Когато посетите остров Корфу, няма как да останете равнодушни към красивата природа и бисерно сините морски води. Докато обикаляте уличките и трупате впечатления, няма как да не забележите и разнородните бутилки, наредени от усмихнати продавачи, които ви приканват да купите от вълшебния ликьор "Кумкуат".
Напитката - в жълт или оранжев цвят, всъщност се произвежда единствено тук - на остров Корфу. И ще сгрешите, ако не я опитате.
В стария град на столицата Керкира е пълно с „кумкуатаджийници“, в които освен ликьор може да се купят още най-разнообразни продукти от кумкуат - сладко, желе, ракия, бонбони, захаросани плодове и др. Търговците навсякъде любезно предлагат и дегустация на екзотичната си продукция.
ThinkStock/Getty Imageses
Преди повече от век ботаници опитали да засадят по крайбрежието на Средиземноморието миниатюрните китайски мандарини кумкуат, но опитът им дал плод единствено тук на гръцкия остров.
Мекият климат и плодородната почва в северната част на острова се оказали идеалното място за тази "сладка екзотика". Днес на това красиво късче земя в Йонийско море има над 6000 дървета. Плодът им може да се консумира с кората - пресен или изсушен, а ароматът му е уникален.
ThinkStock/Getty Images
Името на китайските мандарини не е никак случайно - родината на тези не много големи вечнозелени храстовидни дървета с миниатюрни плодове е именно Китай. Японците пък ги наричат кин-кан, което в превод означава „златен портокал”. А в Европа растението е пренесено през 1846 г. от Робърт Форчън. Той работел като градинар в Единбургската ботаническа градина, когато през 1842 г. бил изпратен в Китай, за да изучава и колекционира нови растения.
Пътуванията му не останали безрезултатни - в Европа се появили нови красиви цъфтящи растения. Любопитно е, че не кумкуатът е голямата гордост в биографията му на ботаник. Много по-голяма е заслугата му за успешното внасяне на 20 000 чаени растения в Индия и Цейлон, което поставило началото на чаената индустрия там и сложило край на монопола на Китай.
ThinkStock/Getty Images
В следващите си пътувания Форчън посетил и Япония, където пък се запознал с отглеждането на ориз. А връщайки се в Англия, донесъл увивни сортове бели рози, които кръстосал с местен сорт, а резултатът - увивна бяла роза с едри, гъсти цветове, била наречена на името му - Роза фортуниана.
През 1912 г. ботаниците обособили и кумкуатът в отделен род Fortunella, тъй като кората им е по-тънка и сладка от тази на другите цитрусови плодове. Освен в Китай и ...на остров Корфу, днес кумкуат се култивира и отглежда в Индокитай, Япония, Флорида и Калифорния. Създадени са и кръстоски между кумкуат и цитрусови растения - лаймкуат (лайм и кумкуат), мандаринкуат (мандарина и кумкуат), сънкуат (лимон и кумкуат) и т.н.
Но ликьорът „Кумкуат” се произвежда единствено на остров Корфу. Пръв го направил местният винопроизводител Спирос Мавромати още през 70-те години на миналия век.
ThinkStock/Getty Images
Консумацията на този плод подобрява храносмилането, освежава и зарежда организма с енергия. Има разнообразни кулинарни приложения - освен суров, може да се консумира сушен, захаросан, под формата на сладко, желе, ликьор, ракия и т.н.
Екзотичното растение е източник на полезни за здравето минерали. Кумкуатът съдържа калций, мед, калий, манган, желязо, селен и цинк, витамини А, С и Е, диетични фибри, антиоксиданти като каротини, лутеин, зеаксантин, танини. Цитрусът съдържа витамини от група В като тиамин, ниацин, пиридоксин, фолати и пантотенова киселина. А както останалите цитрусови плодове, така и кумкуатът има ниско съдържание на калории.
/ Guliver/Getty Images
Екзотичният плод се употребява като добавка към сладоледи или плодови салати. От този малък плод лесно се приготвя дори пикантен сос за печени меса. Използват се и за подобряване вкуса на блюдата от риба и птици.
Плодовете имат бактерицидно действие, използват се за лечение на гъбични инфекции и заболявания на дихателните пътища. Сокът от кумкуат например, смесен с гореща вода, облекчава болките в гърлото. Кората на кумкуата пък е богата на етерични масла и антиоксиданти.
