1428 г. по време на Стогодишната война английската армия започва обсадата на Орлеан. Заключителната фаза на военните действия, водени на територията на Франция между 1415 и 1435 г., е най-известният период на Стогодишната война.
През август 1415 г. английският крал дебаркира с армията си край Арфльор и го превзема, макар че градът се съпротивлява по-дълго от очакваното, което води до това, че по времето, когато англичаните могат да продължат похода си, по-голямата част от подходящото време за кампанията е минало. Въпреки че е изкушен да потегли директно към Париж, Хенри избира да продължи експедицията си във Франция през окупирания от англичаните Калѐ. В кампания той се озовава без припаси и без възможност за маневриране срещу много по-голямата френска армия в битката при Азенкур, на север от Сома. Независимо от пречките победата на Хенри е пълна: френското поражение е катастрофално, съпроводено със загубата на много от водачите на Арманяк.
Хенри завладява по-голямата част от Нормандия, включително Кан (през 1417 г.) и Руан (през 1419 г.). Английският крал сключва съюз с херцога на Бургундия - Филип, който е завладял Париж след убийството на Жан Безстрашни през 1419 г. За пет години Хенри подчинява половината Франция. През 1420 г. той преговаря с изпадналия в умопомрачение Шарл VI, с който подписва договор в Троа, според който Хенри трябва да се ожени за дъщерята на френския крал, Катрин Валоа, и се провъзгласява за негов наследник, заобикаляйки по този начин законния наследник на френския престол - тогавашния дофин, който е обявен за нелегитимен. На следващата година Хенри влиза в Париж, където договорът е официално потвърден от Генералните щати.
Успехите на Хенри завършват с пристигането във Франция на шестхилядна шотландска армия. През 1421 г. Джон Стюарт, ърл на Бюкън, побеждава числено превъзхождащите го английски войски в битката при Божѐ. Английският военачалник - Томас, херцог на Кларънс, и по-голямата част от високопоставените английски командири са убити в битката. Скоро след поражението, през 1422 г. крал Хенри V умира в Мо. Единственият му наследник, Хенри VІ, веднага е провъзгласен от англичаните за крал на Англия и Франция. През същата година умира и Шарл VI. Привържениците на Арманяк обаче остават верни на неговия син (коронован като Шарл VІІ) и военните действия в централна Франция продължават.
През 1423 г. в битката при Краван обединените френско-шотландски войски претърпяват тежки загуби. В това сражение около 4000 англичани успяват да удържат победа срещу трикратно превъзхождащия ги враг. Англичаните продължават военните действия и през 1428-29 г. обсаждат важния френски град Орлеан.
Силите им са недостатъчни за пълна блокада на града, но превъзхождащата ги по брой френска армия не предприема никакви активни действия. По време на продължителната обсада французите атакуват английския обоз с продоволствие край селцето Руврѐ. Схватката се превръща в кървава битка, която получава името „Битката на херингите” и която завършва с победа за англичаните под ръководството на рицаря Джон Фастолф. Фастолф нарежда каруците (предимно натоварени с херинга) в кръг около стрелците си и оставя на полето няколкостотин убити французи.
През 1429 г. Жана д’Арк, известна още като Орлеанската дева, убеждава Шарл да й повери командването на войските си, за да свали обсадата на Орлеан. Тя повдига духа на войниците си, които атакуват начело с нея английските обсадни укрепления и принуждават противника да отстъпи и да вдигне обсадата на града. Вдъхновени от примера на Жана, французите освобождават няколко важни крепости по река Лоара. Скоро след това 8000-на френска армия, предвождана отново от нея, побеждава англичаните в битката при Патѐ. Тази победа отваря пътя към Реймс, където дофинът е коронован като крал на Франция под името Шарл VII.
Стогодишната война нанася огромни щети на Франция. Страната преживява икономически упадък, за възстановяването от който са нужни десетилетия. Хиляди умират от глад, чума, дизентерия и бандите, които тероризират населението.
1492 г. експедицията на Христофор Колумб достига Карибските острови. Той прекосил Атлантическия океан и достигнал Америка под флага на Кастилия. После извършил още три експедиции, но до края на живота си живял с убеждението, че това са източните брегове на Далечния Изток.
През 1485 г. Колумб се премества в Кастилия. Там с поддръжката на андалузки търговци и банкери организира правителствена океанска експедиция. В периода между 1492 и 1504 г. Христофор Колумб предприема изследователски експедиции по указ на испанския крал. Събитията по време на тези експедиции той описва в бордовите си дневници.
Първата експедиция е с екипаж от 90 души на корабите „Санта Мария”, на който Колумб издига своя адмиралски флаг, „Пинта” с капитан Мартин Алонсо Пинсон и „Ниня” с капитан Висенте Янес Пинсон. Корабите потеглят на 3 август 1492 г. от Палос с курс право на запад. На 7 октомври е взет курс на югозапад. Минават още три дни и се появяват първите птици около корабите, явен признак за наличие на суша.
В 2.00 ч. през нощта на 12 октомври, 33 дни след потеглянето им от Канарските острови, морякът Родриго де Триана забелязва на запад земя, която сутринта всички разглеждат с възхищение Колумб нарича острова Сан Салвадор. От корабите спускат лодка и Колумб, заедно с другите двама капитани, нотариус и кралски контрольор слизат на брега, забиват кастилското знаме, стъпват във владение и съставят съответния нотариален акт.
На острова испанците виждат напълно голи хора и Колумб описва първата си среща с араваките - народ: „Те с плуване достигаха до нашите лодки и ни носеха папагали, памучна прежда, земеделски сечива и много други предмети, които обменяха за дреболии, давани от нас. На мен ми се стори, че всички тези хора са бедни, ходят както майка ги е родила, в по-голямата си част са млади, добре сложени физически, лицата им са красиви, косите дълги и здрави, а цветът на кожата им кафеникав. Някои от тях имат рисунки по лицето, дрехи по тялото, а някои само около очите и носа. Не познават хладни оръжие и не знаят значението на желязото”. Тук за първи път испанците виждат „сухи листа, които се свиват на тръбичка, запалват се и димят в устите им” - първо указание за тютюна.
От 14 до 24 октомври експедицията посещава редица острови от Бахамския архипелаг, като открива островите Рам, Санта Мария де Консепсион, Лонг Айлънд, Фернандина, Крукед Айлънд, Изабела. От индианците на Бахамските о-ви моряците чуват за голям и богат остров на юг, който те наричат Куба и на 24 октомври флотилията се устремява натам.
На 28 октомври достигат до брега на Куба. Колумб решава, че се намира на един от полуостровите на Източна Азия. На следващия ден испанците се предвижват на 60 км на северозапад покрай брега на Куба, като очакват срещи с китайски джонки. Много рядко попадат на малки села. Адмиралът изпраща двама моряци, говорещи арабски език да завържат търговски отношения с местното население, но никой не разбира езика им. Посланиците навлизат малко по-навътре в сушата и намират разработени ниви и селища със стотици жители и домове, построени от тръстика. От отглежданите растения европейците познават само памука, а останалите - тютюн, царевица и картофи, виждат за първи път.
Корабите се нуждаят от ремонт и флотилията прекарва 12 дни в залива Хибара, където научава от местните индианци, че на изток има остров, на който хората „събират злато по брега” и на 13 ноември поема обратно на изток.
На 6 декември Колумб открива остров Хаити, като го нарича Испаньола, поради приликата му с бреговете на Кастилия. После откриват остров Тортуга. На 25 декември поради небрежност на вахтения моряк флагманския кораб „Санта Мария” засяда на риф, но с помощта на местните индианци успяват да свалят от кораба ценните вещи, оръдията и припасите, а част от екипажа се премества на „Ниня”. По заповед на Колумб от останките на разбития кораб построяват форт, който наричат Навидад (Рождество), въоръжават го със свалените оръдия и припаси за една година. Очаровани от прекрасния климат и надявайки се на бързо забогатяване, 39 испанци доброволно остават на брега, като по този начин основават първото европейско селище в Америка.
Двата оцелели кораба „Ниня” и „Пинта” се нуждаят от сериозен ремонт, всички вече се стремят по-бързо да са завърнат в Испания и на 16 януари потеглят към Испания. На 15 март достигат родината си. След завръщането си от първото плаване 41-годишният Колумб е произведен в пълен адмирал, вицекрал и управител на всички открити острови. Той незабавно започва организация за втора експедиция от 17 кораба.
1810 г. сватбата на кронпринцът на Бавария Лудвиг и принцеса Тереза Саксонска Хилдбургхаузен се превръща в ежегоден празник на бирата. Тогава на мястото на днешния Октоберфест се провеждат конни състезания.
През следващата година е взето решение празникът да се повтори. До 1819 г. се провежда ежегодно, бивайки финансиран от частни средства. През 1819 г. градът решава Октоберфест да се провежда всяка година.
В началните години на ливадите Терезия не се е продавала бира. Малко по малко се разрешава продажбата на алкохол и храна. В началото има щандове, в края на 19 в. се появяват първите халета за бира. През 1880 г. празникът се осветява за първи път с електричество. През 1892 г. се появява и първата стъклена халба бира. Традиционно бирата на Октоберфест се продава в еднолитрови халби. През 19 в. забавленията включват катерене по дървета и тичане с краката в чували.
Днес Октоберфест е най-масовият народен празник в света. От 1810 г. до 2014 г. Октоберфест не се е провеждал 24 пъти поради войни, холера и хиперинфлация. Любопитен факт е, че за празника мюнхенските пивоварници правят специална бира с по-високо алкохолно съдържание.
1860 г. британски и френски войски окупират Пекин и опожаряват Летния дворец. Френски войници разграбват статуи от нефрит, бродерии и коприна, перли с размера на сливи. След време идват и британците и подпалват 200 зали от тиково дърво, мрамор и злато. "
Дворецът бил великолепен комплекс, състоящ се от три градини, оформени по време на управлението на императорите Канди, Юнджън и Циенлун (баща, син и внук). Оригиналният комплекс бил обширно владение с повече от 200 постройки с обиколка 7 км.
Летният дворец бил построен с каторжния труд на 150 000 китайски селяни. С пот на челото те изкопали езеро с дължина 9 км и оформили ландшафта. След това изпълнили мястото с копия на свещени храмове. Селяните насипали с пръст планина с височина 60 м и на върха й построили пищни зали от тиково дърво, бронз и злато. Оттук древните императори гледали в низините към сътворения по тяхна воля модел на империята им, събран на територия от 20 кв.км.
Дворецът бил възстановен, но през 1900 г. комплексът отново бил съсипан от опустошенията, причинени от обединените войски. Днес Старият летен дворец е сбор от паднали каменни колони, мраморни цокли и плинтуси, разхвърляни из Градината на вечната пролет.
1901 г. президентът на САЩ Теодор Рузвелт официално преименува Изпълнителния дом на Белия дом. Преди това сградата е наричана Президентски дворец, Президентска къща или Седалище на изпълнителната власт.
През декември 1790 г. президентът Джордж Вашингтон подписва документ, в който определя град Вашингтон за столица. Лично президентът заедно с градския архитект Пиер Л’Енфант избира мястото, върху което да бъде построен Президентският дворец. Обявеният конкурс за проект е спечелен от Джеймс Хобън. Сградата започва да се изгражда през октомври 1792 г., а официално е предадена за използване през 1800 г.
Първият президент, който я използва като своя резиденция, е Джон Адамс. Белият дом е не само административна сграда, но и частен дом на президента и неговото семейство. Сградата е също така единствената резиденция на президент в света, която е отворена за публични посещения. Шестетажната сграда има 132 стаи и 32 бани, 412 врати, 147 прозореца, 4 стълбищни клетки и 3 асансьора. В сградата има условия за развлечение, като тенис корт, басейн, киносалон, спортни уреди и др. Тя е
1931 г. в Рио де Жанейро тържествено е открита статуята на Христос Спасителя. Монументът се издига 704 м над равнището на океана на хълма Корковаду. Височината на самата статуя е 30 м, без да се отчита седемметровият постамент. Теглото й е 1140 т, само главата е тежка 35,6 т, китките на ръцете са по 9,1 т. Размахът на ръцете е 23 м.
Идеята за паметника се заражда през 1922 г., когато са отбелязани 100 години от независимостта на Бразилия. Тогава е обявен конкурс за проект за най-хубавия монумент, който да е символ на нацията. Победителят Ектор да Силва Коста издига идеята за скулптурно изображение на Христос, разпрострял ръце и прегръщащ целия град.
Идеята на да Силва е приета от обществеността с възторг и заради това, че тя зачеркнала предишните намерения да се издигне на планината Пан ди Аскуар грандиозен паметник на Христофор Колумб. Към делото веднага се присъединява църквата, организирайки в цялата страна събиране на пожертвования за осъществяване на проекта.
Преди началото на работата архитекти, инженери и скулптори се срещат в Париж, за да обсъдят всички технически проблеми по издигането на паметника на върха на хълма, където той ще е изложен на всякакви ветрове и други метеорологични влияния. Работата по проектирането и създаването на статуята е извършвана в Париж. След това тя е доставена в Рио де Жанейро с кораб.
Още при първото освещаване на монумента на 12 октомври 1931 г. тя вече е осветявана нощем. През 1965 г. папа Павел VІ повтаря церемонията по освещаването, като за случая е обновено осветлението. Третото голямо тържество е организирано в присъствието на папа Йоан Павел ІІ на 12 октомври 1981 г., когато е отбелязана 50-годишнината от поставянето на статуята. Статуята на Христос Спасител е считана за едно от съвременните чудеса на света.
1964 г. СССР изстрелва „Восход 1” - първият в света пилотиран космически апарат с повече от един човек на борда. За пръв път при космически полет екипажът не използва и скафандри. Полетът на „Восход 1” поставя рекорд за височина на орбитата на пилотиран космически апарат.
Първоначално „Восход” е конструиран да изведе около Земята двама души, но съветските политици налагат полетът да бъде реализиран с трима космонавти в надпревара с американската космическа програма „Джемини”. Другият апарат от кратката космическа програма „Восход” е „Восход 2”, на чийто борд се намират двама космонавти в космически скафандри, а Алексей Леонов осъществява първото излизане в открития космос.
1968 г. в Мексико сити са открити 19-те Летни олимпийски игри. Другите градове кадидатирали се за домакини са Детройт, Буенос Айрес и Лион. Това са единствените игри проведени в Латинска Америка.
Мексиканската атлетка Норма Енрике Базилио става първата жена запалила олимпийския огън. Надморската височина на града (2240 м) обаче се оказва голямо препятствие пред повечето атлети. Те се климатизират трудно към ниските нива на кислород.
На тези игри за пръв път Източна и Западна Германия се състезават като отделни отбори. За първи път е въведен и допинг контролът. Така шведският петобоец Ханс-Гунар Лилиенвал е дисквалифициран заради употреба на алкохол.
1973 г. Хуан Доминго Перон е избран за президент на Аржентина, а вицепрезидент става жена му Исабела Мартинес де Перон.
Перон вече е заемал президентския пост, когато през 1973 г. сред нарастващия терор - както от десните, така и от левите, той решава да се върне в страната си и да поеме отново властта. На 20 юни 2 млн. души го чакат на летището в Есеиса. От трибуната на Перон, маскирани въоръжени лица от крайната десница откриват стрелба по тълпата, съставена предимно от привърженици на младежкото перонистко движение, убивайки най-малко 13 и ранявайки повече от 300 души.
Кампора и вицепрезидентът Солано Лима подават оставка на 13 юли. За временно изпълняващ длъжността, който да организира избори, е избран Раул Алберто Ластири, зет на Хосе Лопес Рега и член на П-2. Привържениците на Кампора, като канцлера Хуан Карлос Пюиг и министъра на вътрешните работи Естебан Риги, веднага са заместени съответно от Алберто Винес и Бенито Лямби, Народна революционна армия е обявена за „терористична организация” и разпусната. На 23 септември Перон печели изборите с 61,85% от гласовете, заедно с третата си съпруга, Мария Естела Исабел Мартинес де Перон като вицепрезидент.
Перонистките десни групировки печелят решителна победа и Перон поема президенстския пост през октомври 1973 г., месец след преврата на Пиночет в Чили. Актовете на насилие обаче продължават да застрашават обществената сигурност. На 25 септември 1973 г. е убит Хосе Игнасио Ручи, генерален секретар на Общата конфедерация на труда и приятел на Перон. Правителството прибягва до редица извънредни декрети, включително за създаването на специален орган на изпълнителната власт, който да се справи с насилието.
Церемонията по встъпване в длъжност е на 12 октомври. Във втория си период като президент, Перон работи за постигане на политически мир чрез нов съюз между бизнеса и трудещите се, и възстановяването на страната. Харизмата на Перон и миналите му заслуги по отношение на работещите, му помагат да задържи подкрепата на работническата класа.
Перон умира на 1 юли 1974 г. На поста президент го наследява жена му, но управлението ѝ е разклатено от икономически крах, вътрешнопартийни перонистки борби, както и нарастващия брой терористични актове на бунтовници като Народна революционна армия и други паравоенни движения.
1984 г. Ирландската републиканска армия извършва покушение срещу министър-председателя на Великобритания Маргарет Тачър в нейната хотелска стая. Тачър успява да се спаси, но бомбата убива пет души и ранява 31.
2005 г. Китай изстрелва втория си пилотиран космически апарат „Шънджоу 6”. Това е първият космически полет за двама космонавти, на борда се намират астронавтите Фей Дзюнлун и Ние Хайшън.
Първоанчално датата на старта на кораба е определена за 13 октомври, но няколко дни преди това е променена. В 1.21 ч. (по Гринуич) корабът е изведен на елиптична околоземна орбита. Първата степен на ракетата паднала в района Вътрешна Монголия и е намерена около 45 минути след старта.
В 7.55 ч. се извършва първа орбитална маневра и корабът преминава на кръгова орбита. В 9.30 ч. Фей Дзюнлун преминава в орбиталния модул на кораба. Ние Хайшен остава в спускаемата капсула.
На 13 октомври в 21.56 ч. е направена втора орбитална маневра с цел преминаване на по-висока орбита, заради снижаването, предизвикано от съпротивлението на горните слоеве на атмосферата.
На 16 октомври в 19.44 ч. става отделяне на спускаемия апарат, и в 20.32 ч. се извършва меко кацане в основния район на приземяване във Вътрешна Монголия. Обявено е, че състоянието на космонавтите е нормално. Общата продължителност на полета е малко под пет денонощия.
По време на полета космонавтите провеждат серия от експерименти в орбиталния модул. По официални данни, основните експеримент са свързани с физическите реакции на космонавтите на факторите на космическия полет.
В България:
1901 г. по време на третия си конгрес БЗНС е оформя окончателно като политическа партия.
Още през втората половина на 90-те на 19 в. започват да възникват първите местни земеделски професионално-просветни организации. Те са пряк резултат на острото недоволство на селските маси от политиката на българските правителства след Освобождението по техните въпроси.
През 1899 г. Цанко Церковски, организатор на една от тези групи в Мусино, Търновско, публикува „Възвание към българските земеделци”, с което призовава местните организации да се обединят в общ съюз. Идеята е подета от Янко Забунов, който през септември същата година започва да издава вестник „Земеделска защита”. Учредителният конгрес на БЗНС се провежда на 28-30 декември с.г. в Плевен., а негов лидер става Янко Забунов.
През следващите месеци продължават дискусиите за това, дали съюзът да запази професионалния си характер или да се преобразува в политическа партия, за което настоява групата около Димитър Драгиев. Първоначално организацията има професионално просветителски характер и си поставя за задача борбата против навлизането на спекулативен капитал в селското стопанство, подобряване икономическото положение на селяните и др.
Засилващите се социални проблеми в българското общество в края на 19 и началото на 20 в. оказват силно влияние върху идейния облик на БЗНС. Негови привърженици участват в селските вълнения и бунтове през 1900 г., а самата организация се включва в парламентарните избори за Народно събрание през 1901 г. обявява съюза за политическа организация.
