14 са били постъпилите в президентството молби за помилването на иконописеца Йордан Опиц, който излежава пет годишна присъда за убийство. Това съобщи в интервю за Дарик председателят на комисията по помилванията към президента Ива Пушкарова. Тя допълни, че само две от моблите са били изпратени лично от Опиц. Пушкарова беше категорична, че не може да бъде оказван натиск върху ръководената от нея комисия. Ето какво още каза пред Дарик Ива Пушкарова пред Дарик:
Казусът „Йордан Опиц" занимава няколко месеца обществото. Оживени дебати се водят по него. Само преди дни стана ясно, че има отказ за помилването на Опиц. Решението е взето преди края на 2012 година. Кога беше взето това решение? Излезе от името на ВМРО - организация, подала една от молбите за Опиц.
Казусът „Опиц" беше гледан от комисията по помилването през ноември. Тогава сме се произнесли единодушно с предложение до вицепрезидента да не упражнява правото си на помилване. Такъв отговор е бил изпратен както на осъдения, така и на останалите 12 молители, един от които е и ВМРО. Този отговор е бил изпратен още през декември. Доколкото ми е известно, е оповестен от един от молителите едва в началото на годината. Но това за нас е приключен случай.
Колко общо бяха молбите за този осъден?
14 молби, от които две са негови, на самия осъден. Останалите са от различни граждани, групи граждани и от ВМРО.
Търси ли ви някой конкретно по този повод - политици, организации, близки на Опиц? В лично качество вас или някой от членовете на комисията?
Не, никой. Цялата информация, свързана с този случай, при нас е пристигала официално. Имаме много призиви от различни граждани, които пристигаха при нас по имейл, които бях в един период от време....
Малко преди влизането в затвора може би?
Да, преди влизането в затвора, преди молбата да постъпи от него, които нямат характер на молба, а имат характер на призиви, становища на отделни граждани, на общи разсъждения по този случай или обстановката в страната. Ние сме ги изчели, взели сме ги в предвид. Единственото сезиране, което е идвало при нас, е било винаги само официално.
Какво натежа в аргументите да не получи помилване Йордан Опиц? Неведнъж и пред Дарик при свое гостуване вицепрезидентът Маргарита Попова беше казала, че помилването не може да се гледа като средство за промяна на присъдата, за ревизия. И все пак...
Случаят „Опиц" не се различава от по-голямата част от молбите, които пристигат при нас през цялата година. В тази молба има две групи мотиви, с които се търси помилване. Едната е свързана с твърдение за влошено здравословно състояние, другата е свързана с твърдение за несправедливост на присъдата и настояване на защитната версия, която е била приведена и пред съдебните инстанции. На която защитна версия всяка от съдебните инстанции е отговорила в мотивите към съдебното решение.
Проверихте ли какво е здравословното състояние?
Разбира се. Всички твърдения в молбата се проверяват, като се изследват не само документи, които изхождат от самия молител, но и документация от затвора и други държавни органи, учреждения и физически лица, според случая. В този случай, както и във всички останали подобни случаи беше установено, че здравословното състояние не препятства изтърпяването на наказанието. Тук искам да отбележа, че помилването на основание здравословно състояние е възможно тогава, когато това здравословно състояние не може да бъде компенсирано в затворническите условия и не са приложими или не са адекватно приложими други способи за облекчаване на положението на осъдения. Например, ако той е във временно влошено състояние, изтърпяването на наказанието се прекъсва, лицето се лекува извън затворническата система, след което се връща за доизтърпяване на остатъка от наказанието. Така че невинаги, когато бъде установено едно здравословно състояние, това е достатъчно основание за помилване с остатъка на наказанието. Често пъти ние проверяваме доколко е възможно приложението и на такова прекъсване на изтърпяването и дали изобщо е приложимо.
В случая някой ходи ли, срещна ли се с него, наложи ли се?
Това не беше необходимо. Комисията има практика да проверява случаи на място при и най-малки съмнения за изключителност на случая. Изключителен е този случай, който предполага помилване, тоест при който изтърпяване на наказанието толкова силно противоречи на целите на наказанието, на смисъла от наказателната репресия, че създава нетърпимо от юридическа и житейска гледна точка състояние, което не може да бъде коригирано с други инструменти на наказателното право. Нашият единствен случай на помилване беше такъв. В този случай конкретно нямаше никакви причини да се предполага, че случаят е изключителен. Искам да обърна специално внимание на втората група мотиви в тази молба, тъй като това е много разпространен мотив - твърдението за несправедливост, необоснованост и други недоволства по отношение на съдебния акт. Помилването не позволява на титуляра на правото, на държавния глава да преразглежда и преоценява онези факти, които съдът е оценил и въз основа на които е постановил присъдата. В този смисъл ние обръщаме внимание на здравословното състояние, по време на което е постановявана присъдата - променило ли се е и как. В нашия случай няма влошаване. Така че съдът е преценявал това негово здравословно състояние, когато е постановявал присъдата и очевидно е приел, че то не пречи на изтърпяването на наказанието. В същото време влязлата в сила съдебна присъда е един изключително стабилен правен акт, който може да бъде разколебаван при много, много специфични обстоятелства и ревизия по общо правило на присъда може да се прави само от съдебната власт при съответните обстоятелства, евентуално от съда в Страсбург.
Иначе казано нито комисията, нито самата институция на президента не може да се явява четвърта съдебна инстанция.
В никакъв случай.
Гражданите не трябва да очакват това.
Това би представлявало нарушение на Конституцията.
Имаше ли членове на комисията, които бяха на различно мнение?
Не.
Някой имаше ли съмнение?
Не. в целия период на работа на комисията, която аз оглавявам, не е имало нито един случай, в който да сме имали разногласия. Постигнахме това благодарение на това, че в началото на нашата работа, още преди да започнем по същество ние много внимателно се запознахме с работата на предходните състави на комисията, с достъпната литература по въпроса в чужбина и у нас, изяснихме представите си за помилване, изградихме стандарт, който се разбрахме да спазваме и от тогава до ден-днешен не сме имали случай, в който член на комисията да изрази промяна на убеждението си какво точно представлява помилването. Ние обсъждаме всеки един случай поотделно много свободно в комисията, всеки има пълната свобода да изрази всякакъв вид резерви или виждания както по конкретния случай, така и по принцип. И в този, както и в останалите случаи не сме имали никакви разногласия.
Аргумент ли беше също в серията мотиви за този отказ фактът, че много скоро той е влязъл в затвора, тепърва той ще изтърпява едно такова наказание? Тоест практиката да не се помилва някой, който току-що е започнал да изтърпява своето наказание, не би било добър знак най-малко това.
Когато една присъда е току-що влязла в сила и от скоро се изпълнява наказанието, което е наложено, прави по-трудно възникването на изключително обстоятелство след влизането й в сила, което да доведе до онова нетърпимо състояние, което такава присъда би представлявала за осъдения. Помилване е възможно тогава, когато има такава промяна в ситуацията след влизане в сила на присъдата, която ситуация, ако беше налице преди влизането в сила на присъдата, тази присъда нямаше да е тази или нямаше да я има изобщо. Когато времето е много кратко, просто такива обстоятелства по-трудно биха възникнали. Ние не можем от сега, предварително да кажем, че винаги, когато присъдата е скоро влязла в сила, няма да има помилване, защото не можем предварително да изключим животът да ни предложи случай, в който за едно лице възниква такова обстоятелство в часовете след влизане в сила на присъдата например. Но в този конкретен случай нищо не се беше променило и ние няма как да преразгледаме и дадем нова правна оценка на онези факти, които съдът е съобразявал. В присъдата нямаше нови факти, не се твърдяха и ние не установихме такова наличие.
Какви данни ви дадоха за състоянието на Опиц в момента? Разбрахте ли подробности за начина му на живот, за начина, по който изтърпява наказанието си?
Това, което знаем, е, че той се намира в общежитие от открит тип, където му е дадена възможност да рисува, където се намира в относителна изолация спрямо останалите осъдени. Това е било към момента, когато сме получавали справката от затвора. Здравословното му състояние не предизвиква проблеми. Той е описан като лице с добро общо състояние, тоест здрав в рамките, в които един човек на неговата възраст би могъл да бъде, нищо съществено, нищо, с което затворът не може да се справи.
Кога отново има юридическа възможност казусът да бъде разгледан, защото веднага от ВМРО се заканиха, че подават нова молба до президентството с искане за помилване. Има ли някакви срокове или колкото по-близо е толкова по-формално ще бъде отхвърлена такава молба за помилване?
Няма срокове. Всеки би могъл да подава молба, когато намери за необходимо. Ние имаме много молители, които молят периодично, с които ние водим постоянна кореспонденция. Тогава, когато са възникнали обстоятелства, които молителят смята за предполагащи помилване, молба може да бъде подадена. Тя ще бъде разгледана и молителят ще си поличи съответния отговор.
Опасявате ли се, че с наближаването на изборите не само тази политическа сила - ВМРО, но и други могат да видят в този случай кауза, която да защитават и че може да се направи опит за натиск върху институцията?
Много ми е трудно да дам прогноза, защото моят поглед върху правото на помилване и върху наказателното право винаги е бил погледът на специалист по наказателно право, експертен поглед. Аз не мога да разбера политическа гледна точка и не мога да разбера как би могъл един за мен чисто юридически казус да бъде използван в политически борби. Натиск върху комисията по помилванията не може да бъде оказан. Начинът, по който е структурирана комисията, стандартите, по които работи, екипът, в който работи, процедурите, които са изградени, правят невъзможен такъв натиск.
Хората продължават да бъдат разделени по казуса „Опиц" и като че ли продължава от онази част на хората, които застават зад Опиц, все по-голяма е групата на тези, които казват, че не се чувстват защитени, не чувстват, че справедливостта у нас възтържествува. Всъщност не е ли това проблемът, който така предизвика вниманието и събра негодувание по тази случай?
Тук според мен трябва да се разграничат две неща. Едното е тълкуването е позицията конкретно по този случай, която би могла да бъде формулирана едва след като по този случай се познават добре фактите. Фактите, установени от съда, достатъчно, в много подробно мотивирани съдебни решения, показват, че неизбежна отбрана в случая е нямало. И ние като комисия по помилване приемаме така установените от съда факти и тази правна трактовка на тези факти. Твърдението за самозащита е защитна версия, която именно провокира обществото да се раздели, като събуди естествения стремеж на българските граждани към правна и житейска сигурност. Това вече е втори въпрос.
Ето това май че е основното в казуса.
Аз не мисля, че имам тази анализаторска дълбочина, която да ми помогне да изградя позиция по темата доколко става въпрос за обективно или субективно обществено разбиране. Във всяко общество чувството за несигурност е много голямо. Българската съдебна власт, българското правителство, Народното събрание, всички власти в България имат ангажимент към това в рамките на собствената си компетентност да гарантират на българските граждани тази сигурност.
И тъй като има дефицит на тази сигурност очевидно като усещане у хората, ето накъде избиват гласовете.
Въпросът при Опиц обаче е, че се получава един парадокс. Ние искаме ревизия на една съдебна присъда не защото не сме доволни от тази съдебна присъда сама по себе си, защото много малко български граждани бяха прочели присъдите, а защото не сме доволни по принцип от функционирането на държавата. Това е парадоксален стремеж, претенция към българската държава да бъде стабилна, като се търси нейната дестабилизация всъщност. Защото ревизия на присъдата по този начин означава дестабилизация на държавността, а тази дестабилизация е част от претенцията за стабилна държава. Това е един парадокс, който на мен лично ми показва, че българските управници имат ангажимента в рамките на предстоящата половин година да съгласуват политическия дневен ред с дневния ред на обществото.
Тоест да чуят какво хората очакват от тях, за да се подреди така държавата, работата на полицията и на съдебната власт....
И на останалите власти.
