Интервю с президента на фондация "Кадафи" Сейф ал Ислам
Каква е последната ти мисия? Какво правиш напоследък?
Правя какво ли не. Имам доста работа в Либия. Преди две седмици бях в Германия, сега съм в Париж. Тук имахме важни срещи, също работим по някои инициативи с френското правителство. Занимавам се също с изкуство. Въобще доста работа имам. Трябва да се работи.
Продължава ли фондация "Кадафи" да бъде активен наблюдател на случая с българските медицински сестри в Либия или сте се отдръпнали напоследък?
Ние сме много повече от наблюдател на този случай. Ние сме сред основните играчи.
Кога точно спряхте да бъдете наблюдатели и се превърнахте в основен играч?
В момента сме такива. И това не е моя лична инициатива. Получихме мандат от роднините, от фамилиите в Бенгази да ги представяме и да говорим от тяхно име. Имам и мандат от моето правителство да работя по случая.
Така че ние сме точно по средата на тази голяма бъркотия - либийската държава, роднините на заразените деца, Европейския съюз, българското правителство, пресата...
Да, наистина голяма бъркотия. Преди два дни либийският парламент прие резолюция, в точка 8 на която се говори за потвърждаване на изпълнението на окончателните присъди на българските медицински сестри и палестинския лекар...
Вижте, тук става въпрос не за потвърждаване на крайното решение в смисъл на екзекуция, а става дума за потвърждение от страна на парламента, че ние в Либия имаме независима съдебна система, която трябва да бъде уважавана.
Затова ви питам. Ако окончателното решение на Върховния съд на Либия е потвърждение на смъртните присъди, има ли реална възможност българските медицински сестри и палестинският лекар да бъдат екзекутирани?
Екзекуции няма да има. Не искаме да гледаме екзекуции в Либия нито на либийци, нито на българи! Никакви екзекуции не искаме. Законодателството ни все още предвижда смъртно наказание, но изпълнението на подобни присъди бе преустановено. Ние не искаме да екзекутираме никого. Не сме като премиера Малики в Ирак. Либия не е Ирак.
Все пак имаше двама турци, които бяха екзекутирани в Либия неотдавна.
Това беше преди 4 години. Сега не искаме повече никакви екзекуции, както казах, нито на българи, нито на каквито и да било други хора.
Можете ли да ни дадете гаранции, че това няма да стане.
Казвам ви, няма да екзекутираме никого!
Тогава какво е решението?
Добре, нека да ви дам цялата история. Ние работим много усилено по този проблем и предложихме пътна карта.
Пътна карта?
Да, пътна карта с решение за всички страни - роднините, либийското правителство, българската страна, ЕС... Всички! Вече обсъдих този план с немския външен министър и сега и с френския външен министър. Мисля, че това е единственият начин да намерим светлина в тунела, което е за доброто на всички. Защото проблемът наистина е голям, имаме стотици заразени и хиляди засегнати представители на фамилиите. Това е морален въпрос, политически, социален и емоционален въпрос. В същото време съм убеден сто процента, че българските сестри и палестинският доктор бяха изправени пред един независим съд. Това беше наистина независим съд! Нямаше никаква намеса, отникъде. Това го казвам сто процента.
А как ще коментирате издадените присъди?
Ако ме питате за личното ми мнение, ще ви кажа, че българските медицински сестри и палестинският лекар получиха нечестни присъди. Но наистина съдът взе това решение абсолютно независимо. Ние прекъснахме всякаква възможност за контакт, за достъп до съда, за да няма възможност за никакво влияние. Казахме на съдията: ето имате папките по делото с цялата документация, това са прокурорите, това са адвокатите, няма да позволим никакъв натиск от никъде, гледайте делото и решете.
Когато накрая съдиите взеха своето решение, ние бяхме шокирани и изненадани от резултата. Сега аз не мога да отида при съдията и да му кажа: Ти не си бил честен, не си взел справедлива присъда.
Истината е, че този случай от началото беше сбъркан и тръгна в грешна посока. Имаше много манипулации в оригиналните файлове. Имаше много грешки. Но вината е на полицаите и служителите, следователите, които се занимаваха с делото в началото. Грешката е тяхна, а не на съдията. Но сега е прекалено късно. Прекалено е късно вече. Затова трябва да намерим компромис. Сигурен съм в това, което ви казвам, че случаят е объркан и изкривен от самото начало. Сигурен съм сто процента, че тук въобще не става дума за никаква конспирация.
Нямало е Мосад или ЦРУ и такива неща. Казвал съм го и друг път, става въпрос за немарливост. Сигурен съм в това, както съм сигурен и че съдията беше честен и независим. Сигурен съм, че нямаше намеса в работата на съда. Но смятам, че присъдата е нечестна! Виждате ли какво се получава?
Да, и?
В същото време трябва обаче да се задоволят исканията на фамилиите, да бъде поето лечението на децата. В този процес трябва да участват либийското правителство, българското правителство и Европейският съюз. Те трябва да помогнат на децата и да задоволят исканията на фамилиите.
Тази отговорност трябва да бъде поета. Затова българското правителство и Европейският съюз трябва да разберат нашите искания, за да можем да оправим нещата. Знаете, имаше среща между лидера и българския президент. Това беше един сериозен и много важен разговор. Преди време, точно тук, в Париж, аз говорих с българския външен министър. Мисля, че той е разбран и диалогичен човек. Имаме приятели в българското правителство, в българския парламент, с които можем да водим диалог. Заедно трябва да стигнем до решение.
Кажете повече за тази пътна карта. За какво точно говорихте с външните министри на Германия и Франция?
Става дума за обезпечаването на сериозни обезщетения за семействата на пострадалите. Това е много сериозен въпрос. Също така е важно установяването на диалог между семействата и европейските представители. Искаме да има контакт между едните и другите. Това много би ни помогнало. Особено с общественото мнение и с родителите на децата. Ще помогне на общия климат на доверие. Трябва да организираме срещи между двете страни, за да се стигне до някакво разбирателство чрез диалог. Защото всички семейства трябва да са съгласни с компромиса.
И как смятате да постигнете това?
Планираме да поканим в Либия парламентаристи от Европа, външни министри, дипломати, експерти...
Специално по този случай?
Да, специално за този проблем, защото смятаме, че подобни усилия ще помогнат много.
Как ще помогнат?
Как ще помогнат? Ще ви кажа. Сега впечатлението е, че целият свят се интересува само от съдбата на медицинските сестри и никой не зачита правата на заразените деца и техните семейства. Това се отразява негативно и създава отрицателни настроения сред семействата. Затова европейско внимание към техния проблем ще помогне много. Сега те са огорчени, смятат, че са игнорирани, техните чувства са накърнени. Нещастни са защото ги подценяват. Те са човешки същества, трябва някой да им покаже реално уважение, да се погрижи за тях, да съчувства на мъката им. Либийците са много емоционални хора и тези неща имат значение. Ще докараме експерти да говорят с тях, да им обяснят нещата. Трябва да се разговаря с тези хора. Само така могат да бъдат убедени и да се стигне до споразумение.
Четох някъде, имаше съобщение, че фондация "Кадафи" е започнала дискретни разговори с роднините, за да ги убеди да се откажат от настояването си за изпълнение на смъртните присъди и да приемат компенсации. Вярно ли е?
Да, да! Ние говорим с тях. Но не сме започнали сега. Правим го отдавна. Защото не вярвам, че има конспирация и ме е грижа моите хората да знаят истината.
Кажете за разговорите с петролните компании.
Говорихме с тях да се съберат средства за фонда.
Готови ли са да дадат пари?
Да, някои от тях са готови. Но мисля, че по-голямата част от парите във фонда трябва да дойдат от Европейския съюз.
Имате ли някакво споразумение за това с ЕС? Защото ми се струва, че има някакво объркване. Едните говорят за хуманитарна помощ, другите за компенсации.
Нека не го наричаме компенсации. Да го наречем удовлетворяване на пострадалите семейства.
Не, защото има европейски план за действие и както всички знаем, децата се лекуват в Париж и Рим, повечето европейски правителства са готови да помогнат, когато става въпрос за експерти, медицинска апаратура, лечебни програми, дори за центъра за СПИН в Бенгази. Но не са съгласни да внесат милиони евро кеш, като кръвнина. Защото как да бъде обяснено на европейските данъкоплатци, че се събират пари кеш за една богата страна като Либия. Вие не сте Сомалия, не сте Чад...
Да, но ние платихме на Франция милиони, платихме и на Германия за "Ла Бел". Те също не са бедни страни, не са Сомалия и Чад. Нали така? Но ако тази несправедливост е допусната към Либия, защо сега такава несправедливост да бъде повтаряна? Американците и британците ни казаха, платете на роднините, направете ги щастливи и ще се разберем. Е, ние платихме. Направихме ги щастливи. Това е положението! Фактите са такива. Добре, сега, когато говорихте с френския и германския външни министри, те какво казаха, готови ли са страните им да дадат пари? Ние говорихме не да събират пари кеш, а да бъде подпомогнат фондът за удовлетворяване на семействата. Преди дни обвинихте ЕС, че използва политически натиск върху Либия заради българските сестри. Да, защото това е незачитане на нашата независима правосъдна система. Навсякъде могат да бъдат допускани грешки, но да кажеш, че цялата правосъдна система е фалшива, това е неприемливо. Имаше съобщение, че сте готови да започнете преговори за размяна на осъдения за Локърби Абделбасет ал Меграхи с българските медицински сестри. Не става въпрос за размяна. Ние вярваме, че Абделбасет ал Меграхи е невинен така, както вие вярвате, че вашите сестри са невинни. Затова смятаме, че както вие имате право да искате вашите сестри да се върнат, така и ние имаме право да настояваме за връщането на Меграхи в Либия. Това е разбираемо, нали? Желанията са сходни. Но това не е част от една сделка, така ли? Не, това просто е сходен въпрос. Вие вярвате, че вашите сестри са невинни, нали така. Ние вярваме по същия начин, че Меграхи е невинен. Смятаме, че той бе осъден несправедливо и без доказателства. Вие искате вашите да бъдат екстрадирани, и ние искаме той да бъде екстрадиран. Защо да не искаме? Това е морален въпрос. Но става дума за различни случаи. И не е задължително разрешаването на тези два случая да стане по едно и също време? Не. Това са два отделни въпроса. Смятате ли, че българският случай би могъл да се реши преди случая "Меграхи" да е приключил? Да, защо не? Помните ли, когато се видяхме за първи път в Триполи, беше през 2001 г. И тогава ми казахте: Ние, Либия и България, трябва да намерим решение на този казус. Сега, след шест години, смятате ли, че такова решение е възможно? Да, и сме близо до такова решение. Нима? Повярвайте ми, сега сме много близо до това. Надявам се скоро да има хепиенд. Да има добро и приемливо решение за всички. За семействата, за сестрите, за Либия, за България.. За всички! Затова полагаме много усилия чрез подходящ диалог и съвместни инициативи да достигнем до този добър край. Баща ми иска да бъде окончателно намерено решение на този случай. Той също е против екзекуция. Ние имаме морал. Не сме като това брутално иракско правителство! Кога говорихте за последно с него по тези въпроси? Преди два дни. И какво каза? Каза ми: Работи по случая, искам да намериш решение. Възможно най-скоро! Съдът беше независим, но присъдите са нечестни.
