Авторска изложба на майстора-медникар Красимир Кацарски ще бъде открита днес в Регионален исторически музей в Габрово. Той изработва всички видове изделия от занаята, копия на оригинали, традиционни съдове за Габровско, както и взаимствани от чужди влияния и образци. В настоящата авторска изложба са включени около 40 медни изделия и дипломи от майсторски състезания. Изложбата ще бъде открита от 16 часа. Кацарски, който е продължител на традицията, предадена му от майстора-бакърджия Петър Паунов, получава първото си майсторско свидетелство през 1989 г.
Медникарството (бакърджийство, куюмджийство) е старинен занаят в българските земи, упражняван още от древните траки и римските колонисти. Според надписи и датировки върху някои съдове то получава активно развитие от XVI до XX век. В условията на османското робство битуването на медните изделия се свързва с предпочитанията на управляващите, които използват котли (менци), тенджери, мангали, тасове, сахани, тави, синии, тигани, купи, кюпчета, чаши, кани и други.
Навлизането им в българския бит е част от създаването на балканската общност в рамките на Османската империя. Влиянието им е толкова силно, че техните наименования стават основа за формиране на местностни и фамилни названия. До Освобождението медникарството в България е развито във Видин, Шумен, Варна, Велико Търново, Свищов, Габрово, Троян, Ловеч, Тетевен, София, Самоков, Панагюрище, Сливен, Карлово. Особеност на българското медникарство е, че то се придържа стриктно към принципа за функционалност, както при формите, така и при украсата.
Практичността на изделието е по-важна от художествената му стойност. По време на Възраждането бакърджийството се специализира в производството на домашни съдове и църковна утвар. Въпреки навлизането на европейската мода в ползването на домакински съдове от порцелан и стъкло, медникарските изделия продължават да са част от бита на българина и в частност на габровеца в началото на XX век. Замяната им става знак за приобщаване към цивилизованото общество.
