Тромавата администрация гони чуждестранните инвеститори

Кристалина Георгиева, член на  Европейската комисия, отговарящ за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи, гост в студиото на „Седмицата”.

Вчера казахте на един дебат, организиран от Българското училище за политика, че най-много не харесвате в България дребнотемието. Коя е голямата тема?

За България голямата тема е какво може да ни изведе от опашката в Европейския съюз към средата и нагоре. Тоест изборът на модел за растежа и обединяването на държавата, на правителството, на бизнеса, на гражданите около идея, която работи за нас. Ако си погледнем в момента ситуацията в България, виждаме две неща, които са много тревожни: едното е, че нашите деца стават все по-малко грамотни, значи ние имаме отлични деца, печелят олимпиади, но средното ниво на българчетата отива надолу, много тревожно надолу, и второто е, че заетостта спада. Ние видяхме...

Тоест расте безработицата?

Расте безработицата. Ако ги вържем тези две неща и си кажем - ние искаме след 5-10 години страната ни да бъде оптимистична и хората да живеят добре, ние трябва да изберем посока, а изборът на посока не е лесна работа, защото трябва да изберем, пък трябва да се обединим около нея и след това трябва да я следваме. Да кажем, на мен ми е много на сърце това да се позиционираме на базата на високообразовани българи и да си изберем модел на растежа, който популярно сега се нарича зелен растеж. Защо? Защото...

Е, да, де, ама цяла Европа прави това и всъщност ние винаги ще тръгваме от това, че сме последни. То не е толкова лошо да си последен, ама да си последен в групата на първите.

Ние сме последни, ние сме последни, може би предпоследни в групата на първите...

От 240 държави на света, примерно, 27 в европейския, да кажем, че има още толкова, които са добре, и ние сме в първата една четвърт на света.

Точно така е. Аз това го казвам много пъти. Аз не мога да разбера защо ние се чувстваме толкова нещастни? Ние не сме. Ние сме значително по-добре от много други хора по света. Но все пак искаме да бъдем още... ние искаме да вървим напред и нагоре. Искаме да дойде време, когато да кажем, ето, в нашата история имаме много периоди, в които е било трудно, но имаме и тези периоди, в които ние сме били отличниците на света, на региона, защо да не дойде такъв период.

…по образование, и зеленото, можем ли да учудим света, както се казва? Дали това е ниша, в която наистина ще можем да изпреварим народи, където англичаните от 500 години правят колежи и университети, французите - от 300...

Аз ще ви дам три аргумента защо смятам, че можем. Първият аргумент е енергийната ефективност - санирането на сградите. Другите си имат какви ли не неща, ние си имаме много сгради за саниране. Санирането е нещо, което създава работни места, тук, не можем да го внесем от Китай, в отрасъла на нашата икономика, който много сериозно пострада от кризата, и в същото време съкращава нашето въздействие на планетата и създава тази много симпатична стока, която се  нарича емисии. Ето може да я продаваме, дето се казва, от въздуха да правим пари.

Кой да плати обаче това саниране...

Плащането не е никакъв проблем, защото ние може да ползваме европейски фондове и възвращаемостта е да кажем в рамките на една до три години. Нашият финансов сектор в момента седи на пари, които е трудно да инвестира. Ние при сигурна възвращаемост от една до три години, това е много привлекателна сфера за финансиране и според мен е програма, в която можем да обединим бизнеса, държавата и гражданите. Има административни проблеми, които трябва да се решат. Но те могат да се решат. И доколкото разбрах от г-жа Фандъкова, тук, в София, се решават. Втората тема е зеленото земеделие. Ние знаем, че нашата земя се изчисти от химикали, защото си нямахме пари да ги сипеме. Също така знаем, че този пазар на екологично чистите продукти е най-бързо развиващият се в света, 20-25-30 процента растеж. Какво трябва на екологичното земеделие да тръгне напред? Най-важното нещо е сертификат, на който хората да му вярват, т.е. като е написано до един домат, че той е екодомат, той наистина да е и хората да му вярват.

Но тука влизаме в по-глобалния проблем, вярват ли на българите изобщо?

Това е, това е ролята на държавата, да създаде сертификат, на който да му вярват. Аз знам, че тук тази тема за сертификатите и за марките много силно се дискутира, но не е невъзможно да се реши. Третата тема, в която ние можем да постигнем в Европа и в света напредък в зелената икономика, е да въведем продукти, които, както да кажем вятърните мелници, дето хората ги виждат вече на хоризонта, да въведем продукти, които вече са се доказали и където цената е паднала, които вече са по джоба на всеки в Европа.

Но и там не може да станем първи, на фона на това, което ще видим в Холандия или в Германия?

Тъй като ние имаме много простор, много простор да заемем, защото сме толкова ниско ефективни, за нас е много лесно не да станем първи, а да се движим с най-високи темпове нагоре, и в същото време да създадем работа тук на хората, да може да покажем, че излизането от кризата е реалност за семействата, които засегна, тъй като кризата е най-сериозна за тези хора днес, които са без работа. Човек, ако има работа, много, много дали е криза, дали не е криза, не го усеща, но за тези хора, които са останали без работа, или които се тревожат, че могат да останат без работа, трябва да има някакъв маяк, който да казва: икономиката се раздвижва и ние това го виждаме.

Вие виждате не маяк, ами в зелено да бъде това, което ще...

Аз го виждам в зелено, аз го виждам в зелено и смятам, че не съм единствена. Между другото снощи на тези среща, за която вие говорите, там мен това, което мен много ме впечатли, е колко много хора...

Основно за това ви питаха.

…младите хора, колко много младите хора в България искат да видят България да върви напред със зелен растеж. Те вярват в него, вярват, защото е също така растеж, основан малко повече на мозъци и по-малко на мускули.

Хайде сега да се върнем към ресора ви. Има ли риск от бежанска вълна от арабския свят, включително и към България, заради това, което се случва в момента в Северна Африка, в част от Арабския полуостров?

Засега риск такъв не се вижда, но естествено, че го има. Много ще зависи от развитието в този регион през следващите няколко седмици, дали ще се постигне по политически път решение, което да успокои народа и което да даде стабилност, така че да не побягнат хората навън. Ние видяхме в няколко страни тази година, 2011 г., колко лесно се отприщва този поток на бежанци. Когато в Брега на слоновата кост президентът отказа да напусне, този, който беше до изборите, когато започнаха безредиците, първата последица от безредиците беше 30-35 хиляди души си вдигнаха покъщнината и отидоха в Либерия. Засега, засега виждаме в Тунис успокояване. В Египет надеждата е, че в момента, в който има яснота накъде върви политическото решение, също ще се успокоят хората, но ние трябва да сме готови. Това, което аз правя, моите служби правят, е да следим буквално 24/7 как се развива ситуацията в Египет. В момента, да кажем, няма нужда от хуманитарна помощ там, нищо не правим, защото смятаме, че Червеният полумесец в Египет с тези проблеми, които са възникнали, може да се справи, но трябва да сме много внимателни, да следим развоя на събитията, да се молим за най-доброто и да сме готови за най-лошото.

Трябва ли България да бърза за Шенген точно в тази обстановка? Всъщност какво ще спечелим, ако ние станем първата граница, която спира потоци от хора, които бягат от размирни райони на света?

Има директни, има недиректни ползи. Директните ползи са това, че ние се вписваме в Европа напълно. Ние сме сега вътре, ама имаме едно пръстче навън. Втората...

Е, то и англичаните имат една лира навън като пръстче, нали пък не се чувстват по-малко европейци.

Така е, така е, но за нас… Хората са си на остров, ние не сме. Ние сме тук вътре в Европа. Втората полза е, да кажем, за бизнесите, за които е добре да бъдем в Шенген, така че тези, които имат шенгенска виза, да могат да… в България, да кажем, руските туристи. За тези хора влизането в Шенген има някакво измерение. Предполагам, че има и други бизнес среди, за които това е важно.

За руските туристи няма ли да стане още по-трудно да идват тук в шенгенските ни...

Ако имат шенгенска виза. Тези, които имат шенгенски визи, веднъж като са получили шенгенска виза, те идват в България. Няма нужда тези...

Става дума тези, дето нямат.

Тези, които нямат, получават една виза и могат да ходят навсякъде. Нашата ориентация е към тези руски туристи, които са по-платежоспособни, това са хората, които виждаме в Милано...

А ние разчитаме, че те са били на Лазурния бряг и ще дойдат на Черно море...

Е, те може да не прескочат, макар че, да ви кажа, виждаме срещу по-заможните руснаци много интересна тенденция, да пращат бабите и децата тук в България. Който и да е, да има пари, да е платежоспособен, за туристическия бизнес в България в момента платежоспособните туристи са много ценни. Но вие ме питате важно ли е веднага и сега точно в този момент. Аз никога не съм си мислила, че датата е определяща. Важно е ние сме добре подготвени, важно е да ни приемат на базата на това, че сме обявили, че сме готови да сме в Шенген...

Каква е причината, според вас...

…и е важно да знаем, че влизането в Шенген е отговорност. Особено сега, в този момент, когато… вие ме питахте има ли опасност от бежанци към Европа, и отговорът е не е голяма, но има. Те ще дойдат, ако ние сме в Шенген, ние сме първа граница, ние сме първите, които трябва да ги приемам, ние сме първите, които трябва да се погрижим за тях.

На дали чухте в предишния един час дебата на депутатите, но обсъждахме каква е причината - дали причините са във вътрешните проблеми на големи европейски държави, на които предстоят избори, заради техните си народи вътре трябва да изглеждат твърди към такива като нас с Румънците, или пък наистина причините са, че българите пак в последния момент не сме се организирали да измажем някоя сграда на границата, която са проверили?

Това е нещо, което може да бъде само хипотетично. Ние знаем, че има технически проблеми, има политически… но в крайна сметка се взима политическо решение. Техническите проблеми аз съм сигурна, че ще бъдат решени. В това едва ли някой се съмнява. Политическите проблеми, те, някои от тях нищо общо нямат директно с България. Да кажем тези условия, когато потенциалният наплив на бежанци от арабските страни е по-голям, вероятно е в Шенген напрежението, притесненията за това как пазим границите, всички, да е по-голямо. Аз не искам въобще да влизам в това, да гадая имат ли значение изборите в други страни за това какво става с Шенген. Съвсем простичък е отговорът - ние трябва да сме готови, политическите условия, във всички случаи прозорецът за нас ще се отвори, ние ще станем членове на Шенген. Аз въобще не разбирам защо го драматизираме толкова този въпрос кога точно ще влезем в Шенген. Какво ще се промени за българина, ако влезем не на 1 март, а на 1 септември, или на 1 декември, каква е разликата за българския народ. А това дали имаме, дали усвояваме бързо еврофондовете, това дали имаме ясна програма за създаване на заетостта, това касае директно българския народ.

Какви ще бъдат според вас икономическите последствия от това, което се случва в Египет, в арабския свят? Има прогнози за драстично поскъпване на горивата. Това на фона на поскъпващите храни, сигурно чухте и в дебатите през последните седмици в България, че и тук стават по-скъпи храните.

Това са сериозни теми, това са темите, които ние трябва да обсъждаме - как светът ще окаже влияние на стандарта на живот на българите. Безусловно тревогите в арабския свят се отразяват на цените на нефта. Преди два дни, в четвъртък, прескочи 103 долара, откакто започнаха вълненията в Тунис до днешна дата имаме 10-12% покачване цената на нефта, без да се е случило каквото и да е. Ние нямаме, като изключим един газопровод към Израел, който са го гръмнали...

Да, тази нощ мисля, че...

Да, ние засега нямаме промени в условията на производство и доставки на нефт, но има тревога какво ще стане, ако Суецкият канал се затвори. За нас тук, в Европа, това значи две седмици по-дълго да пътува нефтът, това ще го оскъпи, естествено, какво ще стане, ако има изливане на напрежение в най-важните производители. Засега то се оценява за много ниско, да кажем Саудитска Арабия да пострада от тези вълнения, но тези теми, това, че ние докато не се успокои арабският свят, ще имаме тревоги, които се отразяват на цената нефта, това е безусловно. Храните, храните, върху цените на храните действат три фактора. Първият е растежът на населението. Ние тази година ще минем 7 милиарда души. Вторият е растежът на средната класа, последните 10 години средната класа  на света се е утроила, предимно в новите икономики, пазарни икономики. Третият е този, с който аз се занимавам, това са бедствията и авариите. Ние знаем, че измененията на климата са реалност, знаем, че повече екстремални природни явления означават по-лоши реколти. Като го погледнем проблема за храните от днешна дата, си казваме така - за да може всеки да е нахранен на света, ние и днес имаме хора, които гладуват, трябва всяка година да бъде рекордна година, рекордна година на производство на храни. Е, тя естествено няма да бъде. Тоест очакването, че периодът, в който сме имали ниски цени на храните, е, този период е в миналото, не само за България. Разбира се, възможно е нова зелена революция, възможно е да стане нещо, което изведнъж да смени кардинално картината, но в отсъствието на такова радикално изменение на производството на храни, ние трябва да сме готови за покачване на цените на храните.

Добре, но цените тогава се оказват по-малкият проблем. Какъв изход вие виждате за страни, в които населението се удвоява, утроява в адски кратки срокове? Очевидно е, че реколтите там не могат да нарастват със същите темпове, логично е да започнем да мислим, че ще ни чакат световни преселения.

Това е нещо, за което трябва сериозно да се готвим. И за да избегнем такива световни преселения, ние трябва много сериозно да се отнасяме към въпроса за помощ за развитието на тези страни, за които вие говорите. Аз бях в Йемен преди десет дни. Столицата на Йемен, Сана, може да бъде първата столица в света, която да остане без вода, след 5, 10, 15 години. Там населението се увеличава с 3-3,5% на година. Навремето като бяха те в два Йемен-а и единият беше в соцсистемата, бяха някъде 9-10 милиона души, сега са 23 милиона. Шестдесет - 65% безработни, 45% бедни. В тази страна, ако няма системна поддръжка за това да има работа за тези хора, да има развитие, тя е като бомба, която по някакъв, дали ще избухне вътре, дали ще се излее навън, това безусловно ще стане. И затова когато ние обсъждаме нашите вътрешни проблеми в Европа, не трябва да забравяме, че проблемът за развитието на тези страни и днес е донякъде наш, вътрешен проблем, поради сигурност. Но след 10 години, 15 години, ако не го решаваме, тоест, ако ние не мислим за света като една такава интегрирана система, то безусловно, безусловно ще имаме много големи проблеми.

Аз четох едно ваше интервю от 2003 г. пред Ройтерс, когато вие говорите, че е важна превенцията и парите да не се инвестират после в отстраняването на последствията от нещастия, които са се случили. Само че, има ли капацитет Европа и специално вие, областта, в която работите, да се справи не с една бомба? Вие казвате, че сте била в Йемен, аз бях в двете републики Конго, където нещата са още по-страшни...

Точно така е, точно така е.

...като глад. Най-, най-бедната страна в света. Триста долара, който българин каже, че е беден, триста долара годишен доход. Това означава, че на тези хора се падат по под долар на ден, с които живеят.

Точно така е.

Като прибавим към това, аз минах през Етиопия, население, което спрямо енциклопедията на братя Данчови от 1936 година се е удесеторило за много кратко време, та има ли Европа достатъчно пари, заедно с Щатите, да кажем японците, защото китайците също си имат достатъчно хора, с които да се разправят, за да платим на тези хора да останат в Африка или в бедните азиатски страни?

Значи, отговорът на вашия въпрос има две части. Първата е, че ние не можем вече да мислим за отговорността, за развитието, като такава, която принадлежи само на Европа, Япония и САЩ. Тя принадлежи и на Китай, и на Русия, и на Арабската лига. И е много важно да създадем връзки с тези страни, които да ги вдигнат нагоре в системата на развитието като донори. Аз подписах с Китай преди, преди два месеца споразумение за сътрудничество в управление на рисковете. И по време на това, на обсъждането на това споразумение ни си казахме - трябва да говорим и за хуманитарна помощ и как можем да се кооперираме, тъй като тези страни днес са новите центрове на растежа. Те имат много по-голям потенциал отколкото е тяхното участие в решаването на проблемите на развитие...

В много от африканските страни Китай държи около 30% от експорта например.

Китай, Китай вече в страните, в които има интерес от гледна точка на ресурси, е по-голям донор от който и да е друг. Миналата година се оказа, че те са минали по инвестиции Световната банка, моят бивш работодател. Но това е първата част на въпроса, че отговорността е и тяхна...

Знаете ли колко трудно ще убедите българите обаче, че при положение, че ние всички твърдим тук, че сме бедни и нямаме какво, нямаме достатъчно, да отделяме от нашите пари и да даваме на, къде ги казахте там, Брега на слоновата кост, да дадем ние едни пари, те да си вземат ядене и да си купят вода и лекарства. Това е доста трудно, да бъде убедено това общество. Успявате ли с европейците?

Ако погледнем какво става в Европа, Европа продължава да бъде много щедра. От европейците 80% смятат, че ние трябва да предоставяме помощ на тези хора, които са в много по-тежко състояние от нас.

Защото иначе те ще дойдат там.

От една страна, защото Европа е изградена на солидарност - солидарност едни към други, солидарност с другите, чисто защото това е правилното, етично е правилното нещо да направим. Друго, защото действително, ако ние не се погрижим за тях там, те ще дойдат тук. И тук ни е много по-скъпо. Аз ще ви кажа в Йемен, ние се отклонихме малко от вашия първи въпрос, но ще се върна към него, в Йемен това, което установих, е, че Йемен приема сомалийци. Една много бедна страна си е отворила вратите за...

Още по-бедни.

…250 000 до 500-600 000 вероятно са сомалийци, които са там. За нас, за Европа, да помагаме на Йемен да приеме сомалийците е много по-евтино, отколкото да приемем сомалийците тук на наша територия, и затова ние увеличихме хуманитарната помощ за Йемен. Но да се върнем към това, може ли българинът да помага на другите. Аз смятам, че за България това да възстановява и да използва контактите си с тези страни
икономически е също изгодно, защото тези страни не са само... това, което китайците го разбраха много добре, те не са само място, където се получават благодеяния. Те имат икономика, която също се развива. Две трети…

По природни ресурси Конго има повече, отколкото Европейския съюз и САЩ, взети заедно.

Разбира се, разбира се. Ако ние искаме като малка страна да сме отворени към света...

Ние не сме малка, ние сме средна страна.

Сравнително, сравнително не голяма страна. Ние не сме страна, която може да премести световните пазари, но ако искаме ние да имаме, да сме интегрирани в света и да печелим от него, то ние трябва да поддържаме контакти, да градим контакти с тези страни и трябва да им помагаме да се развиват. Китайците го видяха, че развитието в Африка е също така развитие за китайския бизнес. Същото важи и за нас.

А всъщност, за какво е всъщност Европа - за тези страни да бъдат управлявани от еднолични, силни, сигурни режими, какъвто е бил този например в Египет, или другият в Тунис, защото се оказва, че ние великолепно, става дума европейците и американците, сме си живели с тези диктатори и сега изведнъж всички казват: ау, как може тоя 30 години да управлява? Кое предпочита всъщност западният свят - да има един сигурен, ясен диктатор за партньор, пък правата там на тези хора нямат такова
голямо значение, или е готов на предизвикателства като страни без държавност, Сомалия?

Ние сме в еднопосочна улица. Светът в това отношение се променя, той е много по-отворен, много по-демократичен. Да, видяхме го, арабският свят се считаше за спокоен, заспал под диктаторите, а се оказа, че при увеличаване на младежта и при наличието на социални медии няма такова нещо като затворен под диктаторите свят. Даже в Йемен има големи демонстрации. Това ще рече, че демокрацията категорично е пътят, по който ще вървят тези общества, и въпросът е до какво ще доведе тази демокрация - до изолираност, до сблъсък на цивилизациите или ще доведе до интегрираност, до отвореност и до възможност за света в разнообразие да живее, ние да живеем заедно. За Европа е много важно, за Европа е много важно да подкрепя демокрацията, но да подкрепя и развитието на тези страни, защото с демокрация, съчетана с безкрайна бедност и глад, тя до нищо добро няма да доведе, нито страната, нито нас.

Но знаете ли колко хора са ми казвали: ама, моля ви се, арабите, африканците, те само диктатура, те си го искат, това е тяхното желание, макар че пък човек ако погледне колко хора от този свят са избрали точно свободата и заливат Западна Европа, защото харесват да бъдат свободни...

Това е… аз смятам, че не трябва да говорим от името на другите. Аз съм била в най-, най-такива ужасни места, да кажем, в Нигер, бедност, глад, мизерия. Когато се даде на човека правото на избор, и най-бедният, и най-мизерният избира добре. Да кажем, ние там дадохме пари, даваме пари на жени, които те да решават какво да правят с тях. Те какво решават?

Не на мъжете.

Не на мъжете, даваме ги на жените. Жените решават много разумно, те първо ще нахранят децата и след това, ако нещо е останало, ще се погрижат за домакинството, ще се научат на някакъв занаят, ще се опитат да намерят препитание сами за себе си. Аз между другото питах там мъжете: вас как ви се вижда това, че ние парите ги даваме на жените, и един от тях много интересно ми отговори. Той каза: абе, честно казано, в начало не ми беше никак приятно, ама вие ако ми ги бяхте дали на мен тези пари, те са 30 евро на месец, аз щях да си купя велосипед. Но това е отделна тема, за това колко е важно в света да имаме равнопоставеност на жени, мъже, да можем да интегрираме жените в икономическото пространство. Това е…

Друга тема обаче.

Друга тема, друга тема.

За какво говори Европа тази седмица? Вярно ли е… вярвате ли, че до 2014 г. Европа ще има единен енергиен пазар?

Аз съм убедена, че ще направим голям напредък в интегрираността в енергетиката, ние просто нямаме друг избор в Европа, нямаме друг избор, и това, с което ние започнахме, притесненията за това какво може да стане в арабския свят, още един път ни доказва на нас, че ние трябва да имаме енергийна сигурност и тя е...

То оттам трябва да дойде алтернативата за голяма част от Европа.

Категорично, категорично.

През Сахара тръбопроводи...

Категорично. Ние трябва да работим, в Европа ние трябва да работим за енергийна ефективност и за енергийна сигурност по пътя на интегрираността на нашата енергетика. И аз съм убедена, че това ще стане.

Трябва ли България да приеме предложението на Франция и Германия за минимални нива в корпоративните данъци в Европейския съюз, това е така нареченият пакт за конкурентоспособност, един от елементите, които предлагат французите и германците? И това изглежда, аз как го разбирам, сега, понеже ние ги прецакваме с тези 10% данък, корпоративен, и те да кажат - не може никъде в Европа да е под 25.

Аз не съм дълбоко в тази тема, така че не мога да ви дам отговор трябва ли или не трябва да се съгласим с французите и германците, но това, което мога да кажа, е, че е много правилно за България да създава привлекателност по пътя на ниските данъци. Досега видяхме, че работи за нас. Условията не са станали по-добри, напротив, те станаха по-тежки и в този смисъл ние трябва да пазим тази данъчна привлекателност. Но още по-важно е да си зададем въпроса - а защо дори и с тази данъчна привлекателност не са хукнали парите към България.

Защо?

Ами, според мен, при тези добри условия за инвестиране тази лъжичка, да го наречем, мастило, дето сме го хвърлили в кацата с...

Кое наричате мастило?

Или… това за мен е административната пречка, това, че имаме администрация, която е тромава, която създава впечатлението на бизнеса, че в България не е лесно да се работи. Ако ние не проведем съзнателна, сериозна административна реформа, която да изчисти, да изхвърли боклука, да остави само меда пред инвеститорите, ние това, че имаме ниски данъци, няма да ни реши проблема.

Според вас трябва ли да има референдум за преките данъци, в който българите да кажат... това предлага Симеон Дянков, вашият колега от Световната банка.

Аз го попитах Симеон Дянков, защото го видях някъде по вестниците, и казах - абе Симеоне, какъв е този референдум, за който тук става дума. Той каза - аз референдум не предлагам. Също каза, че ще си подготви внимателно… че това е идея, която тепърва ще се развива. Доколкото разбрах от него, неговото мнение е, че трябва да има консенсус в обществото за промяна на данъците, и че не трябва да се отваря лесно вратата към това данъчното ниво да се променя. Но нека човекът да си развие идеята, да я представи и тогава ще може...

...казват, ако питаш един човек - искаш ли да плащаш високи данъци, се очаква, че той ще каже - не искам. Макар че има друга теза, ако го попиташ - а искаш ли тези, по-богатите, да плащат две трети от парите си, а ти да плащаш, колкото си плащал досега. Той ще каже – да...

Искаш ли две трети от социалните услуги да са без пари, това е също друг...

И да ги платят пак богатите.

Но нека, нека г-н Дянков да си развие идеята. Значи, дотук мога да кажа, според него въобще за референдум и дума не става, и неговото мнение е, че трябва да се създаде правото на обществото да участва в диалог с правителството и с парламента по такива важни теми. Пак казвам, човекът има място, дал си е един месец да представи по-сериозно своята идея, като излезе, ще го коментираме.

Одобрявате ли решението да няма конкуренция на частни фондове със здравната каса? Понеже вие казвате, че три неща са важни за нас в България - образование, здравеопазване и административна реформа. Хайде да видим какво мислите за здравеопазването.

Аз ще си кажа съвсем, така, директно и откровено, че колкото повече конкуренция има, толкова по-добре. Следователно, ние да ограничим избора на човека до нямане на избор...

Знаете ли какво казва здравният министър, защото и аз мисля така. И го питам - добре, защо аз да не мога да си избера на кой фонд да дам? Ако вие управлявате супер вашия, аз ще го дам в държавния, обаче ако някой частник дава по-добри условия, що да не си дам там своята здравна вноска. Той казва - защото частникът ще вземе всички здрави, като мен, и ще остави болните на държавата...

Ще остави болните на държавата.

И казва, няма как това да решим.

Аз не искам да го… имаме си здравен министър, това си е негова отговорност, не искам да го подменям. За мен е важно в държавата да даваме избор на хората. Защото като има избор, има конкуренция и всички работят по-добре. Как се регулира този избор, така че да не отидат здравите на едно място, а болните на друго, съм сигурна, че светът е измислил решения и много често не се налага ние тук да откриваме велосипеда. Може да погледнете какво е направено и какво работи...

Е, той каза, аз му дадох за пример Холандия, той каза - да, ама те 1986-а ли година почнали, пък 2006 го въвели - 20 години.

Това между другото е вярно, че трябва да бързаме бавно в такива решения, аз това съм съгласна. Но да бързаме бавно не значи да не започнем никога.

Да не тръгнем никога.

Да не тръгнем никога. Трябва да тръгнем, пък после нека да бързаме бавно.

Друга тема, по която вие не искате да се изкажете, от това, което изчетох, темата за подслушванията в България. Сега, така, аз да ви попитам, вие съгласна ли сте да ви подслушват превантивно, защото вие ръководите, колко похарчихте миналата година, към един милиард?

Милиард и сто милиона.

Да, милиард и сто милиона. Ами, нали, по логиката на нашия премиер Бойко Борисов Барозу би трябвало да каже всички комисари да се турят на една слушалка, вие особено повече, защото управлявате пари за помощи, и да се види вие пък да не би нещо да се договаряте с някакви фирми за доставки. Съгласна ли сте с такъв начин на мислене, че трябва да се подслушват превантивно хората, които взимат важни решения?

Аз идвам от поколението, което…минало е през подслушванията някога си, и естествено искам да живея в страна, в условия, в които ние си имаме доверие. Но също така виждам, че в страната ни има дефицит на доверие. И ако искате моето лично мнение като гражданин, аз се надявам, че ще работим върху това да го затваряме този дефицит на доверие, за да се налага по-малко да се използват каквито и да е превантивни мерки. Вярно е, че хората не вярват много на властимащите, защото са видели много от властимащите да употребяват властта за свои цели. 20 години. Но също така е вярно, че в някакъв момент ние трябва да поемем дълбоко дъх и да създаваме условия за доверие, тъй като това, примерът, който дадохте, разбира се, е абсурден. Президентът на комисията Барозу в никакъв случай няма да му мине през ума да ме подслушва, защото...

Абе, да знаете вие, да си, то може да не ви и подслушва, обаче да си знаете, че всеки миг може да ви пусне на слушалка.

Това, това, че има, живеем в свят, в който рисковете са много по-големи, отколкото бяха преди, е факт. През 2001 г....

В Брюксел като сте, извинявайте, в Брюксел...

…светът се промени и вие сега знаете, че навсякъде в страни, които са дълбоко демократични, има много повече камери, има много повече слушане, има много повече сканиране на разговори, за да се улови това дали има заплаха за терор. Тоест трудно е да се даде еднозначен отговор, тъй като има една тенденция, която, в света, която е за защита на хората, за защита на моята сигурност и на вашата сигурност, която води към повече използване на разузнавателни средства. Но в същото време ние трябва да имаме вяра на управлението си и управлението трябва да има вяра един на друг. И за да се строи тази вяра, някои казват - не сме стигнали дотам, не можем да започнем в някакъв момент трябва да го започнем.

Казвате ли си в Брюксел - това не е за телефон? Като се чувате с някои колеги ваши, това, има ли го тоя, да не можеш да си кажеш по телефона нещо, което примерно може някой да го изтълкува...

Това, това на мен, на мен лично не ми се е случвало. Не знам дали на някой друг му се е случвало и е…

Защото тук много българи си го казват.

И ще си призная, че, може би защото идвам от това поколение, когато знаех, че се докладва, да кажем, аз като преподавател, свършвам си часовете, казала съм нещо, което сега...

...тогава е...

...казала съм нещо, което е малко извън пратийната линия, и веднага на другия ден ме вика деканът, и го е чул поне от трима души, какво съм била казала. Това е, ние сме минали... Разбира се, че не е приятно. Важното е ние като хора, като граждани да не се страхуваме от това, че някой ни подслушва...

А сбъркаха ли...

...защото нищо не сме направили, което е лошо.

Сбъркаха ли тук вашите колеги от ГЕРБ, сбъркаха ли с начина, по който поставиха в обществото тази тема, с това, че вътрешният министър чете примерно от парламентарната трибуна какво са си говорили едни доктори, които после, от това, което пък после излезе, май са си говорили уплашени просто от неяснота на една ситуация, но техните колеги казаха после, че са действали правилно...

Аз нямам достатъчно наблюдение върху това как се развива тази тема тук, за да имам някакви, това ви го казвам съвсем откровено, хората...

Защото това пък, последва след това, вие виждате, излиза по нашите вестници какво си говори министър-председателят примерно с шефа на митниците по телефона.

Аз смятам съвсем искрено, че на тази тема се отделя много повече внимание, отколкото на други, много по-важни теми за обществото.

Тия, дето си говорихме в началото.

Тези, за които си говорихме в началото. И не искам да давам лош пример, като се впускам в тази тема. Ако искате да се върнем и пак да си говорим за заетостта, за образованието, за бъдещето на България, съм готова да го направя.

Не, друго да ви попитам. Търсих нещо... вие сте много рядко критикувана в България. Всъщност към вас почти няма лош въпрос. Намерих, че април миналата година Иван Костов е питал премиера за вашата кадрова политика...

А!

…и защо няма българи във вашия кабинет и защо ви е назначавал… чакайте да видя кой ви е назначавал… абе, друг директор.

Значи, това е много хубава тема.

Друг директор е казвал кой да бъде ваш, кои да бъдат вашите служители.

Между другото аз след това му звъннах на Иван Костов и му казах, абе, Иване, защо не ми се обади да ти кажа кого и как съм назначавала, ами питаш през втори и трети човек. Каква е, каква е истината? Никой не ми е влиял - нито правителството, нито комисията. Аз наследих от г-жа Желева кабинет. Тези хора бяха избрани от нея, по нейни критерии, аз си избрах мой екип. В моя екип има повече българи, отколкото е имало преди това при г-жа Кунева. Аз имам в старшия си екип, които са 6 човека, трима са българи и по-голямата част от секретарките ми са от България, са българи. Това, което беше много интересно в цялата тази история, много, така, забавно, беше, че името на моята шефка на кабинет беше погрешно записано в този зададен въпрос и историята около нея беше съвършено невярна. Малко като в оня виц за компотите и компютрите, дето ги изнасяли в Япония.

Колко българи имате в екипа?

Ами, от 16 човека повече от половината са българи. Значи, от 16 души екип 9 човека са българи.

Така. Какво трябва да свършите през 2011 г. във вашия ресор? Докъде стигна идеята за европейска гражданска защита?

В 2011 г. пред нас има три много големи задачи. Първата е да реализираме в законодателен план тази идея за създаване на интегрирана система за гражданска защита в Европа.

Тоест това какво ще значи сега практически казано?

Ами, това значи, да го, съвсем простичко да го обясня.

Сега, ние имаме наша Гражданска защита, румънците имат тяхна...

Ние имаме, ние имаме 31 страни членки, 27-те от Европейския съюз плюс още 4, които си сътрудничат в областта на гражданската защита. Ние искаме това сътрудничество да го качим на по-високо ниво, да стане, системата да бъде интегрирана, като правим пет простички, много ясни и много практични неща. Първото е да готвим заедно сценарии за това какво може да се случи. Вместо  всяка една страна да гадае къде ще бъде следващото бедствие, да интегрираме усилията си. Второ, да знаем какво притежаваме колективно. Колко имаме помпи, колко имаме вертолети, самолети за гасене на пожари. Трето - да знаем кои от тези екипи и оборудване са налице, да можем да ги използваме, ако нещастието е по-голямо от възможностите на една страна да се справи с него. Четвърто - да знаем транспортирането как ще го правим, каква е логистиката. И петото, много важно - да имаме единен център 24/7, който да координира...

Той къде ще е? В Брюксел?

…в Брюксел, който да координира тази работа. Ние и сега имаме координационно звено, но то е в пасивна координация. Ние искаме да вдигнем нивата на координация...

Това разчитате да го направите тази година.

Тази година ще го направим.

Така. Трябва да свършваме. Смятате ли, че е справедливо ограничението да не можеш да станеш президент на България, ако не си прекарал пет години в нея?

Това е въпрос на конституцията. Аз като български гражданин уважавам нашата конституция. Щом като така е записано, значи е справедливо.

Да, въпросът е, че, значи, вие не можете да станете президент. Ще почнат едни тълкувания, можете ли, не можете ли, дали сте била на...

В конституцията...

Да.

В конституцията е записано, че трябва да съм тук пет години.

И вие не сте била.

И аз не съм била в страната пет години, значи...

Обаче, ако президент стане Бойко Борисов, България ще има нужда от един добър премиер. Вие готова ли сте да дойдете?

Аз си имам работа, гледам си я. Не можах да ви кажа другите две неща. Нека да се върнем към тях. Аз искам да имаме система на превенция в България, в Европа, която да работи много добре...

То е и в България.

…и трето - да покажем тази година, че ние действително сканираме хоризонта, знаем къде са рисковете и преди да ни удари нещастието по главата, ние да сме готови за него. Това са ни трите цели за годината. И да свършим с моята работа. Тя е много важна работа. Опира до здравето и живота на хората. В последните 10 години в Европа 100 000 души са загинали от бедствия, 150 милиарда евро ни е струвало това. Ако мога да направя така, че по-малко хора да умират, по-малко загуби да има, аз ще съм си свършила работата. И това ми е задачата през тази и следващите години.