Факти от календара: 23 януари

1482 г. излиза първо печатно издание на свещената еврейска книга Тора (Петокнижието). Още в древността тази част на Библията е разделена на пет книги, откъдето идва и названието й.

Петокнижието представлява една цялост, чието съдържание е маркирано от две значителни събития: сътворението на света, човешкия род и избрания народ (Битие) и подготовката за влизане в Ханаан (Обетованата земя) (в края на Второзаконие). През този период стават централните събития в древната еврейска история: евреите бягат от египетско робство, Господ избира своя народ и му обещава свещената земя, Мойсей сключва съюз с Яхве, оформя се законът на евреите, евреите пътуват през пустинята.

Съществува хипотеза, която се опитва да изтълкува нееднородността на текста на Петокнижието. Тя разграничава четири предания или документа, които се преплитат. Тази хипотеза е най-популярна и до голяма степен спомага за по-доброто разбиране както на текста на Петокнижието, така и на възникването му. Според тази хипотеза: Най-старо е йеховистичното предание (или документ). Наречено е така поради честото срещане на името на Господа като Яхве (Йехова) в някои текстове. Редактирано е в Юдея по време на цар Соломон като реакция срещу внасяне на египетски мъдрости и срещу подражаване на ханаанския култ. Яхве е считан за всеобщ бог - господар на природата и историята, който иска чрез Юдея да властва над всички народи.

Елохистичното предание (или документ) е оформено преди падането на Самария (721 пр.н.е.) в северното еврейско царство. То придава голямо значение на Йосиф, праотеца на северните еврейски племена. Посочва много места и събития по тези земи. За събитията в южното царство следва йеховистичното предание. Вече се съзира и пророчески дух: предупреждава се за опасност от показно почитане на Бога.

Преданието на девтерономиста е предание (документ), което преобладава във Второзаконие. Пренесено е след падането на северното царство от свещеници, дошли оттам в Йерусалимския храм. Редактирано е до 5 в. пр.н.е.. Изтъква равенството на всички Израилови синове, единството на култа, на място за почитане на Бога и призовава да се избягват езическите светилища на съседните ханаански племена и на други народи.

Всяка синагога трябва да има поне една Тора, за да се чете по нея седмична глава в понеделник, четвъртък и събота по време на сутрешна молитва.

1579 г. е подписана Утрехтската уния. С документа се поставят основните на новата държава Нидерландия. Унията е подписана като резултат от Нидерландската революция, която първоначално избухва под формата на въстание, прераснало в националноосвободителна война.

През 16 в. страната се намира под властта на испанските Хабсбурги. Испанският крал Филип II прави опит да изкорени протестантството в нидерландските провинции, което предизвиква съпротивата на населението.През август 1566 г. - избухва народно антикатолическо въстание, потушено от испанската армия на херцог Алба. Постепенно борбата приема формата на партизанска война на гьозите (прозвище на фламандските патриоти, участвали в Нидерландската революция, дадено им от испанските аристократи. Най-популярни са горските гьози и морските гьози. От бази в британски пристанища те организират нападения срещу испански кораби) начело с Вилхелм Орански. През 1572 г. гьозите превземат градовете Брил и Виантен; започва ново въстание в северните провинции. През септември 1576 г. избухва въстание и в южните провинции, в Брюксел. Създадени са революционни органи на властта. През 1579 г. представители на аристокрацията сключват с испанците Араската уния и признават испанския монарх.

В отговор северните провинции се обединяват чрез Утрехтската уния и създават новата държава Съединени провинции (Холандия, по името на най-голямата от тях). През 1581 г. новата държава Съединени провинции провъзгласява независимостта си. В периода 1583-1585 г. холандските войски, оглавявани от Мориц Орански, нанасят поражение на испанците. През 1609 г. е подписано 12-годишно примирие, с което Испания признава република Съединени провинции.

1849 г. Елизабет Блекуел се дипломира в Медицинския колеж в Дженива и става първата съвременна жена-лекар в САЩ и Великобритания. Родена в семейството на собственик на захарна рафинерия тя от малка получава добро образование. По-късно Елизабет Блекуел започва да се самообразова като чете медицинска литература и през 1847 г. успява да постъпи в колежа в Дженива.

Първоначално е отбягвана от състуденти и професори. Не е допускана до лекции. Постоянно среща укор и отхвърляне. Местните хора я мислят за луда и неморална заради желанието й да стане лекар. Тя се съсредоточава единствено върху образованието си и завършва като отличник на курса. По време на дипломирането, деканът я поздравява за постиженията, но изразява и съмненията си дали би допуснал други кандидатки, защото това внася дискомфорт за учебното заведение.

След завършването си Блекуел заминава за Англия, а оттам за Париж, където постъпва в курс за акушерки. През 1850 г. се връща в Лондон и работи известно време в болница, после отива в Ню Йорк. Там през 1853 г. основава малък диспансер, преобразуван през 1857 г. в Нюйоркска амбулатория за бедни жени и деца. През 1858-1859 г. прави обиколка във Великобритания, като изнася лекции и става първата жена, включена в Британския медицински регистър. През 1868 г. основава Женски медицински колеж към Нюйоркската амбулатория, който функционира до 1899-а.

През 1869 г. Елизабет Блекуел окончателно се премества в Англия, където установява успешна частна практика и преподава гинекология в Лондонското медицинско училище за жени. Оттегля се от преподавателското място през 1907 г., умира три години по-късно.

1950 г. Ерусалим е провъзгласен за столица на новосъздадената държава Израел. Съгласно конституцията на държавата Израел, Йерусалим е нейната единна и неделима столица. Повечето държави членки на ООН смятат за столица на Израел Тел Авив и затова техните посолства са в този град.

Първите данни за съществуването на Йерусалим се отнасят към средата на 2 хил. пр.н.е. Влиза в състава на много древни и средновековни държави.

От 1920 до 1947 г. е административен център на Палестина (под британски мандат). По решение на ООН през 1947 г. е отделен като самостоятелна административна единица. В резултат на Арабско-израелската война (1948-1949 г.) градът е разделен между Израел (западна част) и Йордания (източна част). През 1950 г. правителството на Израел обявява западната част на Йерусалим за столица на страната, а през 1967 г. анексира и източната част на града.

1997 г. Мадлин Олбрайт става първата жена, заела поста Държавен секретар на САЩ. Олбрайт (с рождено име Мария Яна Корбелова) заема поста при президента Бил Клинтън от 1997 г. до 2001 г.

Мадлин Олбрайт произхожда от семейство на чешки евреи приели католицизма. Родена в Прага, още като малка получава прозвището „Мадленка”, както я наричала баба й. През 1939 г. семейството на Мадлен напуска протектората Бохемия и Моравия и се установява в Лондон. След края на Втората световна война, семейството се връща в Чехословакия, където Йозеф Кербел отново постъпва на дипломатическа служба -посланик на Чехословакия в Югославия на Тито. След като властта в Чехословакия е завзета от комунистическата партия, Йозеф Кербел отново бяга със семейството си от страната, емигрирайки в САЩ, където преподава в Университета в Денвър.

Олбрайт е професор в Джорджтаунския университет и ръководител на програмата „Жени в международните събития”, в който изнася лекции по външнополитически въпроси.

В България:
1904 г. е приет е Закон за университета, който преобразува Висшето училище в София в Български университет Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово (дн. Софийски университет „Св. Климент Охридски”). Година по-рано в правилника на Висшето училище са застъпени едни от най-важните принципи в българското образование - вътрешната автономия и свободата на учението.

През 1880 г. Министерството на просвещението на току-що възстановената българска държава внася в Народното събрание проект за Основен закон за училищата, чиято идея е да се създаде българско висше училище, което да приема завършилите обучението си в реалните и класическите гимназии. Едва през 1887 г. е издадена наредба от министъра на просвещението Тодор Иванчов за откриване на педагогически клас към Първа мъжка гимназия в София. Във временния правилник е предвидено функционирането само на историко-филологическо отделение.

На заседанието си от 8 декември 1888 г., отчитайки доброто начало на Висшия педагогически курс, Народното събрание взема решение и приема закон за преобразуването му във Висше училище. На 29 януари 1889 г. в присъствието на Иван Шишманов, представител на Министерство на просвещението, е избран първият ректор на висшето училище - Александър Теодоров-Балан. През 1904 г. е преименуван на университет.

1928 г. проф. Михаил Арнаудов издига кандидатурата на драматурга Иван Грозев за Нобелова награда за литература през 1929 г. Той е български поет, драматург, литературен критик, общественик, теософ, масон.

Първите му стихотворения излизат през 1896 г. в сп. „Българска сбирка”. До смъртта си работи като гимназиален учител в София, като два пъти е уволняван. Любопитен факт е, че той дава първите литературни насърчения на Йордан Йовков. Освен това е близък съидейник на Пейо Яворов, Теодор Траянов и Николай Райнов.