Бъдещето на брака или бракът на бъдещето
Бъдещето на брака или бракът на бъдещето / netinfo

На 2 октомври сутринта в Народното събрание след дълго и мъчително боледуване почина българският брак.

Такова съобщение трябваше да пуснат всички информационни агенции у нас, след като парламентът гласува на първо четене промените в Семейния кодекс и фактически гилотинира съдбовното „да”, придружено от задължителното забиване на токчето на булката в лъснатата обувка на младоженеца, както и от виковете „горчиво”, огласящи ритуалната зала на гражданското.

Най-сетне чисто емоционалното съжителство между мъж и жена е правно регламентирано, отдъхнаха си всички видни либерали, които от години водят война със семейството като „основна клетка на обществото”. Какво тук значи някакъв си подпис, когато става дума за истинска любов? Нека си припомним римското право, в което е било достатъчно двама души да живеят под един покрив в продължение на година, за да ги приеме държавата автоматично за женени.

Според статистиката в България близо 300 000 влюбени делят един дом без брак. Над 50 процента от децата се раждат от родители, които съжителстват, без да са минавали под венчило. Едва половината от бебетата обаче са официално припознати и от мама, и от татко. Това е според статистиката. Както често се случва у нас, депутатите вземат цифрите, анализират ги и просто решават да им придадат правна регламентация. Защото, ако едно обществено явление така или иначе съществува, по-добре да го опишем в дебелите книги и да го вкараме в някакви норми, отколкото да се правим, че не го виждаме. Това е логиката на последните промени в Семейния кодекс.

Народните представители сигурно пак са изпаднали в състояние на амнезия и някак им е убягнала основната роля, заради която са в парламента. А тя съвсем не е да регистрират някакви явления и тенденции и да прекрояват законите спрямо тях. Такава е задачата на медиите, философите, социолозите и всички останали интелектуалци, които от години водят дискусията за бъдещето на брака. На депутатите е отредено да слушат внимателно, да си записват и да направят такъв закон, че да спасят една потъваща в небитието институция.

Кризата на семейството е глобална и засяга целия свят, но в България никога не е била толкова сериозна. Вместо да изпишат вежди, промените в нормативната база вадят очи с формулировката „фактическо съпружеско съжителство”. В нея няма нищо лошо, но не беше сега моментът да се правим на силно развита европейска държава и да я въвеждаме. Защото сме на първо място на Стария континент само по корупция и сме сред последните по икономически и за съжаление най-вече по морални критерии. В следствие на което хората спряха да се женят, но не защото любовта им няма нужда от узаконяване, а защото не им се харчат пари за нелепия постсоциалистически ритуал. Разводите скачат рекордно, семейната институция е с напълно разрушен имидж и виновни сме всички ние, които някак бързо забравихме, че семейството учи на отговорност не само нас, но и децата ни.

Близо 70 процента от неженените двойки се разпадат след няколко години. Обикновено това става след раждането на деца. И така ценностният модел за бягство от отговорност и недоверие към семейството се репродуцира от поколение на поколение. Прословутото насилие в семейството всъщност се среща четири пъти по-често при съвместното съжителство без брак и това е доказано от стотици изследвания.

Да поставяме под съмнение бъдещето на брака, означава да отричаме себе си като общество, способно да се променя и адаптира. Верният и много по-труден път е да се опитаме да намерим брака на бъдещето. Формула за него има и тя едва ли е „фактическо семейно съжителство”.

Коментар