Валери Димитров за модела на Сметната палата и сметките на държавата

Преизбраният председател на Сметната палата Валери Димитров в интервю за "Седмицата" по Дарик.

Говорим за сметките на държавата и държавниците. Започваме от държавниците. Може би чухте и г-н Павел Шопов, заместник-председател на парламента.

Да, чух го, да.

Който е в позорния списък на хора, които не са си подали вярно декларациите за имуществата пред Сметната палата. Той бил пропуснал да декларира наеми, които... вие сте разбрали за тях, като сте проверили в данъчните декларации, нали.

Точно така, г-н Шопов е добросъвестен, той си е декларирал в данъчната декларация тези доходи, платил е данък за тях. Всъщност ние от данъчния регистър, от данъчното му досие разбрахме, че той има такива доходи. Просто той е пропуснал да ги декларира при нас.

Добре, на други сте разбрали, че имат коли някакви стари, които са забравили, от регистрите на КАТ.

Да, точно.

На трети сте разбрали, че имат дялове в някакви фирми по Търговския регистър.

Търговския регистър или съответно регистъра на земеделски земи.

Кому е нужно тогава тези хора да бъдат карани да попълват едни сложни декларации, при положение че може на Сметната палата да бъде дадено правомощието за всеки човек на публична длъжност, правейки тази проверка по регистрите, да прави публично имуществото му, вместо да ги вадите по позорни стълбове?

Ами, г-н Вълчев, бихме могли да дискутираме този въпрос, но от гледна точка на законодателя. Този въпрос би трябвало да го адресирате към законодателя.

Да, ясно, но според вас има ли смисъл от това и вие като председател на Сметната палата, след като сте си декларирал всичко на 10 места, да ходите още веднъж да го декларирате и като го направите веднъж, да забравите за едно нещо, което сте декларирал преди години в КАТ примерно, и след това снимката ви да бъде по всички вестници, че не сте си декларирал колата.

Да, безспорно е така. Този закон, всъщност острието на този закон е публичността и наистина разгласяването на не особено приятни грешки на хората, които са задължени да попълват тези декларации. Аз никога не съм бил особено привърженик на този закон, но просто ние сме длъжни да го изпълняваме, той ни възлага тази функция и се стараем да бъдем напълно добросъвестни. Искам да кажа, че това е една от страничните ни дейности, това не е основната ни задача на Сметната палата. Просто много малко сметни палати се занимават с тази функция.

Четох обясненията, които дават, на хора, които са пропуснали нещо да декларират. Част от обясненията са, че всъщност става дума за фирми и имоти на съпрузите например или съпругите.

Да, тука има сериозен проблем.

Макар и да си семеен, ами не може да отговаряш за жена си. Ами, може пък наистина да не ти е казала.

Да, така е, това е проблем на закона. Действително невинаги съпружеските отношения са достатъчно искрени, така че много е... и често се случва, често се случва съпруг или съпруга да не знаят за доходи и активи на своя партньор, на своя брачен партньор и... Но тъй като законът изхожда от едва ли не от необоримата презумпция, че щом двама души са съпрузи, те знаят всичко един за друг по отношение на своите финанси и имущества. Това невинаги обаче е така. Съпрузите може да не са във фактическа раздяла, могат да не са разделени, но въпреки това да нямат, така да се каже, достатъчно знания за доходите и имуществата на другия. Случва се, това са житейски ситуации. За съжаление, законът слага всичко под един аршин и се получават неособено приятни ситуации. Наистина ние често се сблъскваме с този случай, когато съпруг или съпруга не знае, че например брачната й половинка е прехвърлила имущество, придобила е дялове, има някакви доходи. Малко смешно се получава, анекдотично. Някои съпрузи или съпруги разбират за това какво е правил...

От Сметната палата.

...от Сметната палата какво е правил партньорът.

А според вас този вид деклариране помага ли да се разкриват конфликтите на интереси?

Има закон за конфликти на интереси, той е друг, за преодоляване на конфликт на интереси, той е друг.

Е, нали трябва да разбереш, че някой е взел нещо и оттам, в смисъл...

Не, той е... Вижте, смисълът на закона е това. Човек влиза в политиката или влиза, стъпва в някаква друга публична длъжност, влиза в законодателна, съдебна, изпълнителна власт, в общинската, в местната власт, влиза с определено имущество. Въпросът е... смисълът на закона е да се види дали по време на своя престой там той не е увеличил прекомерно своето имущество, съпоставено с неговите легални доходи. Това е смисълът на закона, това е целта, която той преследва. Разбира се, в този смисъл... има някакъв смисъл в това нещо и много държави започнаха вече да правят подобни закони като нашите.

Въпросът е има ли смисъл от декларирането, при положение че Сметната палата може да си имате един отдел, който да си съпоставя тия неща по регистрите, примерно по имотния регистър, да видиш някой има ли имущество. Вие това го правите всъщност, независимо...

Не, ние това го правим...

...независимо какво са ви писали в декларациите, вие си се ровите по тия регистри. Ами, защо ги карате да ви ги пишат тогава?

Да, ние... Не, смисълът на закона...

Това е малко като... дето даде за пример СДС, че декларираш в НАП данъчната си декларация, т.е. те карат да я носиш и в Търговския регистър.

Да, но данъчните декларации не са публични, ето това е проблемът. Ако наистина се вземе това законодателно решение, че... да се оповестяват публично данъчните декларации на висшите лица, заемащи висши държавни длъжности, това ще реши до голяма степен и проблеми, които се опитва да реши този закон.

Имате ли впрочем, за да приключим тая тема, сигурен съм, че няма да искате нищо да кажете, но коментар на обявеното за окончателно решаване дело за конфликта на интереси на хонорара на...

О, не, това не е наша, това не е наше задължение и аз не бих искал да коментирам нещо, което е извън компетентността на Сметната палата.

Защо трима ще контролират сметките на държавата по-добре от единадесет? Предишният състав на Сметната палата беше единадесет, нали, а сега ще бъдете само вие с двама заместници, впрочем избрани тая седмица.

Ами, нека да кажа и нещо, което може би, така, за пръв път ще го кажа, но то, така, присъстваше в част от парламентарния дебат, но много бегло. Ами, освен че е по-рационален и по-ефективен от моя гледна точка този модел, това е модел всъщност, който, нека да повторя, той е по-широко разпространен от модела на многочислена, многобройна колегия, взимаща решения. Това е преобладаващ модел в Европа, особено сред страните от Централна и Източна Европа.

Президентът възрази обаче, че преобладаващият модел в българската история е с колегиален орган още от Закона за Върховната сметна палата от 1880 г. Цялото законодателство на третата българска държава относно устройството на Сметната палата традиционно я урежда като такъв по-голям колегиален орган, казва президентът в мотивите си, когато върна закона за...

Да, традицията има значение, но традицията не може да бъде препятствие пред една рационална реформа. Тука въпросът е за рационален анализ, за критичен анализ на законодателството и практиката и за съпоставяне на плюсовете и минусите на един или друг модел сметна палата. Първо, нека да кажа, че грешката, която в твърденията, че се въвежда изцяло едноличен модел, наистина е сериозна. Авторите на тези твърдения пропускат, че...

Че ще сте трима.

Не, дали несъзнателно или преднамерено, че всъщност има колегия, тримата са колегия...

Да, трима...

...колегия са обаче. Те имат и самостоятелни правомощия, председателят и двамата заместници, по закон, но те имат и колегиални правомощия, нека да го подчертая това. Има колегия от трима, която в много случаи ще замества предишната 11-членна колегия. Освен че е по-рационален и по-ефективен, нашият закон е много близък до словенския закон за сметната палата, нека да го кажа, защото ние често не напускаме нашия провинциален контекст, смятаме, нали, че всичко, което е в България, просто
няма нужда да бъде сравнявано с други законодателства и с други уредби, с други практики просто защото не обичаме да се сравняваме под предлог, че ние сме особени. Ние всъщност не сме особени и трябва да се опитваме да постигнем най-добрите образци в, така, извън България. Искам да обърна внимание, този модел, г-н Вълчев, е и по-евтин на данъкоплатеца. Нека да подчертая изрично това съображение, което никак не е маловажно и ще кажа защо. Единадесетчленна колегия, като всеки от тези 11 членове разполагаше с персонален автомобил, със секретарка, с шофьор, с мобилен телефон с определен лимит на разговорите, с една много, така, солидна за България заплата, защото по закон заплатата на председателя е 90% от заплатата на председателя на парламента, а на членовете 81% от заплатите на парламента. Това е един много сериозен ресурс, който е свързан с ръководството на Сметната палата. Плюс това, нека да обърна внимание на основния недостатък на този модел, че той е прекалено политизиран, защото при този модел на Сметната палата, който беше преди, основното, акцентът се поставяше върху политическото начало. Бих казал върху партийно-политическото начало, защото нямаше високи професионални изисквания към председателя и членовете на Сметната палата, повтарям, нямаше високи професионални изисквания. По-скоро тези хора, които бяха избирани на тези ръководни постове, се чувстваха като пратеници на своята политическа партия или на силата, която ги е избрала там. Тоест...

Добре де, ама...

...от тази гледна точка не може да се каже в тяхната, така да се каже, техният мандат, не преобладава професионалното, а по-скоро партийно-политическото начало.

Съмненията обаче са, че, ето вашият случай, сегашното управляващо мнозинство ви преизбира...

Да.

Вие еднолично ще можете да предлагате като председател освобождаването от определени управленски постове на хора, които според ръководената от вас Сметна палата са допускали някакви нарушения. Започват съмненията, че тази едноличност дава голяма власт на един избран все пак от политически орган човек.

Поначало висшите ръководства на сметните палати си избират, при този тип, парламентарен тип сметна палата, каквато е българската, се избират от Народното събрание, парламента. Това е правило. Сега...

Вие само ще може да искате някой да бъде освободен?

Нека да обърна внимание. Да и аз го казах и в предишни свои публични изявления...

Обаче началникът му може да реши дали да го освободи?

Да. Става въпрос само за предложение за освобождаване от длъжност на лице, което носи управленска отговорност, но е без политически мандат, подчертавам това.

Тоест не може...

Не се отнася за министри...

За кметове.

Не се отнася до кметове. Не се отнася до каквито и да е лица с политически мандат. Ние не правим политически оценки и не оценяваме, така да се каже, политиката, осъществявана от това лице. Абсурд е да се иска освобождаване на министър или на кмет. Става въпрос обаче, професионалният управленски ешелон - главни секретари, секретари на общини например, главни секретари на министерства и други институции, общини, същевременно има директори на дирекции, началници-отдели и т.н., това е професионалният управленски...

Вие можете да предложите на министъра...

...ешелон, много са...

...този човек прави такива нарушения, освободи го. И министърът ще си реши.

Точно така. Точно така. Ние предлагаме лица, които много често генерират лоши управленски практики, пак го повтарям, и често лицата с политически мандат стават заложници на тези управленски практики поради факта, че много често те са претоварени и с оперативна работа, освен политическите си правомощия имат и други правомощия. И тези лица фактически много често те са виновни за лошите практики, носят отговорност. Аз смятам, че е съвсем разумно да се възприеме решение, което го има в други закони, т.е. то се съдържа, подобно нормативно разрешение в словенския закон, да се поиска освобождаване на лице, което носи отговорност за лошите практики. Но ние не решаваме въпроса. Това го решава органът, който го е избрал или назначил. Това е негово решение. Тоест нашето искане не го обвързва, говоря в момента като юрист, не го обвързва. Той е длъжен само да го разгледа и да даде отговор на председателя на палатата какво смята да направи. Да даде публичен отговор смята ли да освободи това лице и защо? Или смята да го запази и т.н. Ето, това е смисълът. Наистина мисля, че тук се разгоря един изключително, бих казал, политически дебат, който напусна здравия разум според мен.

Защо отпадат изискванията за образователен ценз на одиторите?

Защото така е в повечето сметни палати. Досега...

Според опозицията трябва да има...

Не образователен ценз, не. Става дума за...

...за квалификация, определена професионална квалификация и опит.

Образователен ценз в определени професионални области. Отмененият закон, съдържаше изискване, че одиторите могат да бъдат практически само юристи или икономисти. Той съдържаше всъщност едно дискриминационно изискване. Повечето закони за сметните палати не съдържат изискването непременно одиторите по образование да са юристи или икономисти. В много сметни палати одиторите са програмисти, математици, лекари, физици, политолози, социолози. Тоест те са всякакви професии. Не е необходимо да бъдеш непременно, така да се каже, закрепостен към своето образование и на тази основа да бъдеш привилегирован или дискриминиран. Одиторската професия е занаят. Тя се учи. Достатъчно е като... Образованието е само една изходна точка, стартова точка, не повече от това. Безспорно икономистите и юристите имат повече професионални познания в областта на управлението, подчертавам това, но това не означава, че други не могат да станат добри одитори. Чуждестранните сметни палати са пълни с одитори, които не са юристи.

Кои са най-честите и най-тежки нарушения със сметките на България, които установявате?

Ами, най-вече в областта на обществените поръчки. Това са трайни негативни практики.

В какво?

Ами, в заобикаляне на процедурите, на публичните, открити процедури. Заобикаляне на изискванията на закона, съответно на подзаконовата уредба, очевидно с цел да се предотврати все пак широката конкуренция, която би създава тази открита процедура, и може би да се насочи паричният ресурс към определени лица. Това е едното нарушение. Другите нарушения са изключително лошите практики при управлението най-вече на общински активи, свързани със замени и апорти. Това е просто хронична болест. Ние направихме една серия от одити в министерства и общини. Проверихме 18 големи общини за периода, за да оценим практиките им в периода 1998 г. и 2005 г., и установихме изключително лоши практики при апортите и при замените. Привидно законосъобразни, всъщност те ощетяваха в огромни размери интереса на
данъкоплатците.

Вие сте против общините да могат да апортират свои имоти в търговски дружества, заедно с партньори, частни?

Аз не съм против това...

Какво ще стане обаче... поне такова интервю четох някъде ваше, така го разбрах.

Ами, не, аз смятам, че има...

В "24 часа".

...изключително неприятни практики. За мен голяма част от тези апорти всъщност прикриват подаръци. Подаръци на близки лица.

А, от друга страна, как ще се прави публично-частно партньоство, което е модела на Европа?

Ами, публично-частно партньорство трябва да има само с общината или държавна институция, може да става според мен, това е моето мнение, инвеститор само в едно дружество с добра репутация, което се е доказало, при осигуряване интереса на публичния субект, в случая общината или друга държавна институция, като инвеститор. Ти влизаш в това дружество, за да получаваш доходи. Не влизаш, за да подаряваш твои имущества на твоите партньори. Ти влизаш, за да получаваш доходи. Значи, кой разумен човек би станал инвеститор, вие бихте ли си, така, апортирали апартамента в едно дружество, като знаете, че години наред няма... в замяна на това, че вие сте отчуждили, предоставили сте на дружеството ваш апартамент, вие ще придобиете едно неясно дялово участие, което с години наред няма да ви дава никакви доходи? Ето, това е реалността. Аз мисля, че никой разумен човек не би постъпил така. За съжаление здравият разум, като че ли плоскостта на здравия разум изцяло се напуска и бих казал, че тези решения, които често се взимат от различни...

Драстични примери?

Драстични примери в момента не бих искал да посоча, защото предстои излизането на доклади, където вие ще видите за кои публични субекти става дума. Но като че ли тук просто това е в противоречие с обикновения здрав разум на обикновения разумен човек, който никога не би направил това, което правят общини или други държавни институции, когато влизат в съмнителни партньорства, от които нямат никаква полза. А тези приказки за това, че те били в обществена полза, че, видите ли, този субект ще развива там някаква инфраструктура или ще подпомага съответното населено място, това са просто приказки без покритие. Когато влизаш в едно такова партньорство, в търговско дружество, ти влизаш с ясната цел да печелиш. Това не е фондация и не е сдружение с идеална цел.

Вече ще можете да правите одити на търговски дружества с държавно участие над 50 процента.

И общински...

Да и общински.

Да, така е.

Досега не можехте.

Досега не можехме. Това можеше да го прави само агенцията "Държавна финансова инспекция". Ние не можехме да го правим. Така е бил заложен моделът на закона още през 1995 г.... по неясни причини, т.е. законодателят още тогава се е опитал да ограничи правомощията на Сметната палата, да извади определени публични активи извън нейния контрол. Същото се отнасяше и за приватизацията, и за концесиите.

Вече ще може да налагате и глоби за нарушение на Закона за обществените поръчки?

Да, така е. Това действително...

Това означава, че ще трябва да се включите и в дебати.

...е едно натоварващо правомощие.

В дебатите, свързани с уредбата на обществените поръчки. Бизнесът е против преференции за държавни фирми при обществени поръчки. Вашата позиция каква е?

Не, ние не се включваме в публичния дебат по Закона за обществените поръчки. Ние много активно участваме на експертно ниво. Наши експерти участват в работните групи, които подготвят това законодателство. За съжаление това законодателство ни създава доста проблеми, защото то се променя със скоростта на мултипликационен филм, за съжаление. Прекалено... Самите европейски директиви непрекъснато се променят и губи се стабилитетът, губи се... Когато имаш стабилна нормативна уредба, можеш да видиш и да оцениш практиката, която се създава по прилагането на тази уредба, а ние много често променяме този режим просто и не може да се видят ефектите от неговото прилагане. За съжаление е така. Сега мисля, че се подготвя доста добър вариант, така, доста добри промени на Закона за обществените поръчки. Да видим, но ние това, което констатирахме, нашите впечатления наистина са, че просто стремежът е, общо взето, да се заобиколят ясните и публични правила при подбора на изпълнителите.

Проверявала ли е Сметната палата сделката с външния дълг от времето на Милен Велчев като финансов министър, която сделка тази седмица беше обявена в един експертен анализ за неизгодна за България?

Не, ние проверяваме, така да се каже, управлението на държавния дълг, но тази сделка не е била предмет на одит.

Ще се занимаете ли сега с нея?

Ами, вижте, тази сделка изисква изключителен експертен потенциал. Ние не разполагаме с това. Нека да го кажа ясно...

В Сметната палата няма кой да го провери.

Не, ние можем, но ние можем да проверим, така да се каже, дали са спазени законовите изисквания. А това дали тази сделка е изгодна, или не за България, аз мисля, че това е един... виждате, че е един изключително дискусионен въпрос, който непрекъснато поражда скандали. Ние нямаме в момента потенциал да се произнесем по това.

Нали знаете обаче, че веднага ще се появят... понеже Валери Димитров беше... Вие не бяхте ли председател даже на икономическата комисия...

Бях председател на...

...по времето на НДСВ?

Да, бях, да. Да, но тази сделка не е била разглеждана в икономическата комисия. Тя беше по принцип... сделката с дълга не беше предмет на икономическата комисия на... така, на нейната... обхвата на дейността й, обхвата на законодателство, с което ние се занимавахме, а не сме се произнасяли и като депутати по тази сделка освен в пленарна зала, когато по принцип беше... нали, парламентът се произнесе за тази сделка в пленарна зала с решение, но...

Изгодна ли беше?

Значи, ако... Питате ме, но аз мога...

Като икономист ви питам.

Не, аз не съм икономист, аз съм юрист все пак.

Да, като председател тогава на икономическата комисия в парламента, който я одобри.

Сега, тук аз не искам да ангажирам своето официално качество. Моето мнение като цяло, мисля, че аз четох напоследък тези... публикациите по тази сделка. Там тази сделка има доста сериозни плюсове и те са посочени в анализа на, мисля, че тези, които анализаторите при сделката...

"Индъстри уоч".

Да, "Индъстри уоч". Там има...

Плюсът е отсрочването...

...публикуването на...

...на плащанията.

Не само това, и други неща - подобряване на инвестиционния климат, на... така, на спадането на лихвите. Днес мисля, че и Емил Хърсев е публикувал, така, един интересен анализ, но всичко това, пак ви казвам, това е в сферата на предположенията на анализите "ако". Аз смятам, че в момента, а не е и работа на Сметната палата, пак повтарям, ние можем да правим нещо, за което имаме натрупан професионален капацитет.

Одитирала ли е някога Сметната палата парите за подслушвания?

Не. Не. Не сме се занимавали с това.

Какво трябва да стане, как да бъдете сезирани? Може ли да се например самосезирате, да седнете и да проверите ефективно ли се харчат тези според много хора огромни пари?

Вижте, даже и да... Ние по принцип бихме могли това да го направим, няма нужда някой да ни сезира. Ние можем да включим това в годишната си одитната програма.

Ами, а вземете го включете, г-н Димитров.

Да, само че и...

При този огромен обществен интерес.

Не.

При тези съмнения дали има смисъл да се харчат такива пари при такава резултатност после в съда.

Проблемът е доколко нашите анализи могат да бъдат публични. Искам, нека да го кажа, да го подчертая, че дори и да се нагърбим с такъв одит, констатациите и изводите, и оценките голяма част от тях ще бъдат класифицирана информация, така че те няма да се публични. Това може да бъде адресирано само...

Добре де, ама общият...

...само до съответните органи на изпълнителната власт, включително и министър-председателя, включително специализираната комисия в парламента, но едва ли тези констатации, изводи и оценки могат да станат публични, защото аз мога да кажа, че все пак там се проверява широк кръг от данни, които са класифицирана информация и, нали, без да навлизаме прекомерно в тази тема, защото това никога не е било поставяно като предмет на, така, на одит, а това нещо, при всички положения този доклад не може да бъде публично, така, в широк кръг...

Добре де, ама...

И доколкото знам, нека да кажа и това, че все пак аз поне не знам практика на чуждестранна Сметна палата, която да е оповестила, така, в своите отчети, че е правила такива, бих казал, одити, дори и да са правени тези одити те са класифицирана информация и не фигурират в публичните отчети на Сметната палата.

Тоест няма начин българските граждани да разберат общия извод дали парите, които плащат на българската държава чрез данъците си, се харчат по смислен начин за подслушване? Общия извод, не конкретния.

Вижте, естествено. Нека да го кажа така, за да бъда ясен. Имате определен бюджет, имате определени средства с целево предназначение. Ние по принцип може да се произнесем само за това дали има законност, или не, т.е. дали тези средства са използвани по предназначение. Но вече как са използвани - ефективност, ефикасност, икономичност, аз се съмнявам, че бихме могли да навлизаме в подобни преценки, които наистина засягат вече...

Добре, ама в други случаи навлизате.

Не. Работата на специалните ведомства, нека да го кажа, работата на специалните ведомства, в този смисъл ние не правим одит на изпълнението на специалните ведомства.

Добре де, ама...

Тъй като там наистина има класифицирана информация и там не знам...

Е, кой да ги провери?

Повтарям, Сметната палата не е институция, която би се ангажирала с такива оценки.

Кой да ги провери, г-н Димитров?

Мисля, че има специални... специализираната комисия в парламента има всички правомощия и специализирани органи за контрол върху специалните институции.

Защото в разговора дотук какво излиза? Вие вече имате правомощия, ако в едно министерство намерите един директор на дирекция, който е въвел практики, в които се прахосват общите пари, да предложите, да покажете, че той не става за тази работа, и да предложите да бъде махнат. И се пита - този дето примерно е поискал, после е разрешил да се подслушва месеци например един шеф на митници и единственият резултат от цялата тази работа накрая е скандали от публично изтеклите записи, без никакъв друг резултат, и ако този се окаже, че същият е разрешавал само ей такива глупости да се правят, няма да има начин да бъде поискано да спре да върши тази работа, както ще поискате вие на един обикновен шеф на дирекция.

Ние можем да поискаме само при нарушение на закона, повтарям, и при неизпълнение на препоръки, което, въпреки че това не е установено в закона, но нека да го подчертая все пак, то трябва да бъде достатъчно тежко нарушение, неизпълнение на препоръките и съответно системно неизпълнение на препоръки. Нарушение на закона или неизпълнение на препоръки. Тоест ние трябва да го констатираме в одитен доклад. Аз се съмнявам, казвам го съвсем сериозно, защото, доколкото познавам практиката на всички мои колеги, те не навлизат, и това е нормално, в специфичната дейност на органите със специални правомощия на специалните служби. Тоест ние не бихме могли да преценяваме доколко икономична, ефикасна и ефективна е работата на органите на МВР или на органите на ДАНС, свързана с такива специални мероприятия.

Тоест според вас това трябва да се направи в момента от парламентарната подкомисия.

Безспорно това е форма на... това трябва да бъде по линия на парламентарния контрол, а не на контрола на Сметната палата. Ние можем само да проследим, ако в съответния бюджет, защото ние проверяваме ДАНС, проверяваме МВР, има предвидени такива средства, дали те са изразходвани целево за това.

Това проверявали ли сте?

Това може да се провери, това се проверява по принцип, когато проверяваме бюджетите.

Проверявали сте ги.

...ние не констатираме нарушение в това отношение.

Всичко за подслушване си се харчи за подслушване.

Да, така е, не се харчи например за закупуване на скъпи автомобили.

А нещо друго... А нещо предвидено за купуване, харчи ли се за подслушване. В тази посока виждали ли сте преувеличаване на бюджета?

Не, не сме констатирали такива неща.

Работи ли системата за контрол на европарите. Впрочем през ноември 2009 г. казвате, че не работи според вас.

Ами, да, ние констатирахме, че има...

Това е информационната система за управление и наблюдение - ИСУН, съкратено, на структурните инструменти на европейски средства.

Това е, да, това е такава електронна система, информационно електронна система, чрез която трябва да се осъществява едно рационално управление. Ами, не е достатъчно ефективна, ние го констатираме, защото преди всичко има много на брой органи, множество органи, една торба органи се занимават с управлението на европейските средства. Напоследък, нека да го кажа това, в парламентарната комисия по европейски въпроси министърът, г-н Дончев, по европейските средства направи едно публично изявление, с което каза, че може би трябва да се рационализира моделът на управление, да се централизира. Ние също смятаме, че, стигнахме до този извод, че той е прекалено децентрализиран, че въпросът за координацията стои открит. Много трудно е да се координира такова огромно множество органи за провеждане на единна политика. Просто има голям разнобой, да не говорим, че разпръснатостта сред множество министерства и други институции също е проблем при неясното разпределение на отговорности и правомощия между многото органи и липсата на добра координация. Попитайте г-жа Плугчиева тя с какви проблеми се сблъска, докато се опитваше, така, по мое мнение много компетентно и добросъвестно да координира работата на министрите. Но, нека да го кажа, да се върна. Министърът по европейските въпроси г-н Дончев направи едно изявление, с което смята, че системата трябва да се централизира в една институция. Такъв е моделът например на Унгария. Моето лично мнение е, че това би било по-добър модел на управление, а и за нас би било много по-лесно да одитираме този модел на управление.

Тоест през 2013 г. България, вместо да има седем управляващи органа по седем оперативни програми, които харчат за различни области на живота европейски пари, според вас е добре да има един управляващ орган, който да разпръсква парите вече между множеството бенифициенти.

Не, аз просто казвам, това е въпрос на политическо решение, а на Сметната палата не й е работа да се намесва в политическите решения и дори да прави такива съвети, да дава такива съвети на органите, които могат да взимат политически решения, това са органите на законодателната и изпълнителната власт. Но от гледна точка на управленската логика, безспорно е, че по-централизираният модел има сериозни предимства с оглед неясното, така, разпределение на отговорността и правомощията. Искам да обърна внимание, че преди една година тук беше на посещение като експерт съпругата на бившия унгарски премиер Дюрчани Клара Добрев, която имаше среща с множество институции. Тя е експерт по управление на европейските средства, много добър експерт по мое мнение. Тя настойчиво препоръча централизацията на управлението на европейските средства, включително и на срещата в Сметната палата. Това е...

Това ще бъде година на избори. Какво показа контролът от Сметната палата на партийните пари при предишните избори?

Ами, не показа добри неща. При последните избори се оказа, че много от партиите харчат повече пари, отколкото са техните легитимни приходи. Повече пари, отколкото са техните легитимни приходи, и харчат пари в нарушение на закона. Също така имат доходи, които не би следвало да получават. Получават дарения, така, безвъзмездно ползват чужди активи, които не би следвало да ползват. Тоест имаше сериозни нарушения на закона. Но аз мисля, че, така, поне моите впечатления са от избирателния кодекс, че там има доста рационални нормативни решения, които ще улеснят нашия контрол.

Какво например се промени в контрола? Защото той контролът в момента е каквото ви кажат партиите...

Не, не е така. трябва да има ясни правила. Трябва да има ясна система от правила. Ясно регулиране, така да се каже, на партийните финанси и имущество. Ако има такова ясно регулиране и ясни правила, вече ние можем да контролираме спазването на тези правила. Тези правила не бяха достатъчно добре конкретни, добре развити и не покриваха всички рискове в дейността на партиите.Един пример ще ви дам. Огромни пари и парични потоци имаше, без да минават през сметки, през банкови сметки. Добре би било партиите, всичките им приходи и разходи във връзка с избирателните кампании да минават през банкови сметки.

Впрочем това е предвидено за всички разходи над 5000 лв....

Е, да, да, това е доброто.

...в новия кодекс.

Досега го нямаше. Досега го нямаше.

Добре, трябва да свършваме. Какво ще отговорите на онези, които се съмняват във вашата безпристрастност, във вашата независимост в следствие на преизбирането ви от сегашните управляващи?

Аз получих, аз и моите заместници, които бяха избрани съвсем наскоро, получихме ясен мандат и нека да го кажа открито - това е мандат за реформи. Особено от вносителите на законопроекта, а това са група депутати от Комисията по бюджет и финанси начело с председателката г-жа Менда Стоянова, ясно и категорично заявиха: ние очакваме в Сметната палата да има реформи. Тоест тя трябва да бъде рационална, ефективна институция, трябва да бъде за пример. Нека да кажа: като управленска идеология и аз, и моите заместници, изповядваме следното - трябва да се върши много, да се постигат много резултати, да се върши много работа с не голям, не огромен щат, не огромен персонал, с малък персонал, добре заплатен, професионално подготвен и мотивиран. С такъв мисля, че с одитори и служители, които отговарят на тези изисквания, могат да се постигат много добри резултати. Нека да го кажа, все пак старият модел на Сметната палата не беше рационален. Казвам го ясно и категорично. За мен той беше отделът на политическото представителство. Тоест там се пращаха представители на политическите партии, за да бъдат ухо и око на съответната партия, за да се види дали няма да се случи нещо при контрола, в публичния сектор.