Комунистическият елит на Китай, земята на Мао Цзедун, изглежда вече има еветуален бъдещ лидер, който като студент е общувал със защитници на демокрацията и е усвоил идеите на английските съдии в университет, гнездо на дисиденти.
52-годишният Ли Къцян, който беше партиен секретар на североизточната провинция Ляонин, бе избран в понеделник за член на Постоянния комитет на комунистическата партия, ядрото на властта в страната.
Издигането му ще го направи след пет години претендент за поста на Ху или на премиера Вън Цзябао.
Израстването на Ли от Комунистическия съюз на китайската младеж, отгледал и президента Ху Цзинтао, както и бързият му възход като ръководител на големи и трудни провинции, са предопределили кариерата му.
Миналото на Ли като жаден за знания студент по право в период на либерален кипеж, означава скъсване със стила на ръководителите, управляващи Китай от 90-те години.
Той е бил в елитния Пекински университет от края на 70-те, когато прозвучават първите призиви за свобода на словото и демокрация, след разочарованието от културната революция на Мао.
Той се впуска в политиката, когато реформаторските идеи въодушевяват студентите. Сприятелява се със свободомислещи, спечелили си незавидната слава на дисиденти, упорито учи английски и е един от преводачите на труд на прочутия британски юрист лорд Денинг.
Миналото на Ли не го прави предвестник на радикална либерализация. Негови сътрудници го описват като политически хамелеон, който внимателно си пази мястото в системата и изпълнява задълженията си на лоялен функционер, докато съучениците му заминават за чужбина или влизат в бизнеса.
Но миналото му вероятно ще породи съмнения дали комунистическата партия може да гарантира, че бъдещите лидери ще се придържат към предпазлива политическа праволинейност, готвейки драматични икономически промени.
"Студентството е възрастта, в която се формират ценностите", казва Чжан Чухуа, бивш функционер в Комунистическия съюз на китайската младеж, който отблизо следи политиката.
"Този период със сигурност е имал огромно влияние върху възгледите му. Въпросът е дали може да го използва или трябва да се бори срещу него."
Дори преди университета Ли натрупва богат политически опит. Роден е през юли 1955 г. в провинция Анхуей, където баща му е бил провинциален чиновник, както твърди Джанг.
Ли работи в земеделска комуна в областта Фънян, изключително бедна дори по времето на Мао и едно от първите места, където в края на 70-те години малко по малко отново се въвеждат елементи на частната собственост в селското стопанство.
По времето, когато напуска областта, Ли е член на комунистическата партия и партиен секретар на производствената си бригада.
Той е един от първите студенти, приети в университета след възстановяването през 1977 на конкурските изпити, когато Дън Сяопин и други реформатори започнаха да се отърсват от радикализма на Мао.
Ли пристига в университета, който по традиция е най- уважаваният и либерален в страната. Пекинският университет е сред първите китайски учебни заведения, които възстановяват обучението по право след културната революция и Ли учи при подготвения във Великобритания професор Гон Сянгруй, който тогава преподава екзотични за времето си либерални идеи.
Извън учебните занимания Ли общува с хора с радикални идеи и влиза в интелектуален "салон", който включва Ван Цзюнтао, по-късно заклеймен като контрареволюционер след чистката през 1989, както самият Ван разказва в спомените си.
През 1980 Ли, тогава в официалния студентски съюз, е подкрепил произвеждането на избори, породили спорове в университета, срещу които се обявили Ху Пин и други продемократични активисти, припомня си Ху, който сега живее в Ню Йорк. Партийните консерватори били потресени от радикалния експеримент.
Но Ли, който вече бил предпазлив играч, остава извън спорния вот.
"След вота, аз говорих с него за изборите, демокрацията и политическото бъдеще на Китай", казва Ху пред Ройтерс. "По това време изглеждаше, че имаме много общи идеи за това какъв тип демокрация трябва да има в Китай." 
Докато други стават радикални дисиденти, Ли продължава възхода си в партийната йерархия. През 1983 г. влиза в ЦК на китайския комсомол, ръководен тогава от Ху Цзинтао.
След кръвопролитното потушаване на продемократичните протестанти през 1989, Ли е изолиран от младежкия съюз заради миналите му връзки с либерали, разказва Чжан.
След известно време, през 1998 той е изпратен в провинция Хънан, беден и неспокоен селскостопански район в Централен Китай, където успява за две години да се издигне до партиен секретар.
През 2004 той става шеф на партията в Ляонин - провинция, която се стреми да привлече инвестиции и да се възроди като модерен индустриален център.
Въпреки миналото му партийните норми за съгласие и предпазливост, не го окуражават да настоява за драматични политически промени, пише Ван, дисидент в изгнание.
"Не че нямам доверие на Ли Къцян", пише Ван. "Нямам доверие на китайската политическа система."
Докато други стават радикални дисиденти, Ли продължава възхода си в партийната йерархия. През 1983 г. влиза в ЦК на китайския комсомол, ръководен тогава от Ху Цзинтао.
След кръвопролитното потушаване на продемократичните протестанти през 1989, Ли е изолиран от младежкия съюз заради миналите му връзки с либерали, разказва Чжан.
След известно време, през 1998 той е изпратен в провинция Хънан, беден и неспокоен селскостопански район в Централен Китай, където успява за две години да се издигне до партиен секретар.
През 2004 той става шеф на партията в Ляонин - провинция, която се стреми да привлече инвестиции и да се възроди като модерен индустриален център.
Въпреки миналото му партийните норми за съгласие и предпазливост, не го окуражават да настоява за драматични политически промени, пише Ван, дисидент в изгнание.
"Не че нямам доверие на Ли Къцян", пише Ван. "Нямам доверие на китайската политическа система."
