Защо дърпаме ушите на децата за наказание?
Отговора на днешната Питанка можете да слушате ТУК
В последно време детските уши се радват на сериозна свобода и практиката да се дърпат ушите на децата не е толкова разпространена. Но имаше времена, и ние ги помним, в които доста се дърпаха ушите. Сега ще се върнем назад.
Най-напред нека изясним, че наказанието с цел възпитание е практика, която няма как да подмине децата. Но за разлика от възрастните всяко наказание над дете се прави уж за негово добро. Затова наказанието не бива да е твърде сурово, защото ще изгуби ефекта си. Освен това наказанието трябва да е по някакъв начин институционално. В семейна среда насилието над деца и злоупотребата с това все още са сериозен проблем. Оттам дърпането на уши не е фактор. То е част от институционалното физическо наказание на училищната система. А в това - да наказва - училището има огромни традиции.
Най-разпространеното наказание през вековете е било напляскването на дупето. От една страна е унизително, а от друга е сравнително безопасно и не толкова болезнено. Пляскането има различни варианти - с ръка, пръчка, сноб
от клонки, специална хилка. Но това не е нищо друго, освен доброто старо бичуване, само че специално приспособено за деца. Причинява временна болка, без трайни последствия. Учебната система от векове е толерирала наказанието като възпитателна форма. С течение на годините обаче все повече страни се отказват от тази практика и въпреки това тя пак си съществува до ден днешен.
Първата страна забранила физическото наказание в училище е Полша през 1783 година. Днес 19 американски щата все още имат тази практика напълно официално. Къде се намираме ние? По време на социализма пляскането по дупе в училище не се практикуваше, защото минаваше за буржоазна практика. Но съществуваше пляскането по ръце и дърпането на уши, почукването по главата на ученика и дори оскубването. Въпрос на личен учителски избор. Ушите обаче като че ли бяха най-предпочитаните, защото не само причиняваха временна болка, без трайните последствия, но и позволяваха да се задържи или да се води наказвания в някаква посока. Всъщност ушите са орган, с който трябва да се внимава и дърпането им съвсем не е безопасно. Но това са подробности.
Да не забравяме, че дърпането на уши има в себе си друг нюанс. То е вид обществен регулатор върху децата. Най-малкото е бил. Докато семейството и училището държаха монопола на пляскането, чичкото и лелката от улицата или пък съседите, когато защитават обществения ред, нямаха право да пляскат, но можеха да дърпат уши. И да не забравяме, че голяма част от наказанията са заради непослушание. И тогава прякото наказание на органа, който е отговорен за чуването ни се струва най-естествен. Такива работи с дърпането на уши. Историческа практика, която днес, слава богу, се прилага все по-рядко.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
