Книгата изисква време и спокойствие, другото получаваш веднага и е много по-забавно, споделя журналистът Михаил Дюзев
Популярният радиоводещ Михаил Дюзев разказва за дигиталните си навици, има ли време за четене на аналогови книги, забравя ли се четенето и как един проект се опитва да връща хората към малко позабравеното удоволствие да разгърнат книга от хартия:

Колко зависим сте от телефона си? По колко часа на денонощие го ползвате?

Да, зависим съм. Много от моите приятели и колеги не си признават тази зависимост. Сега част от „модерното” е да си аналогов. Въпреки че почти всеки декларира, че смартфонът му е само за работа, всъщност ние сме вторачени в екрана му почти непрекъснато. Моето денонощие започва в 5 сутринта и със събуждането стартирам прегледа на световните новинарски и социални медии. Ефирът на сутрешния блок на Дарик продължава до 10 сутринта, след което започва подготовката за следващата сутрин. Следобед се опитвам да открадна един час за почивка и презареждане, и може би това е времето до часа за лягане и заспиване, в което не гледам или пиша нещо в телефона или лаптопа. Така че, ако го сметнем - 7 часа сън, плюс един следобед... останалите 16 часа съм във виртуалния свят.

Дали не прекаляваме с употребата на мобилни устройства? Вече почти не може да бъде видяна компания от хора, в която някой да не седи, забил глава в телефона си... Няма ли да забравим да общуваме нормално?

В следващите поколения забелязвам подобни признаци, но не смятам, че ще забравим да общуваме нормално. Все пак, изкуството, колкото и да преминава в дигитални форми, изисква да бъде коментирано и анализирано, и възприемано през погледа на „другия”. Културологичните феномени трябва да бъдат „обговорени”. И това според мен, не може да се случва в месинджър или в мейл. Част от магията е да видиш въздействието на една книга, текст или снимка през очите и думите, че и дори уханието на човека срещу теб.

Дали мобилните устройства и лесният достъп до информация влияят негативно върху желанието на хората да четат книги?

Със сигурност този процес е факт при сегашните деца от 3 до 15 години. Книгата не може да им даде този полет на фантазията, който получават през екрана на смарт устройството си. Книгата изисква време и спокойствие. Другото получаваш веднага и е много по-забавно. Аз се опитвам насила да се принудя да намеря време за четене. Правя го и ми е приятно, но това става все по-рядко.

„Забравя“ ли се четенето на книги или все пак можем да възстановим този навик, дори ако сме го свели до минимум?

Няма как да се забрави чисто физически. То е като колелото. Книгите са прекрасни и магични, но все повече време ще си остават на лавицата вместо в ръцете ни.

Защо са важни инициативи като „Библиотека на BNP Paribas”? Каква идея стои зад „Библиотеката“?
 
Идеята е много интересна, както всичко, в което е замесен моят приятел и колега Константин Вълков. Струва ми се, че стремежът му е да ни върне към книгите с помощта на визуалното изкуство. Фотографиите и историите зад тях могат да ни накарат отново да разлистваме аналогови страници. С нетърпение очаквам това да се случи.

Ако трябва да говорите на млади хора, как бихте ги стимулирали да посетят „Библиотеката на BNP Paribas”, пък и която и да е друга библиотека?

Те трябва да имат водач и разказвач от плът и кръв до тях. Той трябва да им предаде любовта към писаното слово с живите думи. Това може да бъде Учителят. Всеки един от нас има в спомените си по един преподавател, който е бил неговата „светлина” в прашната библиотека. Мисля че ние, като „служители ” на живите думи и радио говорители, можем да помогнем в това начинание!

Статията е създадена с подкрепата на Депозити с бъдеще от БНП Париба.
Първокласна грижа за вашите спестявания.
Научете повече на deposits.bnpparibas.bg