Може би ще прозвучи странно на фона на ежедневните съобщения за въоръжени сблъсъци и и бомбардировки в Ирак и по целия Близък изток, но общият брой на войните в света през последните години постоянно спада. Гранична в това отношение бе 1990 - дотогава конфликтите, определяни като войни, ставаха все повече.
След края на Студената война и разпадането на двуполюсния свят те обаче намаляват от година на година, сочи анализ на Центъра за международно развитие и управление на конфликтите в Мерилендския университет.
Миналата година общият брой на големите конфликти бе най-малък от края на Студената война насам, потвърждава и доклад на Стокхолмския международен институт за проучване на проблемите на мира. Според оценка на Центъра за информация по въпросите на отбраната във Вашингтон големите въоръжени конфликти в света през 2005 са били с осем по-малко от предходната година, което представлява един от най-резките спадове за цялото време на наблюдение.
Най-забележимо намаляват междудържавните въоръжени конфликти. През последните години войните между суверенни държави фактически изчезнаха от световната практика, твърдят експертите на Мерилендския университет. През 2005 например не е имало изобщо такива войни, се казва в доклад на Центъра за информация по въпросите на отбраната. Специалистите му са регистрирали 15 въоръжени конфликта, но във всички тези случаи е ставало дума за конфликти между държави и различни недържавни фактори - всевъзможни въстаници, сепаратисти и бунтовници. До същия извод са стигнали и експертите на Стокхолмския институт; макар да са преброили малко повече /17/ конфликти през изтеклата година, сред тях няма нито една война между държави.
Означава ли това обаче, че светът наистина е станал по-мирен? Изреждайки признаците, характерни за една "истинска война", теоретиците конфликтолози от началото на 80-те посочваха броя на жертвите - над хиляда души, отбелязва Виктор Самойлов от руския Институт за социално-политически изследвания. През 90-те дефиницията за "голям въоръжен конфликт" бе преразгледана. Експерти от Института на САЩ за мира във Вашингтон предложиха да се вдигне летвата - до 1000 жертви всяка година.
Проблемът иде оттам, че новите, необявени войни, свързани най-често с въпросите около тероризма, все повече се разпокъсват. Миналата година например Държавният департамент на САЩ регистрира 11 111 терористични акции /включително неосъществените/, при които загинаха 16 000 души, а почти 25 000 бяха ранени. Става дума не само за атентати в традиционния смисъл на думата, а за целия "партизански фронт" навсякъде по света. Брус Хофман от американската Ранд корпорейшън дори предлага вместо термина "глобална война срещу терора" да се използва формулировката "глобална антипартизанска операция".
Единият от противниците в днешната близкоизточна война е суверенна държава, а другата - незаконни въоръжени формирования, които контролират част от територията на чужда държава и действат с активната подкрепа на трети страни. Конфликтът в днешния му вид явно е първобраз на повечето бъдещи войни през 21-и век.
Събитията от първите години на столетието ясно показаха, че към края на 20-и век светът вече е притежавал доста ефикасна система за международен арбитраж /ООН, Съвет за сигурност, военни блокове и споразумения/, която не допуска суверенни войни между държавите. Стана обаче ясно, че изобщо не е готов за несуверенни и асиметрични конфликти.
Понятието "суверенитет" е поставено под съмнение, най-малкото де факто, въпреки че де юре остава основополагащо в международното право. Поради това международният арбитраж в случай на подобни конфликти придобива нередовен, несистемен и субективен характер. Съответно самият този арбитраж се превръща в арена за сблъсък между геополитически интереси. Каква е разликата между Косово и Южна Осетия? Може ли Русия да нанася въздушни удари срещу бунтовническите бази в Грузия? Международната практика не дава категоричен отговор.
Затова международната общност има твърде ограничена възможност да влияе върху подобни конфликти. Както отбелязва Центърът за информация по въпросите на отбраната, най-големи успехи като "миротворци" са постигнали през 2005 не ООН или "великите сили", а природните фактори.
За примирието между властите в Индонезия и сепаратистите от провинция Ачех например допринесе разрушителната вълна цунами, след което с бунтовниците бе сключено споразумение за прекратяване на огъня. Земетресението в Кашмир доста помогна за подобряване на отношенията между Индия и Пакистан. Като цяло обаче се увеличи броят на замразените конфликти и това е сред най-важните показатели за днешния правен вакуум. /БТА/
