С редица от 11 541 червени стола за всяка жертва на обсадата на Сараево Босна отбелязва днес 20-та годишнина от началото на войната.
Годишнината заварва балканската страна все още дълбоко разделена с власт, поделена между сърби, хървати и мюсюлмани, в държава, управлявана въз основа на етнически квоти и обединена от слаба централна власт. Сърбите в автономната Република Сръбска няма да се включат в днешното възпоменание на деня, в който изстрели срещу мирни протестиращи в центъра на Сараево белязаха началото на войната от 1992 до 1995 година.
Близо 100 000 души загинаха, а близо половината от 4,4-милионното население на страната беше принудено да напусне домовете си. "Червената линия в Сараево е фактически линията на кръвта, която течеше по улиците на града от 6 април 1992 г. до 1995 г.", заяви кметът Алия Бехмен във връзка с дългата редица червени столове, извиваща се в центъра на столицата.
Обсадата на Сараево от сръбските сили, заели позиции на хълмовете около града, продължи 43 месеца. Жителите на Сараево, редящи се на опашки за вода или пазаруващи на местния пазар, бяха застрелвани при безразборна стрелба на снайперистите. Сред загиналите имаше над 600 деца.
"Ние бяхме движещи се мишени само с един принцип - да останем в града", споделя босненската художничка Суада Капич. След като босненските мюсюлмани и хървати гласуваха на референдум за независимост от Югославия, сръбските войски, снабдени с тежките оръжия на югославската армия, завзеха 70% от босненската територия, като прогониха несърбите, извършвайки "етническо прочистване". Мюсюлманите и хърватите поведоха борба, понякога и помежду си.
ООН изпрати мироопазващи "Сини каски", но без да им дава мандат да отвръщат на стрелба. Едва след като безопасната зона на ООН Сараево беше завладяна от сръбските сили през юли 1995 година, които избиха и 8000 мюсюлмански мъже и момчета в Сребреница, НАТО използва сила, принуждавайки в крайна сметка сърбите да седнат на масата за преговори.
Босна научи Запада на тежки уроци във връзка с хуманитарната интервенция, които могат да се използват днес в Сирия, където ООН преговаря за възможно разполагане на невъоръжени наблюдатели въз основа на план за прекратяване на конфликта между бунтовниците и силите на президента Башар Асад.
Босненската война завърши с мирно споразумение през 1995 година, постигнато с посредничеството на САЩ. То беше подписано в американска военновъздушна база в Дейтън, щата Охайо. То заглуши оръжията, но раздели Босна на две етнически области, разпредели властта въз основа на етнически граници в сложна държава, която затруднява развитието. Босна изостава далеч от останалите страни от бивша Югославия в дългия път към членство в ЕС.
Съседът на Босна Хърватия ще се присъедини към ЕС през юли догодина. Сърбия, която по времето на Слободан Милошевич заговорничеше с Хърватия за разделянето на Босна, стана официален кандидат за членство в ЕС миналия месец, отчасти като награда за залавянето на босненския сръбски военен лидер и заподозрян в геноцид Ратко Младич.
Босна все още не е подала молба за членство. За да направи това, първо ще трябва да промени конституцията си от времето на Дейтънските споразумения, така че да се съобрази с решение на Европейския съд за правата на човека, според което стриктната й система на етнически квоти е дискриминационно.
Но сърбите отхвърлят всички опити за по-голяма централизация и гледат на Босна като на изкуствена конструкция, наложена им от външни сили. По-малко от половината от 2-та милиона души, прогонени от домовете им, се завърнаха в градовете и селата, които напуснаха. Някога жизнена смесица от православни сърби, католически хървати и бошняци мюсюлмани, днес Сараево е преобладаващо населено от бошняци.
В четвъртък челистът Ведран Смайлович, който се превърна в икона на неподчинението на артистите, когато свири на централна улица в Сараево, докато градът беше обстрелван с артилерия, свири отново за първи път в родния си град, който напусна през 1993 година. (БГНЕС)
