Популярният радиоводещ Михаил Дюзев разказва за дигиталните си навици, има ли време за четене на аналогови книги, забравя ли се четенето и как един проект се опитва да връща хората към малко позабравеното удоволствие да разгърнат книга от хартия:
Колко зависим сте от телефона си? По колко часа на денонощие го ползвате?
Да, зависим съм. Много от моите приятели и колеги не си признават тази зависимост. Сега част от „модерното” е да си аналогов. Въпреки че почти всеки декларира, че смартфонът му е само за работа, всъщност ние сме вторачени в екрана му почти непрекъснато. Моето денонощие започва в 5 сутринта и със събуждането стартирам прегледа на световните новинарски и социални медии. Ефирът на сутрешния блок на Дарик продължава до 10 сутринта, след което започва подготовката за следващата сутрин. Следобед се опитвам да открадна един час за почивка и презареждане, и може би това е времето до часа за лягане и заспиване, в което не гледам или пиша нещо в телефона или лаптопа. Така че, ако го сметнем - 7 часа сън, плюс един следобед... останалите 16 часа съм във виртуалния свят.
Дали не прекаляваме с употребата на мобилни устройства? Вече почти не може да бъде видяна компания от хора, в която някой да не седи, забил глава в телефона си... Няма ли да забравим да общуваме нормално?
В следващите поколения забелязвам подобни признаци, но не смятам, че ще забравим да общуваме нормално. Все пак, изкуството, колкото и да преминава в дигитални форми, изисква да бъде коментирано и анализирано, и възприемано през погледа на „другия”. Културологичните феномени трябва да бъдат „обговорени”. И това според мен, не може да се случва в месинджър или в мейл. Част от магията е да видиш въздействието на една книга, текст или снимка през очите и думите, че и дори уханието на човека срещу теб.
Дали мобилните устройства и лесният достъп до информация влияят негативно върху желанието на хората да четат книги?
Със сигурност този процес е факт при сегашните деца от 3 до 15 години. Книгата не може да им даде този полет на фантазията, който получават през екрана на смарт устройството си. Книгата изисква време и спокойствие. Другото получаваш веднага и е много по-забавно. Аз се опитвам насила да се принудя да намеря време за четене. Правя го и ми е приятно, но това става все по-рядко.
„Забравя“ ли се четенето на книги или все пак можем да възстановим този навик, дори ако сме го свели до минимум?
Няма как да се забрави чисто физически. То е като колелото. Книгите са прекрасни и магични, но все повече време ще си остават на лавицата вместо в ръцете ни.
Защо са важни инициативи като „Библиотека на BNP Paribas”? Каква идея стои зад „Библиотеката“?
Идеята е много интересна, както всичко, в което е замесен моят приятел и колега Константин Вълков. Струва ми се, че стремежът му е да ни върне към книгите с помощта на визуалното изкуство. Фотографиите и историите зад тях могат да ни накарат отново да разлистваме аналогови страници. С нетърпение очаквам това да се случи.
Ако трябва да говорите на млади хора, как бихте ги стимулирали да посетят „Библиотеката на BNP Paribas”, пък и която и да е друга библиотека?
Те трябва да имат водач и разказвач от плът и кръв до тях. Той трябва да им предаде любовта към писаното слово с живите думи. Това може да бъде Учителят. Всеки един от нас има в спомените си по един преподавател, който е бил неговата „светлина” в прашната библиотека. Мисля че ние, като „служители ” на живите думи и радио говорители, можем да помогнем в това начинание!
Статията е създадена с подкрепата на Депозити с бъдеще от БНП Париба.
Първокласна грижа за вашите спестявания.
Научете повече на deposits.bnpparibas.bg
Колко зависим сте от телефона си? По колко часа на денонощие го ползвате?
Да, зависим съм. Много от моите приятели и колеги не си признават тази зависимост. Сега част от „модерното” е да си аналогов. Въпреки че почти всеки декларира, че смартфонът му е само за работа, всъщност ние сме вторачени в екрана му почти непрекъснато. Моето денонощие започва в 5 сутринта и със събуждането стартирам прегледа на световните новинарски и социални медии. Ефирът на сутрешния блок на Дарик продължава до 10 сутринта, след което започва подготовката за следващата сутрин. Следобед се опитвам да открадна един час за почивка и презареждане, и може би това е времето до часа за лягане и заспиване, в което не гледам или пиша нещо в телефона или лаптопа. Така че, ако го сметнем - 7 часа сън, плюс един следобед... останалите 16 часа съм във виртуалния свят.
Дали не прекаляваме с употребата на мобилни устройства? Вече почти не може да бъде видяна компания от хора, в която някой да не седи, забил глава в телефона си... Няма ли да забравим да общуваме нормално?
В следващите поколения забелязвам подобни признаци, но не смятам, че ще забравим да общуваме нормално. Все пак, изкуството, колкото и да преминава в дигитални форми, изисква да бъде коментирано и анализирано, и възприемано през погледа на „другия”. Културологичните феномени трябва да бъдат „обговорени”. И това според мен, не може да се случва в месинджър или в мейл. Част от магията е да видиш въздействието на една книга, текст или снимка през очите и думите, че и дори уханието на човека срещу теб.
Дали мобилните устройства и лесният достъп до информация влияят негативно върху желанието на хората да четат книги?
Със сигурност този процес е факт при сегашните деца от 3 до 15 години. Книгата не може да им даде този полет на фантазията, който получават през екрана на смарт устройството си. Книгата изисква време и спокойствие. Другото получаваш веднага и е много по-забавно. Аз се опитвам насила да се принудя да намеря време за четене. Правя го и ми е приятно, но това става все по-рядко.
„Забравя“ ли се четенето на книги или все пак можем да възстановим този навик, дори ако сме го свели до минимум?
Няма как да се забрави чисто физически. То е като колелото. Книгите са прекрасни и магични, но все повече време ще си остават на лавицата вместо в ръцете ни.
Защо са важни инициативи като „Библиотека на BNP Paribas”? Каква идея стои зад „Библиотеката“?
Идеята е много интересна, както всичко, в което е замесен моят приятел и колега Константин Вълков. Струва ми се, че стремежът му е да ни върне към книгите с помощта на визуалното изкуство. Фотографиите и историите зад тях могат да ни накарат отново да разлистваме аналогови страници. С нетърпение очаквам това да се случи.
Ако трябва да говорите на млади хора, как бихте ги стимулирали да посетят „Библиотеката на BNP Paribas”, пък и която и да е друга библиотека?
Те трябва да имат водач и разказвач от плът и кръв до тях. Той трябва да им предаде любовта към писаното слово с живите думи. Това може да бъде Учителят. Всеки един от нас има в спомените си по един преподавател, който е бил неговата „светлина” в прашната библиотека. Мисля че ние, като „служители ” на живите думи и радио говорители, можем да помогнем в това начинание!
Статията е създадена с подкрепата на Депозити с бъдеще от БНП Париба.
Първокласна грижа за вашите спестявания.
Научете повече на deposits.bnpparibas.bg
