1831 г. експедицията на британският морски офицер и изследовател Джеймс Кларк Рос открива Северния магнитен полюс. Сър Рос е участник в 11 полярни експедиции, от които осем в Арктика и три в Антарктика.
През 1818 г.и 1829-1831 г. участва в експедициите на чичо си Джон Рос. През 1819-1820 г., 1821-1823 г., 1824-1825 г. и 1827 г. се включва и в експедициите на Уилям Едуард Пари.
При участието във втората експедиция на чичо си Джон Рос, през пролетта на 1830 г. пресича полуостров Бутия от изток на запад и го изследва, като на юг открива провлака, свързващ го с континента, а на север протока Бело, отделящ го от остров Сомърсет. На югозапад от полуострова открива протока Джеймс Рос, а на югозапад от протока - остров Кинг Уилям. На 1 юни 1831 г. на 70°05′17″ с.ш. 96°46′45″ з.д. открива Северния магнитен полюс.
През 1836 г. ръководи експедиция в Бафиновия залив, където провежда геоматни измервания. А от 1840 до 1843 г. извършва три плавания в Антарктика на корабите „Еребус” и „Тирър”, втория под командването на Франсис Крозиър, като целта е откриването и достигането на Южния магнитен полюс.
Любопитен факт е, че Северният магнитен полюс се придвижва от Канада към Русия със скорост от около 37 мили на година, което прави по компаса отклонение от около 1 градус на всеки пет години. През последните десет години скоростта на това преместване се е увеличила с една трета, а сега това се случва по-бързо от всякога, твърдят учени.
1867 г. Торонто избран за столица на провинция Онтарио в Канада.
Торонто е най-големият град в Канада и петият по големина град в Северна Америка след Мексико Сити, Ню Йорк, Лос Анджелис и Чикаго. Градът е финансовият и икономически център на Канада, също така представлява и културен, здравен и изследователски център на страната.
Най-голямата забележителност в града е кулата Си Ен Тауър, която е висока 553,33 м и от откриването си на 26 юни 1976 г. до 2007 г. е най-високата свободностояща конструкция в света.
Друга голяма забележителност в Торонто е най-дългата улица в света „Йънг стрийт”, която започва от брега на езерото Онтарио и разделя града на източна и западна част. Улицата е централна в Торонто и продължава на север с няколко извивки, достигайки до река Рейни ривър в Онтарио.
1935 г. в Англия са въведени автомобилните номера и изпитите за получаване на свидетелство за правоуправление.
Всъщност 34 години по-рано - на 25 април 1901 г., първите автомобилни номера официално са въведени в употреба. Мястото е щата Ню Йорк, САЩ. Тогава всеки собственик на кола в щата е трябвало да регистрира своите имена, адрес и описание на превозното средство и да плати един долар за регистрацията. През първата година в щата са били издадени 954 автомобилни номера.
Още тогава регистрационните номера са въведени и в Германия. Берлинският търговец Рудолф Херцог получил от администрацията разрешение да сложи на колата си номер IA1. Първата част се стояла от инициалите IA на жената на търговеца Йохана Анкер. Единицата пък показвала, че това е първата и единствена жена на берлинчанина. С това било сложено началото на буквените означения.
1950 г. за първа година в 51 страни на света се чества учредения от Съвета на Международната демократична федерация Международен ден за защита на децата.
Международният ден на децата се чества на 1 юни в почти всички страни от бившия Социалистически лагер. Но всъщност в почти всички държави на света се празнува Ден на детето или Ден на децата. Този празник е на различни дати и е по различен начин свързан с традицията на отделните държави.
Води началото си от Световната конференция по въпросите на детското здраве, която се провежда през 1925 г. в Женева (Швейцария). В България става популярен след 1949 г., когато Москва обявява, че 1 юни се приема за Международен ден за защита на децата. В страните с комунистически режими празникът е наричан официално Международен ден за защита на децата.
На 14 декември 1954 г. ООН и ЮНЕСКО обявяват 20 ноември за Световен ден на децата. Тази дата обаче не е повсеместно възприета, тъй като голямото мнозинство от страните в света предпочитат да съхранят традициите си в честването на празника.
В България:
1913 г. в 11.28 ч. Северна България е разтърсена от силно земетресение. Денят е събота. Според сеизмолозите магнитутът на земетресението е около 7-ма степен по Рихтер. Дълбочината на огнището е около 10 км. Зоната на разрушение обхваща 1000 кв.км, а трусът е почувстван в цяла България.
Последиците са катастрофални. Във Велико Търново историческите църкви „Св. Св. Петър и Павел”, „Св. Четиридесет мъченици”, „Св. Димитър”, „Успение Богородично” са в развалини. В различна степен са повредени строените от Колю Фичето църкви „Св. Константин и Елена”, „Св. Никола”, „Св. Св. Кирил и Методий”, „Св. Спас”, а катедралният храм „Рождество Богородично” е напълно разрушен. Много от административните и жилищни сгради са необитаеми без да се извърши основен ремонт. Най-катастрофално е пострадала мъжката гимназия „Св. Кирил”, която е служила за лазарет и под руините и остават десетки войници, ранени в Балканските войни.
По данни от регистъра на актовете за смърт за 1913 г., броят на регистрираните загинали във Велико Търново на 1 юни в 11.30 ч. е 20 души и 1 починал в 14.00 ч. Броят на починалите по-късно и ранените не може да се установи. Месеци след земетресението е съставена техническа комисия, за да установи стойността на щетите от разрушените здания. Тя разпределя сградите в шест категории, в зависимост от степента на разрушенията, а общата стойност на щетите на сградния фонд е изчислена на 12 316 000 лв.
Не по-различно е положението и в епицентъра на земетресението Горна Оряховица. Според агентите на тогавашното застрахователно дружество „България” сградния фонд на града е унищожен 85%, в съседните Лясковец и Долна Оряховица пораженията са 55-60%. Под руините на разрушените сгради загиват 16 човека. Напълно са разрушени сградите на новия театър и казиното, хотел „Борис”, сградата на клона на БНБ, читалище „Напредък”, сградите на захарната фабрика и керамичната фабрика „Централа”. Църквите „Св. Троица”, „Св. Георги”, „Св. Богородица”, „Св. Атанасий” са напълно разрушени. В руини са и основното училище и Девическата гимназия в града.
1954 г. се състои премиерата на филма „Граница”.
Късометражната лента е на режисьора Никола Минчев, по сценарий на Генчо Стоев. Оператор е Георги Карайорданов. Музиката във филма е композирана от Емил Георгиев.
Историята започва в селсъвета на гранично село, където вечерта дежури бай Васил Стефанов. Синът му Стефан му носи вечерята. От граничната застава съобщават, че бандити са преминали границата. Момчето се прибира вкъщи. Децата си... лягат. Навън бушува буря. В къщата влиза ранен човек, който се представя за лейтенант.
Ролите във филма изпълняват Кунка Баева, Иван Братанов, Борис Милушев, Георги Георгиев-Гочето, Любка Костова, Никола Дачев.
