Камарата на представителите на американския Конгрес одобри с голямо мнозинство - 405 гласа "за" и 11 "против" резолюция за признаване на геноцида над арменците в Османската империя, съобщиха информационните агенции.
За първи път такава резолюция се подлага на гласуване на пленарно заседание на една от камарите на Конгреса във Вашингтон.
В резолюцията се посочва значението на това да се почита паметта на жертвите на геноцида над арменците чрез официалното му признаване.
Конгресмените се обявиха и против усилията, насочени към това "правителството на САЩ да се свързва с отричане на арменския геноцид или който и да е друг геноцид". Камарата на представителите призова американците да получават повече информация за арменския геноцид. По-рано и в Сената бе внесен аналогичен документ.
В продължение на десетилетия конгресмените обсъждаха подобни резолюции, но те не бяха подлагани на гласуване. Наблюдатели отбелязват, че резолюцията ще доведе до сериозно влошаване на американско-турските отношения.
Премиерът на Армения Никол Пашинян приветства решението на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ да признае арменския геноцид в Османската империя през 1915 година, съобщи ТАСС.
„Резолюцията (за признаването на геноцида) е смела стъпка в посока установяване на истината и историческата справедливост, тя ще донесе утеха на много потомци на арменци, преживели геноцида“, написа Пашинян в Туитър.
Армения изразява признателност на Камарата на представителите на САЩ и смята, че тази стъпка има важно значение в контекста на тържеството на хуманизма, истината и справедливостта, се с казва в разпространена днес декларация на арменското външно министерство, съобщи ТАСС.
Армения е дълбоко признателна на членовете на Камарата за решимостта при гласуването на Резолюция номер 296, признаваща геноцида срещу арменците в Османската империя. Тази стъпка свидетелства за привързаността към идеите на хуманизма, истината, справедливостта, всеобщите ценности на солидарност и човешки права, се казва в декларацията на арменското външно министерство.
В документа се подчертава, че приемането на тази резолюция е важна стъпка в поддържането на международните усилия, насочени към предотвратяване на престъпленията на геноцида. Армения е готова да продължи тясното сътрудничество с всички международни партньори за активизиране на усилията по предотвратяване на престъпления против човечеството, заявиха от арменското външно министерство.
Междувременно Турция свиква американския посланик в Анкара заради резолюцията, приета от Камарата на представителите на САЩ, която официално признава "арменския геноцид", заявиха представители на турското външно министерство.
Американският посланик в Анкара Дейвид Сатърфийлд беше призован във външното министерство заради "резолюция, която няма никаква историческа или правна основа" и законопроект, който налага санкции срещу военната операция на Турция в Сирия, заявиха официалните представители.
Турция категорично отрича обвинението в геноцид и казва, че и арменци, и турци са загинали в резултат на Първата световна война.
Турция традиционно отхвърля обвиненията в арменски геноцид и е изключително чувствителна към критиките по този въпрос. Анкара настоява за отхвърляне на термина "геноцид" във връзка със събитията от 1915 г., като заявява, че и арменци, и турци са негови жертви. Турция също така призовава за създаването на международна комисия от историци, която да проучи наличните в страната архивни документи, за да се разработи обективен подход към събитията от Първата световна война.
За първи път такава резолюция се подлага на гласуване на пленарно заседание на една от камарите на Конгреса във Вашингтон.
БГНЕС
Конгресмените се обявиха и против усилията, насочени към това "правителството на САЩ да се свързва с отричане на арменския геноцид или който и да е друг геноцид". Камарата на представителите призова американците да получават повече информация за арменския геноцид. По-рано и в Сената бе внесен аналогичен документ.
В продължение на десетилетия конгресмените обсъждаха подобни резолюции, но те не бяха подлагани на гласуване. Наблюдатели отбелязват, че резолюцията ще доведе до сериозно влошаване на американско-турските отношения.
БГНЕС
„Резолюцията (за признаването на геноцида) е смела стъпка в посока установяване на истината и историческата справедливост, тя ще донесе утеха на много потомци на арменци, преживели геноцида“, написа Пашинян в Туитър.
БГНЕС
Армения е дълбоко признателна на членовете на Камарата за решимостта при гласуването на Резолюция номер 296, признаваща геноцида срещу арменците в Османската империя. Тази стъпка свидетелства за привързаността към идеите на хуманизма, истината, справедливостта, всеобщите ценности на солидарност и човешки права, се казва в декларацията на арменското външно министерство.
В документа се подчертава, че приемането на тази резолюция е важна стъпка в поддържането на международните усилия, насочени към предотвратяване на престъпленията на геноцида. Армения е готова да продължи тясното сътрудничество с всички международни партньори за активизиране на усилията по предотвратяване на престъпления против човечеството, заявиха от арменското външно министерство.
Междувременно Турция свиква американския посланик в Анкара заради резолюцията, приета от Камарата на представителите на САЩ, която официално признава "арменския геноцид", заявиха представители на турското външно министерство.
Американският посланик в Анкара Дейвид Сатърфийлд беше призован във външното министерство заради "резолюция, която няма никаква историческа или правна основа" и законопроект, който налага санкции срещу военната операция на Турция в Сирия, заявиха официалните представители.
Турция категорично отрича обвинението в геноцид и казва, че и арменци, и турци са загинали в резултат на Първата световна война.
Турция традиционно отхвърля обвиненията в арменски геноцид и е изключително чувствителна към критиките по този въпрос. Анкара настоява за отхвърляне на термина "геноцид" във връзка със събитията от 1915 г., като заявява, че и арменци, и турци са негови жертви. Турция също така призовава за създаването на международна комисия от историци, която да проучи наличните в страната архивни документи, за да се разработи обективен подход към събитията от Първата световна война.