Християнската църква отбелязва Успение на Света Анна - блажената смърт на света Анна или както канонически се нарича - Успението й.
Св. Анна била потомка на Аароновия род и родила Мария, бъдещата майка на Спасителя на човечеството. В резултат на библейските сказания светицата се приема и почита като един от основните християнски символи на майчинството.
Българите наричат празника Лятна света Анна. Той е разпространен в района на Западна България и Родопите, особено в Асеновградско. Там приемат, че Лятната св. Анна бележи края на лятото.
Светицата се почита най-вече от жените като покровителка и защитница на бременните невести и на раждаемостта. За да могат да износят плода и да раждат леко, на празника на Лятна св. Анна се спазват строго някои забрани - не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете.
На празника бременните жени и младите булки отиват на черква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница. Обкичват иконата с цветя и я даряват с ризи, чорапи, кърпи, пари. След края на църковната служба майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, за да бъдат здрави рожбите им.
Вярва се, че светицата пазела децата от "огън" - висока температура и треска.
В Източна България на Лятна св. Анна жени и деца тръгват да берат лековити билки по полето. После ги изсушават и запазват за лек през годината.
В Западна България срещу празника се извършват различни магически действия срещу магьосници, бродници и житомамници, които обират чуждото плодородие. Стопаните отиват да преспят на нивите си, за да попречат на злосторниците да откраднат житото им.
В югозападните български краища на Лятна св. Анна организират оброк - служба с курбан, в която взима участие целият род. Жертвоприношението се прави, за да умилостивят светицата и тя да предпази нивите от пожар и градушка. Пак там през лятото тачат св. Анна за предпазване от огън и пожар и я наричат "Опърлия".
Именници на този ден са Анна, Анка, Ани, Анани, Яна, Янула, Янина, Блага, Добри.
Източник: БГНЕС
