1521 г. Мартин Лутер е изгонен от пределите на Германската империя.
Мартин Лутер е роден в Айслебен, Германия, през 1483 г. Въпреки че бил миньор в медните рудници, баща му успял да събере пари, за да му осигури добро образование. През 1501 г. Мартин започнал да учи в университета в Ерфурт. В библиотеката на университета той прочел Библията за първи път.
На 22 години Лутер постъпил в Августиновския манастир в Ерфурт. По-късно следвал в университета във Витенберг, където получил научната степен доктор по теология.
Лутер се смятал за недостоен за Божието благоволение и понякога изпадал в отчаяние от угризения на съвестта. Разбирането на Лутер за това как Бог гледа на грешниците го въвело в конфликт с католическата църква.
По онова време било широко разпространено вярването, че след смъртта грешниците трябвало да бъдат наказани за известен период от време. Но се казвало, че този период от време можел да бъде съкратен чрез опрощение от папата срещу заплащане. Продавачи на индулгенции, като Йохан Тетцел, който действал като представител на архиепископ Алберт от Майнц, въртели изгодна търговия с обикновените хора. Мнозина гледали на индулгенциите като на един вид застраховка срещу бъдещи грехове.
Лутер бил възмутен от търговията с индулгенции. Той знаел, че човек не може да се пазари с Бога. Така през есента на 1517 г. той написал прочутите си 95 тезиса, с които обвинявал църквата във финансови, доктринални и религиозни злоупотреби. В желанието си да подтикне към реформа, а не към бунт, Лутер изпратил своите тезиси на архиепископ Алберт от Майнц и на няколко учени.
Тезисите му били отпечатани и разпространени, и така въпросът за реформирането на църквата не бил вече местен проблем. Той се превърнал в голяма дискусия и изведнъж Мартин Лутер станал най-известният човек в Германия.
Папа Лъв Х реагирал на 95-те тезиса, като заплашил Лутер, че ще бъде отлъчен от църквата, ако не се отрече от твърденията си. Но Лутер не се подчинил, а публично изгорил папската була, съдържаща заплахата, и публикувал допълнителни материали, с които насърчил княжествата да извършат реформа в църквата, дори и да е без съгласието на папата.
През 1521 г. папа Лъв Х отлъчил Лутер от църквата. Когато Лутер възразил, че отлъчването станало без справедлив процес, император Карл V извикал реформатора да се яви пред имперския съвет във Вормс. Петнайсетдневното пътуване на Лутер от Витенберг до Вормс през април 1521 г. било като триумфално шествие. Обществото било на негова страна и където и да минавал, хората искали да го видят. Във Вормс Лутер се изправил пред императора, князете и папския нунций.
Представителите на църквата и империята били вперили поглед в Лутер, но той отказал да се отрече от твърденията си, докато неговите опоненти не докажат чрез Библията, че той греши. Само че никой друг не помнел така добре стиховете от Библията както Лутер. Един документ, наречен Вормският едикт, съдържал резултата от процеса. С него Лутер бил обявен извън закона и неговите трудове били забранени. Тъй като бил отлъчен от папата и обявен извън закона от императора, животът му бил в опасност.
По време на пътуването си обратно към Витенберг Лутер станал жертва на отвличане, което всъщност било инсценирано и организирано от добре разположения към него владетел на Саксония Фридрих Мъдрия. То отвело Лутер далече от враговете му. Бил укрит в усамотения Вартбургски замък, където си пуснал брада и променил името си, като се превърнал в благородника Юнкер Йорг.
1805 г. в Милано Наполеон I Бонапарт е коронован за крал на Италия.
До 1802 г. Наполеон се превърнал в най-известният диктатор, който Франция е имала някога. На 18 юни 1804 г. сенатът обявил, че първият консул е императорът на Франция, с божие благоволение и според републиканския закон. В Нотр Дам на 2 декември Наполеон получил своята корона. Лично папата присъствал, така че възкачването на новия император да бъде законно сред неговите равни в Европа.
През 1805 г. бил създаден тристранен съюз между Англия, Австрия и Русия, в който участвала и Прусия. Те обединили силите си, заради мирните договори от 1802 и 1803 г., където Франция е взела твърде много за себе си. Наполеон поел властта на Щвейцаря, станал президент на Италия, много италиански области били присъединени към Франция като Генуа, Неапол и пристанищата.
1868 г. е извършена е последната публична екзекуция в Англия. Ирландският националист Майкъл Барет е обесен заради бомбен атентат в Лондон.
1869 г. щатът Масачузетс учредява Бостънския университет.
Бостън е столицата и най-големият град на щата Масачузетс. С оглед на неговата комполитност в Нова Англия, Бостън се счита за икономически и културен център на региона и понякога неофициално се възприема като „Столицата на Нова Англия”.
Уникалността на града се свързва с комбинацията между европейска и американска култура на двата континента Европа и Северна Америка, силно вплетени в съвременния бостънски живот. Поради тази причина е наричан „най-европейският град” в САЩ.
1879 г. с договор между Русия и Великобритания е създадена държавата Афганистан. Всъщност политическата история на съвременен Афганистан започва през 1709 г. с възхода на пущуните, когато в Кандахар се поставя началото на династията Хотаки, последвано от идването на Ахмад-шах Дурани на власт през 1747 г. В края на 19 в. страната се превръща в буферна зона в Голямата игра между британската и руската империи.
След Третата англо-афганистанска война през 1919 г. и подписването на Договора от Равалпинди, крал Аманула-хан започва модернизация на страната. По време на Студената война, след оттеглянето на британците от съседна Индия през 1947 г., САЩ и Съветският съюз започват борба за влияние в Афганистан. Между 1979 и 1989 г. странатата претърпява голям конфликт между подкрепяните от САЩ муджахидински сили и поддържаното от Съветския съюз афганистанско правителство, която завършва с победа за муджахидините и смъртта на близо един милион афганистанци, най-вече от противопехотни мини.
През 1990-те години избухва гражданска война, видяла възхода и падението на екстремисткото правителство на талибаните и присъствието на западни сили от 2001 г. насам. През декември 2001 г. Съветът за сигурност на ООН одобрява създаването на Международните сили за сигурност, с цел поддържане на сигурността в Афганистан и подпомагане на правителството на Хамид Карзай.
Името Афганистан на персийски означава „земя на афганците”, който произхожда от етнонима „афган”. В исторически план това название се използва за обозначаване на пущуните, най-голямата етническа група в страната. То се споменава като абган през 4 в. от сасанидите и като авагана през 6 в. от индийския астроном Варахамихира.
Втората част от названието на държавата е авестийската наставка -стан, присъща за много страни от региона и означаваща „място”. Моголският император Захиредин Бабур използва названието „Афганистан” в своите писания през 16 в., имайки предвид традиционното пущунско землище между Хиндукуш и река Инд.
1894 г. Емануел Ласкер става вторият световен шампион по шахмат. Доктор по математика и философия, той редува периодите на активна шахматна дейност с периоди на упорита и плодотворна работа над изследвания и трудове по математика и философия, които получават всеобщо признание.
Ласкер започва да участва в официални шахматни състезания от 1889 г. - на турнира в Бреслау получава званието „майстор”, а по-късно става професионалист. Известно време живее в Англия, където играе серия от мачове, побеждавайки всичките си съперници. През 1892 г. печели турнира в Лондон, името му става известно в целия свят и той предизвиква на мач д-р Зигберт Тараш, един от най-силните шахматисти в света по онова време.
Тараш високомерно отказва срещата, но по ирония на съдбата след време самият той се стреми към мач с Ласкер, който се осъществява едва през 1908 г.
През 1893 г. Ласкер гастролира в различни страни на американския континент и убедително печели всички мачове.
През 1894 г. изключително трудно е организиран мач с Вилхелм Щайниц за високото звание. Световното първенство по шахмат през 1894 г. се провежда под формата на мач между действащия световен шампион Вилхелм Щайниц и претендента Емануел Ласкер. По регламент победител е играчът, който спечели първи 10 партии. Провежда се в Ню Йорк (първите 8 партии), Филаделфия (следващите 3) и Монреал (оставащите 8) между 15 март и 26 май 1894 г.
Любопитен факт е, че както Щайниц, така и Ласкер достигат до световната титла, изминавайки един и същи път: Берлин, Лондон, Америка. Разликата обаче е в това, че Щайниц воюва за титлата почти половината си живот, докато на Ласкер били необходими само пет години.
1896 г. в Москва се състои коронацията на император Николай II. Николай II Александрович е последният император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия.
Николай II се качва на престола през 1894 г. след смъртта на баща си. Възцаряването му събужда известни надежди в обществото за либерализация. Тези надежди скоро биват попарени от самия монарх, който в началото на 1895 г. заявява открито пред представители на земствата и дворянството, че ще брани принципите на самодържавието и ще продължи водената от баща му Александър III консервативна политика.
Неговото управление е белязано с много социални и политически противоречия, революционни движения и две революции - 1905-1907 г. и 1917 г., война с Япония и Първата световна война.
След Февруарската революция царят и цялото му семейство са поставени под домашен арест в двореца „Царско село” край Санкт Петербург. Няколко месеца по-късно, през август са преместени в Тоболск, Урал, а през април 1918 г. следва ново преместване, този път в Екатеринбург, Урал. Цялото семейство заедно с личния им лекар и трима прислужници са застреляни през юни 1918 г. Екзекуцията се извършва без съдебен процес.
1896 г. е публикувано първото издание на промишления индекс Дау Джонс. Индексът следи състоянието на промишлените предприятия на американския фондов пазар. Той е един от няколкото фондови индекса създадени от редактора на вестник „Уолстрийт Джърнъл” и основател на компанията „Дау Джонсън” Чарлз Дау.
Индексът Дау Джоунс е най-старият в средите на съществуващите американски пазарни индекси. Обхваща цените на 30 от най-големите и стабилни публични компании в САЩ. Още през 1884 г. Чарлз Дау и Едуард Джонс започнали да изчисляват средната аритметична величина от няколко по-важни акции.
Когато е публикуван за първи път, индексът представлявал средноаритметична стойност на цените на акциите на 12 американски промишлени компании. Любопитен факт е, че от тези компании само Дженерал Електрик присъства в съвременната версия на индекса. Първата публикувана стойност на индекса е 40,94 пункта.
През 1916 г. броят на компаниите, участващи във формирането на индекса Дау Джоунс, е увеличен на 20, а през 1928 - на 30.
Един от съществените недостатъци на индекса Дау Джоунс е начинът на неговото изчисляване - пο-скъпите акции участват с по-голямо тегло, което води до ситуации, когато голямо изменение на цените на относително евтини акции може да бъде компенсирано от незначително изменение на по-скъпите акции. Заради това индексът Дау Джоунс не изпълнява ролята си да измерва общата активност на фондовата борса.
1918 г. с разпадането на Руската империя е създадена Демократична република Грузия. Тя е малка страна с население от почти 4,7 милиона души, разположена на границата между Европа и Азия и граничеща с Черно море.
Отношенията между Русия и Грузия датират още от 18 в.Именно тогава при един ожесточен конфликт между Русия, Османската империя и Персия за Кавказкия регион, който е от изключителна важност за страните, придобива първоначалния облик на отношенията между Русия и Грузия, като тогавашната Руска империя печели войната и постепенно анексира Кралство Грузия, Армения и Азербейджан.
Поради непрестанните нашествия от ислямските страни през 1783 г. източната част на Грузинското царство подписва договор с Руската империя за сътрудничество и помощ, като по този начин Грузия замества отдавна изгубения си православен съюзник в лицето на Византийската империя. Въпреки това руската страна не спазва договора си през 1785 и 1795 г. по време на Персийските нашествия . На 22 декември 1800 г. с предложение на Грузинския крал се подписва договор за присъединяване на териториите на страната към Руската империя. Счита се, че договорът е финализиран на 8 януари 1801 г. и потвърден от цар Александър I на 12 септември 1801 г.
В началото започват протести, като грузинския посланник реагира остро и предоставя протестна нота за случващото се, която представя пред руския заместник-канцлер, но въпреки това през май 1801 г. руският генерал Карл Хайнрих официално налага контрол върху държавата като детронира грузинската наследница и образува правителство начело с генерал Иван Петрович Лазарев. Бъдещето на Грузия изглежда за момент добре през 1918 г. като тогава е създадена Демократична Република Грузия.
Новосъздадената държава обаче не се задържа дълго време на сцената, като през 1921 г. Грузия е нападната и окупирана от болшевиките и в край на сметка през 1922 г. страната е включена към Съветския съюз и до разпадането му тя неизменно е била част от него. След краха на СССР настъпва нова ера за грузинския народ и по всичко изглежда, че страната ще започне да функционира сама. Проблемите обаче не закъсняват и започват нови конфликти именно с Русия.
1924 г. е извършен първият полет на екперименталния самолет АНТ-2. „Туполев АНТ-2” е експериментален самолет произведен в конструкторско бюро Туполев. Това е първия изцяло метален самолет на Туполев, с екипаж от двама души.
Андрей Туполев разбира практическото значение на употребата на метал в самолетостроенето. Леките метални сплави са по-издръжливи от дървесината и са много по-практични за суровите зимни условия на Русия. Поради тази причина на 21 октомври 1922 г. специална комисия основава ЦАГИ, която след смъртта на Туполев взима името му. Той ръководи инситута и първата му работа е изграждането на оборудване за конструирането на самолети.
Фабриката вече е избрана и местоположението й е в регион Владимир, близо до Москва. В завода е добита висококачествена сплав наречена Колчугалуминиум. Първите добиви са през септември 1922 г. Поради тази причина комисията е основана за да започне конструирането на изцяло метални самолети и да открие начини за тестване на издръжливостта на материалите. Туполев основава конструкторско бюро вътре в ЦАГИ. Бюрото разполага с 15 инженера, техници и чертожници.
Конструиране и разработка
АНТ-2 е конструиран в ЦАГИ. След завършването си, самолета представлява моноплан с тригълно напречно сечение, което се оказва полезно заради подобрената здравина. Това премахва необходимостта от подпори за фюзелажа за поддържане на формата. Също така това придава аеродиначиност на самолета и му помага при избягването на вихрушки. Отделението за пасажерите е зад и под кабината, в която е поместен пилотът под открито небе.
1938 г. в град Волфсбург, Германия, Адолф Хитлер поставя първия камък на завода на Фолксваген.
Още през 1933 г. по време на Берлинското автоизложение, Хитлер за първи път оповестява идеята си за нов семеен автомобил с цена почти равна на мотоциклет, който ще бъде наистина достъпен за всеки дом. По това време само най-богатите хора могат да си позволят кола.
Като начало Хитлер организира среща с Фердинанд Порше, който по това време също работи по странно изглеждащ, но евтин автомобил. Порше обещава на Фюрера и работата започва като първият прототип трябва да бъде построен от Даймлер-Бенц.
През 1937 г. е създадена Volkswagenwerk GmbH, а през 1938 г. с държавано финансиране във Волфсбург е построена фабриката. На 26 май 1938 г. между двете села в Долна Саксония Зандкамп и Фалерслебен, близо до замъка Волфсбург е поставено началото на един от най-големите днес автомобилни производители.
В слънчевия следобед на територията на бъдещия завод се събрали 50 000 души, които посрещнали Адолф Хитлер. След официалната реч на диктатора, продължила 15 минути, той направил първата копка на завода.
Малко по-късно, на 1 юни 1938 г. е създаден град KdF-Wagen при Фалерслебен, който след Втората световна война, на 25 май 1945 г. е преименуван на Волфсбург. Съкращението KdF-Wagen идва от Kraft durch Freude („сила благодарение на радостта”), слоган на нацисткия Немски работен фронт.
Новият завод е бил с огромен капацитет - 1,5 милиона коли годишно. Държавата инвестира в строителството му 50 млн. марки, но основната част от стойността на проекта поемат на гърба си немските работници.
Само година след построяването на завода, Германия влиза във война. Фолксваген започва да работи за армията и проектът за „народна кола” е замразен. По време на войната от завода излизат едва 630 автомобили, които били дадени на лидери от нацистката партия, а мечтата на Хитлер за производството на „народна” кола, която да има цена от само 990 райхс марки не се сбъдва никога.
1970 г. е извършен първият редовен полет на съветския свръхзвуков самолет Ту-144. Съветското правителство публикува концепцията на Ту-144 в статия в изданието на списание „Технологията на въздушният транспорт” от януари 1962 г. Министерство за граждански въздушен транспорт започва развитие на Ту-144 на 26 юли 1963 г., 10 дни след като дизайнът е одобрен от Съвета на министрите.
Туполев Ту-144 е първият в света свръхзвуков пътнически самолет, конструиран от конструкторско бюро Туполев под ръководството на авиационния конструктор Алексей Туполев.
Първият полет на Ту-144 е на 31 декември 1968 г. близо до Москва, два месеца преди европейския свръхзвуков самолет „Конкорд”. Външно двата самолета са много подобни, въпреки че се различават по своята конструкция.
Ту-144 преминава скоростта на звука за първи път на 5 юни 1969 г., а на 15 юли с.г. става първият пътнически самолет, преминал 2 Мах. Ту-144 влиза в експлоатация по редовни пътнически линии през ноември 1977 г. Високият разход на гориво, някои технически несъвършенства и поредната катастрофа при изпитателен полет през май 1978 г. водят до преждевременното извеждане на самолета от експлоатация. Така последният пътнически полет на Ту-144 е на 1 юни 1978 г., по-малко от година след първия.
1977 г. американецът Джон Уилиг прави първото успешно катерене по южната кула на Световния търговски център в Ню Йорк.
1986 г. европейската общност приема Европейското знаме. Европейският флаг се състои от кръг от дванадесет златни звезди на син фон.
Любопитен факт е, че въпреки че това знаме обикновено се свързва с Европейския съюз, първоначално то е използвано от Съвета на Европа (СЕ) и е предназначено да представя Европа като цяло, а не някоя конкретна организация като ЕС или СЕ.
Инициативата за приемане на знаме на Европейската общност принадлежи на Европейския парламент. Проекторезолюция в този смисъл бе представена през 1979 г., непосредствено след провеждането на първите европейски избори чрез всеобщо пряко гласуване. В резолюция от април 1983 г. Парламентът постановява, че знаме на Общността следва да бъде приетото от Съвета на Европа през 1955 г. знаме.
По време на срещата във Фонтенбло през месец юни 1984 г. Европейският съвет подчертава колко важно е да се популяризират образът и идентичността на Европа сред нейните граждани и по целия свят. По-късно на срещата в Милано през месец юни 1985 г. той одобрява предложението на комитета „Европа на гражданите” (комитета „Адонино” да бъде прието знаме на Общността.
Съветът на Европа одобрява използването от Общността на европейското знаме, прието през 1955 г., и институциите на Общността го въвеждат от началото на 1986 г.
Флагът е избран от Съвета на Европа на 8 декември 1954 г. Европейската общност (ЕО) го приема на 26 май 1986 г. Европейският съюз, който наследява ЕО, също приема флага още при създаването си с договора от Маастрихт през 1992 г. Оттогава, употребата на флага се контролира съвместно от ЕС и Съвета на Европа.
В България:
1879 г. е открит Върховният касационен съд на България. Той осъществява върховен съдебен надзор в държавата върху гражданските, наказателните, военните и търговските дела. Решенията на Върховния касационен съд са окончателни и не подлежат на обжалване.
В него днес работят 85 съдии, разпределени в три колегии: гражданска, наказателна и търговска. ВКС разглежда жалби и протести срещу актове на окръжните съдилища, когато същите са действали като втора инстанция, и срещу актове на апелативните съдилища. При възникване на въпрос за конституционосъобразност, съдът може да го отнесе до Конституционния съд.
ВКС е открит веднага след Освобождението под името Върховен съд, като на следващата година получава сегашното си име. След прокомунистическия Деветосептемврийски преврат през 1944 г. правителството започва да приема наредби-закони с които се създава извънреден Народен съд. Голям брой съдии и други служители на съдебната система са интернирани, изпратени в затвора или убити.
С Димитровската конституция от 1947 г. Върховният касационен съд, Върховният административен съд и Върховният военен съд са слети във Върховен съд на Народна република България. Неговите членове се избират от Народното събрание, като мнозинството са членове на Българската комунистическа партия. През следващите години съдът трябва да се отчита за дейността си на Народното събрание и неговия Президиум (след 1971 г. - Държавен съвет).
Конституцията от 1991 г. възстановява Върховния касационен съд, Върховния административен съд и автономността на съдебната система.
