23.09.2012 г., Матера, регион Базиликата, Италия
Четирима музиканти от София, подбрани от диригента на камерния ансамбъл „Софийски солисти" Пламен Джуров, бяха звездите на фестивала „МАТЕРАДИО", организиран от 21 до 23 септември в шестдесет хилядния южен италиански град Матера. Той е един от двайсетте градове-кандидати от Италия за европейска столица на културата през 2019 г. София е един от градовете-кандидати от България заедно с Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Велико Търново, Шумен.
За европейска столица на културата през 2019 г. Съветът на Европейския съюз ще избере по един български и италиански град. Те ще бъдат препоръчани от Европейската комисия въз основа на мнението на Европейския парламент и жури, съставено от изтъкнати културни дейци. Над 40 града са били Европейски град на културата от началото на инициативата през 1985 г., когато първа е била гръцката столица Атина.
Във фестивала в Матера, организиран от местните регионални и общински власти заедно с италианското радио „RAI 3", бяха поканени за участие четири европейски града, които са минали, настоящи или бъдещи европейски столици на културата, които да представят четирите географски посоки на Европа - финландският Турку (2011 г.) за Севера; португалският Гимараеш (2012 г.) за Запада; френският Марсилия (2013 г.) за Юга и българската столица София (като кандидат за Европейска столица на културата през 2019 г.) за Изтока.
В програмата на фестивала лицата на София бяха сопраното Неда Атанасова, тенорът Хрисимир Дамянов, пианистката Лилия Жекова и кларинетистът Кристиян Калоянов. И четиримата са наскоро завършили софийската Национална музикална академия „Панчо Владигеров". На 22 септември те изнесоха двайсет минутен концерт сред скалните жилища на едно от най-старите населени места в Италия - т.нар. Саси, наречени така за първи път в арабски карти от XIII век, за да означат „каменните квартали" в Матера.
Ден по-рано българите бяха поканени за концерт в Сан Паоло Албанезе в същия регион Базиликата, който е най-бедният от двайсетте региона на Италия. Това е едно от двете албански православни селища, основани в планината Полино (обявена за Национален парк на Италия) през XVI век от бежанци от османското нашествие на Балканите. Регион Базиликата е със силно балканско влияние, защото името му идва от гръцкото „базилеос" („владетел"), а виното му „Алянико" („Aglianico") е наричано „гръцкото вино", защото било донесено от Елада.
Публиката в Сан Паоло Албанезе дойде и от съседното албанско селище Сан Константино Албанезе, както и от другите градчета в Долината Валсарменто - Ноеполи и Теранова.
Програмата на българските музиканти включваше произведения на Панчо Владигеров, италиански канцонети и арии от Верди и Доницети, както и произведения от Моцарт, Шуберт и Шуман. Изпълненията им бяха записани за излъчване по радио „RAI 3".
На централния площад на Матера се проведе работна среща, в която участваха представители на градове, избрани или кандидати за европейска столица на културата. С помощта на Италианската търговска камара в България София беше представена от Дарик радио и Българското национално радио, които подкрепят кандидатурата й, издигната от инициативен комитет през 2010 г.
Отново в Матера през миналата седмица представители на български и испански училища се срещнаха по съвместен проект с италианските училища за ученически туризъм по паметниците на ЮНЕСКО, както и поставиха началото на нов проект за връзката между училището и работата. От София гостуваха учители и ученици от 23-то СОУ „Жолио Кюри" и 105-то СОУ „Атанас Далчев".
Марсилия се включи в „Матерадио" с ди джей, а Гимараеш с изпълнител на фадо. Те участваха и в културните програми в Тито, Пистичи и Рионеро ин Вултуре - други селища в Базиликата, чийто главен град още от времената на Наполеон Бонапарт е седемдесет хилядната Потенца след като преди нея провинциалната столица е била Матера.
Освен с жилищата от преди 7000-9000 години в скалите на Матера, този регион се свързва с Питагор, който живял в гръцката колония на Тирентския залив Метапонтум в края на VI век преди Христа; с луканите (чието название идва или от латинското „lucus" - гора, или от старогръцкото „lykos" - вълк), които са сред най-дълго съпротивлявалите се на римляните народи на Италийския полуостров, докато през 272 г. Лукания била покорена от Рим; с „Пировата победа" при Хераклея на царя на Епир Пир над римляните през 280 г. преди Христа, който, повикан от гръцката колония, Тарентум спечелил битката, но с цената на много жертви...
Матера се намира в каньона на река Гравина (името й идва от „grava" - „скала") на 50 километра от Йонийско море, на 65 километра от Бари (столицата на съседния италиански регион Пулия), където е най-близкото летище, и на 100 километра от Потенца, столица на същия регион Базиликата.
В пещерите на каньона над Гравина още през ранния палеолит са издълбани едно над друго жилища на праисторическо селище, а по-късно и около 120 църкви. Тези скални постройки, наричани „саси", са обитавани и до днес. Самото название на града вероятно идва от думата „мадре" - майка в смисъл на „земя - майка", която дава убежище в пещерите си. Други обяснения за названието идват от гръцкото „mataoios olos", което означава „пустота" и характеризира пейзажа наоколо, или пък от латинското „materia-ae" като означение на специфично определена дървесина, с която били богати горите в региона.
В края на 40-те години на XIX век правителството изселва собствениците на пещерните жилища след публикации в пресата за ужасните условия, при които живеели - без прозорци, вентилация, вода и ток. Това става след като през 1946 г. общественикът и писател Карло Леви сравнява Матера с дантевия ад. А неговата сестра пише: "Никога досега не съм виждала толкова покъртителна бедност... Децата са със сбръчканите лица на възрастни хора, хлътнали от глада очи, с коса, гъмжаща от въшки... и с пожълтели, обезобразени от маларията лица".
Затова през 1948 г. на около 20-те хиляди жители е предложено да се преместят безплатно в нови жилища срещу прехвърляне на собствеността им върху техните „саси" в полза на държавата. Правото да запазят собствеността си, но не и да останат в пещерните жилища, запазили само онези, които сами си купили нови домове. Преместени са дори и гробищата, които се намирали на „покривите" на къщите - факт, който дава основание на местните екскурзоводи да твърдят, че Матера е единственият град в света, в който телата на мъртвите почиват над главите на живите.
Едва след като през 1993 г. ЮНЕСКО включва „саси" в списъка на Световното културно наследство, Италия започва реставрация на Матера, като предлага на онези около една пета от някогашните жители, които са запазили собствеността си да получат безплатно за 99 години и съседните им пещерни жилища срещу задължение за възстановяването и поддръжката им.
През 1994 г. журналистът Джовани Скандифьо пише, че след като „кварталите Саси на Матера бяха включени като достояние на човечеството в списъка на всемирното наследство... те не се явяват повече символ на нищетата и националния позор, а свидетелство за древни минали цивилизации, представени пред погледа на целия свят".
Обогатява се и създадения през 1911 г. „Domenico Ridola National Museum", наречен на името на Доменико Ридола, който събрал първите от изложените в музея археологически артефакти, доказващи древността на жилищата в района. В музеи са превърнати и някои от къщите, които представят как хората и животните доскоро са живеели в общи скални помещения и как са събирали дъждовна вода или сняг, използван за по-дълго съхраняване на фуража.
Реставрацията на централния квартал „Civita" с вече осма година ремонтираната катедрала от XIII век, както и двата квартала със скални жилища - „Саси Баризано" („Sasso Barisano") и „Саси Кавеозо" („Sasso Caveoso") - продължава и до днес. Много от скалните къщи са превърнати в хотели, ресторанти и дискотеки. От същия скален материал пък се правят местните сувенири.
Градът става още по-популярен от филми като „Евангелия от Матея" (1964 г.) на режисьора Пиер Паоло Пизолини и най-вече „Страстите Христови" (2004 г.) на Мел Гибсън, избрали го за снимките заради приликата на пейзажа с библейските земи. Тези филми допринасят за развиване и на „поклоннически туризъм". Впрочем в Матера са снимали и още известни режисьори като Братя Тавиани („Нощно слънце", 1991 г.).
В Матера се провежда и Международен фестивал на женската белетристика, като в края на този септември ще се състои неговото девето издание.
С кандидатурата си за европейска столица на културата през 2019 г. Матера разчита да влезе в маршрутите на милионите туристи, за които все още Италия се свързва главно с Рим, Венеция, Милано, Флоренция и Неапол. Затова обаче градът трябва да се пребори с конкуренцията на Венеция, Сиена, Равена, Перуджа, за които се счита, че заедно с Матера имат най-сериозни шансове да бъдат избрани измежду двайсетте италиански кандидатури. Но дори градът на каменните жилища в скалните пещери да не успее да стане европейска столица на културата, с организирането на фестивали като „Матерадио", в който звезди бяха четирима музиканти от София, ще спечели нови възможности за жителите и посетителите му. А това е по-голямата цел на съревнованието за избор на Европейска столица на културата.
