Реформаторството в българската политика е различно от ГЕРБ - това заяви в интервю за предаването "Кой говори" по Дарик новоизбраният лидер на Демократи за силна България Радан Кънев. Според него е нужен реформаторски блок, в който да влязат хора, които не са членове на отделни партии, за да може да се промени България. Ето какво още каза Радан Кънев в ефира на Дарик:
Първо - честито.
Благодаря.
Истина е, че с теб идва страхотна надежда сред хората, които са в десния политически спектър. Носиш надежда, носиш и страхотна отговорност. Как се чувстваш - не може да не си малко и уплашен, и стреснат?
Разбира се, че съм малко притеснен.
Наравно с това си и страшно мотивиран...
Аз съм човек със самочувствие. Не се правя на скромен, но нямам някакво високо мнение за себе си като политик, аз съм от скоро в политиката. И наистина - това очакване, с което се сблъсквам буквално всяка минута, тежестта му се усеща, но пък жестоко амбицира. Усещам, че не трябва да се изпусне момента. Защото енергия да ти дават много хора, е много силно и то не продължава дълго в политиката. След броени месеци мога да бъда напълно изхабен, ако не отговоря на това очакване.
И това е големият въпрос - как ще отговориш на това очакване? Какво мислиш, че трябва да направиш ти, какво мислиш, че трябва да направи ДСБ? Какво мислиш, че трябва да се случи вдясно и как тези твои намерения да се срещнат с желанията на хората от протеста?
В този месец - от момента, в който бях предложен за позицията до момента, в който бях избран - имах доста строен план за шест-седем месеца напред, който беше изцяло съсредоточен върху това да се опитам да събудя енергията на хората, заради които съм в политиката. Моята мотивация винаги е била свързана с това, което аз наричам реформаторско малцинство в България - един много голям брой хора, които от 1997-ма досега никога не са били единни. Те не са мнозинството от българите, но са много повече отколкото са гласували за реформаторска партия до момента, никога не сме успели в тази консолидация.
Имах план как да започнем първо в рамките на ДСБ...
Да запалите искрата...
... какви лични срещи трябва да се предприемат и какви публични действия, чак на трети етап какви разговори с другите партии. Перспективата на този план беше над половин година. В момента тези хора, чиято енергия исках да събудя, доколкото ми е по силите, са толкова събудени колкото никога не са били. И от активната позиция да ги търся съм този, който трябва да се впише в тяхното темпо.
Тук нескромно ще кажа, че аз се чувствам в темпото на това, което се случва в България. Аз съм в този протест от първата му минута.
Защо нескромно - това са фактите. Всички, които те познават, знаят усилията, които си полагал точно в тази посока. Хубаво е, че съвпадат тези неща, дали е случайно впрочем? Не може да не си мислил за това, че твоето време, твоят момент идва, точно когато дойде и моментът на хората да кажат дотук с мафиотщината, ние си взимаме живота в свои ръце.
Освен че винаги има случайност, има нещо и което изобщо не е случайно. Този взрив на енергия в голяма степен се дължи на това, че хората останаха непредставени на изборите. Тя се породи не в деня, в който Делян Пеевски беше избран за председател на ДАНС, тя тогава изригна, тогава се отприщи. Като енергия това започна в нощта на 12 срещу 13 май, когато написах две изречения, леко депресиран. И понеже много държах да изразя благодарността си към хората, които работиха за кампанията.
Бяха много искрени.
Много пъти съм работел за кампании и знам колко е тъжно, когато някакъв кандидат просто изчезне в небитието и повече не се появи. Имали сме такива кандидати - хубави хора, но те потъват и в разочарованието си изчезват. Много исках да не съм такъв и затова в 4 часа сутринта написах тези думи на благодарност. Легнах да дремна, имах полет на другия ден; и когато се събудих в 7 часа, имах примерно 500 заявки за приятелство, говоря за часовия период от 4 до 7 часа през нощта; 350 коментара; 1500 харесвания на текста. Огромна част от тези хора не бяха познати и не бяха политически активисти.
Това бяха хора, които заедно с мен изживяха стреса на непредставянето, на всичко, което смятат за модерно и бъдещето на страната. Енергията се породи на самия 12 май и това е енергията на моето поколение. Донякъде е съвпадение, но не съвсем.
И на мен ми се струва, че не е съвпадение, мисля, че това са закономерни процеси, които логично се срещат сега. Дано от това да произтече нещо повече. Реформаторски блок, който не да оцелява, а да променя България - това беше казано вчера на форума на ДСБ. Чухме го формулирано и от Иван Костов, може би не буквално по същия начин и от теб, смисълът е този обаче, нали? Реформаторски блок - какво значи това.
Ще обясня лесно, понеже е моя формулировката. Думата "блок" не я използваме случайно. Като се абстрахираме от Жорж Ганчев с неговия Бизнес блок, това е дума, която в рамките на българския преход не е използвана и има много голяма история в периода преди 9 септември в българската политика. Това е нещо много повече от коалиция - това е съюз на различни партии, често пъти идеологически различни, зад голяма цел. Този съюз има собствена цел, собствен дневен ред, собствено ръководство и лидерство, отделно от това на партиите. Много хора, които не са членове на партиите, и като говорители, и като публични застъпници, и като членове на такова ръководство, и кандидати за избори - генерира много по-голяма енергия отколкото партиите по отделно или съюзени.
Аз съм съгласен с хората, които казват, че в момента някаква коалиция вдясно ще бъде пак проект на оцеляването. Енергията, за която говорим, не иска политическо оцеляване на десницата, тя иска България да бъде много сериозно променена.
Нека обясним разликата между някаква коалиция вдясно и реформаторски блок.
Разликата е първо в това, че този блок трябва да има ясна и силна кауза, която в момента е на улицата - това е отделянето на държавата от мафията. Трябва да има собствена програма. Всяка партия, която е вътре, си има своите приоритети, своите силни слаби страни, своите любими теми на говорене. Блокът трябва да има собствени, много важни, много силни, много актуални за настоящия момент неща, които да го идентифицират. Трябва да изгради собствено ръководство и лидерство, собствен стил и да привлече много хора, които да се занимават с политика. Не говоря за избиратели, говоря за политици - много хора, които да поемат тежестта да се занимават с политика, без да са членове на отделните партии. Това е голямото надграждане.
Политици, които обаче не са членове на отделните партии. Мисля, че има нужда от още обяснение.
Давам само пример, за да е ясно, естествено, че е хипотетичен. Това е примерно енергията на едно такова обединение да жегне теб и да кажеш - "Защо да не поема аз моята отговорност за даден период, защо да не се занимавам с политика". Или да жегне един човек, който от години е в бизнеса и винаги е стоял отстрани, за да не го обвиняват, че по някакъв начин политиката му помага, а е бил напълно независим.
Тоест граждани, които да се превърнат в политици, така ли - без да членуват в отделни партии?
Да, точно така. Хора, които да кажат - ето това е нещо сериозно, това е нещо силно; аз не съм готов да жертвам доброто си име заради партията, обявена от Радан Кънев, но съм готов да си жертвам доброто име заради обединението на всички реформатори в България. Всеки, който влиза в политиката, рискува най-малкото това.
Добре - а какво става с десните партии - спрямо този реформаторски блок те как стоят вътре? Хипотетично разсъждаваме засега, за да стане ясен моделът в твоето съзнание.
Не искам да форсирам никого. За мен всяка реформаторска партия, всяка формация, която смята, че е демократична, проевропейска и не смята, че ГЕРБ е алтернативата в българската политика, има своето място. Така трябва да го направим - да няма хора навън.
Започнат ли различията и центрове гравитационни, тези хора, за които говорим, които трябва да награждат, пак ще се дърпат настрани и ще казват "Пак е партизанщина, пак не се разбрахте".
Добре, България на гражданите ясно и недвусмислено даде да се разбере, че имате обща цел. Мисля, че това е първият ви и най-естествен партньор, а вие в ДСБ?
Не искам да говоря за първи, втори и трети партньор. Важно е, защото ревността в политиката и страховете са много силни. И ако днес подпишеш с един, шансът да отблъснеш трети е много голям. За съжаление така стават нещата - липсва доверие между хората в голяма степен. Така че безспорно България на гражданите е реформаторска партия, тя не приема ГЕРБ за алтернатива; тя в последните дни зае много ясна позиция срещу БСП и правителството на Орешарски, защото според мен те пострадаха много от обвиненията, че ще управляват с БСП. На това се дължи не малка част от ниския им резултат. Мисля, че те направиха границата, естествено са партньор, но партньор много важен е Партията на зелените. Партньор, разбира се, е Синьо единство, с които имаме най-дълги, най-сериозни отношения, което означава, че имаме и някакви проблеми в миналото - те доведоха до това, че не се явихме заедно на избори, но с тях на практика нямаме разлики в политиката. Това е партията, с която нямаме различни точки в програмата.
Няколко пъти казваш, но не и ГЕРБ.
Да, съвсем ясно го казвам и то не е с враждебност. Много хора в новото ръководство на ДСБ, сред които съм и аз, не харесват Бойко Борисов и не харесват ГЕРБ. Въпросът не е в това, въпросът е кого представляваме. Хората, които представляваме, хората, на които търсим доверието, много ясно са показали, че за тях ГЕРБ не е алтернатива и го обяснявам просто.
ГЕРБ бяха силни на тези избори, те ги спечелиха, те очевидно общуват добре с избирателите си, мобилизират ги. Само че стотици хиляди българи гласуваха или за партии, които рискуват да не прескочат, тоест рискуваха гласа си за нас, за което можем да бъдем само безкрайно благодарни и признатителни; или разочаровани от това, че ние сме малки и необединени, останаха вкъщи. Ако те харесваха ГЕРБ, вратата беше отворена. Щом не са минали през нея, как аз да мина през врата, през която хората, които стоят зад мен, не минават, това би било предателство. Това значи, че аз търся индивидуално спасение в листата на ГЕРБ. Това би бил най-малкото краят на ДСБ, да не говоря за други хора.
Освен това думата "реформаторски" може би вече няма как да се съчетае с ГЕРБ? Те бяха на власт достатъчно дълго...
… за да направят реформи. За да въведат нови правила, защото "реформи" е една убита дума, една от много думи, които българската политика бастиса през последните години. Превърна се в символ на нещо лошо, съкращения, уволнения, затваряне, а ние говорим за нови правила. Това е, което с една дума искат хората в момента на улицата. Нови и честни правила, както се живее в Европа. Те искат Европа в България, защото видяха, че България в ЕС не е гаранция за европейски правила.
Нови правила - това също започна да се превръща в мантра, която има опасност да загуби смисъла си, още повече че много от хората, които не са съгласни със старите правила, не влагат еднакъв смисъл в това понятие "нови правила". Когато говориш за нови правила, също трябва да опиташ да ги обясниш.
Ние ще ги предложим много конкретно. Това ще бъдат наистина сериозни, не много на брой предложения за промени, около които вярвам, че този блок ще се обедини. Това ще бъдат безспорни неща, които са еднакво валидни за нас като партии и също толкова валидни за хората, които са на улицата.
Когато говорим за ГЕРБ - и наистина аз смятам, че реформаторството в българската политика е различно от ГЕРБ - не можем да пропуснем факта, че там има хора, на които нашите симпатизанти симпатизират. Има личности като Томислав Дончев и Делян Добрев, които будят симпатии и надежди, че ГЕРБ ще се превърне в една дясна партия от типа, който нашите избиратели също харесват. Но това очевидно не е в близкото бъдеще.
А може и да се разцепят, но това вече са спекулации, върху тях не можем да гадаем. Вътре в ДСБ как стоят нещата? Знам, че има много гласове, които са "за" този реформаторски блок, но има и хора, които не си представят така бъдещето на ДСБ, че ДСБ винаги е имала мания за партийна хигиена, която не винаги е била от полза за партията. Онова, което отвън се наричаше сектанство, недостатъчна отвореност, не достатъчно желание да работи с други формации.
Първо искам да кажа, че в момента, в който казах тези думи, които бяха думи на крайна откровеност и частична конфронтация с мнението на някои хора, бях още в този момент приятно изненадан от урагана от аплодисменти в залата. В никой друг момент, освен при слизането на Иван Костов след неговия доклад, залата не е била толкова одобряваща.
Защо - заради откровения тон или заради това, което каза с него?
Заради самото послание.
Мисля, че е заради откровения тон.
Това бяха думите, които ти цитира в началото на разговора ни - реформаторски блок, който не оцелява, а променя страната. Това е, което нашите хора също искат; много малко са тези, които наистина смятат, че продължава да има бъдеще в рамките на оцеляването в черупка. Можем да го постигнем, но е това, което хората искат от нас.
Всеки ден съм на протеста - там са моите съученици, състуденти, клиенти - кой ли не. Най-много ме радват хора, които не съм виждал от много години, от основното училище, от гимназията. Дори не знам, че протестират примерно, не знам, че са гласували за нас, няма човек, който да не ми казва: "Хайде, по-бързо, обединявайте се".
Нали...
Няма друго послание.
Обаче - има един друг момент, който мен лично ме смущава. Чувам реплики по отношение на теб - "Радан е много готин, но имам проблем с неговия либерализъм". Говоря за хора, които са от твоята партия, хора, които симпатизират на дясното.
Това е една широко разпространена заблуда. Първата заблуда е, че в България има конфликт между либерали и консерватори. Освен че в България днес има конфликт само между граждани и мафия, която заграбва властта, на следващо място има разделение между хора, които изобщо се интересуват от идеите в политиката и такива, които не се интересуват. Дори със социалдемократите сме от едната страна на барикадата - това са хора, които твърдят, че идеите имат значение.
Втората заблуда е, че аз съм някакъв краен либерал. По убеждение съм умерено консервативен човек, точно както партията ни е умерено консервативна. В нея има хора с по-либерален възглед, има хора с крайно консервативен. Но имаме платформа, която е правена да е валидна и след 15 години - абстрактен, сериозен идеен документ - общо взето азбука на умерения политически консерватизъм. Вчера в изказването си много ясно подчертах тази наша идентичност - консерватори и реформисти, ние сме хора, които вярват в еволюцията.
В аудио файла можете да чуете продължението на разговора с новия лидер на ДСБ Радан Кънев в ефира на Дарик.
