Всяка политическа сила, която опита да прегърне протеста, би го задушила, коментира в ефира на Дарик депутатът от ГЕРБ и бивш министър в кабинета „Борисов" Томислав Дончев. Той поясни, че въпреки решението на ГЕРБ да напуснат пленарната зала на заседанието във вторник заради протеста и напрежението около сградата на Народното събрание, той и колегите му са в НС и няма да допуснат бюджета за 2014 г. да мине тихомълком.
"Не може да се допуска такова крещящо противоречие между вън и вътре. Вън да ври и кипи, а вътре да е тихо, спокойно и почти безметежно", каза депутатът. Дончев сподели, че симпатизира на всички цели на младите хора пред Народното събрание, но прякото ангажиране на политици би направила лоша услуга на протеста.
"В нормална ситуация това Народно събрание, ако не да се къпе в любов, поне би трябвало да се радва на някакво спокойствие. Абсурден е този парламент, който трябва да работи все едно държавата е в режим на военна ситуация и да бъде обграден и охраняван от собствените си граждани", коментира Томислав Дончев.
Важни теми бяха заложени в програмата на депутатите за вторник. Каква е причината ГЕРБ да напусне пленарна зала? Какъв знак и сигнал е това на фона на протеста?
Аз знам, че политиците имат може би вроден имунитет срещу абсурда, но за мен да водим кротък, според някои и вял дебат в зала, а навън да ври и кипи, има множество информации за сблъсъци, дори за наранени студенти, за мен подобно напрежение е крайно смутително. И при всички случаи аз не виждам как при подобна ситуация, парламентът, правейки се, че нищо не се е случило, би могъл спокойно да продължи работата си. Да, темите, които обсъждат са важни, въпреки че сме напуснали зала, колегите, които имат отношение към обсъжданите точки, използват възможността да се изкажат в зала. Но трябва да има някаква реакция на по същество абсурдната ситуация, в която сме. Народното събрание все пак трябва да изразява волята и настроенията на българския народ. Не може да се допуска такова крещящо противоречие между вън и вътре. Вън да кипи и да ври, а вътре да е тихо, спокойно и почти безметежно. За мен това е недопустимо.
Какво настоявате - представители на МВР да информират депутатите какво се случва, или просто да спре заседанието?
Още когато получих първите съобщения, че навън става нещо, аз настоях представител на Министерството на вътрешните работи да бъде поканен в пленарна зала и да даде разяснения на Народното събрание какво се случва. Това не се случи. Имахме второ предложение, след това министър-председателят или отново министър на вътрешните работи да даде пояснение какво се случва. Това също не беше прието от мнозинството. Логичната реакция при подобна ситуация е напускане на зала. Но искам да ви уверя, че сме в парламента и в готовност обсъждането на бюджета да не мине тихомълком.
Господин Дончев, част от коментатори, анализатори открито казват: вижда се ръката на ГЕРБ не само тези протести, а и в предхождащите студентските протести. Други пък, дори публично един от лидерите на старата десница - Анастасия Мозер, заявява, че опозицията в лицето на ГЕРБ трябва да застане ясно зад протестиращите. Къде е ГЕРБ във формулата на това недоволство и как трябва да действате вие в момента?
Която и да е политическа сила, ако се опита да прегърне протеста, тя би го задушила. Той би загубил автентичния си граждански характер на по-скоро гражданско, отколкото политическо недоволство. Така че прякото асоцииране с протеста от която и да е политическа сила, в това число, разбира се, и от ГЕРБ, би го унищожило. Аз няма как да не споделя, че симпатизирам на всичките цели, които са споделени от младите хора, които са навън. Но прякото ангажиране с протеста според мен би му направило лоша услуга. При над 70 000 души членска маса, ако ние решим да организираме и партийни протести, повярвайте ми, те биха изглеждали по съвсем различен начин. Но за мен една политическа сила, използвайки партийния си апарат, за да организира протести, е вид безпомощност. Политическите сили трябва да правят политика основно със средствата, които са предписани от Конституцията и от традициите.
Няма как да не ви попитам ясно ли е, категорично, окончателно ли е решението как ГЕРБ ще гласува по проектобюджета за догодина?
По отношение на бюджета могат да бъдат направени много коментари. Аз се боя, че нямаме такова време. Но преди това има много въпроси, свързани с бюджета, на които ми се ще да получа отговори. И се надявам да не влизаме в една вече налагаща се традиция в този парламент - аз да питам и колегите да питат - отговор да не получаваме или да получаваме отговор, който няма никаква връзка с въпроса. Аз например имам множество въпроси, свързани с този половин милиард, който е заложен в бюджета, така нареченият фонд за регионално развитие, устойчиво развитие и така нататък. На пръв прочит това е едва ли не европейска инициатива, но това е само на пръв поглед. Защото когато имаме една огромна сума, става дума за половин милиард, нека да напомня, на първо място трябва да се уточни в името на какви цели и в името на какви приоритети ще бъдат разходвани тези пари. Защото в момента ситуацията е следната. На нас ни се предлага да дадем в аванс доверие на правителството как да разходва тези средства. Въпреки че съм по природа доверчив човек, аз не съм склонен да давам в аванс доверие на правителството да разходва парите по начин, който намери за добре.
Вратичка за корупция и какво още?
Разбира се. Има такива коментари, но нека обърнем внимание на друго. Предполага се, че в този фонд ще кандидатстват общини, министерства и областни администрации. Ето първия абсурд. Как ще пуснете една местна власт да се състезава на равна нога с едно министерство. Това е абсурдно, ако не и смешно. При условие че парите ще се разпределят или от Министерския съвет или от Министерството на финансите. Що за честна конкуренция е това и не е ли вътрешен конфликт на интереси, когато едно министерство, примерно би одобрило парите на друго, неодобрявайки проект на дадена община.
Списъкът с критичните моменти във вашата позиция към бюджета може да бъде много дълъг. Убедена съм, че ще изразите и резерви към заложената приходна част в хазната и това доколко тя е реалистична и има ли нужните буфери, които да гарантират, че хазната няма да се издъни заради прекалено многото заложени харчове и липсата на пари, които да постъпват в бюджета. Но аз се питам за политическото решение като факт и поведение, защото знаем, че ако протестите днес не могат да свалят тази власт и коя да е власт в момента, то неприемането на бюджета може сериозно да раздруса правителството. Парламентарната група на Атака обяви, че няма да подкрепи държавния бюджет за 2014 година. Тоест тук от вашето гласуване и от поведението на ГЕРБ зависи държавата ще остане ли без бюджет за догодина и съответно какви ще бъдат политическите последици?
Ако трябва да има предпоставено решение по отношение на бюджета, това трябва да е гласуване "против". Но все пак предпоставено на база на информацията, която имаме в раздаденото предложение от така наречения дебат, който тече в комисиите. Но нека все пак да имам възможност да задам част от въпросите, които споделих с вас. Изначалната позиция, запознавайки се с предложението, имайки всичките резерви, които коментирахме с вас, трябва да е "против". А как ще се отрази това? Аз видях такива алхимии в този парламент, че по-скоро предполагам, че във формат 2+1, досещате се за какво става дума, въпреки всичко правителството ще има бюджет.
Ако е 2-1 е въпросът?
Предстои да видим.
Предстои да видим. Значи засега ваши представители участват в дебата?
Тези, които имат отношение към конкретната тема, но никой от нас не е напуснал парламента. Вярно е, че нито Народното събрание, нито политиците някога са концентрирали кой знае каква народна любов. Но става дума за Народното събрание, което е избрано от българските граждани. В една нормална ситуация това Народно събрание, ако не да се къпе в любов, то поне би трябвало да се радва на някакво спокойствие. Абсурдно е този парламент, който трябва да работи все едно държавата е, не дай боже, в режим на военна ситуация. Да бъде обграден и охраняван и то от собствените и граждани. Това е голям абсурд. Иначе от гледна точка на сигурността, искрено се надявам, каквото и да се случва, да няма български граждани, които по един и ли друг повод бият други български граждани. Това е голямата ми надежда. Защото една или друга рана сигурно ще заздравее, но лошият спомен и омразата, която посява всеки акт на агресия, обикновено това показва и практиката и историята, води до нова агресия, от която убеден съм нямаме нужда.
Лошо е, че всичко това съвпада и с другия тип агресия - онова, което се случва последните дни - ксенофобската вълна и другите притеснения.
Политиците тук не са невинна жертва на ситуацията. Изключително агресивният политически тон на последната повече от половин година, изключително острият реваншистки тон последните 3-4 месеца, според мен, задават тона, който няма как да не бъде чут от обществото. Аз считам, че всички политици имат колективен грях, да не спорим кой какъв дял има от греха, за разпалването на агресията, която има по улиците, по един или друг повод.
