На Празника на Добрич - 25 септември, във Фейсбук си припомнят живота в града в недалечното минало. Благодарение на Петко Петков се качваме на машината на времето. Той е постнал есе от Светлин Илчев, нотариус, озаглавено „Ако си кореняк добричлия“, което е споделяно стотици пъти и събира спомени на десетки хора в коментарите. Потопете се и Вие!
"Ако си кореняк добричлия:
-знаеш къде са Пинета, Червената пръст, Пития, Камбовите маази, Стария орех, Чарлито, Гаази баба, Кобаклъка, Тържището, Реджията, Дочкината махала...
-Първа детска градина smile emoticon
-ял си питка "Мечка" и кебапчета на "Мечата дупка"
-купувал си "Радебергер" от сладкарница "Албена" и тетрадки от книжарница "Албена"
-гледал си филми и концерти в кино "Добрич", кино "Родина" и лятното кино
-ходил си на концерт в залата на читалището (мисля, че след земетресението 1977 г. я затвориха)
-помниш изгорелия театър
-посещавал си "Лозарска среща", "Ропотамо" и лятната градина на ресторант "Добруджа"
-спомняш си "Детмаг", "Електроуреди" и "Домашни потреби"
-спомняш си магазин "Платове" на "Свободата" и пронизителния вик на търговеца седнал пред него: " Игли-и-и-и-и, копчета-а-а-а, калерчета-а-а-а "
-слушал си хора и ръченици виртуозно изпълнени на уста от метача на коопчетата бай Митьо Китката
-ял си геврек с боза на "Стария Добрич"
-пръскал си новогодишните си печалби на "Млад техник" и "Спортни стоки"
-баба ти те е питала: "Къде скиташ като миндовата кучка ?"
-или поне един път си чувал израза "Това да не е на Кьор Пенчо фурната ?! "
-ходил си на сбор на "Гаази баба" и по късно на "Кобаклъка "
-пътувал си с "Албената"
-помниш кога построиха ж.к."Балик" и ж.к."Дружба"
-минавал си покрай училище "Димитър Полянов"
-гледал си сеир как една седмица събаряха трезора на старата банка
-помниш двата постамента и коня на Джаич, който така и не беше изграден докрай
-купувал си си писалка от книжарница "Максим Горки"
-гледал си "Червената шапчица" в кукления театър, който се намираше на местото на органовата зала, преди известна като "Георги Кирков"
-знаеш коя е на Ради Бешков къщата
-помниш Ламбо
-ходил си в младежката дискотека
-знаеш къде бяха "Димят", "Амброзия", механа "Шабла" и кръчмата "Силистра" (да не се мъчите, беше в една пресечка до гара "юг", до нея имаше бръснарница, сега там има огромен трафопост )...в тази бръснарница чух за пръв път "Една българска роза " на Мария Нейкова, бях впечатлен
-купувал си бразилско кафе от сладкарница "Москва" и месо от съседния магазин "Родопа"
-купувал си си вафли от старите хали
-посещавал си "Пионерския дом " и "Дома на младия техник"..."
Ето още много спомени в коментарите във Фейсбук групата „Добрич“:
Галина Колева: Ламбо - питаш го колко е часа, а той ти си подава ръката и ти казва "виж, че бързам"
Mihail Filev: А ние дето сме родени четиридесте години помним и още,павираните улици,родилния дом в сградата преди да стане пионерски дом,родилния дом в сградата на пазара която събориха сега паркинг на пазара. Игли-и-и-и-и, копчета-а-а-а, калерчета-а-а-а,ластик ,куки съкретни и машини игли и още и още изкопа на открития басейн направата на езерото ,парка ,лятно кино ,,Кроснев,, лятно кино ,,Родина,,строитеството на у-ще ,,Вапцаров,, още и много почти забравени неща.
Анифе Мусова: Ами старата автогара на центъра и също шадравана и геврекчийницата до него и автобус обиколна номер едно, който минаваше покрай театъра, дето изгоря
Павлинка Русева: Също и спирка кара Иван
Marinela Kirova: там на бакалията се редяме за маслини
Cvetanka Georgieva: Централ с фонтана вътре!
Marinela Kirova: а какви гевреци печаха отстрани
Ана Новачева: Колко хубаво, да добавим и сладкарница Захарно петле; и Централ с шадравана...
Мариана Кирова: Книжарница Максим Горки беше само за книги
Боряна Янкова: Основно за книги, но имаше и писалки. Вече не си спомням какви точно, но бяха в кутийки и се пълнеха като спринцовка
Виолета Кирова: Не съм кореняк Добричлийка,но помня и ,,Пеещото езеро“. Помня и събора на Добрич,дето го правеха в Батова. Току що млада снаха дойдох,бяха почнали да правят двете кубинки под Резиденцията-трета щеше да има,ама изби вода и се отказаха. После направиха Дружба 4.Добротица,Строител…
Лазар Пенев: А гласа на човека, който продаваше " Игли-и-и-и-и, копчета-а-а-а, калерчета-а-а-а ", помня и в друг вариант "Куки за чорапи, за фанели, за дантели, машински иглииииииааааа"
Някой зевзек подхвърля "Капанчета за въшкиииии" и следваше нецензурният отговор "На майка ти ....
Петко Петков: Бай Злати :-) Бай Злате разтяга ли се ластика? На майка ти ...се разтяга
Теодор Бешков: Бях дете, когато почти всяка сутрин по паветата на улица "Васил Левски" гордо пристъпваше едно изключително красиво и силно животно, унгарска порода товарен кон, и тропотът на копитата му в гранитните павета отекваше в околните къщи. Сякаш цялата улица трепереше изпод копитата му. Заставах на прозореца и се наслаждавах. Конят, с едро мускулесто тяло, дебели и силни крака, дълга светла опашка и грива, теглеше огромна каруца, поне такава я помня от детските си спомени. Това животно изпълваше представите ми едновременно за неизчерпаема мощ и горда осанка.
Анко Димитров: Преди"Стария Добрич"боза купувахме от "Пчела" и то на литър! О и "Кобаклъка" събота или неделя на поляна,на кебапчета и лимонада (и бира разбира се) охладени в лед! А за сладоледа от количката на Бага мери...
Силвия Митева: Бягахме от час на " Лалето" в парка
Лазар Пенев: Ние живеехме до Горните хали. Имаше един продавач на "Плод, зеленчук" - Сашо, викаха му Шашмата - Голям веселяк и бързо "пипаше" с кантара :)
Теодор Бешков: Продавачът на зеленчуци и плодове всъщност беше известен като "Мишо Шашмата". Вътре в халите пък работеше друг продавач - Савата. От него съм купувал наливно олио.
ерхан сюлейман: Аз пък живях срещу Дараците, които вече ги няма !
Георги Георгиев: метача на коопчетата не беше бай Митьо а бай Пеньо
Aynur Erol: Баш си беше Митьо - Митко китката му викаха. Винаги имаше забодена каитка зад ухото и свиркаше с уста прекрасни мелодии народна музика
Георги Георгиев: точно така но се казва Пеньо и живееше на Д Ковачев
Naska Koleva: Срещу сладкарница "Комсомолец" се продаваха пирожки и всички в края на учебния ден бягахме до там и наредени на опашка чакахме
ерхан сюлейман: Пекарницата на Бай Ангел на пазара помните ли я !?
Mihail Filev: имаше до него ковачница
ерхан сюлейман: Да, по цял ден висях там и гледах как ковачите ковяха подкови и подковаваха конете ! Интересно ми беше
Мая Геoргиева: Ееех,мили спомени! Татко ни водеше на втория етаж на Свободата да пием цитронада и да ядем мелба. На Мечата дупка ядяхме питки мечка, а в сладкарница Пчела до старата автогара продаваха страхотни банички. В голямото междучасие си купувахме сироп от сиропчийницата пред у-ще Хр.Смирненски. Купувах си книжки от руската книжарница...
Mihail Filev: А някой да си спомня за лудия Петър и Стояна !
Ruska Dimitrova: аз ги помня, тя се къпеше в Сухата река пред нас и той я пазеше, макар никой да не ги закачаше, хората ги приемаха, каквито са, нямаше злоба и агресия
Йорданка Карадалиева: Аз помня реколтата на бате Ангел. За празниците носехме тави с ястия и той ги печеше. След като изпечеше всичко, печеше семки. Много вкусни бяха. Той беше много интелигентен. Обичаше да рисува.
Георги Георгиев: А нещо за бай Жоро , който продаваше сладолед на пазара - там където сега е управлението им - гледаше към ул От Пайсии и с табелката зад него - ДНЕСКА С ПАРИ -УТРЕ БЕЗ ПАРИ - е това утре все не идваше
ерхан сюлейман: Все ходихме да си купуваме сладолед от Бай Гошо !
Иванка Радева: И всички момиченца, които си купуваха сладолед наричаше Ванче, а момченцата Гошко.
Ана Новачева: А може би само училище в Ботев, си спомнят Тони Бонбони- един човек, който продаваше бонбони, които правеше изглеждаха като цветни стъкла - имаше червени, зелени ментови и нови с орехи. Сякаш и сега усещам вкуса им - бяха по пет в хартиена фунийка за десет стотинки. Само ореховите бяха по-скъпи.
Валентин Гроздев: да помня Тони бонбони , живееше зад халите , в уличката на баба вида , продаваше бонбони които правеха в къщи , носеше ги в метална кутия и със щипка ги вадеше , бяха по две стотинки за бройка !!!
Maria Petrova: А помните ли първата музикално-артистична програма в р-т "Колибите" на Кобаклъка при бай Ташко. Всяка вечер беше фул. Артистите бяха група танцьори от Добруджанския ансамбъл, но за съжаление доста от тях вече не са между живите.
Svetla Georgieva: Някои ми се губят, но има още: Летният театър и концертите, които се гледаха от покрива на "кубинките". Малкото Славейково училище с първата питка с пържено кюфте, хамбургера" на шейсетте, страшния Джак Бабаджак с голямата бичкия. И също, да караш бавно, че да не идеш "на кулата"!!!! "Лалето" в парка, шадравана с пикаещото момченце (Брюксел ряпа да яде!), Лебеда...
Лозана Иванова: От магазина на бай Мамаз, като имахме парички си купувахме бонбони КРЪЦ- КРЪЦ.
Мария Параскевова: И книжарницата на гърба на "Битов комбинат", чакахме с нетърпение зареждане на грамофонни плочи. Рядко беше, но видиш ли опашка и ти е почти ясно, че вече си закъснял.
Живодар Котаров: Яли сме пасти в сладкарница "Захарно петле". Кебапчета с пържени картофи и крем карамел в "Чайка"-срещу читалището. Помня кръчмата на Свободата с градските пиянки.Като деца на водеха на закрития басейн "Пионер" над Славейков.
Мая Геoргиева: Присетих се за телевизионната кула...Когато я построиха, направиха дискотека най-горе-голяма атракция беше.
Deqna Docheva Yordanova: В " Захарно петле" продаваха обемни карамелови петлета. Едната зала беше изрисувана с епизод от " Червената шапчица"
Genadi Iliev: Някой помнят и кръчмата на Свободата, както и първият "Кореком"(ганга за Стария Добрич ) ходили сме да се плацикаме в 1-ва Баня(сега е "Виста")
Галина Трифонова: А спомняте ли си, че в града имаше хали: горните ,до училище" Христо Ботев"и едни на пазара. Последните съществуват и днес. Имаше две бани. Едната беше на мястото на Вистата
Deqna Docheva Yordanova: И какъв ред чакахме за баня! Първо бяха две, едната на мястото на Виста, другата беше ,където мисля сега е Агроцентър... в близост до старите хали...район около училище Ботев и Пинета. Третата беше модерна и се намираше на мястото на горната Билла. Тя е сравнително нова, някъде около 80-те година я строиха.
Галина Трифонова: Спомням си къде беше геврекчийницата ,където сега се продава сладолед пред хотел "България". Там беше и хотел "Централ"
Петко Петков: Някой знае ли защо Пинета и откъде идва това име, същото и за Камбовите маази? Имало е един адвокат куцовлас /заселник румънски/който живеел в този район. Една бяла хубава къща. Казвал се е Ташку Пинета. Църквата в с Дончево е построена с негови пари. Тъй като е бил успешен адвокат станал и много известен. Покрай неговата къща започнали да наричат Западния квартал на Добрич ПИНЕТА. А Камбовите Маази съществуваха до към средата на 60-те години. После на тяхно място построиха детска ясла по ул.Петлешев. Камбов е търговец зърнар.
Анко Димитров: в Камбовите мази имаше охранени плъхове по-големи от котки.
Mihail Filev: В Камбовите Маази имаше и фурна, там се печаха тавите с агнета и много други вкусни неща.
Nikolay Papazov: ще си позволя да добавя още едно култово място, който знае всички изброени в този списък,ще знае и това-кръчмата на бай Михал, в лозята, близо да ТВ кулата
Светлин Илчев: Имаше един човек, циганин, викаха му Арапчено, защото беше доста мургав.Ходеше облечен винаги в бяло и беше виртуозен цигулар. Свиреше по заведения.Веднъж в автобуса от Кобаклъка, където работеше, свири по целия път, ей така за пътниците.
Лозана Иванова: Много често идваше и на Албена ! Целият в бяло облечен и цигулката !
Olga Ivanova: Да , всичко е така, само не знам къде е Дочкината махала.
Светлин Илчев: Под Пинета. А Дочка е била представителка на най-древната професия.
Daniela Parashkevova: Живеем срещу входа на парка и помня много добре музиката и миризмата на кебапчета, питка и мастика, които се носеха от „Мечата дупка”. Също и „Пеещо езеро”- беше истински празник. Като че ли е сън от друг свят.
Deqna Docheva Yordanova: Пропуснали сте колоритни личности като Харито фотографа, един пълничък, черничък, когото канихме на всеки рожден ден! В работните дни стоеше в началото на градската градина със своите кончета, самолети,мечки на които може би всички имахме снимки.Помня и магазина " Кара Иван" и " Савата".За рождените ни дни майките купуваха от там хамбурски салам, който пържеха ,а той от естественото черво придобиваше форма на кошничка, слагаха и дръжка от зеленчук и пълнеха с пържени картофки! И цялата махала се събирахме .Помня и когато правиха бул.Русия, бившия " Димитър Благоев" там имаше много къщи и една широка прашна през лятото поляна. Това е в частта точно срещу Шрек.Там нямаше булевард .През лятото по краката ни имаше " чучурки" от неизмит прах. Игра да видиш.
Пепа Желязкова: Мили спомени от далечното минало. Добрич вече е променен много и принадлежи на младите хора живеещи там. Те също ще запазят своите спомени за града с други култови за времето места. ДОБРИЧ Е ЖИВ И КРАСИВ И ДАНО ИМА ХОРА ДА ВЛАГАТ ДУША ЗА ОПАЗВАНЕТО МУ.
"Ако си кореняк добричлия:
-знаеш къде са Пинета, Червената пръст, Пития, Камбовите маази, Стария орех, Чарлито, Гаази баба, Кобаклъка, Тържището, Реджията, Дочкината махала...
-Първа детска градина smile emoticon
-ял си питка "Мечка" и кебапчета на "Мечата дупка"
-купувал си "Радебергер" от сладкарница "Албена" и тетрадки от книжарница "Албена"
-гледал си филми и концерти в кино "Добрич", кино "Родина" и лятното кино
-ходил си на концерт в залата на читалището (мисля, че след земетресението 1977 г. я затвориха)
-помниш изгорелия театър
-посещавал си "Лозарска среща", "Ропотамо" и лятната градина на ресторант "Добруджа"
-спомняш си "Детмаг", "Електроуреди" и "Домашни потреби"
-спомняш си магазин "Платове" на "Свободата" и пронизителния вик на търговеца седнал пред него: " Игли-и-и-и-и, копчета-а-а-а, калерчета-а-а-а "
-слушал си хора и ръченици виртуозно изпълнени на уста от метача на коопчетата бай Митьо Китката
-ял си геврек с боза на "Стария Добрич"
-пръскал си новогодишните си печалби на "Млад техник" и "Спортни стоки"
-баба ти те е питала: "Къде скиташ като миндовата кучка ?"
-или поне един път си чувал израза "Това да не е на Кьор Пенчо фурната ?! "
-ходил си на сбор на "Гаази баба" и по късно на "Кобаклъка "
-пътувал си с "Албената"
-помниш кога построиха ж.к."Балик" и ж.к."Дружба"
-минавал си покрай училище "Димитър Полянов"
-гледал си сеир как една седмица събаряха трезора на старата банка
-помниш двата постамента и коня на Джаич, който така и не беше изграден докрай
-купувал си си писалка от книжарница "Максим Горки"
-гледал си "Червената шапчица" в кукления театър, който се намираше на местото на органовата зала, преди известна като "Георги Кирков"
-знаеш коя е на Ради Бешков къщата
-помниш Ламбо
-ходил си в младежката дискотека
-знаеш къде бяха "Димят", "Амброзия", механа "Шабла" и кръчмата "Силистра" (да не се мъчите, беше в една пресечка до гара "юг", до нея имаше бръснарница, сега там има огромен трафопост )...в тази бръснарница чух за пръв път "Една българска роза " на Мария Нейкова, бях впечатлен
-купувал си бразилско кафе от сладкарница "Москва" и месо от съседния магазин "Родопа"
-купувал си си вафли от старите хали
-посещавал си "Пионерския дом " и "Дома на младия техник"..."
Ето още много спомени в коментарите във Фейсбук групата „Добрич“:
Галина Колева: Ламбо - питаш го колко е часа, а той ти си подава ръката и ти казва "виж, че бързам"
Mihail Filev: А ние дето сме родени четиридесте години помним и още,павираните улици,родилния дом в сградата преди да стане пионерски дом,родилния дом в сградата на пазара която събориха сега паркинг на пазара. Игли-и-и-и-и, копчета-а-а-а, калерчета-а-а-а,ластик ,куки съкретни и машини игли и още и още изкопа на открития басейн направата на езерото ,парка ,лятно кино ,,Кроснев,, лятно кино ,,Родина,,строитеството на у-ще ,,Вапцаров,, още и много почти забравени неща.
Анифе Мусова: Ами старата автогара на центъра и също шадравана и геврекчийницата до него и автобус обиколна номер едно, който минаваше покрай театъра, дето изгоря
Павлинка Русева: Също и спирка кара Иван
Marinela Kirova: там на бакалията се редяме за маслини
Cvetanka Georgieva: Централ с фонтана вътре!
Marinela Kirova: а какви гевреци печаха отстрани
Ана Новачева: Колко хубаво, да добавим и сладкарница Захарно петле; и Централ с шадравана...
Мариана Кирова: Книжарница Максим Горки беше само за книги
Боряна Янкова: Основно за книги, но имаше и писалки. Вече не си спомням какви точно, но бяха в кутийки и се пълнеха като спринцовка
Виолета Кирова: Не съм кореняк Добричлийка,но помня и ,,Пеещото езеро“. Помня и събора на Добрич,дето го правеха в Батова. Току що млада снаха дойдох,бяха почнали да правят двете кубинки под Резиденцията-трета щеше да има,ама изби вода и се отказаха. После направиха Дружба 4.Добротица,Строител…
Лазар Пенев: А гласа на човека, който продаваше " Игли-и-и-и-и, копчета-а-а-а, калерчета-а-а-а ", помня и в друг вариант "Куки за чорапи, за фанели, за дантели, машински иглииииииааааа"
Някой зевзек подхвърля "Капанчета за въшкиииии" и следваше нецензурният отговор "На майка ти ....
Петко Петков: Бай Злати :-) Бай Злате разтяга ли се ластика? На майка ти ...се разтяга
Теодор Бешков: Бях дете, когато почти всяка сутрин по паветата на улица "Васил Левски" гордо пристъпваше едно изключително красиво и силно животно, унгарска порода товарен кон, и тропотът на копитата му в гранитните павета отекваше в околните къщи. Сякаш цялата улица трепереше изпод копитата му. Заставах на прозореца и се наслаждавах. Конят, с едро мускулесто тяло, дебели и силни крака, дълга светла опашка и грива, теглеше огромна каруца, поне такава я помня от детските си спомени. Това животно изпълваше представите ми едновременно за неизчерпаема мощ и горда осанка.
Анко Димитров: Преди"Стария Добрич"боза купувахме от "Пчела" и то на литър! О и "Кобаклъка" събота или неделя на поляна,на кебапчета и лимонада (и бира разбира се) охладени в лед! А за сладоледа от количката на Бага мери...
Силвия Митева: Бягахме от час на " Лалето" в парка
Лазар Пенев: Ние живеехме до Горните хали. Имаше един продавач на "Плод, зеленчук" - Сашо, викаха му Шашмата - Голям веселяк и бързо "пипаше" с кантара :)
Теодор Бешков: Продавачът на зеленчуци и плодове всъщност беше известен като "Мишо Шашмата". Вътре в халите пък работеше друг продавач - Савата. От него съм купувал наливно олио.
ерхан сюлейман: Аз пък живях срещу Дараците, които вече ги няма !
Георги Георгиев: метача на коопчетата не беше бай Митьо а бай Пеньо
Aynur Erol: Баш си беше Митьо - Митко китката му викаха. Винаги имаше забодена каитка зад ухото и свиркаше с уста прекрасни мелодии народна музика
Георги Георгиев: точно така но се казва Пеньо и живееше на Д Ковачев
Naska Koleva: Срещу сладкарница "Комсомолец" се продаваха пирожки и всички в края на учебния ден бягахме до там и наредени на опашка чакахме
ерхан сюлейман: Пекарницата на Бай Ангел на пазара помните ли я !?
Mihail Filev: имаше до него ковачница
ерхан сюлейман: Да, по цял ден висях там и гледах как ковачите ковяха подкови и подковаваха конете ! Интересно ми беше
Мая Геoргиева: Ееех,мили спомени! Татко ни водеше на втория етаж на Свободата да пием цитронада и да ядем мелба. На Мечата дупка ядяхме питки мечка, а в сладкарница Пчела до старата автогара продаваха страхотни банички. В голямото междучасие си купувахме сироп от сиропчийницата пред у-ще Хр.Смирненски. Купувах си книжки от руската книжарница...
Mihail Filev: А някой да си спомня за лудия Петър и Стояна !
Ruska Dimitrova: аз ги помня, тя се къпеше в Сухата река пред нас и той я пазеше, макар никой да не ги закачаше, хората ги приемаха, каквито са, нямаше злоба и агресия
Йорданка Карадалиева: Аз помня реколтата на бате Ангел. За празниците носехме тави с ястия и той ги печеше. След като изпечеше всичко, печеше семки. Много вкусни бяха. Той беше много интелигентен. Обичаше да рисува.
Георги Георгиев: А нещо за бай Жоро , който продаваше сладолед на пазара - там където сега е управлението им - гледаше към ул От Пайсии и с табелката зад него - ДНЕСКА С ПАРИ -УТРЕ БЕЗ ПАРИ - е това утре все не идваше
ерхан сюлейман: Все ходихме да си купуваме сладолед от Бай Гошо !
Иванка Радева: И всички момиченца, които си купуваха сладолед наричаше Ванче, а момченцата Гошко.
Ана Новачева: А може би само училище в Ботев, си спомнят Тони Бонбони- един човек, който продаваше бонбони, които правеше изглеждаха като цветни стъкла - имаше червени, зелени ментови и нови с орехи. Сякаш и сега усещам вкуса им - бяха по пет в хартиена фунийка за десет стотинки. Само ореховите бяха по-скъпи.
Валентин Гроздев: да помня Тони бонбони , живееше зад халите , в уличката на баба вида , продаваше бонбони които правеха в къщи , носеше ги в метална кутия и със щипка ги вадеше , бяха по две стотинки за бройка !!!
Maria Petrova: А помните ли първата музикално-артистична програма в р-т "Колибите" на Кобаклъка при бай Ташко. Всяка вечер беше фул. Артистите бяха група танцьори от Добруджанския ансамбъл, но за съжаление доста от тях вече не са между живите.
Svetla Georgieva: Някои ми се губят, но има още: Летният театър и концертите, които се гледаха от покрива на "кубинките". Малкото Славейково училище с първата питка с пържено кюфте, хамбургера" на шейсетте, страшния Джак Бабаджак с голямата бичкия. И също, да караш бавно, че да не идеш "на кулата"!!!! "Лалето" в парка, шадравана с пикаещото момченце (Брюксел ряпа да яде!), Лебеда...
Лозана Иванова: От магазина на бай Мамаз, като имахме парички си купувахме бонбони КРЪЦ- КРЪЦ.
Мария Параскевова: И книжарницата на гърба на "Битов комбинат", чакахме с нетърпение зареждане на грамофонни плочи. Рядко беше, но видиш ли опашка и ти е почти ясно, че вече си закъснял.
Живодар Котаров: Яли сме пасти в сладкарница "Захарно петле". Кебапчета с пържени картофи и крем карамел в "Чайка"-срещу читалището. Помня кръчмата на Свободата с градските пиянки.Като деца на водеха на закрития басейн "Пионер" над Славейков.
Мая Геoргиева: Присетих се за телевизионната кула...Когато я построиха, направиха дискотека най-горе-голяма атракция беше.
Deqna Docheva Yordanova: В " Захарно петле" продаваха обемни карамелови петлета. Едната зала беше изрисувана с епизод от " Червената шапчица"
Genadi Iliev: Някой помнят и кръчмата на Свободата, както и първият "Кореком"(ганга за Стария Добрич ) ходили сме да се плацикаме в 1-ва Баня(сега е "Виста")
Галина Трифонова: А спомняте ли си, че в града имаше хали: горните ,до училище" Христо Ботев"и едни на пазара. Последните съществуват и днес. Имаше две бани. Едната беше на мястото на Вистата
Deqna Docheva Yordanova: И какъв ред чакахме за баня! Първо бяха две, едната на мястото на Виста, другата беше ,където мисля сега е Агроцентър... в близост до старите хали...район около училище Ботев и Пинета. Третата беше модерна и се намираше на мястото на горната Билла. Тя е сравнително нова, някъде около 80-те година я строиха.
Галина Трифонова: Спомням си къде беше геврекчийницата ,където сега се продава сладолед пред хотел "България". Там беше и хотел "Централ"
Петко Петков: Някой знае ли защо Пинета и откъде идва това име, същото и за Камбовите маази? Имало е един адвокат куцовлас /заселник румънски/който живеел в този район. Една бяла хубава къща. Казвал се е Ташку Пинета. Църквата в с Дончево е построена с негови пари. Тъй като е бил успешен адвокат станал и много известен. Покрай неговата къща започнали да наричат Западния квартал на Добрич ПИНЕТА. А Камбовите Маази съществуваха до към средата на 60-те години. После на тяхно място построиха детска ясла по ул.Петлешев. Камбов е търговец зърнар.
Анко Димитров: в Камбовите мази имаше охранени плъхове по-големи от котки.
Mihail Filev: В Камбовите Маази имаше и фурна, там се печаха тавите с агнета и много други вкусни неща.
Nikolay Papazov: ще си позволя да добавя още едно култово място, който знае всички изброени в този списък,ще знае и това-кръчмата на бай Михал, в лозята, близо да ТВ кулата
Светлин Илчев: Имаше един човек, циганин, викаха му Арапчено, защото беше доста мургав.Ходеше облечен винаги в бяло и беше виртуозен цигулар. Свиреше по заведения.Веднъж в автобуса от Кобаклъка, където работеше, свири по целия път, ей така за пътниците.
Лозана Иванова: Много често идваше и на Албена ! Целият в бяло облечен и цигулката !
Olga Ivanova: Да , всичко е така, само не знам къде е Дочкината махала.
Светлин Илчев: Под Пинета. А Дочка е била представителка на най-древната професия.
Daniela Parashkevova: Живеем срещу входа на парка и помня много добре музиката и миризмата на кебапчета, питка и мастика, които се носеха от „Мечата дупка”. Също и „Пеещо езеро”- беше истински празник. Като че ли е сън от друг свят.
Deqna Docheva Yordanova: Пропуснали сте колоритни личности като Харито фотографа, един пълничък, черничък, когото канихме на всеки рожден ден! В работните дни стоеше в началото на градската градина със своите кончета, самолети,мечки на които може би всички имахме снимки.Помня и магазина " Кара Иван" и " Савата".За рождените ни дни майките купуваха от там хамбурски салам, който пържеха ,а той от естественото черво придобиваше форма на кошничка, слагаха и дръжка от зеленчук и пълнеха с пържени картофки! И цялата махала се събирахме .Помня и когато правиха бул.Русия, бившия " Димитър Благоев" там имаше много къщи и една широка прашна през лятото поляна. Това е в частта точно срещу Шрек.Там нямаше булевард .През лятото по краката ни имаше " чучурки" от неизмит прах. Игра да видиш.
Пепа Желязкова: Мили спомени от далечното минало. Добрич вече е променен много и принадлежи на младите хора живеещи там. Те също ще запазят своите спомени за града с други култови за времето места. ДОБРИЧ Е ЖИВ И КРАСИВ И ДАНО ИМА ХОРА ДА ВЛАГАТ ДУША ЗА ОПАЗВАНЕТО МУ.
