За музикален живот в Габрово може да се говори от началото на XIX век. През 1813 г. в бележки на габровеца Иван Симеонов се споменават гъдулари или още наричани „кемененджии“, т.е. тогава вече е имало хора, които са се занимавали с музика с цел прехрана.
Споменава се и „банда“ - така се наричала група от габровски музиканти, своеобразен оркестър, свирещ в Габрово, през този период. В него всички музиканти свирели по памет и слух без да познават нотите. Но тъй като свиренето е необходимо само по празници и тържествени случаи, през останалото време повечето от музикантите се занимавали с различни занаяти. За начало на организирана музикална дейност в града може да се приеме периода 1840 – 1850 г.
През Османското владичество в България липсва нотопечат за разпространение на музикалната литература. Поради честите пътувания на габровци по чужбина, свързани с тяхната търговия, те донасят от големите европейски центрове сборници, песни, отделни партитури и др. Първите, които се занимават с музикално образование, са учителите от града.
Васил Априлов пръв систематизирано събира български народни песни. От средата на XIX век, Неофит Рилски и неговите помощници обучават учениците, извън учебното време, да пеят по ноти През 1891 година, благодарение на учителя и свещеник Стефан Кънев, нотното пеене е въведено вече като учебен предмет в училищата.
Музикалното образование в Априловската гимназия, в Девическото училище, както и в останалите училища в Габрово в периода след Освобождението е на висота, за което говори големия набор от хорове и оркестри и техните многобройни изяви.
„Ако габровци не са чували нищо за големия композитор Верди, те са се наслаждавали от неговата музика преди Освобождението още и от рано развили своя музикален вкус.“
д-р Петър Цончев – „Из общественото и културно минало на Габрово“, 1934 год.
На 6 януари 1892 год. по инициатива на младия габровец и музикант Васил Петков (Кулата) и с помощта на завършилите Казанлъшкото педагогическо училище габровци - Геню Денчев, Кольо Станчев, Петър Събев, Васил Цонев и др., се основава Първото гражданско Музикално дружество в Габрово чиято цел е да разпространява и развива музикалното изкуство сред народа. За председател на дружеството е избран младият учител Геню Денчев. Диригент е Васил Петков. Дружеството получава името „Струна“ и бележи важен момент в музикалния живот на града.
С близо 80 души членове и съставения почти веднага оркестър, дружеството усърдно репетира и след няколко месеца започва да изнася концерти, вечеринки и други. Тяхно дело е първото паметно изпълнение на „Учителския марш“ на Емануил Манолов, в Умниковото училище.
Габровското музикално дружество приема своя устав на 15 октомври 1898 год. и от него личи добрата му и строга организация, за което говори и приетия „Правилник за занятията на оркестъра и хора“ при дружеството. Дружеството развива музикалното изкуство освен със съставения оркестър и хор и организирането на концерти и вечеринки, но и дава частни уроци на желаещите да учат музика.
След няколко години, по ред причини „Струна“ спира своята работа (1903 г.), но за кратко. По инициатива на учителите Д-р Никола Михов и Милчо Шипков, както и други любители на музиката, той е възроден – 1904 г. Този акт е засвидетелстван официално с Протокол № 1, който е „По повод списък от 13 февруари 1905 г., на който са се записали лицата, които желаят да се състави в град Габрово музикално дружество“ Същите са свикани по-късно през годината, в Умниковото училище, за да съставят устав на дружеството и да се избере настоятелство.
От всички присъстващи е избрана петчленна комисия (В. Козумова, Н. Червенякова, Хр.Х. Стойчев, Пенчо Цокев и Милчо Шипков), която да състави устава на дружеството, за да има по-малко разногласия. Върху тях е възложено също така да изберат и име на дружеството, форма и текст на печата му и други подобни. Дружеството взема името на бележития габровец, композитор и музикант Емануил Манолов. Председател е д-р Христо Иванов, а диригент Милчо Шипков. С голям ентусиазъм Дружеството започва своята дейност, представяйки голяма част от културния живот в Габрово по това време. Паралелно с музикалната си дейност Музикалното дружество „Емануил Манолов“ изнася и театрални представления.
Войните от 1912 – 1918 г. спират дейността на дружеството „Ем. Манолов“, поради факта, че някои от неговите членове заминават за фронта. Част от тях, завръщайки се през 1919 год., с нови сили и попълнения продължават музикалната дейност и през 1920 г. възобновяват Дружеството, но поради недоразумение то е разделено на две: Дружество „Бетховен“ – с председател Петър Давидов, диригент на хора – Д. Генев и Ст. Гръблев на оркестъра, и Дружество „Емануил Манолов“ – с председател Андреев и диригент Лазаров.
Музикалния живот в Габрово набира сила. За първи път в Габрово се дават „стилни“ концерти. Д-во „Ем. Манолов“ изнася почти всички песни на своя патрон и много други главно хорови творби, а „Бетховен“ пред пълни салони изнася двете сюити „Пер Гинт“, специално за тогавашния секретар на Македоно-одринския конгрес Христо Негенцов.
На 17 декември 1922 год. двете дружества се обединяват под името „Габровско музикално дружество“, с председател П. Цокев и диригенти Лазаров и Гръблев. Спечелили симпатиите на целия град, те са финансово и материално добре, което им позволява да извършват и турнета из страната. В гр. Казанлък създават дори фонд за издигане на паметник на гроба на Ем. Манолов. Купуват се нови духови инструменти. Основава се и първата духова ученическа музика при Априловската гимназия. Всичко това благодарение на солидните дарения от страна на габровци жадни за музика.
В периода 1930-1935 год. Габровското музикално дружество е в истински възход, разгърнало широка музикална дейност. Хорът и оркестъра към Дружеството изнасят много програмни стилови концерти с шедьоври на български и чужди автори.
В последствие през 1936 г. (23 юли), съществуващите през този период, три музикални организации – Габровско музикално дружество, Габровски народен хор и мъжкият хор „Емануил Манолов“ се обединяват под името – Габровска музикална дружба „Емануил Манолов”. За неин председател е избран Стою Андрейчев, тогава кмет на Габрово.
С многото си преобразования Дружеството символизира нуждата и жаждата на габровци за музика през годините. Макар под различни имена смисълът му остава един и същ – да съхранява и разпространява музикалното изкуство сред членовете на самото дружество и гражданите.
„Преди 43 години, когато хоровото дело в България е било в своите пелени, когато хоровете из страната ни са се броили на пръсти, когато родната ни песен се е пеела само на един или два гласа …. група млади габровци, любители на музиката се събират да пеят и да свирят заедно и най-после турят основите на едно музикално дружество, което е оцеляло и днес“
Александър Петров, председател на Габровското музикално дружество – статия във в. „43 години музика“, Габрово, декември 1935 г.
Споменава се и „банда“ - така се наричала група от габровски музиканти, своеобразен оркестър, свирещ в Габрово, през този период. В него всички музиканти свирели по памет и слух без да познават нотите. Но тъй като свиренето е необходимо само по празници и тържествени случаи, през останалото време повечето от музикантите се занимавали с различни занаяти. За начало на организирана музикална дейност в града може да се приеме периода 1840 – 1850 г.
През Османското владичество в България липсва нотопечат за разпространение на музикалната литература. Поради честите пътувания на габровци по чужбина, свързани с тяхната търговия, те донасят от големите европейски центрове сборници, песни, отделни партитури и др. Първите, които се занимават с музикално образование, са учителите от града.
Васил Априлов пръв систематизирано събира български народни песни. От средата на XIX век, Неофит Рилски и неговите помощници обучават учениците, извън учебното време, да пеят по ноти През 1891 година, благодарение на учителя и свещеник Стефан Кънев, нотното пеене е въведено вече като учебен предмет в училищата.
Музикалното образование в Априловската гимназия, в Девическото училище, както и в останалите училища в Габрово в периода след Освобождението е на висота, за което говори големия набор от хорове и оркестри и техните многобройни изяви.
„Ако габровци не са чували нищо за големия композитор Верди, те са се наслаждавали от неговата музика преди Освобождението още и от рано развили своя музикален вкус.“
д-р Петър Цончев – „Из общественото и културно минало на Габрово“, 1934 год.
На 6 януари 1892 год. по инициатива на младия габровец и музикант Васил Петков (Кулата) и с помощта на завършилите Казанлъшкото педагогическо училище габровци - Геню Денчев, Кольо Станчев, Петър Събев, Васил Цонев и др., се основава Първото гражданско Музикално дружество в Габрово чиято цел е да разпространява и развива музикалното изкуство сред народа. За председател на дружеството е избран младият учител Геню Денчев. Диригент е Васил Петков. Дружеството получава името „Струна“ и бележи важен момент в музикалния живот на града.
С близо 80 души членове и съставения почти веднага оркестър, дружеството усърдно репетира и след няколко месеца започва да изнася концерти, вечеринки и други. Тяхно дело е първото паметно изпълнение на „Учителския марш“ на Емануил Манолов, в Умниковото училище.
Габровското музикално дружество приема своя устав на 15 октомври 1898 год. и от него личи добрата му и строга организация, за което говори и приетия „Правилник за занятията на оркестъра и хора“ при дружеството. Дружеството развива музикалното изкуство освен със съставения оркестър и хор и организирането на концерти и вечеринки, но и дава частни уроци на желаещите да учат музика.
След няколко години, по ред причини „Струна“ спира своята работа (1903 г.), но за кратко. По инициатива на учителите Д-р Никола Михов и Милчо Шипков, както и други любители на музиката, той е възроден – 1904 г. Този акт е засвидетелстван официално с Протокол № 1, който е „По повод списък от 13 февруари 1905 г., на който са се записали лицата, които желаят да се състави в град Габрово музикално дружество“ Същите са свикани по-късно през годината, в Умниковото училище, за да съставят устав на дружеството и да се избере настоятелство.
Регионален исторически музей Габрово
От всички присъстващи е избрана петчленна комисия (В. Козумова, Н. Червенякова, Хр.Х. Стойчев, Пенчо Цокев и Милчо Шипков), която да състави устава на дружеството, за да има по-малко разногласия. Върху тях е възложено също така да изберат и име на дружеството, форма и текст на печата му и други подобни. Дружеството взема името на бележития габровец, композитор и музикант Емануил Манолов. Председател е д-р Христо Иванов, а диригент Милчо Шипков. С голям ентусиазъм Дружеството започва своята дейност, представяйки голяма част от културния живот в Габрово по това време. Паралелно с музикалната си дейност Музикалното дружество „Емануил Манолов“ изнася и театрални представления.
Регионален исторически музей Габрово
Войните от 1912 – 1918 г. спират дейността на дружеството „Ем. Манолов“, поради факта, че някои от неговите членове заминават за фронта. Част от тях, завръщайки се през 1919 год., с нови сили и попълнения продължават музикалната дейност и през 1920 г. възобновяват Дружеството, но поради недоразумение то е разделено на две: Дружество „Бетховен“ – с председател Петър Давидов, диригент на хора – Д. Генев и Ст. Гръблев на оркестъра, и Дружество „Емануил Манолов“ – с председател Андреев и диригент Лазаров.
Музикалния живот в Габрово набира сила. За първи път в Габрово се дават „стилни“ концерти. Д-во „Ем. Манолов“ изнася почти всички песни на своя патрон и много други главно хорови творби, а „Бетховен“ пред пълни салони изнася двете сюити „Пер Гинт“, специално за тогавашния секретар на Македоно-одринския конгрес Христо Негенцов.
На 17 декември 1922 год. двете дружества се обединяват под името „Габровско музикално дружество“, с председател П. Цокев и диригенти Лазаров и Гръблев. Спечелили симпатиите на целия град, те са финансово и материално добре, което им позволява да извършват и турнета из страната. В гр. Казанлък създават дори фонд за издигане на паметник на гроба на Ем. Манолов. Купуват се нови духови инструменти. Основава се и първата духова ученическа музика при Априловската гимназия. Всичко това благодарение на солидните дарения от страна на габровци жадни за музика.
В периода 1930-1935 год. Габровското музикално дружество е в истински възход, разгърнало широка музикална дейност. Хорът и оркестъра към Дружеството изнасят много програмни стилови концерти с шедьоври на български и чужди автори.
В последствие през 1936 г. (23 юли), съществуващите през този период, три музикални организации – Габровско музикално дружество, Габровски народен хор и мъжкият хор „Емануил Манолов“ се обединяват под името – Габровска музикална дружба „Емануил Манолов”. За неин председател е избран Стою Андрейчев, тогава кмет на Габрово.
С многото си преобразования Дружеството символизира нуждата и жаждата на габровци за музика през годините. Макар под различни имена смисълът му остава един и същ – да съхранява и разпространява музикалното изкуство сред членовете на самото дружество и гражданите.
„Преди 43 години, когато хоровото дело в България е било в своите пелени, когато хоровете из страната ни са се броили на пръсти, когато родната ни песен се е пеела само на един или два гласа …. група млади габровци, любители на музиката се събират да пеят и да свирят заедно и най-после турят основите на едно музикално дружество, което е оцеляло и днес“
Александър Петров, председател на Габровското музикално дружество – статия във в. „43 години музика“, Габрово, декември 1935 г.
Регионален исторически музей Габрово