/ iStock/Getty Images
Все по-често се поставя въпросът кога отново да отворят врати училищата, след като европейските страни и американските щати чертаят планове как да рестартират пострадалите си икономики.

Въпреки тревогата сред някои учители, родители и кметове във вторник френското правителство представи подробен план за постепенно отваряне на училищата от 11 май, предвиждащ намаляване на броя на учениците в паралелките и задължително носене на маски. Тежко засегнатата от епидемията Италия възнамерява училищата да останат затворени до септември. А в САЩ, където президентът Доналд Тръмп заяви, че отделните щати трябва сериозно да обмислят варианта учебните занятия да бъдат подновени преди края на учебната година, се чуха десетки мнения, че до края на лятото и дори може би до есента за учениците няма да бъде безопасно да се върнат в клас.

На други места по света вирусът сякаш почти е изчезнал, например в Нова Зеландия. Австралия отвори плаж в Сидни. Бразилия обаче се оформя като нова гореща точка на заразата. Появиха се и нови съмнения дали Япония ще може и догодина да приеме отложените вече Летни олимпийски игри, ако дотогава не бъде разработена ваксина.

Германия, която мнозина хвалеха за начина, по който се справя с епидемията на своя територия, отчита повишаване на темпа на инфектиране, откакто преди малко повече от седмица на част от дребния бизнес бе позволено да заработи отново. Беше заявено обаче, че е твърде рано да се каже дали причината е отхлабването на рестрикциите.

Потвърдените инфекции в световен план са над 3 милиона, включително 1 милион в САЩ, а потвърдените смъртни случаи на планетата надхвърлят 210 000 по данни на Университета "Джонс Хопкинс". Предполага се, че действителният брой на жертвите е много по-голям поради ограниченото тестване, различните методики при броенето на смъртните случаи и прикриването на данни от страна на правителства.

В страни като Италия, Испания, Франция и Великобритания жертвите на коронавируса са надхвърлили 21 000, а в САЩ те са над 57 000 - най-големият брой в света.

Макар че, както изглежда, коронавирусът не засяга толкова сериозно децата, колкото възрастните, много официални лица, учители и родители са обезпокоени от здравните рискове, които може би крие отварянето на училищата.

Някои изтъкват, че е трудно да се гарантира, че децата действително спазват социалната дистанция и често си мият ръцете, освен това има опасност за учителите.
Но без училищата да отворят, за много родители ще бъде трудно да се върнат на работа, а това на свой ред ще попречи на усилията да се противодейства на големия световен икономически спад.

Френският премиер Едуар Филип обяви, че от 11 май отварят началните училища, а от 18 май и гимназиите. Той каза, че всички гимназисти ще трябва задължително да носят маски, а броят на децата в класната стая ще бъде ограничен до 15.

Жоел Вилмот, кмет на френския град Отмон, публикува във Фейсбук седем причини, поради които не е готов да отвори училищата, включително зле екипираните учители и почистващ персонал и отпорът от страна на родителите.

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис представи плана на правителството си за постепенна отмяна на карантината, заявявайки, че учениците от последния гимназиален клас ще възобновят занятията си на 11 май, а седмица по-късно ще ги последват и учениците от по-долните гимназиални класове и прогимназиите. Началните училища и детските градини остават затворени и може да отворят на 1 юни "само ако сме напълно сигурни, че епидемията отслабва", каза той.

В Италия решението училищата да останат затворени до есента може да затрудни връщането на работа на родителите. В Италия често бабите и дядовците играят ролята на детегледачи, но сега не могат да го правят, защото са уязвими за коронавируса.

Емър Маккарти, която работи в службата на Ватикана за закрила на детето, написа в Туитър, че италианският премиер Джузепе Конте е обявил план за излизане от карантината "за всички, с изключение на децата в Италия. Невероятно. Нито дума за училищата, за вариантите за грижи за децата, нищо. А за футбола, да". Публикацията й завършва с хаштага в Туитър #Children Not Seen Not Heard ("Децата никой не ги забелязва, никой не ги чува").

В Германия, където вирусът отне живота на около 6000 души, Лотар Вилер, ръководител на Института "Роберт Кох", заяви, че броят на заразените от едно лице се е увеличил от 0,7 преди отхлабването на карантинните мерки до все още поносимите 0,96.

Вилер призова германците да продължат да спазват социална дистанция, да носят маски в обществения транспорт и магазините и да си остават у дома, когато това е възможно.

Във вторник Нова Зеландия съобщи само за три нови случая. Премиерът Джасинда Ардърн заяви, че хората са свършили невероятна работа за прекъсване на веригата на предаване на вируса, но предупреди, че трябва да останат бдителни.

"Възможно е някъде там все още да са останали някакви тлеещи въглени с потенциал отново да запалят горски пожар, ако им позволим", каза тя, позовавайки се на микробиолог.

Правителството й отхлаби карантината, при която бяха затворени училищата и повечето икономически отрасли. На разсъмване сърфистите отново се хвърлиха във вълните, строителите се върнаха на строителните площадки, а баристите отново включиха машините за еспресо.

В Австралия стотици отново влязоха в морето, след като прочутият плаж Бонди в Сидни бе отворен за плуване и сърфисти. Но хората могат да ползват плажа само денем и трябва да спазват дистанция един от друг. Австралия отчете 83 смъртни случая от вируса, по-малко, отколкото съобщават повечето американски щати.

Но вирусът си остава дългосрочен противник. Председателят на Японската медицинска асоциация Йошитаке Йококура заяви, че според него без ефикасна ваксина срещу коронавируса ще бъде трудно отложените Летни олимпийски игри в Токио да се състоят дори през 2021 г.