26 години след като е създадена IBM, компанията открива своя офис в България - през 1937 година. Това става една година преди „голямата синя" да стъпи в Китай. От тогава до днес технологичният лидер е на българския пазар и вековният юбилей е само пореден повод за IBM България да гледа в бъдещето - за това разговаряме и с генералния директор на компанията Александър Раков:
Сто години не е само век. Всички знаете скоростта, с която се променят технологиите. До вчера нямаше Fecebook, нямаше Google и това до преди няколко години. А тук говорим за компания със 100-годишна история. В този смисъл това са сто години, които са развили компанията от съвсем малка, работеща в малкия и среден бизнес в Щатите до глобална компания с над 400 000 служители в над 170 държави, в които присъства IBM. Това е компания, която има глобален принос за развитието и промяната в много сфери на живота ни днес. Тук можем да кажем за първия микроскоп, който IBM открива и прави възможна очната хирургия - нещо, което не е много известно. Или примерно баркодът - нещо, което IBM направи в частен проект за свой клиент в САЩ, но се превърна в световен стандарт. Или първият компютър или първият сървър, който позволи всяка банка, телеком или публична компания да може да обслужва голям брой клиенти. Или паметта, всеки знае днес флаш-паметта е малка, в миналото е била огромно количество оборудване, необходимо за запазването на тези данни. Така че има дълъг път и ние смятаме, че дългият път сега започва.
Цялата нишка обаче, за което говорим като технически постижения на IBM, е свързана с това как тези технологии правят живота ни по-добър. Доколко българинът вече е склонен да заложи на технологията като начин да направи живота си по-лесен, по-ефективен и дори „зелен"?
Ще ви дам примери от нашата действителност. Когато говорихме за автоматизирането на ДСК преди около 12-13 години, ситуацията беше такава, че в 27 региона, в които тя беше представена, за да можеш да теглиш от сметка, когато отидеш на море, се пускаха факсове, телекси, трудно се идентифицираше кой е клиентът, който чака на опашката в другия край на България, за да изтегли пари. За тях това беше революция. А сега вече е стандарт за всяка банка в България. И смятаме, че сме пионери в тази област. Да ви дам и друг пример: в голямата криза от 1996-1997 година направихме един пилотен проект с националната банка и инсталирахме 100 банкомата в София. Всеки смяташе, че не би теглил пари от банкомат или когато се теглеха, се брояха по четири-пет пъти, за да стигнем до момент, в който без това не можем - картата, възможността да имаме различен начин на живот, да плащаме на всяко място. И това са примери от нашата история. Или телекомуникациите: всички помним услугите, които имахме в началото на 90-те години, за да стигнем до момент, в който има кол-центрове, които ние сме оживили и оживяваме в трите големи оператора, за да стигнем до момент, в който имаме персонализирано обслужване. Зад това стоят технологиите и нашият опит от много други места по света.
Да кажем откога IBM е в България, колко служители има в момента? Ние сме малка страна, но имаме своя пазарен дял в „голямата синя".
IBM е в България от 1937 година. Офисът е открит от Томас Уотсън-младши.
Лично от него?
Лично. Една година по-късно отваря IBM в Китай, за да направим сравнение все пак.
Изпреварили сме китайците?
Изпреварили сме китайците в началото на века. Всички знаем и за икономическия ръст, който България е имала през 30-те години на миналия век, така че това също е отбелязано в развитието на компанията. И от 1937-ма година досега сме непрекъснато на пазара в България. За нас работят над 1000 човека в момента. Развиваме най-различен вид бизнес, като започнем от обслужването на клиентите ни локално на българския пазар, но също така се занимаваме с обслужване на глобални клиенти от България, за което има няколко центъра, които са глобални. Обслужваме мултинационални компании. Това показва, че служителите ни са конкурентни, мотивирани и амбицирани да бъдат на картата на компаниите, които са глобални.
Компанията залага много в иновациите и обучението, доколко и как IBM България е атрактивна в това отношение за младите кадри?
За нас няма криза, когато говорим за развитие на човешкия ресурс, на знанията на кадрите ни, тъй като сме компания, която се различава от преките си конкуренти именно с хората, които работят в нея. И в този аспект няма лоша икономическа среда или лоша икономическа ситуация, които биха ни подсказали да направим тази инвестиция може би в бъдеще, когато средата ще бъде по-привлекателна. Не. Ние започваме индивидуално с всеки служител, който започва в компанията, има собствено кариерно развитие и обучение, които се извършват или в локални български центрове, или в международни такива. Но при всички положения хората развиват индивидуално знанията си непрекъснато.
Така IBM е всъщност една от спирачките срещу изтичането на потенциал извън страната.
Не само, че сме спирачка срещу изтичането на мозъци, но и сме притегателна сила за много млади българи, които са завършили в Западна Европа, които намират смисъл да се приберат в България и да работят в корпоративна среда - такава, каквато тя би била в Германия, Англия, Франция, Америка. Тъй като сме компания, чиито ценности са припознати във всеки един от офисите ни по света, тоест човек лесно прави промяна на локацията, без да губи ценностите на компанията.
В състояние ли сме да си представим наистина как ще се промени животът с помощта на технологиите, хайде не през следващите пет години, а в малко по-далечно бъдеще?
Ние непрекъснато се опитваме да намерим онези неща, които ще са следващият, както казах, персонален компютър или следващото нещо, което ще промени индустрията и когато нещо се променя в информационните технологии, то има и социален ефект, променя и начина на живот. Вижте какво се случи с Facebook, с начина, по който хората комуникират. Това става и среда за правене на бизнес. Така че сме много сензитивни да гледаме в сфери, в които има потенциал да променят облика на индустрията и всяка година излизаме с поне пет иновации, които биха променили света. Ще ви дам няколко такива примера. В момента работим по батерия за лаптоп или мобилни преносими устройства, включително телефон, нотбук, която няма да бъде зареждана с електричество. Всички знаем удобствата и неудобствата от това непрекъснато човек да търси източник на енергия, за да може да бъде в мрежата или да бъде откриваем по телефона и така нататък.
Как ще се зареждат тези батерии?
Нова технология. Ние за 17-а година сме номер едно не само в ИТ- индустрията, изобщо в глобалния бизнес по иновации и нови патенти. 17-а година подред означава посока, означава тренд, означава, че общо взето компанията инвестира много в научни разработки и това е основата на бизнеса ни - винаги да дърпаме самата индустрия напред чрез иновации.
Пресният пример за иновации и технически напредък е суперкомпютърът „Уотсън", в който за първи път след много години изследвания беше използван интелект. Машина позволява... Всички помнят играта „Джиопарди" в САЩ машина победи шампионите в това състезание. Въпросите не са ясни, компютърът ги анализира, дава възможен отговор от стотици хиляди, милиони възможности. Това би имало огромен принос в медицината, в банкирането и анализирането на световни рискове, така че със сигурност това е нещо, което ще промени начина, по който индустрията работи, изкуственият интелект.
Технологиите ни помагат, но те са и едни от най-големите замърсители, знаем за проблема с електронните отпадъци. IBM работи за това голяма част от електронната продукция да бъде вторично използвана?
Всичко, което правим, е свързано с опазване на енергия. Сървърите, които произвеждаме, са със зелени параметри за опазване на енергията, като считаме, че имаме и социална отговорност, не само бизнес отговорност пред акционерите и служителите на компанията. Така че всичко, което правим, е свързано със социален елемент, с опазване на енергията. Вие сте в течение с нашата програма Smart Planet, всеки един от компонентите на тази програма е свързан с този общо значим елемент.
Тъй като сте водеща компания в сферата на иновациите, ако се съди по броя патенти на IBM през последните години, доколко България има и тя някакъв дял в това? Не можем да се с изследователски центрове в по-големите държави, но...
Не е и необходимо. Но това, което IBM прави и популяризира с участието на български инженери и специалисти, е в нашата лаборатория в Цюрих. Това е най-голямата изследователска лаборатория, не само на IBM, а в цяла Европа с много нобелови лауреати. Там наши инженери от БАН, от Техническия университет, от Софийския университет участват в проекти, свързани със загубите на енергия при пренос по средноволтовата мрежа. Тъй като това се отчита като проблем, който трите електроразпределителните дружества имат в България. Това би бил един хубав принос за намаляване на загубите. Което ще бъде усетено от всеки потребител. Така че търсим проекти, които да имат значимост не само за компанията, но и за локалната икономика, в която ние оперираме. А може би това ще е и патент.
Всички казват, когато стане въпрос за технологии, че няма пари. В парите ли е проблема или в начина на мислене на българите?
Skype е измислен от частна компания в Балтийските страни. Предполагам, че зад тази иновация не е имало огромна инвестиция. Но е имало иновативен бизнес модел, имало е смели хора, които са го реализирали. Силно вярвам, че един ден ще има български вариант на Facebook, Skype или продукт, който да ни разграничи, да ни популяризира като нация. Икономиката е в ситуация, в която много от големите проекти, които се реализират по света, ни дават възможност тук да бъдат реализирани на зелено, което има много плюсове. Тоест ние прескачайки няколко технологични революции, в момента имаме шанс да въвеждаме последни технологии. На всички ни се иска да е по-бързо, но все пак считам, че темповете, с които поне индустрията на информационните технологии се развива в България е добра, тъй като ние сме една от петте, ние му казваме „топли дестинации" по света, в които има най-много назначения в областта на информационните технологии. Големите центрове, които всяка една голяма компания прави в България, са притегателна сила за хора, завършили по цял свят и хора, които биха искали да се реализират в страната, в която са родени.
Българите отворени ли съм към технологиите? Все пак това е едно от условията, за да се развива тази сфера.
Българите като общество отворени ли са, възприемчиви ли са към технологиите? Това все пак е едно от условията да се развива нещо.
Беше анонсирано електронното правителство - нещо, което всички ние чакаме и всеки от нас би искал e-терациите с правителствения сектор да бъдат по начин, по който са регулирани в цял свят. Банковият сектор, телекомуникациите, ютилити компаниите - всички те въведоха нови технологии, така че считам, че всички те имат ниво на обслужване, което бихте имали, ако живеете в Западна Европа. Може би производителността на труда трябва да бъде увеличена, за да имаме ние доходите, които те имат, но считам, че специално секторът на информационните технологии се развива с нормални темпове.
Във връзка с вековния юбилей на компанията, днес над 200 000 служители на IBM по света ще извършват едновременно благотворителни дейности.
По цял сват служители на IBM ще се занимават с благотворителни дейности. В България ние избрахме да подкрепим кампанията I Can Too, свързана с набиране на средства за центъра по аутизъм с Пловдив. 200 служители на IBM ще бъдат заети с тази кампания и се радвам, че освен отговорна компания към нашите клиенти и служители в България, които са над 1000 души, имаме и тази отговорност.
Доброволци от IBM ще продават на 14 юни аксесоари на фондация „И аз мога" в Сердика Център и в Бизнес Парк София и ще популяризират идеите на фондацията, като раздават информативни брошури в цяла София. И вие можете да станете част от благотворителната инициатива за подпомагане на Центъра за деца аутисти в Пловдив, като си закупите тениска или аксесоари I Can Too по време на това събитие. Може да изпратите и празен SMS на номер 1415. Организаторите на кампанията вярват, че всеки може да промени света към по-добро......с това, което може най-добре!
