Подготвя се и в най-скоро време ще бъде свикано заседание на смесената българо-турска гранична комисия, която да обсъди мерките и на двете държави за пресичането на потока от нелегални емигранти и бежанци от Турция към България. Това съобщи в интервю за Дарик министърът на външните работи Кристиан Вигенин.
След срещата му с турския външен министър Ахмет Давутоглу преди дни в Анкара, днес Кристиан Вигенин коментира, че от страна на Турция няма никакви възражения срещу това, че България започва изграждането на защитни съоръжения по границата. Според българския външен министър на политическо равнище в Турция не се насърчавал потока от нелегални емигранти към България, а ако това се случвало било резултат по-скоро на недобре свършена работа от страна на граничните им сили. Защото по-голяма част от тези сили били пренасочени към границата със Сирия.
Липсата на комуникация в случая „Боевски" е основният проблем, който постави на изпитание всички държавни институции, защото е недопустимо Министерството на външните работи и българските институции да научават за този случай от медиите, едва при завръщането на Гълъбин Боевски в страната, коментира още в ефира на Дарик министър Вигенин. Той уточни, че посланикът ни в Бразилия Чавдар Николов вчера е бил изслушан от ръководството на МВнР. Посланик Николов се завърна в София, за да даде обяснения, защо никой в държавата не е бил уведомен за изненадващото предсрочно освобождаване на Боевски. Веднага щом получа доклада, ще се срещна с посланик Николов и ще съобщим решенията, допълни Кристиан Вигенин.
Имахте среща с турския си колега. Отвъд нормалните, логични и очаквани от всички заявки, и декларираната от наша страна подкрепа за членство на Турция в ЕС, какво успяхме да договорим по тази важна тема, която вълнува българите - бежанците и потокът от нелегални имигранти, които минават през границата?
Първо, искам да кажа, че българското правителство е в пряк контакт с партньорите и колегите от Турция още от самото начало на засилването на бежанския поток. Самият министър Йовчев имаше още през септември среща с вътрешния министър на Турция. На по-ниско равнище също тече взаимно информиране и координация. Целта беше някои от тези въпроси да ги поставим и на политическо равнище, доколкото нуждата от координация е много силна и ние имаме нужда да се опитаме да търсим и други формати, чрез които да помогнем съвместното осъществяване на контрола по границата. Като подчертавам, че това беше една от темите, по които говорихме с моя колега. Едно от важните неща, по които се договорихме, беше да се свика така наречената централна смесена българо-турска гранична комисия. Това е един орган, който може да бъде свикан на базата на спогодба за предотвратяване на граничните инциденти с Турция, който е от 1967 година. Въпреки че това е една доста стара спогодба, тя е основа в нашите отношения по граничните въпроси, доколкото все още не е подписано споразумението за реадмисия между ЕС и Турция. Това беше втората тема, която засегнахме, и по която занимавах няколко дни преди това и Съвета по общи въпроси на ЕС.
Докато сме на темата спогодба, дава ли знаци Турция, че има шанс скоро този документ да бъде подписан? Разбира се, от турска страна обвързват всичко това с картата и движението на разговорите им с ЕС за тяхното предвижване към ЕС. И все пак, онова, което вие чухте като знак?
Конкретната връзка не е толкова с техните преговори за членство в ЕС, а по-скоро с прогреса им по либерализирането на визовия режим. Мисля, че двете страни работят активно и доколкото това е много важна и за ЕС в момента тема, мисля, че желанието на Турция да обвърже двата въпроса, макар и не съвсем обичайно от практическа гледна точка, при подписване на подобни споразумения е разбираемо. И мисля, че европейската комисия също разбира това и се работи активно. Нужна е политическа подкрепа и политически натиск, даже бих казал. Неслучайно поставих въпроса на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой също, защото политическите знаци са важни и аз изразих подкрепа за подхода, който към момента се прилага от страна на Европейската комисия, от страна на Турция. Но заявих, че има нужда от ускоряване на този процес, защото това допълнително би могло да даде гаранции за България и възможности за контролиране на потока от нелегални имигранти.
Не се вижда скоро на хоризонта, поне така както на нас ни се иска, бързо да бъде решен този въпрос с този документ, който малко или много би отвързал ръцете на граничните ни власти.
Аз не бих коментирал конкретни срокове, но няма да стане утре или до края на годината. Поне така изглежда към момента, освен ако не се осъществи някакъв по-сериозен пробив. Но все пак това не е единствената и основна база, на която ние можем да работим. Така че трябва да използваме тези възможности, които имаме към момента. Искам да подчертая, че турската страна също е подложена на много сериозен натиск, тъй като тя пък е страна, която е съседна на Сирия и желанието на нашите партньори е предприемайки мерки по границата, да го правим заедно, съвместно. Да спомена отново, че се финализира в момента споразумение за съвместно наблюдение на границата, инициирано между двете министерства на вътрешните работи. Има предложение за съвместни патрули, работи се по тристранен център, в който да участват Гърция, България и Турция, който също да облекчи комуникацията и ефективността на наблюдението по границата. Тоест не бива да смятаме, че този засилен поток към България се дължи на нежеланието на турската страна да изпълнява ефективно функциите си по границата.
А какво е? Невъзможност ли е?
Един от проблемите, за които ние самите бяхме информирани, е, че една голяма част от силите, охраняващи границата на Турция, са насочени именно към източните и южните граници, защото там ситуацията наистина е тежка. И самата Турция започна изграждането на преградни съоръжения по границата със Сирия, въпреки че няма намерение да затваря тази граница. Искам да спомена, че към момента в самата Турция има вече над 600 000 сирийски бежанци. Една част от тях са в лагери, които са от затворен тип, тоест сирийските граждани, настанени там, не могат да излизат. Но една голяма част, може би половината и повече, на практика са свободни да се придвижват на територията на Турция. И както виждаме, една част от тях вече пристигат до България. Дебатът, който тече тук, в България, е много сходен с този, който тече и в Турция - колко най-много имигранти или бежанци можем да си позволим, какво правим, ако тези психологически граници биват надхвърлени, как се справяме по-нататък със ситуацията. Но тук рецептата, най-важната и дългосрочна, е преди всичко постигане на мир в Сирия. Ако това се случи, оттам нататък може да се работи по връщането на сирийските бежанци обратно в Сирия. Но трябва да си даваме ясна сметка, че даже утре да бъде постигнато такова споразумение, да се върне мирът в Сирия, бежанският поток няма да намалее рязко и ние ще продължим да сме изправени пред подобни предизвикателства, както България, така и Турция
Това е така и ние трябва да мислим сега, в тази ситуация как се справяме. Тежко е наистина положението и в самата Турция, но гледайки от нашата си българска камбанария, вие лично успяхте ли да споделите и опасенията на част от политическите лидери и на значителна част от българите, че Турция не само допуска този неконтролиран поток през границата, но и даже насочва, според мнозина у нас, този поток към страната ни. Как властите там ви обясниха пасивността на турските гранични служби? Те в много случаи просто наблюдават това организирано прекарване на бежанци. Факт е, че са насочили сили към сирийската граница, но от кадрите, които виждаме ние от гранична полиция, доста пасивно, да не кажа активно се наблюдава този каналджийски процес - внасянето на хора в България.
Вижте, на политическо равнище няма такова решение или насърчаване на такъв процес. Ако това се случва, то вероятно е поради не добре свършена работа от там, на място. Именно за тази цел ние искаме да създадем тези формации, в които можем по пряко и на по-честа периодичност да бъдем в контакт с граничните служби в Турция. Идеята за съвместните патрули смятам, че наистина е много положителна и по нея трябва да се работи. Разбирам, че много български граждани искат незабавно много бърз резултат, но това предизвикателство, пред което ние сме изправни, в голяма степен, стои по същият начин и за Турция. Самата Турция се оказа неподготвена за мащабите на имигрантския поток. И затова не бива непременно с подозрение да гледаме към Турция. По-скоро да се опитаме с една добронамереност и сътрудничество да решаваме тези въпроси. Искам да кажа, че не означава, че ще си затваряме очите, когато задълженията от другата страна не се изпълняват адекватно. Но не бива излишно да политизираме този въпрос. Централната смесена българо-турска комисия, която може да бъде свикана много бързо, би могла конкретно да се занимае с тези въпроси и да се поемат съответните ангажименти на равнище, което да позволи директната комуникация с между българската и турската страна. И да гарантира едно по адекватно сътрудничество от двете страни на границата.
Кога във времето се очаква това да се случи? Самата тази комисия, макар и стъпвайки на едни по-стари документи и договорености между двете страни, може ли да реши част от проблема с връщането на нелегално влезлите на наша територия, обратно на територията на Турция?
Разбира се това е един от инструментите, с които ние разполагаме и ние ще се опитаме да го използваме максимално. Другото е въпрос на международните договорености, които България има. Въпросът е, че за част от нелегалните имигранти, които влизат в България и искат статут на бежанец, ние трябва да изпълним своята роля тук. Няма как да бъдат върнати, трябва да се изчака правната процедура, по която да се прецени дали такъв статут може да бъде даден на бежанец - хуманитарен статут или друга някаква форма. Тези, които са нелегални имигранти, за тях има пък съответно други процедури. Мисля, че беше обяснено от Министерството на вътрешните работи, от зам. министъра на вътрешните работи какво предстои, че и в момента има хора, които предстои да бъдат върнати в страните, от които са дошли. Най-много са от Афганистан по информацията, която имам. Така че процесът, така да се каже, се задвижва и навлизането на повече нелегални имигранти от тук нататък да бъде свързано, съответно и с връщане на една част от тези, които вече са на наша територия и не са получили съответния статут. Струва ми се, че полека лека влизаме във възможностите си да се справяме с тази ситуация, стига разбира се тя да не продължи значително да се усложнява. Междувременно получихме не малко съдействие от страна на Европейската комисия, на "Фронтекс", които патрулират заедно с нашите сили по границата. Експертната и техническа помощ, която получихме много помага за това ние да организираме по-добре работата на българските служби. Дойде и не малка хуманитарна помощ от страна на някои от страните - членки, които отговориха на нашия призив. А освен това очакваме всеки момент официално да бъдат обявени сумите, които Европейската комисия ще отпусне на България за справяне с бежанския поток и с нарасналия брой бежанци. Освен това вече започнаха и някои мерки, които са по линия на други министерства, свързани с евентуално осигуряване на работа на част от тези, които ще получат статут на бежанци.
Трудно ще бъде.
Нещата се случват. Не искам да успокоявам излишно, разбира се. Много е сериозно положението, но не е неуправляемо, не е неконтролируемо и затова смятам, че българските граждани трябва да бъдат спокойни, че правителството взема всички необходими мерки, по всички възможни линии и равнища. И това предизвикателство обаче е за всеки един от нас, ще трябва да го преодолеем
С разбиране вероятно погледнаха съседите ни от Турция на това, че армията ни вече започна поставянето на ограждения по границата?
Да, както го изисква споразумението от 1967 година, за което стана въпрос. Турската страна беше информирана за тези намерения. Няма никакви възражения от турската страна. Единствено има определени условия и ангажименти, които трябва да бъдат изпълнени при строежа на защитното съоръжение. Те са чисто технически. Вярвам, че от наша страна те ще бъдат изпълнени. Пак казвам, че има разбиране от турска страна и да подчертая, че то не бива да се разглежда само като едностранен акт от страна на България, то е в унисон и с желанието на Турция заедно да работим за ограничаването на този бежански поток, защото проблемът е общ, независимо, че те преминават от турска на наша територия, ангажиментите са и на двете страни. И не мисля, че Турция би искала да влиза в сводките и в анализите, включително и пред Европейската комисия и европейските партньори като страна, която не може да охранява границата и умишлено пропуска имигранти към ЕС.
Кога се очаква тази комисия да бъде свикана?
Тази седмица уточняваме тези въпроси. Това трябва да стане в координация с Министерството на вътрешните работи преди всичко, но и на други институции, които имат отношение. Ще се постараем да стане максимално бързо.
Министър Вигенин, трети ден посланикът ни в Бразилия Чавдар Николов е в България, стана вече публично ясно, че причината е случаят "Боевски" и нуждата да се дадат разяснения. Вие успяхте ли да разговаряте вече с него и получихте ли някаква яснота за този шум, меко казано, в комуникацията между външно министерство и посолството ни там?
Не можем да кажем, че е имало и шум, тъй като на практика не е имало комуникация. Вчера той е бил изслушан от ръководството на Министерството на външните работи, чакам техния доклад. Аз самият веднага щом получа този доклад ще се срещна с господин Николов. Нямаше как да стане по-рано, тъй като днес се прибрах от Букурещ, така че чисто физически не съм имал възможност. Но веднага щом проведа разговора с него ще информираме за решенията, които ръководството на Министерството на външните работи ще вземе в тази връзка. Но липсата на комуникация в случая е най-основният проблем, който постави на изпитание всички държавни институции, тъй като буквално е недопустимо Министерството на външните работи и българските институции да научават за подобен случай от медиите едва при пристигането на Боевски в страната.
Факт е това. Дано правилно разбирате, че е ясно за нас медиите, че вие не можете да отговаряте за действия отпреди няколко месеца, но също е ясно, че от вас се чака да дадете знак ако има пропуск това да не се случва, защото утре може да се изправите пред ситуация, в която да научим за ареста на някои българин със закъснение от няколко месеца.
Истината е, че с тези действия беше поставена под въпрос като цяло дейността на Министерството на външните работи. Така че няма как този случай да остане без последствия. И сме предприели необходимите мерки като напомняне към българските дипломати в чужбина, че подобно отношение не е допустимо. И Министерството на външните работи би следвало да получава адекватна информация за това, какво се случва. Защото не е случаят само в Бразилия, където има български граждани в затвора. Може би беше най-виден този случай, защото господин Боевски не е случаен човек, а олимпийски шампион, пробвал се е и в политиката като общински съветник от ГЕРБ преди време. Това, че той беше много видим, още в по-голяма степен поставя на изпитание институциите, конкретно Министерството на външните работи. Но и в други страни по света има български граждани в затворите, на много места продължават по различни поводи да бъдат арестувани български граждани. И нашите посолства и консулства са там, за да съдействат, но в същото време да информират адекватно ръководството на Министерството на външните работи по тези въпроси.
