Овъглени по време на изригването на Везувий, древноримски папируси са съхранили тайните си почти 2000 години. Учени се опитват да дешифрират тези "крехки като крилата на пеперуда" документи с помощта на ускорител на частици, предаде АФП.
Съхранявани доскоро в Института на Франция в Париж, въпросните древни папируси бяха изпратени в Централна Англия, за да бъдат виртуално развити.
"Човек си мисли, че папирусът може просто да бъде развит и прочетен - заяви експертът от университета на Кентъки проф. Брент Сийлс, който от около 20 години работи над създаването на неинвазивни технологии за дешифриране. - Тези папируси обаче не може да бъдат развити, защото овъгляването ги е направило много крехки."
България продължава участието си в изграждането на новия CMS детектор на ЦЕРН
Използваният уред е синхотрон - пръстен с обиколка 500 метра, в който електрони се движат с огромна скорост и излъчват нещо като проникващи през материята мощни рентгенови лъчи.
Устройството "Даймънд лайт сорс" произвежда светлина, която е 10 милиарда пъти по-ярка от слънчевата. То функционира като гигантски микроскоп, чиито данни впоследствие са дешифрирани с помощта на изкуствен интелект.
С какво България участва в инициативата „Европейска нощ на учените“?
Папирусите са открити през 1752-1754 г. по време на разкопки в Херкулан, близо до Неапол. За разлика от Помпей, който бил залят с лава от Везувий през 79 г., Херкулан се оказал под облак горещ газ вследствие на вулканичното изригване. Градът бил покрит със слой пепел, под който сградите останали невредими. В една от тях - Вилата на папирусите, се помещавала библиотека, която включвала над 1800 папируса.
Те обаче са овъглени и е невъзможно да бъдат развити. През 1986 г. са изпратени в Неапол, където химичен метод за развиване позволил един от тях да бъде разделен на стотици малки фрагменти. "Сега в синхотрона в Англия лъчи се изпращат върху фрагментите и би трябвало да дадат възможност да се създаде триизмерно изображение с висока резолюция, без да се развият или унищожат папирусите", поясни ученият.
Съхранявани доскоро в Института на Франция в Париж, въпросните древни папируси бяха изпратени в Централна Англия, за да бъдат виртуално развити.
"Човек си мисли, че папирусът може просто да бъде развит и прочетен - заяви експертът от университета на Кентъки проф. Брент Сийлс, който от около 20 години работи над създаването на неинвазивни технологии за дешифриране. - Тези папируси обаче не може да бъдат развити, защото овъгляването ги е направило много крехки."
България продължава участието си в изграждането на новия CMS детектор на ЦЕРН
Използваният уред е синхотрон - пръстен с обиколка 500 метра, в който електрони се движат с огромна скорост и излъчват нещо като проникващи през материята мощни рентгенови лъчи.
Устройството "Даймънд лайт сорс" произвежда светлина, която е 10 милиарда пъти по-ярка от слънчевата. То функционира като гигантски микроскоп, чиито данни впоследствие са дешифрирани с помощта на изкуствен интелект.
С какво България участва в инициативата „Европейска нощ на учените“?
Папирусите са открити през 1752-1754 г. по време на разкопки в Херкулан, близо до Неапол. За разлика от Помпей, който бил залят с лава от Везувий през 79 г., Херкулан се оказал под облак горещ газ вследствие на вулканичното изригване. Градът бил покрит със слой пепел, под който сградите останали невредими. В една от тях - Вилата на папирусите, се помещавала библиотека, която включвала над 1800 папируса.
Те обаче са овъглени и е невъзможно да бъдат развити. През 1986 г. са изпратени в Неапол, където химичен метод за развиване позволил един от тях да бъде разделен на стотици малки фрагменти. "Сега в синхотрона в Англия лъчи се изпращат върху фрагментите и би трябвало да дадат възможност да се създаде триизмерно изображение с висока резолюция, без да се развият или унищожат папирусите", поясни ученият.
