1723 г. в Русия е издадена заповед за борба с некачествената продукция на Тулския оръжеен завод. Счита се, че това е първата намеса на държава за по-качествени стоки.
Град Тула е разположен на 180 км южно от Москва. Още през 16 в., когато Москва става център на руските земи, Тула започва да играе роля на важно отбранително място, което е защитавало столицата на южните граници. Впоследствие градът неведнъж изпълнява ролята на защитник на Москва, и във войната с Наполеон, и през 20 в., когато хитлеровските войски се опитвали да стигнат до столицата.
Една от главните забележителности на града е Тулският кремъл. Започва да се строи през 1507 г., когато цар Василий ІІІ заповядал да се издигне крепост на левия бряг на река Упа. Тъй като местността била блатиста, стените се строели върху мощен фундамент, а самият фундамент бил поставен върху дъбов пилот.
Вътре в крепостта имало цял град. Първата улица на Тула се наричала Болшая кремльовская и се намирала също в крепостта. Сега на територията на Кремъл се намират два храма: Успенският, средата на 18 в., и Богоявленският, който е построен в памет на воините, загинали във войната с Наполеон през 1812 г. В Богоявленския храм се намира Тулският оръжеен музей - една от главните забележителности на Тула. Тула е градът на занаятите, които впоследствие станали промишлени отрасли. Това е градът на отбранителната промишленост. Именно в Тула през 1712 г. от Петър І бил основан държавен оръжеен завод. През 1724 г. Петър І издава указ, който гласи: старинните оръжия, пушките да не се претопяват и повреждат. А да се предават на съхранение. Съгласно указа в завода започнали да събират интересни в техническо отношение образци на оръжия. През 1775 г. заводът бил посетен от императрица Екатерина ІІ. Когато видяла образците на оръжията, тя заповядала да се създаде Палата за редки и образцови оръжия. Накрая през 1873 г. по време на реконструкцията на завода в една от стаите бил отворен музей.
Любопитен факе е, че Тула била и столицата на самовара. От началото на 19 в. пиенето на чай от самовар в Русия става национална традиция.
1863 г. в Полша избухва т.нар. Януарско въстание срещу руското робство.
През 1815 г. участниците на Виенския конгрес определят новите граници в Европа. Русия предявява претенции над източните земи на Варшавското княжество, на територията на което е създадено автономно Полско царство, което е в лична уния с Руската империя. Така руския император Александър I добавя към своята пълна титла и названието „Цар полски”. През ноември 1815 г. император Александър I триумфално влиза във Варшава, където дава либерална Конституция, утвърждава нов герб на Полското царство и назначава правителство начело с великия княз Константин Павлович.
Политиката на Александър I спрямо Полското царство е благосклонна. Поощрява икономическото развитие на царството и през 1825 година руското правителство отменя митническата граница между Полското царство и останалата част от Империята. По този начин руското правителство интегрира икономиката на Полското царство и въвежда високи митнически такси на товарите, идващи от Австрия и Прусия.
След смъртта на Александър I на руския трон се възкачва неговия брат Николай I, който има консервативни възгледи и провежда твърда политика спрямо Полското царство. Следващият руски император Александър II амнистира участниците в полското въстание от 1830-1831 г. по случай своята коронация през август 1856 година, но след седем години през 1863 г. избухва ново антируско въстание, известно под името „Януарско въстание”.
След потушаването на въстанието руския цар решава окончателно да „русифицира” Полското царство. Така названието „Полско царство” е премахнато и е заменено с термина „Привислие” или „Привислински край”.
1903 г. САЩ и Колумбия подписват договор за строителството на Панамския канал. Това е един от най-големите и трудни строителни проекти, чието прокопаване оказва значително влияние върху корабоплаването между Тихия и Атлантическия океан.
Строежът му е започнат отначало от френска компания, но известно време след нейния фалит с проекта се заемат САЩ и го завършват. През 1903 г. е сключен първият американско-панамски договор за безсрочно ползване на зоната на бъдещия канал от САЩ. Това позволява строителството да бъде продължено от САЩ и да бъде завършено през 1914 г.
Построяването на Панамския канал е огромна инвестиция и за онези времена само съоръженията струват на САЩ 390 млн. долара, което е еквивалентно на над 400 млрд. долара сега. По време на строителството са загубили живота си общо 27 500 работници.
Любопитен факт е, че през 2007 г. започна проект по разширение на канала, в резултат на което към 2014-2015 г. през него ще могат да преминават супертанкери с водоизместимост до 170 000 тона.
Най-ранното споменаване на канал, преминаващ през Панамския провлак датира от 1534 г., когато Карл V, император на Свещената Римска империя и крал на Испания, издава нареждане за проучване на евентуално трасе през Панама, което да позволи преминаването на кораби между Испания и Перу и да даде на испанците тактическо преимущество в тяхното съперничество с Португалия.
Заради стратегическото разположение на Панамския провлак между двата океана, още преди построяването на канала са правени опити за улесняване на транспортните връзки през него. През 1698 г. Шотландия прави неуспешен опит да установи своя колония в Дариен и да изгради сухопътен търговски път през провлака, но начинанието се проваля, поради неблагоприятните природни условия и е изоставено година по-късно.
Откриването на злато в Калифорния отново засилва интереса към транспортната връзка между Атлантическия и Тихия океан. Така през 1855 г. е открита Панамската железопътна линия, която значително улеснява търговските връзки и до голяма степен определя трасето на бъдещия канал. През същата година Уилям Кениш, британски инженер, работещ за правителството на САЩ, прави геодезически проучвания в района и изготвя доклад с предложение за трасе на канала, издаден самостоятелно под заглавието „Осъществимост и значение на корабен канал, който да свърже Атлантическия и Тихия океан”.
Строителството на канала се започва от Франция през 1879 г. Французите обаче започват работа прибързано, без да са проучили достатъчно геологията и хидрологията в района. Изкопните работи се извършвали под такъв наклон, че само след няколко години свлачищата, задействани от дъждовете, почти затрупвали изкопаното. Строежът става символ на позор и финансов крах. Франция обявява цена от 100 млн. долара за незавършения проект, но изминават 17 години преди работата да продължи.
По същото време в САЩ има също интерес от построяването на канал през провлака. През 1901 г. САЩ сключват договор с Великобритания, според който получават изключително право за строежа на канал. Първоначалната идея е за строителство на канал в Никарагуа, но под влиянието на президента на САЩ Теодор Рузвелт, който иска да гарантира превъзходство на американския военен флот, като му осигури бързо придвижване между двата океана, надделява планът за продължаване на френския проект. По онова време Панамският провлак е част от територията на Колумбия, но на територията на днешна Панама има силно движение за независимост. След като френско-американската сделка за покупко-продажбата на френската компания става факт, парламентът на Колумбия под германско влияние гласува концесия на земите, необходими за по-нататъшното прокопаване на Панамския канал, която би оскъпила проекта с 10 млн. долара.
Последвалите събития са свързани с обявяването на независимостта на Панама. Активна роля в тях играе Филип Бунау-Вария, главен инженер на френската строителна компания. Той информира Рузвелт за размириците, президентът сменя тактиката и решава да подкрепи движението за независимост. Когато на 2 ноември 1903 г. колумбийски войски се опитват да пристигнат с кораби в Панама и да потушат бунтовете, американски бойни кораби блокират пристанищата, а придвижване на армията през по суша през джунглите е невъзможно. По този начин САЩ подкрепят искането на Панама за отделянето ѝ от Колумбия, което става факт на 3 ноември 1903 г. и като компенсация за това получават достъп до зоната за строителство на канала за вечни времена.
1931 г. в Англия е открит метод за имунизация срещу детски паралич. До 1954 г., когато започва имунизацията срещу това заболяване полиомиелитът е бил широко разпространен. Проявявал се с големи епидемии.
Първата добре описана епидемия от детски паралич е тази от 1834 г. преминала на остров Света Елена. През 1840 г. щутгартският ортопед Якоб Хайне отделя заболяването от други с наименованието детска спинална парализа, а диагнозата е въведена през 1884 г. На по-късен етап през 1890 г. шведският педиатър Карл Оскар Медин изследва епидемиологичните закономерности на полиомиелита. Поради сериозните приноси в изследването на заболяването на двама от учените, полиомиелитът е наречен Болест на Хайне-Медин.
През 1908 г. е установена вирусната природа на причинителя. Изолирани са три типа полиомиелитни вируси: вирус Брунхилд, наречен на името на маймуната, от която е изолиран вирусът през 1936 г.; вирус Лансинг, наречен на град Лансинг в САЩ, където е изолиран през 1938 г.; и вирус Леон, наречен на детето Леон, от което е изолиран вирусът 1937 г. в Лос Анжелис. През 1952 г. Джонс Солк създава убита ваксина, а през 1954 г. Алберт Сабин изпробва жива ваксина в профилмактиката на заболяването.
1939 г. в Колумбийския университет е разделен атомът на урана. Концепцията за атома като неделима съставна част на материята е предложена за първи път от античните философи на Индия и Древна Гърция.
През 18-19 в. химиците дават физическа основа на тази идея като показват, че някои вещества не могат да бъдат разделени чрез химически реакции и прилагат старото философско понятие атом, за да обозначат тази химическа неделимост. Атомите и молекулите се възприемат като най-малките градивни частици на материята. В края на 19 и началото на 20 в. физиците откриват субатомни частици и установяват структура вътре в атома, като по този начин опровергават неделимостта му и считат името за неподходящо.
През 1938 г. немският учен Ото Хан, ученик на Ръдърфорд, бомбардира уран с неутрони, опитвайки се да получи трансуранови елементи. Вместо това в резултат получава химичния елемент барий. Година по-късно Лиза Майтнер и Ото Фриш потвърждават, че опитът на Хан е първото експериментално ядрено делене. През 1944 г. Хан получава Нобелова награда за химия, но въпреки неговите усилия, Майтнер и Фриш не получават същото признание.
1984 г. фирмата Apple представя първия си компютър Макинтош. Днес най-известните продукти на компанията са персоналните компютри Макинтош, операционната система MacOS X, портативните мултимедийни плеъри iPod, мултимедийния браузър iTunes, уеббраузъра Safari и мобилната операционна система iOS.
Първият Макинтош се превръща в първият успешен личен компютър на пазара, който използва графичен потребителски интерфейс и мишка, вместо използвания дотогава стандартен интерфейс с команден ред. Проектът стартира в края на 70-те години на 20 в. с Джеф Раскин, служител на Apple, който си представил лесен за използване, нискобюджетен компютър за средния потребител. Той искал да кръсти компютъра на своя любим сорт ябълки McIntosh, но името трябвало да бъде променено поради правни причини.
Любопитен факт е, че през юни 2012 г. един от първите компютри, създадени от световния гигант Apple, легендарният Apple I, беше продаден за 374 500 долара на аукцион, който се проведе в Ню Йорк. Собственик на апарата преди продажбата беше бивш училищен психолог от Калифорния, който го купил за 666 долара и 66 цента и го съхранявал в картонена кутия.
Към продаденото устройство бяха включени и касетъчна част и монитор, както и клавиатура. Първите компютри на Apple са доставяни без монитори, мрежови части и клавиатури, както и без кутии. За тази цел са били произвеждани дървени кутии. Основателите на компанията Apple Стив Джобс и Стив Возняк представили Apple-1 за пръв път през 1976 г. в Пало Алто, щата Калифорния. Идеята обаче впечатлява единствено собственика на местна мрежа магазини Пол Теръл, който поръчал 50 бройки на цена 500 долара едната.
В България:
1873 г. султан Абдул Азис потвърждава смъртната присъда на Васил Левски. Той е 32-ият султан на Османската империя. Наследява брат си Абдул Меджид на 25 юни 1861 г.
През 1867 г. предприема пътуване до Великобритания, Франция и Австро-Унгария, през 1869 г. присъства на откриването на Суецкия канал. През неговото управление е разрешен българския черковен въпрос. На 27 февруари 1870 г. султан Абдул Азис подписва ферман за учредяването на самостоятелна българска църковна йерархия под формата на Българска екзархия, полунезависима от Цариградската гръцка патриаршия.
През май 1875 г. Абдул Азис обявява финансовия банкрут на Османската империя. Свален е с преврат и е детрониран на 30 май 1876 г. заради неуспехи в управлението, Априлското въстание и убийството на консулите в Солун.
Любопитен факт е, че в Русе пазят вагона на Абдул Азис. Луксозното возило е перлата на Националния музей на транспорта. Луксозният вагон „Султание” е построен в Брюксел през 1866 г. специално за посещението на султан Абдул Азис в България. Височайшата турска особа пристига в Русе една година по-късно, за да открие първата жп линия у нас, свързваща крайдунавския град с Варна. Именно тази линия била липсващата връзка между Европа и Цариград.
1878 г. са открити първите български пощенски станции в Свищов, Велико Търново и Габрово. Още през месец юли 1877 г. е издадена правителствена наредба, в която се казва: „Да се пристъпи към организиране на енергично местно самоуправление с използване на местни хора. Да се организира местна полицейска сила, пощенска служба и особено административни и съдебни съвети”.
Пощенските съобщения в отоманската империя възникнали значително по-късно от тези в европейските земи - едва в началото на 17 в.. Организацията на турските пощи била слаба, несигурна, с ограничена мрежа и не била в състояние да задоволява нуждите на търговията, занаятчийството, населението и особено нуждите на чуждите държави.
През времето на военните действия турската армия разрушава при отстъплението си всички телеграфни линии, опожарява много от пощенските и телеграфните станции и персоналът напуска България. Победоносните руски войски организират военнополеви пощенски станции и трактове. Възстановени са разрушените телеграфни линии и са построени нови. На първо време пощата и телеграфът обслужват само руските войски, но впоследствие те започват да извършват услуги и на населението.
На 14 май 1879 г. руските чиновници предават на българското управление всички пощенски и телеграфни станции с целия им инвентар и съоръжения. Предадени са 39 пощенски и 26 телеграфни станции, 1630 км телеграфни стълбови линии с 2582 км. проводници и 64 телеграфни апарата в действие. Много руски пощенски и телеграфни чиновници и технически лица остават по собствено желание да работят в новосъздадените български пощи и телеграфи.
Съгласно „Временните правила за пощовата част в България” управлението и организацията е възложено на Пощенското управление, което първоначално е подведомствено на Министерството на вътрешните работи, а после - на Министерството на външните работи на Княжество България.
1905 г. с приемане на Закон за защита на женския и детския труд е поставено началото на трудовото законодателство в България. В действителност през 19 в. в България не е имало никакво трудово законодателство, т.е. не са приемани закони, свързани със заплатите на работниците, продължителността на работния ден или почивката им. Това се дължи на все още слабото индустриално развитие.
Трудовото законодателство у нас възниква едва в началото на 20 в. В този период са създадени два закона, които имат значение най-вече за закрилата на труда. Първият от тях в тази област е Закон за празничните дни в Княжеството от 1900 г., приет по време на Десетото Народно събрание при управлението на Либералната партия, обнародван на 16 февруари. Чрез него се цели спазването на християнските традиции за почивка по време на празници като Възкресение Христово, Рождество Христово и такива, на които се почитат светци. Нормативният акт се състои от 12 члена. В първия от тях са посочени дните, определени като празнични и следователно почивни. Освен църковните празници, които преобладават, присъстват и дни като Рождения ден на Негово Царство Височество Княза (14 февруари), именните дни на Негово Царско Височество Престолонаследника Княз Борис (2 май) и Негово Царство Височество Княза (18 май), както и деня на възкачването на Негово Царско Височество Княза (2 август) на престола. За почивни са обявени и всички неделни дни.
През следващата - 1911 г., той бива заменен от приетия по време на мандата на Четиринадесетото Народно събрание Закон за празниците и неделната почивка, когато управлява Демократическата партия.
Този закон отбелязва насока към намаляване на неприсъствените (неработни) дни, за да се осигури по-пълно използване на производствените мощности на работната сила. Намалението, което предвиждал законът в броя на религиозните празници, се отнасяло до тези празници, периодически съвпадащи с неделните дни и до празнуването на важните религиозни празници като Рождество Христово, Възкресение Христово, които вместо три дни, както било първоначално, се свеждат до два. Произтичащ
Въпреки борбата на работническата класа, създаването на трудово законодателство и прилагането на работническите закони през периода 1905-1912 г. в мирна обстановка върви бавно. През Балканската (1912 г.) и Междъсъюзническата война (1913 г.) фактически работническите закони не съществуват, а експлоатацията на работнически труд, особено на жените и децата взима непознати дотогава размери.
Любопитен факт е, че днешният ден е считан за...рожден ден на пуканките. Според исторически справки през януари 1630 г. европейските завоеватели на Южна Америка получили в дар от местния владетел Кводекуян торба с пуканки. Не с царевица, а с готови пуканки. Предполага се, че от стотици години местните южноамерикански племена са яли пуканки - направени, като са хвърляли царевицата в огъня.
Другият любопитен факт, свързан с пуканките, е че те са в основата на откриването на микровълновите фурни. През 1945 г. Пърси Спенсър забелязал, че царевичните зрънца експлодират, когато са подложени на микровълнови лъчи. А според лекари днес пуканките са не само вкусни, но могат да бъдат и полезни като се използват за нискокалорично похапване между основните хранения през деня.
