Спомен за един български войник, загинал при потушаването на Пражката пролет

Спомен за един български войник, загинал при потушаването на Пражката пролет
Спомен за един български войник, загинал при потушаването на Пражката пролет / снимка: sxc.hu
Спомен за един български войник, загинал при потушаването на Пражката пролет
75002
Спомен за един български войник, загинал при потушаването на Пражката пролет
  • Спомен за един български войник, загинал при потушаването на Пражката пролет

На днешния национален празник ще си спомним за един български войник, загубил живота си при участието на армията ни в потушаването на Пражката пролет в Чехословакия.

През 1968 година 21-годишният Николай Николов е изпратен там, заедно с още близо 2200 войници, и става единствената жертва на събитията в бившата социалистическа държава. При какви обстоятелства умира Николов, остава загадка и до днес, а отговорите се опитва да намери Стефан Здравков, негов познат и съавтор на книгата „Мъртвият не ни е вече враг". В памет на този български войник Стефан Здравков ще събере негови роднини и ветерани от Пражките събития на специално възпоменание, което ще бъде част от Ловния празник на Мездра тази неделя.

„Николай Цеков Николов е бил по мое време, когато аз съм учил в гимназията в Мездра, просто един ученик. Дошъл от село Бъркачево, оставил своята селска торбичка и влязъл в училището. Не мога да кажа, че ние сме били дълги години приятели. Мога да кажа само, че сме били едни добри познати. В гимназията бяхме силни по футбола и заедно ритахме, или играехме баскетбол. По-късно и той отива в казармата, и аз отивам в казармата. Само че аз една година по-рано, а той точно една година по-късно, за да може в 68-а година аз вече да бъда студент първи курс, а той вече заминал за Прага. Тогава по радио София най-напред разбрахме, че група армии от т.нар. Варшавски договор са извършили инвазия или десант, и са окупирали Чехословакия" - това са спомените на Стефан Здравков за единствения български войник, загинал по време на събитията в Чехословакия.

„Едва вече на 9 - 12 септември докараха със самолет тялото на това момче и аз тогава установих по некролога, че същност това е един мой добър познат. Погребаха го в родното му място. Тогава там беше издигнат един приличен паметник в центъра на селото с бронзова глава, която сега липсва", разказа още Здравков.

На следващата година студентът тогава Стефан Здравков посещава Чехословакия и се опитва да стигне до летище Розине, около което са били разположени части от българската армия, а в тях е бил Николай Николов. Той обаче попада на демонстрация, свързана с отбелязването на годишнината от Пражката пролет, в която участва и последният президент на Чехословакия Вацлав Хавел. Тя е съпроводена от престрелка.

„Видях на две крачки от мен мъж. Хавел е бил през две крачки от мен, а вдясно някакъв възрастен преподавател, нямаше за него как да разбера какъв точно е бил. Видях само как леко подгъна крак, от панталона му потече тънка струйка кръв. Измъкнахме го на няколко крачки и аз си казах, че повече работа тук нямам. Вижда се какво правят чехите! Тогава си помислих: Ами ако този изстрел беше на една педя встрани, т.е. моят крак беше улучен, какво ставаше с мен?", спомня си още Стефан Здравков.

Той така и не стига до летището, а по-късно се оказва, че там няма паметник на загиналия Николай Николов. Такъв е издигнат край село Нови дум, където е намерен трупът на войника. Версиите за смъртта на Николов са разнопосочни. В една от тях се твърди, че за 9 септември българските войници са получили парични награди и Николов е отишъл да се почерпи, след което е изчезнал. В друга версия има намесена жена. Стефан Здравков се опитва да опровергае всичко това:

„Обикаляйки врачанския окръг, намерих човека, който го е видял вечерта, преди да изчезне Николай, същност се оказва, че аз съм се заблуждавал, понеже съм бил и аз войник и знам какво представлява армейският живот, че нашите момчета там са имали ако не временни барачки, постройки, поне палатки. Нищо подобно! През цялото това време нашите войници са лежали с шинелите и едно наметало в самите окопи. Те охраняват летище Розине. Там, на десетина крачки в кукуруза, е била тяхната постоянна войнишка тоалетна. Предполага се, че точно така е било. Той е отишъл до тоалетната в кукуруза, тримата души са се хвърлили върху него. Дали веднага са го убили, вероятно не, защото има изстрел с пистолет. Това явно е станало някъде много далече, но те там са го оставили в безсъзнание. Натоварили са го на някаква кола и на 30 км от летището са го захвърлили в една млада елова гора. Там е и неговият паметни", обяснява Здравков.

За да не бъде забравена историята на поредния войник, загинал нелепо извън България, и в памет на всички български войници Стефан Здравков организира велопоход в центъра на Мездра, както и наздравица по време на ловния празник на града в неделя:

„И тези дни, когато целият свят се вълнува от съдбата на украинци, руснаци, когато се водят военни действия, ето чешкият президент сега казва, че новата червена линия минавала през Крим. Другари, приятели, сънародници, дайте да гледаме трезво на нещата! Ако тогава - 68-а година, червената линия е била Прага и ние направихме десант, ако сега новата червена линия минава през Крим, т.е. пак десант и сражения, утре на някой може да му скимне да каже, че новата червена линия вече минава на Червения площад в Москва. Аз, като войник, почитам паметта на моя приятел, но не бих желал отново с автомат, танк или друго нещо, да тръгнем нито към Чехия, нито към Москва или Киев", казва Здравков и призовава хората:

„Аз предлагам на 28 септември да поканим неколцина останали негови други приятели и да седнем на Мездра, на една хубава поляна, където няколко години подред правим най-чудесния ловен празник и да изпием по чаша бира. Така, както Швейк някога шест часа след войната е направил същото предложение - да изпием чаша бира. Това предлагам на колеги, приятели, журналисти. Заповядайте на един такъв бирен празник в памет на войничето, спомен за миналото и никога да не допускаме такова бъдеще с жертви, кръв и нови войни между славяните".