1610 г. италианският математик и астроном Галилео Галилей наблюдава три от естествените спътника на Юпитер - Йо, Европа и Калисто. Сравнена със Земята планетата Юпитер е 318 пъти по-масивна от нашата, а диаметърът й е 11 пъти по-голям от земния. Има 63 известни естествени спътници, като първите - открити от Галилео Галилей, днес се наричат „галилееви луни” (или „галилееви спътници”) - Йо, Европа, Калисто и Ганимед.
Йо е най-вулканичното активно място в Слънчевата система. Европа е ледена луна, която има най-гладката повърхност в Слънчевата система. Калисто е най-голямата луна от четирите големи луни на Юпитер. Характерно за Ганимед е, че е най-големият сателит, по-голям дори от планетата Меркурий.
Имената на спътниците са предложени от Симон Мариус скоро след откриването им, но не са използвани до средата на 20 в. Преди това Галилеевите луни са наричани Юпитер 1, 2, 3 и 4.
Йо, Европа и Калисто са имена на любовници на Зевс, върховен бог от древногръцката митология, съответстващ на бога Юпитер в римската митология. Европа е била финикийска благородничка, дъщеря на финикийския цар Агенор. Похитена е от Зевс и е пренесена на остров Крит. По-късно става кралица на острова. Калисто е нимфа от Аркадия, превърната в мечка от ревнивата жена на Зевс - богинята Хера. Ганимед е името на сина на троянския цар Трос и нимфата Калироя от древногръцката митология, който е бил най-красивия сред смъртните.
1714 г. англичанинът Хенри Мил патентова пишеща машина. Изобретението му влиза за масово производство, но все пак първата реална идея за създаване на пишеща машина патентова именно английският инженер. Използването на пишещата машина става изключително масово през 20 в. и затихва с разпространението на персоналните компютри.
През 1829 г. британецът Уилям Бърт патентова машина, която нарича типограф. В Музея на науката в Лондон именно тя е определена като първата пишеща машина. През 1845 г. американецът Чарлз Търбър създава христографа, а десет години по-късно италианецът Джузепе Равица създава пишеща машина, при която за първи път пишещият има възможност да вижда написаното.
През 1865 г. датчанинът Размус Малинг-Хансен създава пишеща машина, наречена Пишещото кълбо на Хансен. Тя влиза в масово производство и въпреки недостатъците си е първата пишеща машина, разработена за търговски цели.
От практическо значение за развитието на производството на пишещи машини е патентованата пишеща машина на Кристофър Шоулс от САЩ през 1867 г. Пет години по-късно фирмата „Ремингтън и синове” започва производство на пишещи машини за масова употреба, а през 1878 г. същата фирма патентова пишеща машина с използване на големи и малки букви.
1785 г. американецът Джон Джефри и французинът Жан-Пиер Бланшар прелитат първи в света Ламанша с балон с горещ въздух. Първата публична демонстрация на по-лека от въздуха машина се състои на 4 юни 1783 г. във Франция, когато Йосиф и Жак Монголфие, двама братя, които притежават хартиена фабрика, пускат безпилотен балон с горещ въздух. Те вече били наблюдавали, че въздухът в хартиени торби, поставени над огън, се разширява и води до издигането им. Двамата братя смятали, че ако уловят този газ в затворен лек плик, този контейнер или торбичка ще се издигат от земята.
Оригиналният им балон е направен от хартия и лен, с отвори в долната част. След като разбрали, че експериментът им работи, те направили балон от плат и хартия, който се издигнал във въздуха на около 2000 м височина.
След този успех братята заминали за Париж, където създали още по-голям балон. На 19 септември 1783 г. във Версай Монголфие изпратили и първите пътници в кошница, окачена към балон с горещ въздух - овца, петел и патица. Полетът, който продължил осем минути, се е провел пред очите на Луи XVI и Мария-Антоанета. Балонът прелетял почти 3,2 км, преди да се върне на земята.
Скоро след утвърждаването на полетите с балон било установено, че след като въздухът в балона се охлади, той е принуден да се приземи. Това провеокирало Жак Александър Сезар Чарлз, член на Френската академия на науките, да изпробва нов тип балон, в който водород заменя въздуха в балон от коприна. На 27 август 1783 г. Чарлз пуснал първият балон с водороден газ в Париж, който успява да прелети 24 км.
Популярността на балоните продължава да расте и на 7 януари 1785 г. Жан-Пиер Франсоа Бланшар и Джон Джефрис правят първото си пътуване през Ламанша във водороден балон. Въздушното им приключение трае повече от два часа, като по време на полета за малко не падат. След като изхвърлят всичкия баласт и по-голямата част от дрехите си в канала, те успяват да останат във въздуха.
1797 г. Италия започва да използва настоящия си национален флаг. Il Tricolore се състои от три еднакви цветни полета - зелено, бяло и червено.
За първи път знаме с форма подобна на днешната е прието за официално от Чиспаданската република в региона на днешна Емилия-Романя на 7 януари 1797 г. Първоначално знамето е било с хоризонтални полета, но се променя, когато републиката влиза в състава на Чизалпийската република.
Любопитен факт е, че формата и цветовете са повлияни от знамето на Франция, тъй като през 1796 г. Италия е под френска окупация и голяма част от републиките използват знамена подобни на френското. Червеният и белият цвят произлизат от знамето на Милано, а зеленият е цветът на униформите на ломбардския легион.
През 1861 г. след обявяване на Италианското кралство начело с Виктор Емануил II, трицветният флаг е приет за национално знаме на страната, като в средата на бялото поле е прибавен гербът на савойската династия. Знамето в този вид се използва като официално до 1946 г. На 1 януари 1948 г., след края на италианското кралство и създаването на италианската република, от трикольора е премахнат герба, но в същността си знамето остава същото.
1887 г. Томас Стивънс завършва първото в света околосветско пътешествие с велосипед. За четири години той успява да измине на две гуми над 13 000 мили.
Изобретението, което се задвижва от мускулната сила на човека с помощта на педали, вижда бял свят в Европа още през 18-19 в. В началото на 20 в. колоезденето става масово, броят на колоездачните клубове започва да расте непрекъснато от двете страни на Атлантика. Любопитен факт е, че още тогава се появяват и първите механизми за превключване на скорости.
1904 г. влиза в употреба международния сигнал за бедствие CQD, изместен две години по-късно от SOS.
През 1588 г., когато попаднали в силна буря, моряците от кораба на Испанската армада „Санта Мария де ла Роса” стреляли с оръдията, за да сигнализират, че са в опасност. Корабът потънал и нямало сведения за оцелели. През 60-те години на 18 в. мореплавателите започнали да използват кодово средство за визуална сигнализация, наречено семафорна система. За да бъдат предадени сигналите, сигнализиращият трябвало да държи в ръцете си по едно флагче, наподобявайки часовникови стрелки. Всяко положение на ръцете представлявало отделна буква или цифра.
Голямата крачка била направена със създадената от Самюъл Морз кодова система, която позволявала на телеграфистите да изпращат съобщения по устройство, при което се използвал ключ в електрическа верига. Когато телеграфистът натискал ключа, съобщенията били изпращани до приемния край във вид на електрически импулси. За всяка буква и цифра Морз създал уникална комбинация от кратки и дълги звукови сигнали (точки и тирета). Много скоро бил въведен прост и уникален сигнал за бедствие, който се състоял от три точки, три тирета и още три точки, съответстващи на буквите „SOS”
Обхватът на сигналите за бедствие продължил да се увеличава. През 1901 г. Гулиелмо Маркони предал първия радиосигнал през Атлантическия океан. „SOS” съобщенията вече можело да се изпращат чрез радиовълни, вместо чрез светлинни сигнали.
CQD е предшественикът на SOS и е въведен от компанията Маркони през 1904 г. Любопитен факт е, че по-късно буквите „SOS” били избрани, защото можели да бъдат изпращани и приемани лесно. Те нямали никакво конкретно значение и е напълно неправилно да се твърди, че те са съкращение от английски SOS - Save Our Souls (Спасете нашите души).
Сигналът SOS бил използван за пръв път от германското правителство в правила за радиосъобщенията от 1 април 1905 г. и е включен в Международната радиотелеграфна конвенция, подписана на 3 ноември 1906 г. Влиза в сила на 1 юли 1908 г. През 1927 г. с подписването на Международната радиотелеграфна конвенция изразът „мейдей” бил приет като международен сигнал за бедствие.
1914 г. през Панамския канал преминава първият кораб. Панамски канал остава едно от най-големите инженерни постижения на 20 в.
Мрежата от бентове и шлюзове, свързваща два океана - Атлантика и Тихия, е изградена от над 75 000 работници за повече от десет години. Столетия фалити, лошо управление и малария отлагат проекта много пъти, след като идеята за първи път е представена от испанския крал Карл V. Първият кораб преминава през 1914 г., но за датата всъщност има редица спорове.
Според официални документи Панамският канал е завършен на 15 август 1914 г., две години предсрочно. По съвпадение през същия месец в Европа започва Първата световна война. Поради редуцирания трафик на кораби от Европа след Първата световна война, броят на преминалите през канала кораби през първите години е неголям. След 1924 г. трафикът се увеличава и през канала преминават по 5000 кораба.
Панамският канал е дълъг 81,6 км и свързва двата крайбрежни града Колон и Панама. С помощта на три шлюза се регулира разликата от 26 м в нивото на водата в него спрямо морското равнище. През канала могат да преминават само кораби с максимална дълбочина на газене до 12 метра.
1953 г. президентът Хари Труман обявява, че САЩ са разработили водородна бомба. Разработването й е отговорът на САЩ за това, че година по-рано Съветският съюз също е сдобил с атомно оръжие.
Американските учени са напреднали достатъчно по пътя за реализацията на водородна бомба и плануват за 1951 г. провеждането на взривни полигонни експерименти. Единият от тях, под названието „Пункт”, представлява изпробването на т.нар. „усилена атомна бомба”, а другият - „Джордж” - е изпитание на модел на „класическия супер” с бинарно индукционно запалване, работещ на принципа на радиационната имплозия. Самото устройство, наричано „Цилиндър”, е построено на основата на патента, получен през 1946 г. от Клаус Фукс и Джон фон Нойман.
На 9 май 1951 г. вече е проведено първото изпитание на „Джордж”. „Най-големият от проведените дотогава ядрени взривове, обезпечен от запалването на малък термоядрен пламък - първият избухнал на Земята”, както ще го характеризира по-късно един от участниците в изпробването. Първата водородна бомба с мощност няколко kt тротилов еквивалент, е изпробвана на 16 ноември 1952 г.
