„Седмицата” през погледа на студентите: Ангел Златков от СУ „Св. Климент Охридски”, Георги Христов от Медицинския университет и Стоян Димитров от УНСС:
Ангел Златков, вие сте от хората, които окупират в момента университета, Георги Христов - вие сте сред организаторите на референдума в Медицинския университет и Стоян Димитров - вие не протестирате. Ще чуем три гледни точки - на тези, които протестират, тези, които не протестират, тези, които решиха с референдум да решат. И да почнем с вас какво решихте вчера? Четох, че са гласували около 1800 студенти от Софийския университет.
Г. Христов: Точната бройка гласували е 1945 души.
Така. Колко са „за” окупация?
Г. Христов: Не знам дали ще сбъркам бройката, 1281 са „против” окупацията като форма на протест в университетите, 676 са „за”, което прави 65% „против” и 35% „за”.
Медицинският университет няма да бъде окупиран след този референдум?
Г. Христов: Няма да бъде окупиран. Колегите не желаят.
А тези 600, дето искат, няма ли да кажат сега, че ще си окупират…
Г. Христов: Реално всеки има… Всеки има гражданско право, може да подкрепя протестите, както желае, това не може да се спре, по тоя начин ще се дискриминира.
Но е ясно, че в Медицинския университет мнозинството не иска окупация.
Г. Христов: На този етап да, реално резултатите това показват.
Ако това го направите в Софийския университет, г-н Златков, какъв резултат очаквате? Чувствате ли подкрепата на мнозинството от своите колеги за окупацията?
А. Златков: Чувстваме голяма подкрепа от колегите. Резултат не мога да се ангажирам, мога само да кажа, че аз досега не съм видял организирана съпротива на това, което правим, не съм видял нито една студентска организация или група преподаватели, които открито да застанат срещу това, което правим, с декларация.
Е, имаше миналата неделя, в неделя например се опитаха да влязат хора, които казват, че…
А. Златков: Тези хора не бяха студенти, бяха водени от депутат от партия, която участва в управлението.
Защо не направите референдум и вие?
А. Златков: Можем да направим, не е проблем да се направи референдум. Вижте, въпросът е, че студентите последните години не са това, което по презумпция трябва да бъдат, те не са толкова граждански активни. Кариеризмът е навлязъл много сериозно в университета и това го отбеляза много добре един мой преподавател. Голяма част
от колегите, които в момента говорят как им се възпрепятства учебният процес, всъщност те не идват на лекции и по всякакъв начин се чудят как да се измъкнат оттам. Вие може да видите примерно успеха на голяма част от колегите, които са, така, в първите редици на окупацията, хората, които започнахме. Моят примерно е 5.81, преди…
Вие каква специалност сте?
А. Златков: „Минало и съвремие на Югоизточна Европа” в Исторически факултет.
В историческия сте вие?
А. Златков: Да.
А вие в Медицинския…
Г. Христов: Аз съм факултет по дентална медицина и искам да кажа, че реално това е лечебно заведение, това е болница, в която се лекуват хора дали по спешност или не, има онкоболни. Мисля, че там…
Самият вие гласувахте, разбирам, на референдума против окупацията.
Г. Христов: Самият аз съм против такава форма на окупация в нашето учебно заведение, защото не е морално, където се лекуват хора, които искат спокойствие, онкоболни… Не знам вие как…Мисля, че не е…
Аргументите в УНСС, Стоян Димитров, вие сте против окупация.
Ст. Димитров: Да. Ами, да, против окупация, но съм за протестите като цяло, за промяната съм. Моите аргументи са това, че аз, нали, като един обикновен студент реших да отида и да видя какво се случва във въпросната зала, където бях посрещнат от едни агресивно, бих казал, настроени колеги, нали, те са от нашия университет, които ми искаха лични данни, за да вляза в залата и, нали, като цяло не видях в тях приветствие към това, че някой се опитва примерно да разбере каква е тяхната кауза и какво искат те. В смисъл, бях отблъснат от тяхното държание, след което реших да отида да се срещна с ректора, да разговарям с него какво място имат тези хора в нашия университет и да затварят, така, една зала, защото мисля, че ако там се обсъждат неща като някакви предложения за политиката на България, ако се… Ако студентите се съберат и търсят наистина някакви реални решения, това ще бъде една добра окупация, бих казал, една зала да се използва за дебати според мене ще бъде добре.
Какво отговаряте, г-н Златков, на тези аргументи?
А. Златков: Аз не съм бил на окупацията в УНСС, така че не мога да кажа какво е било отношението на хората там. Мога да кажа за Софийския университет, че всеки студент е добре дошъл, всеки студент може да си каже мнението на общото събрание. Да, влиза се със студентска книжка, но това е, защото окупацията е студентска, а не защото ние събираме лични данни. Както примерно колегата каза, че на него са му поискали студентска книжка, за да влезе в окупираната аудитория, така и на колегите, които са окупирали тази аудитория, им се събират личните данни от ръководството на университета, също и биват заключвани вътре вечерта, така че нещата не са толкова прости. Една от причините да се искат студентски книжки, е точно въпросната атака в неделя, която беше осъществена над Ректората на Софийския университет, от хора, които не са студенти на университета, политически ангажирани, депутат, това не е нормално.
Хайде да говорим всъщност по същество, какво искате да стане?
А. Златков: Имаме едно основно искане и то е оставка на правителството. Това, което стои зад него, всъщност зад това искане, е желанието ни да живеем в едно по-добро и демократично общество, а няма как да има една работеща демокрация без гражданско общество, без една активна, креативна маса от хора, всъщност всички хора, които да имат мнение и да го защитават.
Ясно, правителството подава оставка.
А. Златков: Да.
Избори и ако вярваме на социологически проучвания, включително от тази седмица, картината се повтаря, очевидно е, че липсва голяма различна сила в политическия живот. Поне така изглежда, може би вие мислите друго.
А. Златков: Не, мисля същото като вас. Аз не виждам в момента политическа алтернатива. Това, което обаче виждам и което искаме ние да направим, е създаване на едни норми, по които политическата класа да почне да се ръководи, защото ми се струва, че последните 20-ина години политиците забравиха, че те всъщност са наши представители в Народното събрание, във властта, а не наши господари, за каквито се имат, и това нещо трябва да им се напомни. И си мисля, че когато те го разберат, а те могат да го разберат само ако ние, гражданите, им го покажем, им го демонстрираме и им го заявим ясно в лицето, тогава дори и тези хора, които сега са в Народното събрание ще започнат да се съобразяват с мнението на хората.
Подкрепяте ли, г-н Христов, това, което каза…
Г. Христов: Аз като представител на студентски съвет… По Закона за висшето образование той представлява правата и интересите на студентите и реално не можем да имаме някакви политически виждания в такава организация.
Не, но г-н Златков не говори за конкретни партии.
Ст. Димитров: Аз също съм в студентски съвет.
Г. Христов: Разбира се, аз съм на 23 години…
Той говори по принцип.
Г. Христов: На 23 години съм. Разбира се, че искам да живеем в една цивилизована и една правова държава, и да няма такива задкулисни игри.
УНСС?
Ст. Димитров: Аз мисля, че правителството само по себе си наистина би… и то наистина в началото реагира на първоначалните протести за свалянето на Делян Пеевски. И мисля, че ако по-често се обръщаме към него с реални искания, ще можем да постигнем дори и на този етап някакъв резултат. Защото аз не виждам как ще задължим едно ново правителство да следва едни норми, защото ще се получи една цикличност - винаги ще има ново правителство, окупация - ново правителство - окупация според мен.
А. Златков: Не е така напълно, извинявам се, че прекъсвам, не съм съгласен, защото… Създават се норми и това, което е, примерно, примерът с Франция, с големите ученически, забележете, ученически протести, които бяха за защита на ученичка, която е от едно малцинство. Тези протести тук не могат да се случат. Не могат да се случат в момента, точно защото нямаме традиции в това. Но традициите се създават. Колега, и аз съм част от студентски съвет, мога да ти гарантирам - в нашите искания, и в нашите транспаранти няма подкрепа за нито една политическа партия. Ние не посочваме политическа алтернатива. И нашата работа като студенти е да сме коректив на властта, а не да се сливаме с нея. Нещо, което, примерно, голяма част от представителите в студентските съвети правят.
Г. Христов: Реално в студентски съвет може да се коментира единствено въпроса за образованието. Дотам.
А. Златков: Напротив, студентски съвет може да коментира всички въпроси, които касаят студентите и висшето образование.
Г. Христов: Ние сме по Закона за висшето образование и можем реално да…
А. Златков: Да и за мога, примерно, в момента да ви посоча поне 7-8 причини, свързани с висшето образование, поради които може да се иска оставка на това правителство.
Кои? Понеже, може би сте чули депутатския дебат, г-н Гечев твърдеше, че повече пари за образование са предвидени.
А. Златков: Значи, той…
Г. Христов: Разбира се, те и в новия бюджет са увеличени парите…
А. Златков: Въпросът не е в парите. Въпросът не е само в парите. Въпросът е, че, първо, да кажа, че нашият протест не е само срещу сегашното правителство. В парламента аз и още двама колеги издигнахме лозунг-транспарант, питахме политиците не ги е срам? Той не беше само към сегашните управляващи, а беше към всички депутати вътре, както и към тези, които са били вътре през последните години. Значи, от много години, от четири години, може би повече, се готви закон за висшето образование. Той постоянно се готви, но така и не е направен. Софийският университет предложи серия от мерки, реформи, които бяха дискутирани между студентите и ръководството на университета. Няма никаква реакция от правителството. Съветът на ректорите също излезе с такова предложение. Също никаква реакция. Значи, ние говорим за образованието като приоритет, но няма никакви конкретни действия за това. Увеличението, сегашното, на бюджета всъщност… за образование, всъщност дават се пари в една система, която не работи, която самите политици признават, че не работи. И тези пари всъщност, не могат да компенсират орязването, което беше направено през 2010 г. Което беше специално за Софийския университет с една трета, страхотен удар за университета. Тогава ние, студентите на университета, също протестирахме. Правителството беше друго, ние пак бяхме там и защитихме нашия университет, къде успешно, къде не. Но не се ръководим от някакви политически пристрастия и амбиции.
УНСС, какво…
Ст. Димитров: Аз бих казал, че проблемът на образованието е заради това, че има според мен твърде много висши училища в България. В смисъл и там се размива бюджетът. Мисля, че, ако се централизира малко висшето образование, в смисъл да се алокират средствата в по-малко университети… И другият проблем е, примерно в УНСС аз мисля, че нямаме проблеми от икономическа гледна точка, защото при нас университетът е пълен, има студенти, базата ни не е така разпръсната като при Софийския университет. Защото на Софийския университет наистина проблемът му е, че има твърде много факултети, твърде много имоти, които е трудно да се издържат и от това те наистина имат проблеми с бюджета за образование и…
А. Златков: Основанията са други основно, но…
Ст. Димитров: Не знам, това е поне моята гледна точка като икономист. И мисля, че пари за образованието наистина трябва да се дават, за да се развиват наистина нови технологии в България, защото това е един отрасъл, който според мен може да донесе някакво икономическо развитие на България. И това е моето мнение поне по въпроса с бюджета за висше образование и въобще за образование в България.
Имате ли усещането, че като говорите, всъщност се получава, че е в нечия полза, друга, различна от вашата идея? Това упрекват както тези, които сте окупирали… Че вършите работа сега на опозицията, която също иска избори? На един икономически кръг срещу друг кръг? Същото важи пък за другите, които сте против окупацията, че вършите работа пък на правителството. Сега правителството сигурно ще се зарадва, че 65% от хората в Медицинския университет не искат окупация срещу него и ще го използват със сигурност това, което казвате.
А. Златков: Ама, това е нещо нормално, когато в момента, да, имаме сходни искания с опозицията, но ние не подкрепяме тази опозиция. Както казах, ние протестираме и протестирахме и срещу хората, които в момента са опозиция. И дори и след време те да завземат властта, нашите цели, нашите норми, които се опитваме да наложим, те ще продължат да важат и ние ще протестираме и срещу тях. Така че в момента може би наистина изглежда, че има някакъв синхрон, но такъв няма. Едно от основните правила на окупацията, които ние сами, всички, окупирали университета, написахме, е точно категорична забрана за всякаква политическа пропаганда. И ако влезете вътре в университета, ще видите, че има залепен лист, списък, на който са написани имената но основните политически партии и формирования, и те са зачеркнати. И ние не сме допуснали досега нито една политическа пропаганда.
А какво отговаряте пък вие, на които ще ви кажат, че така помагате пък на правителството, на управляващите?
Г. Христов: Аз се радвам, че младото общество е будно и по този начин мисля, че всички се борим за едно и също развитие на науката, на базовите науки и подобрение в това нещо, за да може всички да имат полза. И ние чрез такъв демократичен способ като референдума реално се допитахме до колегите. Защото това е един належащ проблем, който не може да бъде взет от 8 или 10 човека за цял университет и реално глас народен - глас божи. Попитахме колегите, това са резултатите.
А. Златков: Вижте сега, първо, вие казвате - вие се борите. По какъв начин точно се борите? Аз го казах и преди малко, борбата срещу… казах го и на академически съвет, борбата срещу една политическа система, срещу едни хора, които влизат в Народното събрание за лично облагодетелстване, срещу председател на Народното събрание, който казва в очите на неговите избиратели, че не му пука за тяхното мнение, в очите, директно, с тези думи, не се осъществява чрез писане на призиви във Facebook или голи думи. Не се осъществява чрез заявяване на морална подкрепа, каквато заяви ръководството на Софийския университет, за което все пак сме му благодарни, че оценява това, което правим, и припознава нашите ценности. Но за това трябват конкретни действия и аз си мисля, че в момента сме в това положение точно защото все се надяваме на утрешния ден. Но докога ще има утрешен ден е въпросът.
Ст. Димитров: Аз мисля, че… начинът, по който аз лично се боря, искам да кажа аз как се боря, тъй като аз съм, наистина не съм обвързан с никакви студентски съвети и т.н. Аз съм най-обикновен студент и мисля, че самият…
Как се борите, без да окупирате?
Ст. Димитров: Ами, по начина, по който в момента си изказвам моето мнение. Според мен това е един начин на борба, в смисъл конкретен дори. Това, че съм дошъл тук и си изказвам моето мнение, мисля, че също е начин на борба и също… и както казах, искам, в смисъл поне моята идея е такава, не знам дали аз доколко ще имам време да я осъществя, но с помощта на вас като колеги студенти, е наистина ние да изготвим едни предложения към правителството, които да видим, ако наистина тогава вече не се… тези предложения не бъдат приети или не се предприемат мерки за подобряване на състоянието спрямо тези мерки, тогава вече мисля, че наистина оставката ще бъде единственият изход. Но мисля… но засега мисля, че трябва ние да се активизираме и да дадем конкретни предложения, пак ще го кажа.
А. Златков: Как може аз да отида и да дам предложения за промени на човек, който ми е казал в очите, че не му пука за моето мнение. Това би било най-малко липсата на уважение към самия себе си.
Вие говорите за тая среща в парламента.
А. Златков: С г-н Миков, да, срещата. Но оставете само тази среща. В продължение на 130 дни, повече вече, част от българското общество, било по-малка в определени дни, била голяма в други дни, всеки ден изказва своето мнение на едно и също място, в различни сезони. На тези хора не им се обръща никакво внимание от властта. Това също е демонстриране на едно арогантно пренебрежение. Да, в момента в Софийския университет по време на окупацията има организирани работни групи и се мисли за предложения, за модели, но те не са насочени към сегашното правителство, а са насочени към всички следващи такива. Тези хора в момента, които ни управляват, които са в Народното събрание, те показаха, че не се интересуват от това, което мислим, и че стоят над нас - нещо, което не е така. И си мисля, че докато ние не разберем, че тези хора са нормални като всеки един от нас тук, няма да стигнем до никъде.
Тази седмица излязоха класациите на „Форбс” за най-влиятелните хора в света. Номер едно - Путин, в България - Цветан Василев. Да оставим, те имат някаква стройна система, по която стигат до тези резултати. Дали другите ще са съгласни или не, не е въпрос на този коментар. Кой трябва да бъде най-влиятелният според вас човек в България?
А. Златков: Българското общество трябва да е, няма човек, българското общество трябва да е най-влиятелно…
Не… нямате някой отделен човек.
А. Златков: …образованите. Не мога да кажа, защото смятам, че… аз с история се занимавам, не съм привърженик на абсолютистките модели, а точно това се налага чрез най-влиятелните хора. И все пак смятам, че трябва да се ценят…
Нали имаше две теории, едно време ги учехме, за ролята на личността в историята. Тя по-скоро социалистическата теория беше, че личността няма значение, че всички едни процеси…
А. Златков: Аз вярвам, че личността има голямо значение в историята, но вярвам, че съборът е на група от личности, а не само на една личност. И смятам, че трябва да се цени мнението на образованите хора, на… Примерно, ще ви дам конкретен пример от 2010 г., когато отново протестирахме и се организира среща между представители на тогавашното правителство и професори от Софийския университет, включително ректорското ръководство, на която представителите на правителството демонстрираха изключително пренебрежение към учени от световен мащаб. За мен това не е нормално. Не е нормално, когато си пуснем компютъра, първото нещо, което видим, са жълти новини за фолк певици, футболисти или Цветан Василев примерно. Нормално би било, правилно би било да видим за успехите на българските математици, студенти, интелигентни хора, за възможностите за развитие. Защото има много възможности за развитие на младите хора, свързани по различни фондации, Европейски съюз. Много програми, които хората идват и казват: участвайте, но младите хора не участват, защото не знаят за тях, а не знаят, защото вместо информация за тях получават информация за това коя звезда, в кавички, с коя звезда е спала.
Кой трябва да е най-влиятелният българин?
Г. Христов: Аз също не мога да дам отговор на тоя въпрос, но реално в България, не знам дали ще се съгласите с мен, но има криза на представителността и на представителните органи като цяло. Ние с такъв демократичен способ, както ние решихме, този тип референдум, чрез допитване, мисля,че дадохме ясен пример на хората.
А според вас?
Ст. Димитров: Ами, аз наистина бих споделил мнението на колегата…
Аз очаквах вие да кажете един доктор, вие да кажете един от хуманитарната област, човек, който ви е на знамето и на който искате да приличат българите. Вие да кажете един икономист в България.
Ст. Димитров: Ами, аз по-скоро не икономист, а бих казал, че според мен най-влиятелен трябва да бъде примерно български предприемач, който с български капитали прави едно голямо българско производство и въвежда много българи като работна сила в това…
Чухте ли преди малко, а не знаех, че в Америка имало фабрика за производство на български колбаси, беше Кирил Вътев, той прави колбаси.
Ст. Димитров: Да. Ами мисля, че просто трябва влиятелни да са хора, които инвестират в България, с бъдеще за България и с български капитали. И наистина, както това може да е много популистко, но печалбата да се реинвестира в България и така да се развива конкурентоспособността на държавата.
А. Златков: Аз мисля, че влиятелността трябва да е задължително обвързана с финансовото състояние. Смятам, че умственият капацитет и познанията трябва да имат решаваща форма, трябва да са решаващи в случая. Това е може би разликата между мен, защото аз се занимавам с хуманитарна специалност, и между теб, ти си икономист, нормално е да мислим различно - това, което и вие казахте сега.
Защо… Да?
Ст. Димитров: Да, но аз мисля, че… в смисъл този човек, който е направил това производство наистина и го прави по честния начин, в смисъл това е много важно да се прави производство по честен начин и всичко да е наред, той всъщност е и много образован, и интелигентен и въвлича около себе си точно такива образовани и интелигентни хора, за които вие говорите.
А. Златев: Образовани в своята област, която е тясно специализирана.
Ст. Димитров: Ами, не само, не само. Мисля, че… е, разбира се, твоето е по-културно, но в смисъл по… така да го кажем, културно ориентирана специалност е историята, но при развитието на другите области, така се развива и културата. Защото хората ще имат повече средства и време да отидат на археологически музеи…
Стигнахме до спора кое е по-важно сега - културата, бизнесът или нищо не може без докторите.
Г. Христов: Медицината е най-важната…
Ако те боли зъб, нали.
Г. Христов: Не, мисля, че трябва да се сваля шапка на всеки един лекар в България, тъй като тези, които са останали тук, наистина…
Прави ли са да протестират според вас лекарите?
Г. Христов: Според мен, разбира се, че са прави.
Те не правят референдум обаче, който искат - излизат…
Г. Христов: Няма как просто. Не може да се оставят такива структури…
А. Златев: Но въпросът беше с референдума много добър, който ви зададоха, че те не са направили референдум, преди да протестират.
Те без референдум излизат.Може би и в болниците биха се разделили, или не мислите така?
Г. Христов: Не мога да коментирам, не знам точно. Но ситуацията в момента наистина е…
В началото на предаването разказах една история на Никола Беловеждов, той е един от хората в Априлското въстание в Копривщица и разказва в спомените си как българите ги хванали и ги затворили, четниците, за да ги предават те на турците, за да си нямат проблеми. Как той стоял в затвора и си мислил как за несмислен народ се е борил. Защо така се… Сега Беловеждов на него училища кръщават, води се будител, портретът му е сред големите българи от онези години. Защо според вас така се получава в България?
А. Златев: Ами, то не е само в България. Винаги една част от обществото, обикновено по-голямата, са хора, които мислят основно за собственото си развитие, този кариеризъм, който тогава го е имало под друг вид, но също е съществувал, и хора, които са били готови да загърбят всичко това и да вършат дела според ценностите си, а не само да говорят. Да, навремето, през Възраждането по-голямата част от българското общество примерно не е подкрепяло Априлското въстание. Но това значи ли, че това не е било правилно…
Но и много политици през всички тези години са се чувствали по този начин в България. Трудно мина НАТО например, спомняте ли си я, какви митинги имаше за… Не, вие не си спомняте, били сте деца. Милошевич - да го подкрепяме или да го бомбардираме. Големи политически решения също минаваха трудно. Нали, разбирам, че ви е изгодно да си се представите вас като вие сте Априлското въстание, обаче същото разочарование имат основание и много политици да имат. Може би така се чувстват и хората, които сега са се хванали да вършат някаква работа - неразбрани.
А. Златев: Политиката не е за всеки. За да си политик, да се занимаваш с политика, трябва да имаш голям набор от качества, едно от които е лична отговорност и да можеш да взимаш трудни решения. Това е безспорен факт, който мисля, че повечето политици, сегашните, не го осъзнават. При тях отсъства личната отговорност. Така че, да, напълно сте прав за това, което казахте. Но, смятам, че не само историята съди, смятам, че колкото и самочувствие да имаме, колкото и подготвени да бъдем, да се чувстваме, че сме, винаги трябва да се вслушваме в мнението на хората, които са ни избрали.
Тази седмица, всъщност с това да завършим, има една според мен поне добра новина, понеже аз съм завършил класическата гимназия…
А. Златев: Да.
… миналата седмица тук се бяха събрали, знаете Гергина Тончева, тя е пример за учител, основателят на гимназията, зам.-ректорът на вашия университет, и с помощта и на ректора, и на целия университет най-сетне класическата гимназия без всякакви партийни решения се връща в… спорове става дума, всички партии, от различни партии хора - министърът на културата Петър Стоянович е от сегашното правителство, Фандъкова е от опозиционната в парламента партия, кметът на София, решиха да се върне… тя беше накрая на София, на околовръстното шосе, сигурно сте чували…
А. Златков: Да, да, запознат съм с казуса.
… и сега се върна в центъра, на улица „Св. Св. Кирил и Методий” в училището, което е основал същият този възрожденец Никола Беловеждов, за който разказах. И сега чувам, че има съмнения пак. Едни искат да се връщат, да си се върнели накрая на града. Но важно е да виждаш визията, нали, за това говорим, да виждаш бъдещето.
А. Златков: Да, няма начин, ние се страхуваме, ми се струва, от различните гледни точки. Това, което на окупацията се опитваме да направим, е точно всеки да има възможност да си каже мнението и затова всеки студент може да влезе, защото смятаме, че в дебат трябва да се решават нещата и ние не искаме да наложим нашата гледна точка. Ние не казваме: активното гражданско общество трябва да вярва в еди-каква си система политическа, а казваме, че хората трябва да имат мнение, което да отстояват, независимо какво е то. И студентската общност е може би най-критикуващата и креативната и е нормално да има разногласие сред нея и ние не трябва да се плашим от това.
Г. Христов: Според мен между студентската общност не е толкова дебат, колкото полемика.
А. Златков: Ами, не…
Г. Христов: Всички се борим за едно и също - чрез спорове да стигнем до един и същи резултат.
