„Никой не идва тук насила - всеки е дошъл със желание и когато играе, играе с кеф" - казва Таня, която преди няколко години е открила школата за народни танци „Фолклорика" и хорото я изкушава и до днес. Парадоксално или не, приятелка от Румъния, води Таня преди няколко години в школата и тя остава да танцува и до днес, макар и вече усвоила основните хора и стъпки. Таня е една от 360-те танцьори-любители във „Фолклорика", които се включиха в първия самостоятелен концерт на школата преди дни в зала 3 на НДК. На възраст от 4 до 65 години те не само показаха какво са научили, но и създадоха празнично настроение, защото концертът беше Коледен.
Всъщност всичко тръгва от една мечта на Ева - така в школата се обръщат към Евелина Павлова, един от създателите на „Фолклорика". За нея спокойно може да се каже, че е и мотора и душата на школата. „Мечтата ми беше да имам своя собствена школа и всъщност почти пет години по-късно това се превръща в реалност. Започнахме двама преподаватели и само един начинаещ възрастен танцьор - сега танцьорите са вече около 800 души. Имаме осем филиални зали - на територията на София, в Божурище и Костинброд" - прави равносметка Ева в навечерието на първият самостоятелен концерт на школата. През февруари танцьорите са имали благотворителен концерт, средствата от който са дарили на АГ болница „Шейново", участвали са в концерти и фестивали, но за първи път правят свой двучасов концерт.
В началото Ева има опит предимно в работата си с децата, тъй като е преподавала танци именно на тях. През 2006-та година, заедно с майка си Антоанета Павлова - дългогодишен танцьор и хореограф, решава да приеме предизвикателството, като започне да преподава народни танци и на възрастни. Помни първия желаещ да се запише на танци. „Беше Светльо, Светослав - за съжаление го завъртяха семейните ангажименти и не продължи да танцува. Не съм го чувала сигурно повече от четири години, но смятам за петгодишнината на Фолклорика той да бъде изненада за всички", споделя Ева. Светльо очевидно е „повлякъл крак" за останалите. „Видяхме, че има интерес сред възрастните да изучават народни хора за удоволствие, за разтоварване след работно време", разказва още тя. Смята, че има възраждане и интерес към този вид изкуство, но до голяма степен успехът в подобно начинание зависел от това да си „добър мениджър, да прецениш ситуацията, да разбереш кое се търси, какво искат хората и съответно да им го предложиш". И не на последно място да превърнеш своите „клиенти" в приятели.
Два пъти в седмицата те идват във „Фолклорика" - възрастта, професиите и интересите им са различни. Лекари, брокери, програмисти, продавачи, ученици, студенти...Всеки от тях търси и намира нещо за себе си в школата. Здравко е тръгнал преди две-три години, вече определено е добър в танците. В групата му още помнят как в началото е танцувал бос. „В нашето семейство няма традиция да се играе, беше ми любопитно, а преди да започна и право хора не можех да играя", признава Здравко, за когото танците са удоволствие и забавление. Сега голяма част от приятелите му са точно от школата.
Ани е толкова сладкодумна, че би те убедила да заобичаш танците дори и ако си с два „леви крака". Тя е почти от самото начало във Фолклорика и е знаела само едно право хоро. „Това което ме задържа тук е Ева - ръководителката на ансамбъла. Защото тя намира всевъзможни начини да поддържа интереса ни, измисля какви ли не щуротии, благотворителни акции, концерти, състезания, фестивали. Така сплоти колектива и ти се чувстваш част от едно по-голямо цяло" - разказва танцьорката. Често й се случвало на тийм билдинг програми от работата да показва стъпки и хора на колегите си. „Майка ми много се вълнува - казва, че ако баба ми беше жива, щеше да се гордее много с мен, защото много е обичала да танцува народни танци", казва гордо Ани.
Танцуващите в школата смятат, че особено сред младите хора народните хора придобива все по-голяма популярност. „Надявам се да е интерес и към съхраняване на традиционните ни български ценности", казва Ани. Смята, че повечето млади идват и заради възможността да се движат, без това да е обаче еднообразното физическо натоварване във фитнеса. Много често хората идвали, за да се научат да танцуват заради някоя сватба и след това оставали.
Голяма част от учениците в школата се отказват именно след първите нива - може би 50-60 на сто завършват начинаещото ниво и след това не продължават. „Това са най-вече онези, които идват за да научат основните хора за разни празници и тържества. Те научават основните стъпки, но когато хората станат по-сложни, те си казват, че ще спрат дотук, защото са изучили това, за което са дошли", обяснява Евелина Павлова.
„То има ли хубави неща, които да не са трудни?" - с въпрос и усмивка ми отговаря Таня, когато е питам не е ли имало много сложни моменти в усвояването на танците. „Хорото винаги много ми е харесвало, както и българската народна музика и народните песни с предпочитания към Пиринска и Родопска област като песни, а като хор" - предпочитам тези от Шопската област", казва още Таня. Според нея днес човек много трудно намира време и начин да започне това, което обича и което да го зарежда с положителна енергия. Затова и тя е благодарна на румънката - онази нейна приятелка, която я е довела в школата.
Само когато хорото успее да те открадне от ежедневието, макар и само за час, и започнеш да мислиш в размер 7/8, 9/8 и т.н., разбираш магията на народните танци и те стават част от живота ти, казват танцьорите.
Хорото е онова, което ги сплотява. „То води всички в тази танцова зала и то ги задържа тук", казва Ева. Заедно с брат си Георги Павлов, който й помага в школата, Ева е оставила вече зад гърба си професионалната сцена. Освен другите му изяви, от 2001 до 2007 г. Жоро е солист в Шоуто на Нешка Робева, а по-късно танцува и в ансамбъла на Лили Игнатова в спектакъла „Легендата". Може би и заради тръпката на голямата сцена Ева мечтае един ден да направи не просто концерт, а танцов спектакъл от аматьори. „За мен е голямо предизвикателство да обучаваме качествено и обучавайки качествено ми се иска по-голям брой хора да могат да покажат голям танцов спектакъл, направен изцяло от любители", казва тя. А щом Ева мечтае, значи е въпрос на време подобен спектакъл да се случи.
