В три резолюции, приети със значително мнозинство, Европейският парламент заяви, че подкрепя присъединяването към ЕС на Исландия, призова за определяне на дата за започване на преговорите с Бившата Югославска република Македония и изрази загриженост за ограничения напредък на Босна и Херцеговина като потенциален кандидат за членство в ЕС, съобщи българската пресслужба в ЕП.
Парламентът настоя Македония, която е кандидат за членство от 2005 г., да получи дата за начало на преговори за присъединяване. Той определи факта, че Съветът все още не е определил дата, като повод за "заслужено разочарование" от страна на общественото мнение. "Тази страна принадлежи към ЕС и присъединителните преговори трябва да започнат без отлагане", заяви докладчикът Ричард Хоуит.
Депутатите изразиха съжаление, че перспективите за членство се блокират от спора за името с Гърция. Те приветстваха инициативата на комисаря по разширяването Щефан Фюле за започване на неформален "диалог за присъединяването на високо равнище" на 15 март, в подкрепа на процеса на реформи.
Депутатите приветстваха избора на нов парламент и бързото съставяне на коалиционно правителство. Те изразиха притеснения свързани с фундаменталните свободи, които илюстрираха с примера за концентрацията на медийна собственост. Корупцията е "сериозен проблем" в Македония, заяви ЕП, като същевременно изрази задоволството си от усилията за борба с нея, предава БТА. Парламентът настоя за повече усилия за намаляване на сегрегацията в образователната система по отношение на деца от различни етнически групи. Той оцени икономическите показатели като добри, но обърна внимание на високите нива на безработица и бедност.
В друга резолюция Европейският парламент изрази загриженост за ограничения напредък на Босна и Херцеговина в изпълнението на реформите, необходими за членството в ЕС. Той заяви, че бъдещето на страната е в членството и настоя, че тя може да влезе в ЕС само като единна, суверенна и обединена държава, чиито власти могат да изпълнят критериите за членство. Депутатите подкрепиха формирането на новото правителство и изразиха надежда, че то ще започне необходимите конституционни и други реформи. Докладчикът г-жа Дорис Пак заяви: "За шест седмици в Босна и Херцеговина се случи повече, отколкото можехме да очакваме".
Сега, когато ЕС засили присъствието си в Босна и Херцеговина, ЕП си задава въпроса за бъдещата ролята на международната общност. Той призова "да се помисли върху необходимостта от продължаване на дейността на Службата на Върховния представител и да се намерят решения свързани с нейното разпускане."
Парламентът изрази притеснението си от екстремистките заплахи на Западните Балкани и призова власите в Босна и Херцеговина да "се борят с екстремизма, религиозната омраза и насилието в близко сътрудничество с международната общност."
В третата резолюция Европейският парламент отбеляза политическите разделения в Исландия по отношение на членството на страната в ЕС и изрази надеждата си, че тя ще се присъедини към съюза. Исландия е една от най-старите демокрации в ЕС и депутатите изразиха задоволството си от нейния напредък в изпълнение на изискванията за членство. "Прогресът е видим", заяви докладчикът Кристиан Дан Преда. "Последната година показа, че дебатът е набрал скорост", добави той.
Депутатите припомниха и противоречията между Исландия и ЕС по отношение на квотите за улов на скумрия и за китолова, който е забранен в ЕС.
