Наш учен вижда бъдеще за младите у нас, ако са по-амбициозни
94882
Наш учен вижда бъдеще за младите у нас, ако са по-амбициозни
Българските учени не умеят да представят проектите си пред широката публика. Затова обществото у нас не знае какво реално правят в БАН. Това, че много от българските учени напускат страната, е причина да има голяма дупка между поколенията.
Коментарът направи Кирил Христов от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН.
Емиграцията на образовани българи - най-голямата загуба на национален капитал
В продължение на 12 години Кирил Христов е учил в Германия, Холандия и Италия. Заради семейството и приятелите си решава да се върне в България, въпреки че заплащане тук е 15 пъти по-ниско. Занимава се с микроскопично описание на черните дупки във Вселената и е носител на наградата Питагор.
Над 3300 наши ученици и учители са преминали обучения в ЦЕРН
Най-големият проблем пред хората на науката у нас, според него, е финансовият, но е забелязал и друго. "Учените не са научени да представят пред по-широка публика своята работа, което е проблем. Защото обществото в България не знае какво правят учените в БАН. Не знаят какъв е смисълът на това, което правим. Много малко хора знаят как да го обяснят", признава той.
Има голяма дупка между поколенията, заради това, че много от учените ни напускат страната, споделя наблюденията си още Христов.
До 8000 евро към заплатата на родни учени, работещи по програма „Хоризонт 2020“
"Голяма част от моите колеги са в предпенсионна възраст. Трудно е да се ангажирам да работя с тях, защото техните научни интереси са често пъти неща, с които са се занимавали в миналото. И е нормално по-трудно да работя с тях. Има голяма дупка между поколенията, поради факта, че много от хората от това преходно поколение са в чужбина", признава той.
Въпреки всичко, бъдеще пред младите учени у нас има, смята Кирил Христов, ако са по-амбициозни, ако не се изолират, а работят повече с колеги от чужбина и ако си повярват.
Днес Българската академия на науката (БАН) отбеляза 148 години от създаването си.
Коментарът направи Кирил Христов от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН.
Емиграцията на образовани българи - най-голямата загуба на национален капитал
В продължение на 12 години Кирил Христов е учил в Германия, Холандия и Италия. Заради семейството и приятелите си решава да се върне в България, въпреки че заплащане тук е 15 пъти по-ниско. Занимава се с микроскопично описание на черните дупки във Вселената и е носител на наградата Питагор.
Над 3300 наши ученици и учители са преминали обучения в ЦЕРН
Най-големият проблем пред хората на науката у нас, според него, е финансовият, но е забелязал и друго. "Учените не са научени да представят пред по-широка публика своята работа, което е проблем. Защото обществото в България не знае какво правят учените в БАН. Не знаят какъв е смисълът на това, което правим. Много малко хора знаят как да го обяснят", признава той.
Има голяма дупка между поколенията, заради това, че много от учените ни напускат страната, споделя наблюденията си още Христов.
До 8000 евро към заплатата на родни учени, работещи по програма „Хоризонт 2020“
"Голяма част от моите колеги са в предпенсионна възраст. Трудно е да се ангажирам да работя с тях, защото техните научни интереси са често пъти неща, с които са се занимавали в миналото. И е нормално по-трудно да работя с тях. Има голяма дупка между поколенията, поради факта, че много от хората от това преходно поколение са в чужбина", признава той.
Въпреки всичко, бъдеще пред младите учени у нас има, смята Кирил Христов, ако са по-амбициозни, ако не се изолират, а работят повече с колеги от чужбина и ако си повярват.
Днес Българската академия на науката (БАН) отбеляза 148 години от създаването си.
