Адвокат Ангел Динков консултира основно международни фирми, които са представители на средния и дребен бизнес. В портфолиото му има доста компании, които са привлечени от възможностите за инвестиции в България.
В интервю за Дарик г-н Динков сподели оптимизма си за 2012 г. и с готовност се съгласи да аргументира оптимистичната си прогноза.
В настоящия момент един от основните стимули за някой чуждестранен предприемач да основе бизнес у нас са ниските данъци. Притиснат от новите обстоятелства в собствената си държава, а това са намалено потребление, намалени обороти, но запазени високи данъци, един предприемач търси нови възможности.
„Рови" в интернет, търси офшорни дестинации и вижда, че офшорните зони са в така наречения „блек лист"... и търси нови и нови възможности.
В един момент попада на информация относно българското данъчно законодателство и за условията за бизнес в България. Какви са условията?
Инфраструктурата клони към лоша или приемлива... задоволителна, но по-скоро ниска. Администрацията е бавна, с много тежки закони... много неясни, често много противоречиви.
Населението е бедно, няма вътрешен пазар, работната ръка е неквалифицирана, отвикнала да работи, най-качественитте хора са заминали навън и какво остава? Остават ниските разходи за поддържане на бизнеса, ниски данъчни ставки...
Евтина работна ръка?
...не, тя не е евтина, защото има ниска производителност и когато тя се съпостави с цената, се вижда, че не е евтина. Остава евтиният ток, може би. Горивата са като в целия свят, комуникациите са като в целия свят, остават ниските данъци и то не по принцип ниски, а нисък корпоративен данък.
Ако говорим за осигуровките, те са едни от най-високите в Европа... социалните осигуровки, пенсионните фондове като процент говоря...
И административните разходи са много високи, в момента такса смет скача необосновано, не може да се издържи.
Така че корпоративният данък е основният стимул от гледна точка на моята клиентела, това са средни фирми, та считам, че ниският корпоративен данък е основният стимул тук да дойде чуждестранен бизнес.
Какви клиенти ви търсят и от какво се интересуват в България?
Поради ниската производителност, лошата инфраструктура и ниското потребление на вътрешния пазар, повечето компании, които провяват интерес за създаване на бизнес ту нас са търговски фирми, което никак не е лошо.
Те носят чист приход на страната, без да консумират ресурси, превъртат се обороти и най-вече се създава доверие от чуждестранния бизнес.
Един доволен бизнесмен води след себе си още трима, един недоволен отблъсква още десет като пуска негативна информация.
Като пример за негативна информация мога да посоча ОУП на Созопол. Не знам защо се случи това, но хора през 2003 и 2004 г. закупиха имоти и получиха от експертния съвет и от общинска администрация писма, че могат да променят статута на тези терени и могат да строят.
След 2005 г. започна ОУП и всички пороцедури бяха спряни, в момента едни огромни инвестиции за стотици милиони стоят заровени, хората пишат негативни информации в несвяст из интернет и не му се вижда краят.
Значи ОУП е започнат през 2005 год., в момента сме 2011 г. и стои някъде из София и това е един пример за неправилна държавническа политика и практика, която аз лично не знам по какъв начин да се обясни, освен с някакви конфликти или с политически цели.
В момента една цяла община е замряла и най-вече инвеститорите, които вече са загубили не само пари, но и една десета от своя живот.
Как се справят вашите клиенти в тези икономически уловия през миналата и през тази година, как се отрази на бизнеса им?
Много динамично се променя обстановката. По принцип моите клиенти не бяха свикнали да мислят за икономии на „малките разходи", за запушване на дупки, което е специфично за вас, защото винаги сме живяли в условията на рецесия през последните двайсет години. Сега те тепърва мислят дали не може да се спести някакъв разход, гледат да оптимизират разходите си.
Нямам информация, не знам как оцеляват с тези данъчни ставки в техните страни. В момента мога да ви покажа един каталог на данъчното облагане в цяла Европа, например в Дания данъчните ставки започват някъде от около 60%, което е вид национализация. На мен при това положение комунизмът направо ми се струва „демократичен"
Ако България последва този модел по примера на Западна Европа, това ще убие в зародиш всяка предприемаческа идея, тъй като ние сме пропуснали столетия.
В момента у нас трябва да се създава национален капитал, семеен капитал, фирмен капитал, а големите данъци декапитализират предимно малкия и дребния предприемач.
Големият предприемач работи на международно ниво, прави бързи трансфери на пари, на активи, но малкият и средният страдат най-много, защото отнасят всичко на гърба си?
Смятате ли, че въпреки негативите, които посочихте, в условита на икономическа криза повече чуждестранен капитал ще обърне внимание на възможностите за бизнес в България?
Аз съм убеден и получавам запитвания ежедневно от потенциални инвеститори. Проблемът е, че държавата обръща силно внимание на големите компании. Според мен обаче трябва да се обърне внимание на малки и средни фирми. Нека да ви дам пример.
Голяма компания инвестира например в Търговище. Не съм чул там да се се повишили работните заплати. Ако същият капитал беше инвестиран от 100 фирми, те щяха да създадат конкуренция на пазара на труда и това щеше да доведе до малко по-справеливи заплати. Затова мисля, че големите мултинационални компании не са най-доброто за България.
Най-доброто е малък и среден бизнес, защото там парите се разпределят плавно между населението като се почне от заплати, през потребление, през консумиране на други услуги...тъй като хората в бизнеса комуникират с хора от техния мащаб. Малки фирми комуникират с малки, средни със средни...
В този смисъл България с оглед на структурата на обществото трябва да поощрява малките компании, защото те са трудно мобилни.
Например една инвестициия в недвижим имот в България. Компания решава да открие цех за безалкохолни напитки... това е трудноликвидна инвестиция. Ако реши да напусне страната, това няма да стане лесно. Или ако инвеститорът напусне, това ще стане само чрез продажбата на този актив на друга подобна компания. Докато ако една голяма компания инвестира финанси в банка, това пак е инвестиция, но тя може да бъде ликвидирана за три дни и от България да излязат три милиарда евро.
За да се промени животът на обикновения човек, на мен, на вас, на работника, на служителя, трябва да се насърчат инвестициите в малки и средни компании до 100 души персонал.
Това ли трябва да се случи през следващата година, която според прогнозите няма да е много успешна за българската икономика?
Аз лично очаквам България да върви много напред, може би в това има и много емоции и оптимизъм, но ние имаме много ниска задлъжнялост, второ имаме ресурси, които покачват своята стойност в световен мащаб, производство на храни, имаме питейна вода, имаме сравнително добра инфраструкура, не толкова добра като в Белгия, Холандия или в Швейцария, но е добра за хората от средния изток, бившите съветски републики.
Ние трябва да обърнем поглед в тази поока. Да бъдем мост между собственици на капитали от тези страни и ЕС.
И българската банкова система е стабилна, предлага много добри услуги, въпреки всичко, което се говори за нея, имаме много добра платежна система, виртуални разплащания, картови плащания, така че имаме много предпоставки и... мисля, че през 2012 г. ще вървим много напред...
