Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов в предаването "Седмицата" на Дарик.
Мирослав Найденов е роден на 14 декември 1968, завършил ветеринарна медицина в Института по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора. Специализирал в Тракийския университет в същия град и здравеопазване на животните в Берн, Швейцария. Започва да работи през 1995 като участъков ветеринарен лекар във Враца. От 1997 е лицензиран лекар с частна ветеринарна практика. 2002-2004 - директор на регионалната ветеринарномедицинска служба във Враца. От ноември 2004 до 2006 главен секретар на Националната ветеринарномедицинска служба, от септември 2006 директор на общинско предприятие "Екоравновесие". Бил е председател на гилдията на частно практикуващите ветеринарни лекари във Врачанско, зам.-председател на Националната асоциация на ветеринарните лекари и вицепрезидент на камарата им. Председател на експертната комисия по земеделие и гори на ГЕРБ, избран за депутат от партия ГЕРБ във Враца. Владее френски, руски и английски. Женен, с две деца.
Първо да изясним кои европари в земеделието тръгват отново към България? Бяха спрени 140 милиона, сега връщат или пускат отново почти 110. Къде се губи разликата от 30 милиона?
Разликата се губи там, че някой, някой от бенифициентите сами анулираха договорите си, отказаха се, защото не вярваха и решиха да пренасочат своите проекти към програмата за развитие на селските райони. А някои бяха анулирани, след като се стартира този план по САПАРД. Тоест при преглеждане, от новото преглеждане на проектите бяха анулирани. Така че всъщност . . .
Заради мошеничества или нарушения.
Ами . . . да. Думата, хайде, да кажем заради нарушения.
Ама, каква част сега от тия 30 са за нарушения, каква част сами са се отказали. В смисъл много ли са мошениците в тая сфера, която толкова раздразни Брюксел?
Не са чак толкова много, но достатъчно, за да ни спрат парите. И сега, аз искам да уточня, че мошеници има във всички страни, ако използваме тази дума. Тя е силна, но типично българска. Навсякъде се правят опити с европейски фондове да се злоупотребява, но реакцията на съответната страна е много по-различна от нашата, защото ако ние бяхме изпълнили ангажимента си към датите на констатиране на тези нередности, нека вече да се върнем към терминологията, нямаше да се стигне до замразяване на средствата. Просто 2 години упорито управляващите, предходните, разбира се, отказваха да изпълнят европейските регламенти. Ние какво направихме. В рамките на един месец изпълнихме регламента, наваксахме това изоставане и резултатът е виден - парите тръгнаха отново към България.
Все пак защо пускат парите? Защото България е доказала, че вече има система българите да не крадат, или защото вече е на власт Бойко Борисов и му дават кредит на доверие?
Аз тук ще си позволя да цитирам генералния директор на Главна дирекция "Земеделие", всъщност човекът, който подписа, подписа пускането на парите, тъй като аз имах разговор преди това с комисарката по земеделие, но там само коментирахме казуса, а самото подписване го направи генералният директор и на срещата ни той заяви, и това е протоколирано, че решението не е политическо, то е техническо. Тоест ние сме изпълнили регламента и затова като коректни в този случай парите тръгват обратно към България и да кажа колко тръгнаха, нали, защото всъщност вече, вече някой . . .
Колко? Сто и десет.
Сега, незабавно бяха реимбурсирани, т.е. върнати в републиканския бюджет 19 милиона евро, които са изплатени по проекти за 2008, точно така. И още 90.6 милиона евро, които трябва ние да получим до края на 2009 година, като от тях вече към момента, аз тук нося и една справка, 155 проекта на стойност около 51 милиона лева, т.е. около 25 милиона евро вече са платени също от бюджета. Така че парите, тези 25, ще постъпят може би, да кажем, в началото на седмицата директно от Брюксел. И остават до края да бъдат платени проекти на обща стойност от още 155 милиона лева. Да се надяваме, че ние ще успеем тези пари да ги усвоим.
Добре, а всъщност от това спиране България само тия 30 милиона ли губи, или заради действията, аз наистина не познавам дълбоко . . .
Заради бездействията.
Не, заради действията на различни регламенти, в които се казва, че в някакви срокове, ако не усвояваш средствата, ти не получаваш пълния процент, доколкото знам даже до 50 процента се пада, България е загубила пари.
В случая загубени са само тези 30 милиона, защото анулирани са проекти върху тях, а рамковото споразумение е до края на 2009. Ако ние не успеем до края на 2009 да ги усвоим, вече ще загубим допълнително средства.
Но тоест те не ни прилагат, по време на спирането . . .
Не.
. . . не ни прилагат регламентите с намаляване процента на . . .
С намаляването . . .
. . . с плащане на парите.
Не е приложено това, имайки предвид, че все пак САПАРД е предприсъединителна програма. Така че ние тези пари правим организации и вече всъщност договори се подписват още от петък, ден след решението. Да се надяваме наистина, че в стремежа си да усвоим абсолютно всички пари няма да допуснем грешки и затова ще гледаме веднъж, два, три пъти, ако трябва, но наистина. .. Аз това, което казах на комисарката и всъщност и премиерът го потвърди на срещата с Барозу, че ние няма да си позволим да пренесем, да транспонираме лоши практики от предприсъединителните програми, каквато в случая е САПАРД, към вече другите програми, които са оперативните програми. В случая със земеделието ние имаме програма за развитие на селските райони, където финансовият ресурс е над 3 милиарда до 2013 година и разбирате каква отговорност стои пред нас наистина да не позволим, да поставим по-скоро под съмнение усвояването на тези много, много повече пари.
Добре, но четох, че там са спрени до края на 2009 приемът на проекти по тази програма за селските райони, защото са одобрени малко над 1000, а са приети над 5000 и всъщност министерството е задръстено с тези проекти.
Така е, защото аз разпоредих да се спре, с моя заповед, временно, приемане на документи по определени мерки, защото се оказва, че има, даже цифрата е много по-голяма. Проектите, които са подадени по програмата за развитие на селските райони, са над 10 хиляди, над 10 хиляди. По някои от мерките финансовият ресурс е изчерпан, по други не са тръгнали. Заради това всъщност и поисках оставката на директорката на Дирекцията "Развитие на селските райони" в министерството, защото там е ставало въпрос за недобро планиране, за недобре написани наредби по тези мерки и всъщност затова е създаден този хаос. И ние тук също работим по, модерна стана думата, екшън план. Ще свалим разглеждането на проекти на регионално ниво, не на централно. Значи бяха качили абсолютно цялото. . . разглеждането на всички проекти на национално ниво. Затова всъщност е и това задръстване и много голямо изоставане с проектите.
Добре, а тази информационна система за европлащанията - ИСАК, тя ни трябва за кои пари?
За директните плащания.
Кои?
Сега, има. .. всъщност по две линии влизат средствата по земеделските фондове в България.
По оперативен . . .
Едната линия е по програмата за развитие на селските райони където трябва да усвоим 3.2 милиарда до 2013, а другата линия е по така наречените директни плащания, където сумата, която трябва да усвоим до 2013, е 1.9 милиарда. Тоест общата сума е малко над 5 милиарда.
Това са парите вследствие на присъединяването на България в Европейския съюз.
Точно така. Това е на . . .
Другите пари, за които говорехме, по САПАРД са всъщност отпреди присъединяването.
Тя е предприсъединителна програма, така че трябва да ги разграничим. Но начинът ни, така, възможността ни да усвояваме средствата ще проличи и пролича от САПАРД. И затова всъщност те започнаха да гледат по-внимателно и да се взират в програмата за развитие на селските райони. А сега да кажа нещо и за директните плащания, т.нар. преки плащания, където също бяха, не ние, поставили под съмнение усвояването на тези средства, които са тази година са близо 700 милиона лева. Това е огромна сума. ..
Те зависеха от тези снимки на земята.
Точно така. Да, те зависеха от т. нар. ортофотокарти или казано по-просто сателитни снимки, или снимки от въздуха, които трябва да бъдат обработени, на които трябва да се виждат земеделските земи. Аз като влязох в министерството в края на юли разбрах, че даже не са стартирали обществената поръчка, а крайният срок за 40 процента обновяване на тези снимки беше 30 септември. Така че, предполагам всички ваши слушатели знаят, че една обществена поръчка, минималният срок, за който трябва да се реализира, е около 2 месеца. След това, докато се извърши. . .
Но там четох, че сте решили да купите направо снимките, а не да ги преснимате. . .
Сега, решихме. .. с решение на Министерския съвет, ангажира се целият Министерски съвет, междуведомствена комисия се направи, да купим сателитни снимки и вчера беше сключен договорът. Сателитните снимки ще бъдат купени, ще бъдат обработени във формат на ортофото. . .
А, не да се правят наново.
Не, не, имаше идея да летят самолети и да снимат от въздуха. Само да кажа, че така спестихме, договорът, който сключихме вчера, е на стойност около 4 милиона, а те бяха заделили 18, за да летят самолети.
Тоест, никой не си е получил парите за 2009 г., както земеделските производители в другите европейски държави са ги получили, на единица площ заради тези снимки?
Не, не е така. Плащането на единица площ започва от 16 октомври, така че и в другите страни, това регламент общ.
Тоест ние не сме нещо закъснели?
Не сме закъснели, но можеше да получим санкция, т.е. да не получим целия размер, това е страшното, така че ние наваксахме и това изоставане и, общо взето, така, надяваме се, разбира се, при декларирането на площите да няма злоупотреби от страна на самите земеделски производители, защото аз вчера отговорих на едно парламентарно питане в парламента, оказа се, че при подадени над 95 хиляди заявления за плащане на единица площ, при проверката над 10 хиляди са нередовни. Тоест виждате, че явно има и хора. . .
Сега те, като видят в Брюксел, че едно сме снимали, за друго пари сме искали?
Не. Те искат да видят, че ние имаме система, която да хване тези нередовни, и ние сме ги хванали, така че те няма да получат неправомерно пари.
Добре. . .
Но го дадох като пример, за да е ясно, че някак си, нали, няма да се отучи българинът да хитрува.
А парите за мляко по коя линия идват? Така наречените млечни квоти.
Млечните квоти - там не дават пари. Млечните квоти са квота, всяка страна има квота за добив на сурово мляко. Тези квоти са обект на доста големи интереси в ЕС. И на последното заседание на министрите обсъждахме точно това, проблемът с млечните квоти.
Там има две тези. Франция и Германия искали. . .
Искат да бъдат замразени.
. . . да, да се замразят.
Ръстът.
А Европейската комисия 1 процент иска годишно.
Точно така.
Италия искала количествата, които не се стигат от квотите, т.е. който произвежда по-малко мляко. . .
Да, да се изкупят. . .
. . . да може да ги. . .
Да ги изкупят.
Да, да ги продаде тоя, който има свободни квоти. И България била на тази позиция.
Значи, ние имахме. . .
Тоест искате да кажете, че ние нямаме достатъчно мляко спрямо квотите, които имаме ли?
При нас има парадокс. Не изпълняваме като цяло националната си квота, която е близо 1 милион тона, не можем да я достигнем. В същото време има едри. . .
Добре, защо протестират млекопоизводителите?
Протестират, защото те имат поредица от проблеми. Най-големият проблем при тях е следният, това е прословутата идентификационна система за животните. Тоест българските животновъди бяха лишени от възможността да получават субсидия на глава добитък, а не на площ, тъй като само 10 процента от животновъдите имат земя. Тоест само 10 процента от тях могат да получават субсидии на площ. И в много от страните от ЕС има плащане освен на площ на глава добитък и избират фермерите кое им е по-изгодно. В България тази процедура не можа да стартира, защото не беше изградена тази идентификационна система и Брюксел не разреши плащането на глава добитък. В момента ние. . .
Да, де, но от друга страна вие обяснихте, че всъщност Брюксел ни е дал да произвеждаме повече мляко, отколкото ние на практика правим.
Брюксел ни е дал възможността да произвеждаме и ние в този смисъл имаме си квотата и ще трябва да си я изпълняваме. Но средствата, за които се опитвам да обясня, касаят плащания като субсидии на глава добитък и те не са обвързани с квотата, а българските животновъди имат нужда от това, и ние правим всичко възможно до 1 декември да пуснем тази идентификационна система и да може това плагане да стартира и българските животновъди да се възползват също от преките субсидии на ЕС. Защото получава се наистина един дисбаланс - те всъщност, от аграрния сектор са най-необлагодетелстваните. Тоест секторът животновъдство е най-пострадал.
Други пари има в експортните субсидии за пшеница. Говорим за европейски пари.
Да.
Там също съюзът е разделен какво да прави с тези пари. България била на полската позиция, ама сега вие да обясните каква е полската, или можем да кажем, е Полша е на българската, но. . .
Ние сме на полската. Ние сме на полската позиция, тъй като това е предложение, което е. . .
Те искат интервенция на зърнения пазар от 1 октомври. С какви пари и как?
Те искат интервенция, искат, когато. .. има регламент, който гласи, че когато цената на тон зърно падне под 101 евро, трябва да се намеси държавата и да интервенира на пазара. Тоест да започне да изкупува, за да защити по някакъв начин интересите. В същото време поляците настояват и за експортни субсидии. Тоест, за да стимулират износа оттам, след като се стимулира износът, до може да се повиши и цената, предложиха, и България подкрепи, аз лично, подкрепих това предложение, да се стартира процедура за отваряне на експортни субсидии по отношение износ на зърно за трети страни. За нас би било добре, тъй като в момента цената на зърното в България е ниска. Като цяло добивът и реколтата в Черноморския регион е добра, което може по този начин да прогнозираме, че ниската цена ще се запази за по-дълъг период от време и в този смисъл е добре наистина да има експортни субсидии.
Като заговорихме за реколтата, това е зле за производителите, които се оплакват, че например хлебната пшеница я произвеждат за 26-27 стотинки на килограм при среден добив от 300, а трябва да я продават по 20 стотинки, т.е. с 30 процента загуба.
Загуба и точно заради това ние предлагаме и подкрепяме, всъщност Полша предложи, аз, България в случая...
Тия 6 ст. да се компенсират или повече...
Предлагаме да има експортни, експортни субсидии, които да коригират тази разлика и да стимулират износа. Когато стимулират износа, ще се повиши цената на вътрешния пазар.
Сега това как... Ако ще изнасяш 1000 тона зърно или, хайде, в килограм да говорим...
Те са в тонове.
Да, но ясно, понеже го имам в стотинки тук - 20 ст. килограм хлебна пшеница изнасяш, за толкова успяваш да я изнесеш, но ти е струвало да я произведеш 26-27 ст., тия 6-7 ст. плюс някаква печалба да получаваш от държавата като субсидия.
Да получаваш от държавата... Сега, въпросът е дали ще бъдат точно 6, защото, когато Европейският... тъй като в момента решението не е взето, отвори се просто дискусията по предложението на Полша, но ако се вземе такова решение, държавата ще трябва да субсидира експорта и по този начин разликата, тя дали ще бъде точно 6 ст. или 10, или 5, ще зависи от финансовата възможност на съответната държава. Но това е един вид механизъм, който да защити по някакъв начин ниските цени на зърнопроизводителите.
От друга страна, като пада цената на пшеницата, логично е сега читателите да кажат - ами, значи трябва да падне цената на хляба. Колко ще струва хлябът тая зима?
Ами, аз не мога да се ангажирам с прогноза колко ще струва, защото държавата няма как да се меси, особено ако един министър каже колко ще струва, това може да породи определени спекулации. Но искам ясно да заявя на вашите слушатели - няма да има, тъй като се появиха, така, и спекулации, че е възможно да има едва ли не криза, оттам да се повиши цената на хляба. Нали, мога да ги успокоя - в момента добивът за тази година е 3.6 милиона тона, а за баланса на България са необходими около 2 милиона тона, т.е. ние можем спокойно да изнесем над 1 милион.
Колкото изядем, толкова може и да изнесем.
Да, точно така. И затова е добре, ако Европейският съюз разреши експортни субсидии, защото ние имаме достатъчно количество за износ и ще подпомогнем сектора, а в никакъв случай няма да има криза за хляба и най-малкото пък да бъде повишена цената. Сега, дали ще я намалят обаче хлебопроизводителите, нали, на този въпрос не мога да отговоря.
Как стои въпросът с другите земеделски храни? Вие в едно интервю в "Тема", струва ми се, давате любим, изглежда, ваш пример, за шопската салата, в която няма нито един български продукт.
Аз, понеже пиарите ми направиха забележка да не го давам вече като пример, ще си го спестя. Значи, наистина хубаво е да се дава този пример, защото той онагледява най-добре докъде сме стигнали. Защото факт е, че традиционните български производства в момента са сринати. И сега нещо много важно - от 2007 г. насам, и 2007 г. и 2008 г., вече за 2009 г. няма все още статистика, не е приключила годината, България от нетен износител на храни, каквато е била столетия назад, се превръща в нетен вносител.
Репарациите България е плащала, като е губела войните, в земеделски продукти.
Точно така. Другият пример... да, това е прецедент в световната история. България е успявала и в двете, след двете войни да изплати наложените й репарации само, само със земеделска продукция. Така че наистина това е най, може би най-точната оценка за състоянието на българското селско стопанство. От нетен износител да се превърне в нетен вносител. И нека да...
Добре, сега реколтата от зеленчуци тая година и от плодове каква е? Ще се внасят ли ябълки и домати?
Ще се, те се внасят, те се внасят защото няма. И нека да ви дам, мисля, че ще е интересно на вашите слушатели да чуят малко статистика. Например, ето, понеже казахте за ябълки, сливи, череши - овощарството. От около 60 хиляди хектара в годините назад в момента производството се е свело до 26 хиляди хектара, т.е. повече от два пъти е намаляло. Ето ви друга, други, така, друга допълнителна информация. Значи, например лозята от близо 190 хиляди хектара, това е някъде статистика около 1990 г. и малко след това, в момента сме под 100 хиляди хектара. При производството на пресни зеленчуци - обработвали сме около 100 хиляди хектара, докато през последните две-три години вече обработваме само 54 хиляди хектара.
А колко ни трябват, правил ли е някой сметка колко ни трябват, колко тона зеленчуци изяждаме?
Трябват ни два пъти повече. Аз затова го давам примера.
Тоест тоя внос, който влиза и успоредно с това унищожава и българското производство заради далаверите по митниците този внос все пак е нужен, той не е само за да унищожава конкурентния пазар.
До вноса се стигна... значи, за да бъдат стимулирани контрабандните канали, от които се финансираха партийни, определени партийни централи, българското земеделие беше сринато и затова ние в момента наистина от износител се превърнахме във вносител. А внасяме, защото има, има нужда на пазара. Но аз ще дам, така, нека да направя една, да разиграем един сценарий. Представете си в момента, виждате, че ситуацията със свинския грип се задълбочава и е обявено най-високото ниво от Световната здравна организация, ако се наложи, чисто хипотетично да допуснем, че се наложи България за затвори границите си за определен период от време - значи, ние в момента не можем да подсигурим...
Не можем да се изхраним, това ли казвате?
...да, ние не можем да подсигурим храни от първа необходимост. Тук става въпрос за внос, ние внасяме в момента месни, млечни продукти, наистина ситуацията е доста тревожна.
Тоест как стоят при месните, впрочем вие, четох съобщения в сайта ви за разкрит нелегален цех за преработка на месо в Рила, и по повод на това оттам, от министерството ни съветвате да купуваме само доказани колбаси, та сега въпросът е как да ги познаеш тия доказани колбаси?
Ами, общо взето, има един принцип...
Значи, аз съм питал даже за много хубави марки на пръв поглед, така, хора експерти, да ги наречем, те казват, че в тия неща месо няма, или е конско, или е внос...
То ако е конско, няма лошо. Да ви кажа, конското месо е едно от най-добрите меса.
В азиатските степи това ядат и досега.
Не само. Има традиции и в Европа да се консумира конско месо, но все пак става въпрос, нали, на, донякъде до традиции и възприятия от пазара. Сега, въпросът е много сериозен, но аз мисля, че тук трябва да отворим темата за безопасността на храните. Тя е тема, която касае всички - от най-малкия, до най-възрастния. Това го дължим на нашите деца, на нас самите и на нашите родители. Факт е, че България е единствената страна от Европейския съюз, която няма агенция по безопасност на храните. Дълги години такава агенция не беше създавана, защото не можеха да се разберат Министерството на земеделието, респективно партията, която го управляваше, и Министерството на здравеопазването къде да бъде тази агенция. И затова ние имаме политическо решение, ще създадем и вече работим, има работна група...
Към къде ще е?
Ще бъде надведомствено, директно към Министерския съвет. Единен контролен орган по европейски модел, който да даде гаранции на производителя, на консуматора за продукта от обора до масата, всъщност това е...
Та как да, как, докато създадете агенцията, как да разбера сега аз какво да ям?
Докато създадем агенцията, все пак...
Както ме съветват.
...имаме действащи органи. Тези, които са под контрола на Министерството на земеделието, аз мога да гарантирам, че там в момента нещата се променят и се променят в добро. Става въпрос за ДВСК. И фактът, че ДВСК разкри този нелегален цех, така, активираха се, засилен е и граничният ветеринарен контрол, проследяват се, прави се оценка и анализ на риска на пратки, които евентуално могат да пристигнат от трети страни и качеството на продукцията да не е достатъчно добро.
Имате ли анализ каква част от месото, т.е. от месните продукти, да ги наречем, колбасите, не е от месо?
Няма точен анализ. Само да кажа, че в годините назад имаше една много лоша практика да се заверяват т.нар. технически спецификации за хранителни продукти, примерно кренвирши, в които няма месо, които, чисто формално погледнато, са, да, произвеждат се, законни са, безопасни са. Но то не трябва да носи наименованието кренвирш, трябва да го напишат нещо друго. И затова ние заедно с браншовите организации и на месопреработвателите, и на млекопреработвателите искаме да се върнем към позабравения, така, носталгичен Български държавен стандарт. Където, когато прочете потребителят сирене, да знае, че става въпрос за нещо, в което има, е направено от мляко. Или ако прочете салам, да знае, че това нещо е направено от месо. А ако е нещо подобно, то да носи други наименования. Така че вървим в тази посока и наистина дължим го, пак казвам, дължим го на потребителя, защото и вие, и аз самият, като влизам в магазина, така, се затруднявам.
И предшественикът ви се беше хванал със сирената, даже имаше и известна промяна по магазините наистина, което е сирене... изведнъж останаха много малко на щанда.
Да. Тази практика продължава. Нещо повече - ние подкрепихме, аз разговарях и с нашите евродепутати, инициатива на Европейския съюз, ще трябва да мине през Европейския парламент, за промяна на регламента за етикетирането, където в етикета, първо, да бъдат написани с по-големи букви и, второ, да има съдържание и по отношение на хранителни свойства, на мазнини и въглехидрати, а не само, както е в момента, по отношение, да кажем, на сол.
Накрая ревизорските теми. Но впрочем вие в началото с отговора на въпроса дали все пак България има работещи системи, и това е било оценено от Брюксел, в известен смисъл казвате добра дума и за това, което беше направено в последните месеци от предишното правителство, Плугчиева например. Тя говореше непрекъснато за тези системи. Очевидно е, че за месец не може всичко да се направи. Ако наистина България има системи, значи освен критиките в ГЕРБ виждате и добри неща, които сте наследили.
Аз, сега, по отношение на САПАРД това, което се направи, се направи наистина в последния месец, тоест това беше нужно да се направи. Аз съм разговарял с г-жа Плугчиева и лично тя ми е казвала, че тя е настоявала това да се направи, но не е било направено, защото Министерството на земеделието се е управлявало от другата политическа партия в тройната коалиция. Така че аз не отричам, че е имало добри практики. Ние трябва добрите практики да ги запазим, да продължим да връщаме доверието на европейските институции, защото много бързо се губи, всъщност то навсякъде е така, а трудно се печели.
Какъв е коментарът ви за обвиненията за заменките на Валери Цветанов, на Стефан Юруков, ексшефа на Държавната агенция за горите?
Ами, какъв е коментарът ми, цялото общество очакваше тези обвинения да бъдат повдигнати, защото само Юруков и може би и Цветанов смятаха, че по този начин държавата печели.
Ама аз там видях обаче и сериозни инвеститори, с които е заменяно, сделка със "Солвей Соди" - Девня, 62 декара в Тръстиково, община Аврен...
Правени са...
Сега, да ги подозираш пък тях във... Аз не казвам, че тази, не става ясно от публикациите за кои сделки е това.
Не, аз ще дам, например и някои от заменките на гори, пример. Има заменки, които са правени от общини, защото например община Варна е искала да разшири гробищния си парк. Значи, не всички заменки. Ние не можем да кажем, че в абсолютно всички заменки има корупционна схема.
Всъщност някак си се представя, че понеже е имало заменки накрая, и това е далавера, то не е това всъщност. Не, не моментът определя далавереността.
Точно така. Не моментът определя, а това дали интересът на държавата е бил защитен. Защото като цяло заменките не са незаконни, те се регламентирани в закона. Въпросът е, когато те са извършени, дали е защитен интересът на държавата и дали наистина един квадратен метър гора на морето струва 8 лева. Нали, ясно е на всички ваши слушатели и на нас, че не струва 8 лева, и точно заради това бяха повдигнати обвинения в случая на Юруков. А по подобен начин се е действало и по отношение на разпоредителните сделки със земи. И затова всъщност е повдигнато обвинението на Валери Цветанов.
Ще връща ли Симеон Сакскобургготски гори, или няма да връща?
Вчера премиерът отговори на този въпрос в парламента на парламентарно питане.
Кой трябва да си ги иска?
Ние вече... Държавната агенция по горите си ги поиска. И е стартирала процедура. Разбира се, българският съд е този, който ще отсъди дали ще върне горите.
Колко гори искате?
Четири хиляди и петстотин декара, приблизително казвам.
От колко общо върнати?
Ами, върнати са му два пъти повече, т.е. той е имал да взема толкова, а е взел...
Искате половината от горите на царя.
Да, точно...
Тоест от горите, дето ги взе царят защото не били на царя.
Точно така, защото те са му дадени два пъти. Даже аз, ако позволите една шега, понякога се шегувам, че от тройната коалиция само НДСВ имаше програма за управление на горите и те си я изпълниха да пъти, преизпълниха я, тъй като останалите партии са нямали. Но извън шегата наистина, тези гори са надвзети, Държавната агенция по горите си ги поиска. Стартирали сме съдебната процедура и се надявам...
Срокове изпуснати ли са?
Те бяха изпуснати, имаше решение на Върховния административен съд...
За давност и за...
Да, но ние намерихме начин, стартирали сме друга процедура, по която се надяваме правдата да бъде възстановена и тези всъщност гори да бъдат върнати на...
Не, може ли да се търси политически...
...държавния горски фонд.
...отговор в участието на Симеон Сакскобургготски четири години във властта с БСП да чака да изтече някакъв срок?
Ами, сега, не знам. Такова, всъщност такъв би могъл да бъде изводът. Но при нас няма политическо споразумение с НДСВ или със Симеон Сакскобургготски. Ние тези гори си ги потърсихме обратно и се надяваме, че съдът ще ги отсъди отново и те ще влязат отново в състава на държавния горски фонд.
