1825 г. Русия и Великобритания определят границата между Аляска и Канада.
Владенията на Руската империя в Северна Америка, които включват Аляска, Алеутските острови, Александровия архипелаг и населените места на тихоокеанското крайбрежие на съвременните САЩ до Форт Рос се наричат обобщаващо Руска Америка (1799-1867).
През 1784 г. експедиция под командването на Григорий Шелихов се установява на Алеутските острови. През 1799 г. Шеликов и Николай Резанов учредяват Руско-Американска компания, на която управител става става мениджър на Александър Баранов. Компанията се занимава с лов за морски видри и търговия с кожи, установявайки свои селища и търговски пунктове в този регион.
От 1808 г. столица на Руска Америка е Нови Архангелск. В действителност руското управление на американска територия се осъществява от Иркутск, а Руска Америка е официално включени под юрисдикцията на Сибирското генерал-губернаторство, а по-късно (през 1822 г.) към генерал-губернаторство Източен Сибир.
Най-южната руска точка в Америка, където руски колонисти уреждат свой пост, е Форт Рос, на 80 км северно от Сан Франциско, Калифорния. По-нататъшното им напредване на юг е попречено от испански, а по-късно от мексикански заселници. Във Форт Рос през 1824 г. е подписана от руско-американска конвенция за определяне южната граница на земите на Руската империя в Аляска на ширина 54°40'N. Конвенцията също така потвърждава владението и собствеността на САЩ и Великобритания (до 1846 г.) в Орегон.
През 1824 г. е подписана и англо-руска конвенция за определяне на границите на владенията на двете корони в Северна Америка (Британска Колумбия). Съгласно тази конвенцията, руските владения са по западния бряг на Северна Америка по бреговата полоса, включваща цялата брегова ивица без тази между 54°N и 60°N.
През януари 1841 г. Форт Рос е бил продаден на мексиканския гражданин Джон Сатер, а през 1867 г. е извършена покупката на Аляска от САЩ за 7,2 млн. долара.
1848 г. с антиправителствен митинг в Париж започва Френската революция. В следствие избухва въстание, което продължава до 24 февруари. Това е началото на Френската буржоазно-демократическа революция.
Юлската монархия е свалена и е обявена Втора република. Създадено е временно правителство, което въвежда всеобщо избирателно право, свобода на словото и на печата.Френската революция от 1848 г. е част от революциите в Европа през пролетта на 1848 г., които засягат почти целия континент с изключение на Англия, Русия и Османската империя.
Политическите промени във Франция в края на 40-те години на 19 в. са предшествани от криза, която първо засяга хранителните продукти и заплашва страната от глад. Реколтата от 1846 г. се оказва лоша, тъй като се наводнява долината на р.Лоара и се повишава рязко цената на житото, а в същото време се появява и болест по картофите.
Общата търговска, промишлена и финансова криза от 1847 г. извънредно влошават положението на народа. Фалират 4762 фирми, промишленото производство спада с 50%, а „парижката промишленост” е парализирана 70%. Особено са тежки последиците от кризата за работниците. Крайно недоволна е и дребната и средната буржоазия, дори някои едри промишленици и търговци. Всички те искат реформи и се обръщат към правителството и парламента с петиции.
Френското правителство купува храни от чужбина срещу злато, но покупателната способност на французите е слаба. Безработицата засяга цели отрасли - строителство, металургия, мини. Кулминацията на кризата е през 1847-1849 г., когато засяга банките.
Крал Луи-Филип се надява, че кризата ще премине бързо, тъй като за няколко месеца снабдяването с храни се нормализира, но не отчита, че натрупаното обществено недоволство е много силно. Опозицията издига искания за провеждането на избирателна и парламентарна реформа. Управляващата класа гледа с презрение на исканията.
За 22 февруари в 12-и район на Париж е насрочена демонстрация в защита свободата на събранията, правителството я забранява. Въпреки това сутринта работници, студенти и занаятчии независимо от проливния дъжд излизат на демонстрация. Кралят изпраща срещу тях войска. Стават сблъсквания. Демонстрантите започват да се въоръжават и да строят барикади. Националната гвардия съчувства на народа и не оказала подкрепа на правителството.
На следващата вечер близо до сградата на Министерството на външните работи войската открива огън по невъоръжените демонстранти: 52 души са убити, мнозина са ранени. Крал Луи-Филип е принуден да приеме оставката на министър-председателя Гизо, но вълненията не спират.
През нощта срещу 24 февруари в Париж има повече от 1512 барикади и започва народно въстание, организирано от членове на тайните републикански дружества. В Париж са разпространени възвания, които призовавали народа да продължи борбата. Като овладяват двореца, въстаниците изгарят кралския трон и след това нахлуват в двореца, където заседавала Камарата на депутатите, с викове: „Долу регентството! Долу Камарата! Да живее републиката!”.
1892 г. за първи път е изнесена пиесата на Оскар Уайлд „Ветрилото на лейди Уиндърмиър”. Публикувана на следващата година, това е първата му сатира на висшето общество.
„Ветрилото на Лейди Уиндърмиър” е пиеса в четири действия. Нещо като семейна драма, съдържаща потенциал за трагизъм. Той обаче не се реализира и на негово място се раждат множество комични ситуации. Пиесата търси баланса между крайностите на верността и изневярата, истината и лъжата, добродетелта и порочността. Разколебава увереността на всички, които твърдо вярват в собствените си морални ценности, припомняйки им, че са само на една крачка (на едно разтваряне на ветрилото) от греха.
Пиесата претърпява многобройни адаптации, включително и филмови - ням филм от 1925 г., „Ветрилото” от 1949 г., адаптация на Би Би Си от 1985 г. и „Добра жена” от 2005 г, който премества действието в Италия през 1930-те.
Оскар Уайлд е ирландски и британски драматург, писател и поет, роден на 16 октомври 1854 г. в Дъблин. Сочен е за един от най-успешните драматурзи на късновикторианска Англия, както и една от най-големите знаменитости на своето време.
Автор е на девет комедийни пиеси. Но отпечатването на романа „Портретът на Дориан Грей” му спечелва славата на модерен писател с оригинален талант. Известни са много негови сентенции: „Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш”, „Жените трябва да бъдат обичани, не разбирани”, „Всички ние сме в калта, но някои от нас гледат към звездите”, „В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо”, „Винаги прощавайте на враговете си - за тях няма нищо по-дразнещо от това”, „Да си естествен е поза, която дразни хората повече от всички други”, „Добрите хора принасят много вреда в живота... И главно, защото придават такова огромно значение на лошите”.
1945 г. Вселенската патриаршия в Цариград отменя схизмата против Българската православна църква и провъзгласява автокефалността й.
В началото на 1945 г. са проведени избори за екзарх, на които е избран Софийският митрополит Стефан. Изборът не е случаен. Новият екзарх е един от най-авторитетните български владици по това време - ерудиран богослов, дипломат и оратор. Още преди провеждането на самите избори е решено седалището на българската екзархия да бъде преместено от Цариград в София, а българският екзарх, който и да е той, да бъде същевременно и Софийски митрополит. По този начин една от основните пречки за вдигането на схизмата отпада.
Веднага след избирането си, екзарх Стефан изпраща писмо до Вселенската патриаршия за уреждането на въпроса с разделението. Скърбейки за досегашната раздяла, екзархът моли Вселенския патриарх да съдейства да се възстанови братското общение и благодатният мир и да се създадат редовни канонически връзки между светата Вселенска патриаршия и Българската православна църква и да се признае тя за автокефална. Църковна делегация, в която влизат Неврокопският митрополит Борис, Търновският митрополит Софроний и Величкият епископ Андрей, е упълномощена да води преговорите и да подпише акта за вдигане на схизмата.
Официалната аудиенция на българските представители с Вселенския патриарх Вениамин е насрочена за 9 февруари 1945 г. Вселенският патриарх Вениамин, макар и доста болен, присъства на официалната церемония. След размяната на приветствия, последвани от кратък разговор с българските делегати, патриархът се оттегля. Започват същинските преговори. Патриаршията участва с трима представители, които са и членове на съставената от нея комисия по въпроса за схизмата. Председател е Халкидонският митрополит Максим (бъдещият Константинополски патриарх Максим V).
Преговорите започват с кратък обзор на историята на схизмата. След това думата взима митрополит Софроний. В своето изказване той подчертава два факта: преместването на седалището на екзархията от Цариград в София и отказът на българската делегация да отслужи св. Литургия в екзархичските църкви в Цариград без благословението на Вселенската патриаршия.
За основа на преговорите служат условията, разработени и приети през 1934 г. в Йерусалим. На 12 февруари, по време на второто заседание на комисията по вдигане на схизмата, е решено тези условия да бъдат прочетени, проверени и преподписани от членовете на комисията. После се пристъпва към четенето им точка по точка и след като се констатира, че всички са съгласни и единодушно се решава те да бъдат вписани на гръцки и на български език в протокола и да се пристъпи към тяхното изпълнение.
На третото заседание на 19 февруари текстът на протокола е подписан от членовете на двете комисии. На 22 февруари е свикано извънредно заседание на Патриаршеския Свети синод, което решава да се отмени осъждането (схизмата), което е било произнесено на 16 септември 1870 г. против Българската православна църква; да се създадат канонически връзки между Вселенската патриаршия и БПЦ и да се провъзгласи автокефалията на БПЦ. След това в патриаршеския параклис Св. ап. Андрей” се състои тържество с богослужебно последование за прочитане и подписване на патриаршеския и синодален акт за вдигане на схизмата.
На 24 февруари Св. Синод на Българската православна църква в София разглежда текста на телеграмата, получена от Истанбул, в която се съобщава, че схизмата е вдигната и е взето ршение да бъдат отслужени съвместни литургии. Във връзка с това се взима решение и за отпускане на допълнителни средства на църковната делегация за уреждане на формалностите, както и за закупуване на два литра розово масло, необходимо за приготвяне на миро.
След завръщането на синодалните пратеници с официалните документи, Св. Синод провежда в София тържествено заседание, посветено на вдигането на схизмата. То е открито от екзарх Стефан, който прочита томоса (бел.ред. документ, издаден от Св. Синод на Цариградската патриаршия, с който се отменя схизмата и се дарява автокефалия), две писма от Вселенския патриарх и изложение на Св. Синод за историята на вдигане на схизмата.
1956 г. Елвис Пресли за първи път попада в музикалния хит парад с песента „Heartbreak Hotel”.
Малката плоча с песента се изкачва веднага на първо място в класациите на „Билборд” и остава там осем седмици. Продажбите й също надминават всички очаквания - 300 000 броя за три седмици и близо 38 милиона за следващите пет години. А тепърва предстоят златните години на Елвис...
1972 г. президентът на САЩ Ричард Никсън посещава Китай за разговори на високо равнище.
През 1960 г. Китай прекратява съюза си със СССР, като напрежението между тях достига своя връх през 1969 - началото на 1970 г., а Никсън се възползва от това, за да промени баланса на силите в Студената война в полза на Запада. Никсън подобрява значително отношенията с Китай, което по-късно става известно като „китайската карта” в отношенията със СССР.
През 1971 г. е направен ход за допълнително подобряване на отношенията, когато Китай кани американския отбор по тенис на маса. Американският отговор е оказаната подкрепа за влизането на комунистическата държава в Организацията на обединените нации, на което до момента винаги е било налагано вето.
През октомври 1971 г. Китай влиза в ООН. През 1972 г. Никсън се превръща в първият американски президент, който посещава комунистически Китай, но въпреки всичко САЩ продължава да поддържа значително морско присъствие край Тайван. Съветските ръководители, силно притеснени от тези събития, се съгласяват с условията на Никсън и същата година завършват първите разговори за ограничаване на стратегическите оръжия.
През 1972 г. Никсън е преизбран с една от най-убедителните изборни победи в американската история, като побеждава Джордж Макгавърн с 60% от подадените бюлетини. Той печели в 49 от 50 щата, като губи само в Масачузетс.
Любопитен факт е, че Ричард Никсън е първият президент, който прави официални посещения на повече от 61 страни. След оттеглянето си от политиката се заема с писането на книги, включително и на своите мемоари.
1975 г. е извършен първият полет на Су-25. Сухой Су-25 е едноместен щурмовик с два двигателя, създаден в Съветския съюз от ОКБ Сухой. Самолетът е предназначен за непосредствена поддръжка на съхопътните войски над бойното поле.
Работата по създаването на щурмовика започва още през 1968 г. В периода 1970-1971 г. проектът участва и печели конкурса за щурмови самолет на Съветските ВВС в силната конкуренция на проекти, изготвени от конструкторските бюра на Яковлев, Микоян и Илюшин.
През ноември 1974 г. е завършен изпитателния модел Т8-1, а първият полет е извършен от летец изпитател на ОКБ Сухой през февруари следващата година. Заводските изпитания на два изпитателни самолета Су-25 продължават до октомври 1976 г., след което машината се връща за дообработване. През 1978 г. започват официалните изпитания, провеждани от държавата, като в края на първия етап е взето решение проверката да продължи в условията на истински бойни действия в Афганистан. В периода 16 април - 5 юни 1980 г. са извършени 100 изпитателни полета, включително 44 реални бойни мисии, като в хода на изпитанията Су-25 показва високи бойни способности.
Производството на Су-25 се извършва в завод в Тбилиси, Грузия, като първият сериен модел излиза от там на 18 юни 1979 г., а в хода на производството самолета е сериозно дообработван.
В България:
1928 г. със спектакъла „Копелия” се поставя началото на българския балет.
Балетът „Копелия”, или момичето с емайловите очи, е първото значително произведение, в което френският композитор Лео Делиб разкрива изцяло тврческите си възможности. Премиерата на творбата му е била на сцената на парижката „Гран опера” на 25 май 1870 г. и преминава с огромен успех.
У нас „Копелия” е първият самостоятелен балет, поставен на сцената на Народния театър. Затова датата на премиерата се счита за рождена и на българското балетно изкуство. Хореографията на спектакъла е дело на Анастас Петров, който изпълнява и ролята на Франц. Свинилда е пресъздадена от Надя Винарова и Анна Воробьова.
Декорите на спектакъла са дело на Александър Миленков, а костюмите - на Райна Ракарова-Никова. Диригент е Тодор Хаджиев. Плътно до младия хореограф е тогавашният директор на Народния театър Петър Стойчев, който се заема и с режисурата на балетния спектакъл.
Балетният спектакъл е приет отлично и от публиката, и от критиката. През следващите десетилетия „Копелия” се изнася многократно на почти всички наши балетни сцени. Последната постановка, по хореография на Бисер Деянов, е по повод 80-годишнината на българския балет през 2008 г. в Народната опера.
Любопитен факт е, че при навлизането на цветната телевизия у нас, през 1973 г. група творци решават първият цветен филм да бъде балетен. Те се заемат да заснемат именно „Копелия”. Сценарист и режисьор на постановката е Йордан Джумалиев, хореографията прави Маргарита Арнаудова, зад камерата застава операторът Юри Ангелов.
1980 г. стартира телевизионното предаване „Минута е много”. Това е най-дълго просъществувалата телевизионна игра в българския национален ефир (над 30 години). Телевизионно състезание е създадено от доц. д-р Лилия Райчева, а неизменен водещ на играта е Петър Вучков.
Участниците са трима и се избират чрез тест сред предварително заявилите областта, в която искат да се състезават. В първия кръг всеки състезател отговаря на въпроси от избраната от него тема, във втория кръг всеки състезател отговаря на зрителски въпроси, а в третия кръг всеки състезател отговаря на зрителски въпроси с повишена трудност.
След всеки кръг публиката в студиото отговаря на въпросите, на които състезателите не са отговорили. Победителят продължава до три поредни победи и печели пътуване в чужбина. В края на годината сред трикратните победители се излъчва годишният победител на състезанието.
В началото са планирани само пет игри. Но... на 25 декември 1987 г. предаването празнува своя стотен юбилей. След кратко прекъсване на 3 април 1992 г. състезанието тръгва отново. През 1994 г. „Минута е много” получава Наградата за най-добро телевизионно състезание на Българската национална телевизия.
