„Не всеки ден е Великден", казват хората и българинът хуква на този ден към храма, в най-честия случай посещаван от него два-три пъти в годината - на големи християнски празници. Църквите се превръщат в своебразен панаир на суетата, място за срещи и раздумка, повод да покажеш новите си дрехи. Този панаир дразни не само силно вярващите, но тълпите изнервят и наредените на опашка миряни, които рядко влизат в храма, а още по-рядко знаят какво да правят вътре, какъв е смисълът на ритуалите, тяхната последователност и тайнство.
Ако сте от категорията хора, които сте влезли в храма на Цветница с основен въпрос „Къде дават върбовите клонки?" може да спрете дотук с четенето. Ако това е основното, което ви вълнува, най-добре е изобщо да не тичате към вярата, а да си останете в „предверието на Храма" или иначе казано на трапезата - при козунаците, яйцата, агнето и т.н. Друг е въпросът, ако приемате, че вярата е път към Бога и искате да го извървите.
Защото другото е суета, криворазбрана показност на някаква меко казано странна религиозност - да се отиде в църквата, защото така се прави. Да се запали свещ, да се обикаля храма, да се поздравите с познати и приятели за Възкресението. И да мислите, че с една запалена свещ, между три мръсни вица на опашката и няколко подпалени кичура коса, ще изкупите греховете си, ще се приберете по-пречистени и осъзнали смисъла на нечия саможертва, на предателската целувка или на Възкресението. Покрай бутилките, които често се виждат около църквата в нощта на Великден си мисля, че някои просто ще се приберат у дома с мирис на алкохол, примесен с тамян.
Всъщност за църквата всяка неделя е Великден
„Хората се сещат за Възкресението само в дните преди Великден, а църквата празнува Възкресението всяка неделя - защо тогава храмовете са празни, а само на големите празници има навалица?!?". Това напомни в ефира на Дарик отец Стоян Чиликов - свещеник в столичния храм „Св. Вкмч. Георги Победоносец" в кв. Дървеница и преподавател в Пловдивския университет.
Запитан защо българите влизат в храма масово само на големи празници свещеникът каза, че проблемът е по-скоро е в това, че хората се сещат за Възкресението, когато го празнуваме на самата дата, а всъщност църквата го празнува всяка неделя. „Защо тогава ги няма тези опашки - мен ме боли, че храмовете са празни тогава. Изключвам храма в Дървеница, защото там има поставена здрава енория и има хора, които се черкуват и те са много, каза доц. Стоян Чиликов.
Но по-големите храмове - защо е необходимо само на Цветница или на Великден да има навалица и хората да не могат да се поберат в храма, допълни той. Въпреки това подчерта, че духовниците се радват, когато хората в църквите.
Всеки човек влиза в храма на първо място да прослави Бога, надявам се и на второ място - да съжали, ако е правил нещо лошо в живота си. По-често се сещаме да влизаме в храма, когато имаме проблем или трудност, отколкото да благодарим, отбеляза още отец Стоян Чиликов. Духовенството, свещенството и целия клир би трябвало да се радваме, когато виждаме, че хората се обръщат към Христос, но ми се иска това обръщане да не е само на Великден, само на Цветница.
Повод да се вгледаме в себе си - дали и ние не „целуваме предателски"
Велики четвъртък е най-важния ден от Страстната седмица. Този ден е свързан с Тайната вечеря, когато след причастието с хляб и вино - тялото и кръвта Христова, Исус признал пред своите ученици, че ще бъде предаден. Казват, че това е денят, който ни дава основание да помислим за безрезервната любов на близките ни, за предателските целувки и за изкушението на сребърниците. За това, че дори и христовите ученици, дори вярващите не са застраховани, чули звъна на сребърниците.
Предателството на Юда, Тайната вечеря, на Велики петък стоим в подножието на кръста на Христос, за да участваме във Възкресението - т.е. богослужебният цикъл отново и отново повтаря всички тези събития, които са изключително важни за спасението на човека и затова ги съпреживяваме, обясни отец Чиликов по повод смисъла на богослужението в дните от страстната седмица.
Заедно с това човек се вглежда и в себе си - дали действително ние самите не сме Юди, не сме като тези фарисеи, книжници и лицемери, които Христос единствено тях изобличава в Евангелието. Той на грешник никога не е казал нищо лошо, не го е изобличил - единствено спрямо тях е казал „Горко вам, книжници, фарисеи и лицемери!", коментира свещеникът.
Възкресението е за всички, но храмът не е място за срещи и клюки
Според него проблемът е и в това, че липсва религиозното образование, религиозната просвета. „Храмът не е за това да разменяме клюки там, да говорим, да отидем и да покажем колко добре сме облечени или да си правим срещи, храмът е място за молитва, където заедно християните се събират, за да принасят жертвата Христова", напомни свещеникът, който служи в храма в столичния кв. „Дървеница".
Жертвата на Спасителя не е само за бедните и страдащите, напомни отец Чиликов. „Това, което прави Христос на кръста не го прави само за този, който страда, който е беден или който има проблеми. Прави го и за богатия, и за лошия, и за добрия - за всеки човек. Въпросът е човек да се обърне към Христос - Възкресението е за всички", бяха думите на отецът.
Ако Бог не докосне сърцето, човек остава винаги до трапезата и яйцата
Ако Бог не докосне сърцето на човека, той ще се остане винаги дотам - до трапезата, до козунаците, до яйцата или агнето, т.е. остава по-скоро в предверието на храма. Ако човек обаче бъде докоснат от Бог и той отговори на този призив, ако приеме тази покана, тогава човек ще заживее с Бога и няма да остане в предверието на Храма, коментира още свещенитък по повод материалния и духоовния смисъл на предстоящия празник.
За Стоян Чиликов липсата на християнската вяра е проблем за обществото ни. „Ако има правителство, което се ангажира с въвеждането на православно вероучение в училище, тогава нещата ще се променят за целия народ", казва отец Чиликов по повод коментарите за кризата на ценности и морал сред българите.
За разделението между духовенство и вярващ народ
Духовникът го наричаме „отче" и той трябва наистина да бъде отец за вярващия народ. Ето това липсва, това разбиране и затова се е получили някакво разделяне между духовенство и вярващия народ, което според мен е изключително погрешно и ако то не се преодолее, наистина ще имаме проблем в бъдеще, каза още духовникът.
Той е убеден, че е дошло времето църквата да отиде при хората, а не да очаква те да отидат при нея. „Ние днес чакаме хората да дойдат при нас. Дошло е времето църквата да отиде при хората. Имах мой събрат свещеник, за който знам, че когато стана свещеник използвал един много интересен метод - той не е чакал хората да отидат при него. Отишъл и започнал да чука от врата на врата и да кани хората, да се запознава с тях, да им казва, че е новият енорийски свещеник, да ги кани в храма на богослужения. Повечето места, където е потропвал, вратата му е била затваряна, като някъде и с много лоши думи, тъй като, за съжаление църквата няма много добър имидж и образ в обществото. От друга страна там, където са го приели, там, където е успял да осъществи комуникация, това са едни от най-верните му духовни чада", разказва още отец Чиликов.
Изкуството да се говори на разбираем език на хората е изкуство, което ние тепърва трябва да се опитваме да правим, смята свещеникът. По думите му самото говорене на достъпен език не е гарант, че българският народ ще се обърне към вярата, защото са много дълбоки процесите, които влияят върху това рехристиянизиране на народа в България.
„Има достатъчно духовници сред нас - свещеници, епископи, които да говорят по един достъпен начин на хората. Богослужението вземете, то е на един неразбираем език. По същия начин е и вярата ни. Както богослужението ни остава неразбираемо за хората, които идват само мимоходом в църквите и палят свещичка, по същия начин е и вярата. Разбира се, вярата е нещо дълбоко интимно. Бог докосва сърцето на човека", казва още отец Стоян Чиликов.
