Докато антимонополната комисия наблюдава внимателно пазара на хляб и олио за евентуални картелни споразумения на производителите, залови друго нарушение - част от големите търговски вериги са договаряли доставните цени и промоциите си. Засега повечето от компаниите са сдържани в реакциите си на образуваното производство и се нуждаят от време за реакция. Дарик също потърси подробности по случая от Комисията за защита на конкуренцията. Оказа се, че според нея са договаряни отстъпки и доставни цени на бързооборотни стоки – т.е. хранителни продукти и натурални сокове например. В какво точно се състои нарушението и как ще реагира антимонополната комисия ще научим от Дарин Станков, който ръководи дирекция „Антитръст и концентрация”:
Тази преписка е на етап предявени твърдения за нарушения, което не представлява крайното решение. Това нарушение, което комисията е открила, е координиране на търговската политика на пазара на доставки на стоки и съответно на маркетинговата политика между търговските вериги. Това се открои в анализа на договорните отношения между търговските вериги и техните доставчици, които договорни отношения по своето естество са търговска тайна и не могат да бъдат обсъждани. Така или иначе обаче се откриха търговски механизми, които водят до координиране на пазара за доставка, което само по себе си е сериозно нарушение на конкурентната среда.
Между определени продукти ли става дума или като цяло за политиката, която водят компаниите?
Самата координация на пазарно поведение представлява общо нарушение на Закона за защита на конкуренцията. Кои точно продукти се засягат е въпрос на определяне на съответния пазар и той най-общо е пазарът на бързооборотни стоки. За конкретни продукти в момента не можем да говорим, защото това е част от договорните отношения.
Става дума за плодове, зеленчуци, натурални сокове, като цяло хранителни продукти?
Най-общо казано, бързооборотните стоки.
Увредени ли са според Вас интересите на потребителите, клиентите на тези търговски вериги?
На този етап фокусът на комисията е в това, че се открояват координационни практики по отношение на търговската маркетингова политика. Засега комисията не е разсъждавала върху това дали се увреждат интересите на потребителите. Самото координиране на търговска политика, особено когато е свързано с цени и маркетинг, е достатъчно нарушение. Анализ дали са увредени интересите на потребителите – това може би ще стане на един по-късен етап, когато се тръгне към приключване на производството.
Вероятно тогава ще бъде направен анализ доколко са нарушени и интересите на производителите и доставчиците?
Разбира се, такова координационно поведение нарушава баланса на конкурентната среда, което в случая са взаимоотношенията и между търговските вериги и доставчиците, но основното е, че бива елеминиран рискът от конкуренцията. Рискът от конкуренцията не позволява да бъде узнавана търговската политика на конкурента.
Какви санкции могат да претърпят търговските вериги?
Нека първо да кажем, че КЗК няма за самоцел да налага санкции. Санкциите сами по себе си не са изключителното средство, с което да бъде изправена вредата, която е нанесена на конкурентната среда. В този смисъл ние имаме големи очаквания от самите търговски вериги, които трябва да изразят активната си позиция на нашите твърдения, поради това, че ние целим да изправим вредата и баланса на конкуренцията между доставчиците и тях, по-разумно би било да бъдат обсъдени възможностите за поемане на задължения от търговските вериги. Това е тяхно право, което могат да използват, според промените в Закона за защита на конкуренцията. Санкцията е крайна мярка, а в случай, че се стигне до санкция – законът предвижда до 10 % от размера на оборота на предприятието. Размерът на санкцията подлежи на друг анализ, който ще бъде извършен в крайния момент на нарушенията. Комисията обаче не цели задължително да бъде санкционирано това поведение, а по-скоро да се намери оптималният вариант, за да се възстанови конкурентната среда.
