставала глуха за тях. Когато в селото останали само няколко млади жени, една от тях сънувала чуден сън.
Тя срещнала в гората красива млада жена, която се представила като богинята Бендида. „Ще заченат жените, аз ще им помогна“, обещала, „но когато децата се родят, ще приготвите кеша (каша), от която ще раздадете на всички в селото“. Богинята заръчала да съберат най-хубавото пшеничено зърно, да го смелят между едри камъни и след това 9 пъти да се измие, докато стане бистро като сълза. Бременна булка да донесе мълчана вода и да я кипнат в голям съд, след което да добавят смляното жито и да бъркат.
Да бъркат и да наричат „Да порасне силно и работливо“, „Да бъде с чиста душа като зърното“. Когато детето порасне, преди сватбата му да приготвят отново кешкек и да го нарекат за здраве на семейството му, а след това и на децата му.
Разказала жената за своя пророчески сън на всички и всички дали обет да приготвят митичната кеша (кешкек) така, както Бендида им била заръчала. Сбъднало се обещанието на богинята. Забременели жените, родили се и първите бебета – големи, здрави деца. Запретнали ръкави жените от селото и забъркали божествената каша кешкек, която от този ден нататък се е превърнала в символ на новия живот.
Фестивалът се отбелязва всяка есен по това време вече от 7 години. Първото издание през 2010 година със съдействието на Българското дружество за защита на птиците бе „Ден на традиционните продукти”, в който взеха участие селищата от защитена зона „Бесапарски ридове”.Празникът обаче много скоро се разрасна до национален фест, сред чиито гости нерядко има и доста чужденци.
В програмата и тази година са включени впечатляващи атракции – състезания по мелене на жито и биене на масло в бурилка, представяне на местни легенди и малко известен фолклор, играта „Бабо, какво е това“, надиграване с български хора, уроци по народни и модерни танци. Местен млад творец – Атанас Бакалов, ще представи въздействащите костюми на супер герои, които сам изработва и с които е печелил награди от национални конкурси. Площадът отново ще бъде осеян с базари на традиционни храни, земеделска продукция, изделия на занаятчии.
Любопитен факт е, че празникът отчасти се финансира от баби на новородени, разказва секретарят на читалището Марена Вачкова, която е и главен инициатор на интересния фестивал. Самата тя отново е в категорията на жените, сдобили се скоро с внуци, така че ще участва с лични пари, които ще даде от сърце за здравето на внучката си Нели. Миналата година бабите дарили 800 лева. Възрастните жени с радост се включват в инициативата, а в основата й е вековната традиция да се раздава кешкек за здравето на бебетата.
Кешкекът е местно ритуално ястие, приготвяно от векове и свързвано с легендата за богинята Бендида. Поверието разказва, че хората в селото живеели в мир и разбирателство. Но настъпили години, в които жените не можели да зачеват. Ако някоя забченела, помятала или раждала мъртво дете. Тракийките ронели сълзи и отправяли горещи молитви към богинята на плодородието Бендида, но тя сякаш оставала глуха за тях. Когато в селото останали само няколко млади жени, една от тях сънувала чуден сън.
Тя срещнала в гората красива млада жена, която се представила като богинята Бендида. „Ще заченат жените, аз ще им помогна“, обещала, „но когато децата се родят, ще приготвите кеша (каша), от която ще раздадете на всички в селото“. Богинята заръчала да съберат най-хубавото пшеничено зърно, да го смелят между едри камъни и след това 9 пъти да се измие, докато стане бистро като сълза. Бременна булка да донесе мълчана вода и да я кипнат в голям съд, след което да добавят смляното жито и да бъркат.
Да бъркат и да наричат „Да порасне силно и работливо“, „Да бъде с чиста душа като зърното“. Когато детето порасне, преди сватбата му да приготвят отново кешкек и да го нарекат за здраве на семейството му, а след това и на децата му.
Разказала жената за своя пророчески сън на всички и всички дали обет да приготвят митичната кеша (кешкек) така, както Бендида им била заръчала. Сбъднало се обещанието на богинята. Забременели жените, родили се и първите бебета – големи, здрави деца. Запретнали ръкави жените от селото и забъркали божествената каша кешкек, която от този ден нататък се е превърнала в символ на новия живот.
Фестивалът се отбелязва всяка есен по това време вече от 7 години. Първото издание през 2010 година със съдействието на Българското дружество за защита на птиците бе „Ден на традиционните продукти”, в който взеха участие селищата от защитена зона „Бесапарски ридове”.Празникът обаче много скоро се разрасна до национален фест, сред чиито гости нерядко има и доста чужденци.
