Той прав е, когато съгреши дори
94634
Той прав е, когато съгреши дори
„Мен хулите не ме смущават, врагът с които те покри - аз знам, аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори! Води ме, Партийо, води ме под бойките си знамена и нека свети твойто име чрез хилядите имена!“ Това стихотворение е на Христо Радевски. Написано е през 1932 година за комунистическата партия – обществено опасна политическа структура, която трябваше да бъдe забранена със закон, но не това е целта на тези думи. В този контекст, след „светлата победа“ на 9 септември 1944 година се разви цял стил в изкуството. Наричаше се „социалистически реализъм“. По-възрастните като мен помнят най-ярките му образци – кретеноидно подчертани ликове на отрудени кооператори и горди заводски ударници, изработващи по 8 норми на ден. Минимум осем. „Първият партиен и държавен ръководител“, бащински наглеждащ отрудените кооператори и ударниците. В музиката – епичните тъпотии с маршова стъпка със силен партиен текст. В киното. В литературата...
Социализмът като обществен строй (уж) умря на 10 ноември 1989 година. Но ви уверявам, че като начин на мислене у хората, той ще умре с последния от тях, закърмен с простотиите на Христо Радевски, Георги Джагаров, списъкът е много, много дълъг, ще ви спестя тоз именник на соцреализма. Скоро приятел беше постнал във Фейсбук част от разговор на тема сегашния първи партиен и държавен ръководител, недвусмислено заявил изключителна почит към едновремешния първи (когото дори е пазил чисто физически). От показания разговор личаха думи на откровена робска психика, обясняваше се надълго и нашироко как фенка винаги плаче, когато чуе името Му. Друга се дивеше искрено как Той има толкова голямо сърце, та да засвидетелства обич и внимание на всекиго. Трета анатемосваше враговете му и така... Под поста на моя приятел някой беше написал, че следи въпросния профил и наистина там всяка критика се изтрива на секундата и са оставени само тез слова елейни, описващи Неговото величие.
Та какво, ако не чиста проява на безгръбначно раболепие, беше поемата, която написа в негова чест Магдалена Димитрова от село Ягодово, Пловдивско? „Бойко наш, не се бави и не се вай! Това от мен добре го знай! Съдбата на България в ръце вземи и правдата скоро в нея да победи! На тебе се, Бойко народът надява, да въведеш закони с правов ред. Да тръгне тя, държавата ни напред! Виновниците вкарай бързо в затвора. И да нямаш ти никаква умора! Действай бързо и не му мисли! Бог те пази и над теб ще бди!“ Найс, а? За чисто поетичните достойнства на този умствен спазъм предлагам да не споменаваме.
Ето и още, от персона с име Мари Хигелс, нарекла се „преподавател, педагог и журналист“: „Честит рожден ден, Генерале! Спасител възвишен е чакал народът, заченат от златния български ген. Към новите дни със замах да го води и звярът от ужас да рухне сразен. Във тебе познахме боеца развихрен, поставил намордник на злобната сган. Способен си с воля, говореща тихо, живота да правиш небесно огрян. Не се възгордявай - това е опасно! Бъди алпинистът, Олимп изкачил! Властта е ветрилник на черните страсти, готов да превърне мечтите в пасквил. Целта е, когато стоиш нависоко, от теб да извират духовни дела. Спасявай културата от кръволока, зъб остър забил във души и в крила! Задето синхронно със тебе работим, небето ни плаща със златни лъчи.“
Толкова за новия социалистически реализъм. Аз нямам представа дали въпросният човек гледа поне милиметър сериозно на тези мозъчни полюции в негова чест. Но е факт, че те съществуват. А голяма част от „съвременните българи, градящи демокрацията“ са чисто и просто семпли хорица от периода на развития социализъм. Дето уж си бил отишъл. Ами чули ли сте химнa на неговата партия?
Недейте!!!
Социализмът като обществен строй (уж) умря на 10 ноември 1989 година. Но ви уверявам, че като начин на мислене у хората, той ще умре с последния от тях, закърмен с простотиите на Христо Радевски, Георги Джагаров, списъкът е много, много дълъг, ще ви спестя тоз именник на соцреализма. Скоро приятел беше постнал във Фейсбук част от разговор на тема сегашния първи партиен и държавен ръководител, недвусмислено заявил изключителна почит към едновремешния първи (когото дори е пазил чисто физически). От показания разговор личаха думи на откровена робска психика, обясняваше се надълго и нашироко как фенка винаги плаче, когато чуе името Му. Друга се дивеше искрено как Той има толкова голямо сърце, та да засвидетелства обич и внимание на всекиго. Трета анатемосваше враговете му и така... Под поста на моя приятел някой беше написал, че следи въпросния профил и наистина там всяка критика се изтрива на секундата и са оставени само тез слова елейни, описващи Неговото величие.
Та какво, ако не чиста проява на безгръбначно раболепие, беше поемата, която написа в негова чест Магдалена Димитрова от село Ягодово, Пловдивско? „Бойко наш, не се бави и не се вай! Това от мен добре го знай! Съдбата на България в ръце вземи и правдата скоро в нея да победи! На тебе се, Бойко народът надява, да въведеш закони с правов ред. Да тръгне тя, държавата ни напред! Виновниците вкарай бързо в затвора. И да нямаш ти никаква умора! Действай бързо и не му мисли! Бог те пази и над теб ще бди!“ Найс, а? За чисто поетичните достойнства на този умствен спазъм предлагам да не споменаваме.
Ето и още, от персона с име Мари Хигелс, нарекла се „преподавател, педагог и журналист“: „Честит рожден ден, Генерале! Спасител възвишен е чакал народът, заченат от златния български ген. Към новите дни със замах да го води и звярът от ужас да рухне сразен. Във тебе познахме боеца развихрен, поставил намордник на злобната сган. Способен си с воля, говореща тихо, живота да правиш небесно огрян. Не се възгордявай - това е опасно! Бъди алпинистът, Олимп изкачил! Властта е ветрилник на черните страсти, готов да превърне мечтите в пасквил. Целта е, когато стоиш нависоко, от теб да извират духовни дела. Спасявай културата от кръволока, зъб остър забил във души и в крила! Задето синхронно със тебе работим, небето ни плаща със златни лъчи.“
Толкова за новия социалистически реализъм. Аз нямам представа дали въпросният човек гледа поне милиметър сериозно на тези мозъчни полюции в негова чест. Но е факт, че те съществуват. А голяма част от „съвременните българи, градящи демокрацията“ са чисто и просто семпли хорица от периода на развития социализъм. Дето уж си бил отишъл. Ами чули ли сте химнa на неговата партия?
Недейте!!!
