Няма нищо необичайно в това хора от екипа на Белия дом да го напускат към края на едно президентство от два мандата. През последните месеци Джордж Буш се лиши от съветника си Дан Бартлет, бюджетния си директор Роб Портман, директора на отдела за стратегически инициативи Питър Уенър и няколко по-незначителни фигури. Всичко това се очакваше. Но решението на Карл Роув да подаде оставка на 31 август е новина от съвършено различен порядък.
Карл Роув беше до Буш повече от 30 години. Той е мозъкът на четири последователни избора, два за губернатор на Тексас и два за президент. Буш му е толкова близък, че му беше измислил не един, а три прякора: "Turd Blossom" (цвете, което расте и цъфти върху кравешки екскременти - бел. р.), "Момчето-гений" и след триумфалната победа на изборите през 2004 г. - "Архитекта". Официално Карл Роув е заместник-началник на канцеларията на Белия дом; на практика, той има далеч по-голяма власт.
Решението на г-н Роув да се оттегли предизвика порой от хипотези във Вашингтон. Твърденията му, че иска да прекарва повече време със семейството си, само засилиха подозренията, още повече, че синът му току-що напусна бащиния дом, за да учи в колеж. А какво ще стане с Белия дом без него?
Най-правдоподобното обяснение за решението му да си тръгне е, че ако остане, едва ли би спечелил кой знае какво. Подкрепяният от него законопроект за имиграционна реформа пропадна. Екипът на Буш ще прекара следващите 17 месеца в отбранителна позиция, ще блокира разходите на демократите и ще защитава постиженията от миналото, вместо да прокарва нови закони. А освен това за демократите г-н Роув е еквивалентът на големия бял кит (алюзия с романа "Моби Дик" - бел.р.): през следващите няколко месеца те ще го преследват за всичко - от политизирането на министерството на правосъдието до аферата Валъри Плейм.
В същото време г-н Роув може да спечели и то много, като напусне. "Архитекта" е запален историк любител, обградил се с изобилие от спомени от миналото и исторически книги. Оттеглянето ще му разкрие възможност да напише своята версия за годините на Буш. Държавните служители правят огромни финансови жертви, за да останат близо до властта. Роув сега ще бъде в състояние да стане част от веригата на ораторите и консултантите. На този етап на президентството на Клинтън Джеймс Карвил правеше големи пари като консултант, а Джордж Стефанопулос написа една разобличаваща книга и започна кариерата си на медиен гуру.
Оттеглянето на Роув може да окаже малко влияние върху вече ограничените способности на президента да изпълнява дневния си ред, но ще се отрази съществено върху духа в Белия дом. Карл Роув беше неуморим, винаги успяваше да придаде положителен оттенък на лошите новини. Той е ключовият член на силно сплотения и яростно лоялен на Буш екип на Белия дом. Той беше и най-талантливият посланик пред четвъртата власт. В следващите месеци престижът на Белия дом ще изглежда по-малък.
Освен това оставката на Роув ще породи дебат за неговото наследство. Беше ли той действително "мозъкът на Буш" или просто един ловък тактик? Беше ли той най-умелият политик на поколението си? Или беше едновременно вреден и некомпетентен - вреден, защото прилагаше политиката на разделението, и некомпетентен, защото замисли едно неуспешно президентство?
Г-н Роув казва, че влиянието му до голяма степен е мит; пред "Уолстрийт джърнъл" заяви, че като чете за някои неща, които бил направил, едва сдържа смеха си. Важно е да не се надценява влиянието му. Той няма почти нищо общо с решението на президента Буш да започне война срещу Ирак, довело до най-значими последици. Ролята му бе ограничена до представянето на войната пред печата. Но той беше нещо повече от обикновен ловък тактик. Той беше на страната на г-н Буш от десетилетия. Почеркът му личи из цялата политика, не само в съобщенията за печата. От времето на Хари Хопкинс, от екипа на Белия дом при Франклин Рузвелт, не е имало човек с толкова широк диапазон на отговорности.
Но колко добре се справи г-н Роув с работата си? Култът към Роув безмилостно се руши от 2004 г. насам поради провала на реформата на социалното осигуряване, урагана "Катрина", фиаското Хариет Майърс, аферата Валъри Плейм и катастрофата в Ирак. Загубата, претърпяна от републиканците в двете камари на Конгреса през 2006 г., сложи рязък край на победния му възход и даде козове на враговете му.
Ала г-н Роув притежаваше едновременно две рядко срещани умения: владееше изтънко политическите механизми и ясно виждаше уязвимите места на противниците си. Той помогна на г-н Буш да победи видния губернатор демократ Ан Ричардс през 1994 г. и после да спечели повторно и да бъде избран с огромно мнозинство през 1998 г. Той помогна за превръщането на Тексас от контролиран от демократите щат в бастион на републиканците. Той превърна г-н Буш в "неизбежния" кандидат на републиканците през 1999 г., представяйки го за "състрадателен консерватор" и за "обединител, а не разединител", с което го разграничи от съперниците му. И той именно постигна трудната победа срещу Ал Гор във време на безпрецедентен мир и просперитет.
След като направи това, той защити победата на г-н Буш със забележително постижение през 2004 г.: Буш спечели повече гласове от всеки друг президент в американската история въпреки една трудна война и силно мотивираната Демократическа партия. Същевременно републиканците увеличиха мнозинствата си в Камарата на представителите и в Сената - постижение без прецедент от преизбирането на Франклин Делано Рузвелт през 1936 г. Жалко, че този триумф продължи едва две години.
Много от тактическите иновации на г-н Роув ще останат като дългосрочни постижения в репертоара на републиканците. Под неговото ръководство партията спечели много гласоподаватели, особено в новите предградия в САЩ. Партията подобри и способността си да мобилизира тези избиратели в последните дни преди избори. Всеки сериозен републикански кандидат за президент наема хора от типа на Роув.
Г-н Роув обаче се провали в по-широката си стратегическа визия за създаване на трайна промяна в електоралните нагласи в полза на републиканците и на постоянно републиканско мнозинство. Той смяташе, че може да направи това, като нахъса консервативната база и отнеме избиратели от подкрепящи демократите групи като испаноговорещите и младите. И той използва разширените си пълномощия след изборите през 2004 г., за да преследва тази своя визия.
Тя стоеше зад политиката на консервативната концепция за така нареченото "big government - надпартийно правителство" (комбинация от възнаграждаване на консерваторите и подкупване на демократите). Тя обуславяше и решителността му да изразходва натрупания от изборите през 2004 г. политически капитал за реформа на социалното осигуряване.
Но големите амбиции му донесоха поражение. Г-н Роув не успя да прецени степента, до която "политиката на разделение" може да предизвика ефекта на бумеранга от страна на колебаещите се избиратели. Той не разбра, че протягането на ръка към ориентирани към демократите групи може да отчужди базата - оттам и катастрофалния план за имиграционната реформа. Той не разбра също, че единственият път Конгресът да подкрепи дълбока реформа на федералните социални програми е, като предложи и на двете страни по нещо.
"Архитектът" напуска Вашингтон в момент, когато Демократическата партия е във възход, неговата партия е сведена до едно застаряващо изнервено ядро, а президентът е с един от най-ниските рейтинги в историята. Ако г-н Роув действително възнамерява през следващите няколко години да работи върху мемоарите си и принципно да защитава президенството на Буш, пенсионерското му ежедневие ще бъде много напрегнато. (БТА)
Решението на г-н Роув да се оттегли предизвика порой от хипотези във Вашингтон. Твърденията му, че иска да прекарва повече време със семейството си, само засилиха подозренията, още повече, че синът му току-що напусна бащиния дом, за да учи в колеж. А какво ще стане с Белия дом без него?
Най-правдоподобното обяснение за решението му да си тръгне е, че ако остане, едва ли би спечелил кой знае какво. Подкрепяният от него законопроект за имиграционна реформа пропадна. Екипът на Буш ще прекара следващите 17 месеца в отбранителна позиция, ще блокира разходите на демократите и ще защитава постиженията от миналото, вместо да прокарва нови закони. А освен това за демократите г-н Роув е еквивалентът на големия бял кит (алюзия с романа "Моби Дик" - бел.р.): през следващите няколко месеца те ще го преследват за всичко - от политизирането на министерството на правосъдието до аферата Валъри Плейм.
В същото време г-н Роув може да спечели и то много, като напусне. "Архитекта" е запален историк любител, обградил се с изобилие от спомени от миналото и исторически книги. Оттеглянето ще му разкрие възможност да напише своята версия за годините на Буш. Държавните служители правят огромни финансови жертви, за да останат близо до властта. Роув сега ще бъде в състояние да стане част от веригата на ораторите и консултантите. На този етап на президентството на Клинтън Джеймс Карвил правеше големи пари като консултант, а Джордж Стефанопулос написа една разобличаваща книга и започна кариерата си на медиен гуру.
Оттеглянето на Роув може да окаже малко влияние върху вече ограничените способности на президента да изпълнява дневния си ред, но ще се отрази съществено върху духа в Белия дом. Карл Роув беше неуморим, винаги успяваше да придаде положителен оттенък на лошите новини. Той е ключовият член на силно сплотения и яростно лоялен на Буш екип на Белия дом. Той беше и най-талантливият посланик пред четвъртата власт. В следващите месеци престижът на Белия дом ще изглежда по-малък.
Освен това оставката на Роув ще породи дебат за неговото наследство. Беше ли той действително "мозъкът на Буш" или просто един ловък тактик? Беше ли той най-умелият политик на поколението си? Или беше едновременно вреден и некомпетентен - вреден, защото прилагаше политиката на разделението, и некомпетентен, защото замисли едно неуспешно президентство?
Г-н Роув казва, че влиянието му до голяма степен е мит; пред "Уолстрийт джърнъл" заяви, че като чете за някои неща, които бил направил, едва сдържа смеха си. Важно е да не се надценява влиянието му. Той няма почти нищо общо с решението на президента Буш да започне война срещу Ирак, довело до най-значими последици. Ролята му бе ограничена до представянето на войната пред печата. Но той беше нещо повече от обикновен ловък тактик. Той беше на страната на г-н Буш от десетилетия. Почеркът му личи из цялата политика, не само в съобщенията за печата. От времето на Хари Хопкинс, от екипа на Белия дом при Франклин Рузвелт, не е имало човек с толкова широк диапазон на отговорности.
Но колко добре се справи г-н Роув с работата си? Култът към Роув безмилостно се руши от 2004 г. насам поради провала на реформата на социалното осигуряване, урагана "Катрина", фиаското Хариет Майърс, аферата Валъри Плейм и катастрофата в Ирак. Загубата, претърпяна от републиканците в двете камари на Конгреса през 2006 г., сложи рязък край на победния му възход и даде козове на враговете му.
Ала г-н Роув притежаваше едновременно две рядко срещани умения: владееше изтънко политическите механизми и ясно виждаше уязвимите места на противниците си. Той помогна на г-н Буш да победи видния губернатор демократ Ан Ричардс през 1994 г. и после да спечели повторно и да бъде избран с огромно мнозинство през 1998 г. Той помогна за превръщането на Тексас от контролиран от демократите щат в бастион на републиканците. Той превърна г-н Буш в "неизбежния" кандидат на републиканците през 1999 г., представяйки го за "състрадателен консерватор" и за "обединител, а не разединител", с което го разграничи от съперниците му. И той именно постигна трудната победа срещу Ал Гор във време на безпрецедентен мир и просперитет.
След като направи това, той защити победата на г-н Буш със забележително постижение през 2004 г.: Буш спечели повече гласове от всеки друг президент в американската история въпреки една трудна война и силно мотивираната Демократическа партия. Същевременно републиканците увеличиха мнозинствата си в Камарата на представителите и в Сената - постижение без прецедент от преизбирането на Франклин Делано Рузвелт през 1936 г. Жалко, че този триумф продължи едва две години.
Много от тактическите иновации на г-н Роув ще останат като дългосрочни постижения в репертоара на републиканците. Под неговото ръководство партията спечели много гласоподаватели, особено в новите предградия в САЩ. Партията подобри и способността си да мобилизира тези избиратели в последните дни преди избори. Всеки сериозен републикански кандидат за президент наема хора от типа на Роув.
Г-н Роув обаче се провали в по-широката си стратегическа визия за създаване на трайна промяна в електоралните нагласи в полза на републиканците и на постоянно републиканско мнозинство. Той смяташе, че може да направи това, като нахъса консервативната база и отнеме избиратели от подкрепящи демократите групи като испаноговорещите и младите. И той използва разширените си пълномощия след изборите през 2004 г., за да преследва тази своя визия.
Тя стоеше зад политиката на консервативната концепция за така нареченото "big government - надпартийно правителство" (комбинация от възнаграждаване на консерваторите и подкупване на демократите). Тя обуславяше и решителността му да изразходва натрупания от изборите през 2004 г. политически капитал за реформа на социалното осигуряване.
Но големите амбиции му донесоха поражение. Г-н Роув не успя да прецени степента, до която "политиката на разделение" може да предизвика ефекта на бумеранга от страна на колебаещите се избиратели. Той не разбра, че протягането на ръка към ориентирани към демократите групи може да отчужди базата - оттам и катастрофалния план за имиграционната реформа. Той не разбра също, че единственият път Конгресът да подкрепи дълбока реформа на федералните социални програми е, като предложи и на двете страни по нещо.
"Архитектът" напуска Вашингтон в момент, когато Демократическата партия е във възход, неговата партия е сведена до едно застаряващо изнервено ядро, а президентът е с един от най-ниските рейтинги в историята. Ако г-н Роув действително възнамерява през следващите няколко години да работи върху мемоарите си и принципно да защитава президенството на Буш, пенсионерското му ежедневие ще бъде много напрегнато. (БТА)
