1838 г. американецът Самюъл Морз става първият човек, създал електрически телеграф. Всъщност първият електрически телеграф е изобретен от руския учен Павел Шилинг, но въпреки това апаратът се свърза по-често с името на американеца Самюъл Морз и неговата азбука.
„Апаратът на Морз”, както първоначално е наричан, заема важна част от историята на Америка. Изходът от битките в гражданската война са били научавани за часове, именно с помощта на телеграфа, докато преди това са били нужни дни.
По време на пътешествие Морз се запознава с Луи Дагер и се заинтригува от откритията в областта на електричеството и галванизацията, което го насочва към изобретяването на телеграфа, оказал се много практичен. През 1836 г. Морз представя телеграфа пред публика. Правителството на САЩ дава на Морз субсидия в размер на 30 000 долара през 1843 г. за построяването на пробна телеграфна линия между Вашингтон и Балтимор.
Телеграфът представлява устройство за предаване на сигнал на големи разстояния по електрически, оптичен кабел или друго средство за връзка посредством код, а телеграфното съобщение, изпратено по електрически телеграф от телеграфист с помощта на Морзова азбука, е известно като телеграма или кабелограма.
Първоначално устройството е разполагало с ключ, който е служел за съединение и прекъсване на протичащия ток. Телеграфът се е състоял от метална ос, свързана с линеен проводник. Приемникът се е състоял от вертикален електромагнитен лост и механизъм за изтегляне на хартиената лента, на която се оставяли знаците. В зависимост от продължителността на тока на лентата излизали тирета и точки, които съставлявали условната азбука.
Първото съобщение изпратено от Морз на 24 май 1844 г. между Вашингтон и Балтимор, било с текст „Ето какво създаде Бог”.
1930 г. от Индианаполис до Ню Йорк е осъществено първото пътуване с автомобил с дизелов двигател. Дизеловият двигател е патентован от Рудолф Дизел в края на XIX в.
Идеята за построяване на такъв двигател той развил с теорията си за „рационален термичен двигател” още през 1890 г. Първоначалната му идея обаче двигателят да работи с въглищен прах се оказала неудачна, поради високата абразивност на горивото, трудното му внасяне в горивната камера на цилиндъра и бавното му изгаряне.
След неуспеха с въглищния прах, през 1897 г., след дълги опити и многобройни неудачи, Дизел създава един експериментален масивен двигател работещ с течни горива. При тегло 5 тона, мощност 20 конски сили и 172 оборота в минута, двигателят е доказал по-висок КПД от съществуващите по това време двигатели.
През 20-те години на ХХ в. немския инженер Роберт Бош усъвършенства и вгражда горивна помпа за високо налягане при впръскване на горивото, която се използва и до днес. Това нововъведение променя първоначалната концепция за отделен въздушен компресор, както и позволява да се повишат значително работните обороти на двигателя, а с това да се разшири приложението му.
През 1936 г. в първия серийно произвеждан лек автомобил с дизелов двигател се превръща „Мерцедес Бенц 260D”.
1931 г. Томас Едисън патентова последното си изобретение. Американският изобретател един от първите, приложили принципите на масовото производство при създаване на изобретения.
Едисън се счита за един от най-плодотворните изобретатели на своето време, с рекорден брой патенти на свое име - 1093. Той получава патенти по целия свят, включително в САЩ, Великобритания, Франция и Германия. И все пак истината е, че повечето от тези изобретения не са изцяло оригинални, а са подобрения към по-ранни патенти, и всъщност са направени от многобройните му служители.
Едисън става телеграфист, след като спасява тригодишния Джими Макензи от сгазване от влак. Бащата на детето, началник на гарата в Маунт Клемънс, е толкова благодарен, че го обучава да работи с телеграф.
През 1874 г. Едисън създава мултиплексорен телеграфен апарат, който се превръща в първият му значим финансов успех. С получените средства (10 000 долара) той основава в Менлоу Парк изследователска лаборатория, една от първите, специализирани в инженерни разработки, предназначени за внедряване в промишлеността. Той получава правата върху повечето изобретения, създадени в лабораторията, макар че под негово ръководство там работят множество служители.
Едисън и неговата лаборатория стават известни сред широката публика с изобретяването на фонографа през 1877 г. Макар че невъзпроизведимо записване на звук е постигнато още от французина Леон Скот дьо Мартенвий през 1857 г., а други по това време, особено Чарлз Крос, размишляват върху възможността звукът да бъде записван и възпроизвеждан, Едисън пръв произвежда уред, който осъществява това на практика, и това е толкова неочаквано за широката общественост, сякаш е едва ли не вълшебство. Едисън става известен като „Магьосникът от Менлоу Парк”.
Любопитен факт , че много от неговите патенти не са уникални, но Едисън показва уникални умения за спечелване на патента и за побеждаване на своите опоненти чрез влиянието си и по-добрия маркетинг. Например, Едисън не изобретява електрическата лампа. По-ранни изобретатели, като Джоузеф Суон, Хенри Удуърд, Джеймс Бауман Линдзи, Уилям Сойер и Хайнрих Гьобел разработват няколко проекта, които се оказват неудачни, поради краткия живот на лампите. Едисън взема характерните им черти и
През 1880 г. Едисън патентова електрическата разпределителна мрежа, която е важно условие за масовото прилагане на електрическото осветление. На 17 декември същата година основава Едисън Илюминейтинг Къмпани, която на следващата година пуска в експлоатация в Ню Йорк първата притежавана от инвеститори електрическа централа – Пърл Стрийт Стейшън. На 4 септември 1882 г. е въведена в експлоатация първата в света електроразпределителна мрежа, която подава постоянен ток с напрежение 110 V на 59 клиенти в Южен Манхатън.
Но Томас Едисън има и други интереси. Боксов мач, заснет на кинофилм през юни 1894 г. в студиото Блек Марая. След успеха на фонографа, Едисън насочва усилията си и към записване на подвижни изображения. Той патентова създадената с негова помощ от фотографа Уилям Кенеди Лори Диксън първа кинокамера (кинетограф). Съдебно решение от 10 март 1901 г. отнема на Едисън монополните права върху кинокамерата.
През 1891 г. Томас Едисън създава кинетоскопа, предшественик на съвременния прожекционен апарат. Първата публична демонстрация на кинетографа и кинетоскопа е направена през май 1891 г. Кинетоскопите се инсталират като монетни автомати, от които зрителите могат да гледат кратки филми. Това е важно за Томас Едисън, който търси начин да забавлява клиентите, докато слушат музика на неговия фонограф. Сега хората могат да отидат до монетния автомат, да пуснат монета, да си сложат слушалките и да гледат през визьора.
Едисън подава за последен път молба за патент на 6 януари 1931 г. за „Държател за предмет, подлежащ на галванопластика”. Патентът бива издаден две години по-късно, след неговата смърт.
1942 г. „Пан Американ” получава редовна линия за извършване на околосветски полети.
Компанията „Пан Американ” е създадена през 1925 г. в резултат на Закона за въздушна поща, който е първата голяма стъпка в законодателството, създадено от Конгреса, имащо за цел да стимулира авиационната индустрия. Така собствениците на въздухоплавателни средства и инвеститори се наместват в бизнеса с „въздушна поща”. В онзи период въздушните превозвачи по принцип още не били концентрирали енергията си към обслужване на пътници, отново заради печалби, тъй като пощата всъщност им носела много по-голям приход.
И все пак на 20 май 1939 г., „Пан Американ” стартира първият американски пътнически превоз в Европа, с помощта на Боинг 314. С включването на САЩ във Втората световна война компанията започва да предлага и въздушен транспорт на американските войски към Европа. До края на войната „Пан Американ” успява да се „установи” успешно в пътническите и товарни маршрути и през континентите на Африка и Азия. Така в началото на 1942 г. авиокомпанията се превръща в първата, която получава разрешение за осъществяване на околосветски пътувания.
Всъщност първото успешно в световната история околосветско пътешествие е дело на… португалският мореплавател Фернандо Магелан. Разбира се, не със самолет.
1971 г. в САЩ е синтезиран хормонът на растежа - соматотропин. Името му идва от гръцки език: „сома” - тяло и „тропи” - раста. Той се синтезира от хипофизата, жлеза, намираща се в мозъка.
Соматотропинът се отделя в отговор на химични и физични дразнители, като сън, повишено физическо натоварване, стрес и др. Най-силният стимулиращ фактор се явява светлината или по-точно липсата на светлина. Преди двадесет пет години се предприемат първите стъпки в преодоляването на проблемите с недостатъчно синтезиране на соматотропин. Първоначално децата са лекувани със синтезиран от животни хормон на растежа.
