Петканов: Трябва да има аминистия
Петканов: Трябва да има аминистия / netinfo

Министърът на правосъдието Георги Петканов, специален гост в "Седмицата" на "Дарик" радио

Да започнем с темата за амнистията. Ще ви цитирам коментара на нашата колежка Ива Капкова, в който казва следното, то е обръщение към вас. Как да им повярвам на управляващите, че не съм застрашена от амнистирани престъпници, щото на свобода щели да пускат само кокошкарите и джебчийките с многобройна челяд? Да, ама именно трима кокошкари ми разбиха жилището, министър Петканов, пише Ива, и ми отмъкнаха всичко по-ценно, което привлече погледа им, и сега пак същите тези хубавци, дето вече година са зад решетките, ще се върнат амнистирани и за новия ми компютър, след като разфасоваха стария по заложни къщи. Какво ще отговорите на това?


Аз мисля, че този начин на разсъждение е погрешен.

Наказателната политика на всяка една държава включва различни измерения - строгост на Наказателния кодекс, изтърпяване на наказанията докрай, но тук се съдържа и елемент на политическа воля от страна на управляващите да показват снизхождение към лишените от свобода. Практиката показва, че прекомерно високите наказания не водят до възпитание на затворниците.

И защо не намалихте всички наказания тогава по принцип, а не да правите амнистии?

Тук трябва да се търси някакъв баланс. Не би могло за тежки престъпления, за убийства, за изнасилване да се проявява чак такова великодушие. Амнистията обхваща в общи линии леките престъпления и частично, при помилващата амнистия, частично някои от останалите. Това е балансът на амнистията.

Едни са за, други са против. Няма начин всички да бъдат "за" или всички да бъдат против. Аз лично считам, че такъв жест, такава амнистия е необходима. И знаете ли, господин Вълчев, от края на Втората световна война до ден днешен в България има дадени около 15 амнистии.


Последната 1991 г. с 38 хиляди освободени тогава.

3800.

Добре, какво показват статистиките? Каква част от освободените след това са извършили нови престъпления?

Е, такава статистика аз нямам в момента и не бих могъл да кажа, но искам друго да ви обърна внимание. За 50 години има 16 амнистии. Това означава, че средно на две-три години е имало по една такава амнистия.

Сега ще кажете, че 16 години не е имало.

Да, и това ще кажа. И трябва да се замислим дали няма повод, дали няма основание за даване на такава амнистия? 1944, 1945, 1946, 1947 г. горе-долу, през година-две има такива амнистии.

Тогава комунистите идват на власт и си пускат прибраните сподвижници от затворите.

Не само това, факт е, че това е налице, но не е само това. Практиката показва, че след като 16 пъти е давана амнистия, тя оправдава доверието на управляващите, че трябва да се дават такива амнистии.


Да ви питам, ако те пак откраднат компютри същите хора...

Пак ще ги осъдят, пак ще ги осъдят.

Ще си излежат ли амнистираното наказание, както е в Италия? Наскоро там има амнистия с 25 хиляди освободени, но изрично са освободени под условие, че а ги хванат пак да откраднат компютъра, пак ще лежат не само за тоя компютър, а и за тоя, дето са го пуснали. Защо това не го вкарахте?

Защото българският закон не позволява това. Амнистията, съгласно чл. 83 от Наказателния кодекс, заличава факта на осъждането, заличава последиците от осъждането.

Защо не го поправите - да стане като в Италия, за да има заплаха?

Защото това е Закон за амнистията, господин Вълчев, ние не правим промяна в Наказателния кодекс, а прилагаме кодекса така, както той гласи.

Не смятате ли, че има логика в това, ако някой веднъж е откраднал, държавата му е повярвала, пуснала го е предсрочно и след това той пак иде да открадне, да бъде наказан и за двете кражби в пълния размер на наказанието?

Аз не знаех, че вие за това ме поканихте да дойда.

Аз ви поканих за амнистирането.

За амнистията, но не за компютъра на вашата колежка. Нека да говорим по принцип, по сериозните неща...

Значим е фактът, че България е приета в Европейския съюз. Българската общественост отбелязва този факт. А защо и лишените от свобода да не почувстват този факт, защо? Има такива, които излежават пет-десет години. Останали са им половин година. Нима те не заслужават да бъдат освободени?

А ще ги пускате за три години...

На въпроса ви - ако извършат отново престъпление? Ами то е ясно какво ще стане - ще бъдат съдени отново.

Но старото наказание няма както в Италия да се прибави и вие не намирате за необходимо да се мисли принципно промяна да има в Наказателния кодекс?

Не мисля. Такъв е нашият Наказателен кодекс - чл. 83. Той заличава факта на амнистията. Аз в Италия не знам как е.

Някои казват обаче, че всичко това се прави не от такива европодбуди, а просто защото не можем да си оправим затворите, че европейските изисквания били шест квадратни метра на затворник, при нас били под два квадратни метра на затворник...

Това е вярно.

...и сега, понеже не може да си свършим другата работа, да направим затворите да изглеждат като европейски, си търсим повода, за да освобождаваме. Това е другата версия в печата от седмицата.

Не, тази версия в общи линии е лишена от разум. Тя е лишена от разум, защото никога по никакъв повод амнистия не се прави от такива съображения. Съображението тук е друго - приемането на България в Европейския съюз и се амнистират леките престъпления.Това което казвате, до известна степен има значение - шест квадратни метра е стандартът в Европа.

У нас е 1,7, мисля.

Да, под два квадратни метра е в България. Ние взехме един нов затвор да правим в Раднево, вероятно ще търсим възможности и за друг в Северна България, но не това е съображението за амнистирането. Иначе би трябвало да освободим всички.

Защо, не, оставаме толкова, колкото имаме за по шест квадратни метра. Така ли ще излезе накрая, като се освободят... различни цифри впрочем срещнах в печата. Според вестник "Политика" - 1800, според "Сега" - 1300 - 1550, според "Стандарт" - 1500. Колко ще са?

Точната цифра е трудно да кажа, но мисля, че някъде между 1300 и 1500. Казвам, че е трудно да бъде определена точната цифра, защото законопроектът непрекъснато беше усъвършенстван и последният вариант, който беше внесен в Министерския съвет - съобразно него не са правени такива изчисления. Да кажем, беше предвидено рецидивисти, на които им остават шест месеца, да бъдат амнистирани. Един от колегите възрази срещу това и намалихме срока на три месеца.

На три месеца.

Да. Тоест това е символично - три месеца, и горе-долу статистиката сочи, че от 250 - 300 души те падат на 100 или под 100. Така че изчисленията горе-долу сочат около 1300 до 1500 човека.

Всички неумишлени престъпления по непредпазливост, всички леки умишлени... Под леки какво ще значи - под 5?

До три години.

А, до три години.

До три години.

Така. Всички рецидивисти с остатък от присъдата до три месеца, непълнолетните с остатък до две години, осъдените за първи път с остатък до една година и майките с две и повече деца с остатък до три години?

Да. И това са около... някъде 10-11 процента от затворниците в България, които в момента има.

Ще се амнистират и глоби, несъбрани над седем години?

Не, на две години.

Над две години несъбрани?

До две години.

Тоест какво ще рече?

Наказанието "глоба" наложено комулативно с лишаване от свобода, не се изпълнява, независимо от спирането или прекъсването на давността, ако е изтекъл двегодишен период.

Добре, де, и някои ще ви кажат - понеже държавата доказа, че не може да си събира глобите, и се отказва сега от това. Вие какво бихте отговорили?

Аз отговорих - прочетох ви чл. 4 от Закона за амнистията. Да, амнистират се.

А какъв е принципът точно пък такова решение да се приеме специално за глобите?

Принципът е, че заглавието на закона е Закон за амнистията. Значи то се амнистира.

Да, ама защо точно пък глобите решихте да амнистирате, при положение че има друго мнение в момента в обществото, че, напротив, държавата трябва да покаже на тези, които се крият и не искат да си плащат глобите, че тя е способна да ги събира и че те няма да избегнат наказанията?

Въпросът ви е доста труден за отговор, защото първо, принципният отговор е - събираемостта на глобите в България е около 6-7 процента.

Ужасно ниско.

Ужасно ниско, да. И тук трябва да се търсят начини за събиране на тези глоби - за шофьори, за горски работници и т.н., и т.н. И държавата трябва да измисли механизъм да защити тези вземания. Един казва, че те са 20 милиона, друг казва, че те са повече, и т.н.

Във всеки случай в затворите има и такива, чиито глоби е трудно да бъдат събрани и аз ще ви дам следния пример. Да кажем, при пренасянето на наркотици в Наказателния кодекс е писано, че наред с лишаването от свобода на лицето се налага и глоба, равна на стойността на престъплението. И ако това престъпление не е за милиони, но за 100, 200, 300 хиляди, налагат такава глоба.

И ако си спомняте преди известно време - чужденците, които са в българските затвори лишени от свобода, предявиха там претенции, те не могат да платят никога тази глоба - 200 хиляди, никога.

А някои ще ви кажат - пък да не са ги пренасяли тия наркотици, нали? Това е другата тема. Те и в Америка не могат да излежат по 300 години затвор, но пък обществото има нужда да чуе, че е осъден на толкова.

Да, но когато си наложил едно наказание - глоба 200, 300 хиляди, би трябвало да предполагаш, че това наказание е изпълнимо.

В България не се налагат такива наказания, които да останат во веки веков неизпълнени. И сега, те се санкционират с лишаване от свобода 10, 12, 15 години.

При излежано 50 на сто от това наказание, и аз водих разговори с тези затворници, всички те бяха изтърпели шест и повече години лишаване от свобода. Остава глобата. Е, не може да я изпълни, защото 200 хиляди лева едно лице в затвора е трудно да намери.

Вие в момента повдигате един много по-голям въпрос - явно имате доста критики към наказанията, които се прилагат изобщо в България, че проблемът не е само дали ще амнистираме. Вие давате пример за наказание, което изглежда глупаво и трябва да се промени. Мислите ли в Министерството на правосъдието за промени?

За глобите ли? Да, мислим, с колегата Борис Велчев, главния прокурор, информирахме президента. Умуваме как да подобрим това положение, то е важно. То е важно. Иначе практически неизпълнимите наказания не водят до нищо добро.

Един висш прокурор, Антон Гюров, казва пред "Сега", че намира тази амнистия за несправедлива, защото критерият не бил еднакъв за всички. Много нюанси има.

Това е негово мнение.

А как решихте критериите? Как решихте един да е три месеца, друг - една година, трети - три години? Какъв принцип приложихте?

Това е член 3 и тук въпросът се отнася до така наречената помилваща амнистия, нещо, което наподобава малко опрощаването, което дава президентът. А именно - осъдените за първи път на лишаване от свобода, ако остатъкът е една година, под една година. Това означава, че той е осъден за умишлено престъпление на пет, десет години, излежал е една значителна част от това престъпление и му остава една година. Вие не считате ли, че това лице трябва да бъде стимулирано? Ако е излежало две трети, три четвърти от наказанието и му остава...

Ще се преценява ли поведението му, така, както прави примерно президентът при помилване?

Не, не, не. Амнистията е политически акт, тя се прави със закон - който попада в приложението на закона, той се амнистира.

Тоест, независимо че неговите надзиратели, ръководителите на затвора виждат, че той не желае да работи, че се държи грубо, че не се поправя, както се казва, той ще бъде пуснат?

Аз ви казах - това е амнистия, това се прави със закон за неограничен кръг от лица, това е политически акт - който попада в действието на закона, той се амнистира. Има разлика между амнистията и опрощаването.

А как избрахте момента - само заради Европейския съюз? Няма връзка, че скоро идват избори примерно и се надявате, че тия хора и...

Това за изборите вие за първи път го казвате, аз не съм го чувал досега от никого.

Примерно, сещам се. Как избрахте момента?

Аз ви казах - Европейският съюз, приемането на България за страна - член на Европейския съюз. Ако вие считате, че този факт е незначителен, е друг въпрос. Аз считам, че той е значим. И всички хора, в това число и лишените от свобода, те също са хора, трябва да почувстват, че България е станала член на Европейския съюз.

Водят ли се в България статистики какво става със затворниците, като ги освободят? Случва ли се това от стихотворението на Вапцаров - попаднал в затвора и станал човек?

Труден въпрос. Има такива изследвания и само един пример ще ви дам - статистиката сочи, че в затвора се поправят, се превъзпитават лица, които са осъдени на малки срокове - две, три години. Шест години е границата, след което превъзпитание трудно се прави и това е един от аргументите за амнистията. Това е един от аргументите. Не може едно лице, което 15-20 години стои в затвора, то да се превъзпита, това е изключено. Това е изключено.

Тоест там целта е, въпреки, че ми се сърдите, нали, за конкретните примери, но да пазим вече обществото, компютрите примерно на хората от кражби?

Аз ви казвам, че в затворите се води много интензивна възпитателна работа. И не само възпитателна - трудова дейност. Това е един голям стимул - при работа два дена се броят за три. И за съжаление сега работят около 38-40 процента от затворниците.

А другите не искат или няма къде да работят?

Няма работа, няма работа.

Как се решава кой да работи и кой да не работи?

По критерии, които затворническите власти установяват. Който е изпълнителен, който не върши нарушения и т.н., и т.н. Вие как бихте определили кой да работи и кой не?

Трябва да има някакви ясни критерии, като няма достатъчно работа, защото всички биха искали да могат да работят.

Да, всички искат, с малки изключения.

А как смятате да решите въпроса с това да има работа за затворниците?

Той е въпрос не е на затворите, той е на обществото.

Каква идея имате?

Не, идея аз нямам. Ако имате някаква идея, кажете я да я приложим.

Не, какво можете...

Въобще за обществото.

Да, какво може да вършат примерно, по-масово да се върши, така че да се...

Абсолютно всичко, абсолютно всичко.

То не се плаща тоя труд, нали? Или се плаща?

Как да не се плаща? Плаща се.

Плаща се. А има ли пари да го платим примерно?

За съжаление не е възможно да бъдат пуснати затворниците да почистват паркове и булеварди, не е възможно това.

Тези, които са достойни за амнистия, може би е можело и да чистят паркове, като се замисли човек. Тоест търси се тепърва работа. Поставяте въпрос за размисъл на цялото общество.

А вие считате ли, че в България има безработица?

Намалява, да, и в затворите е същото.

Не, вие дадохте друг процент. В България е 9 процента, а в затворите казвате, че е над 50.

Естествено, че процентите са различни.

Друга тема. Надявам се, че убедихте хората, които ни слушат, в предимството на решението, което взимате, но знаете, че има много възражения, нали? Какво ви казват хората, с които говорите? Как реагират? Вие самият се опитвате да убедите, че това е добро решение, обаче какво ви казват близките.

Аз се опитвам, господин Вълчев, защото...

Какво ви казват близките, приятелите ви, каква е обществената реакция за вас от приближените ви хора?

Вижте, аз се опитвам да убедя вас и други хора в правотата на това дело. Убеден съм, че няма да има нарастване ръста на престъпност, като бъдат пуснати тези 1300 или 1500 души. Може би при едно следващо предаване да говорим по тоя въпрос. Тези хора ще бъдат стимулирани от факта, че се амнистират. В това можете да бъдете убеден. И ако на 100 човека има един или двама, които извършат ново престъпление, това не променя нещата.

Останалите 95-98 човека няма да извършат престъпление. Ще усетят това, че държавата е проявила великодушие към тях. Това едно. Второто нещо - такива амнистии винаги е имало в България, винаги. И не само в България. Вие ми сочите примери за Италия, а такива амнистии има в цяла Европа, в целия свят.

Е, в Италия го дадох като пример, че изглежда по-приемлив моделът.

Да, може да е по-приемлив. Следователно практиката е доказала, че има нужда от такива амнистии, има нужда. Иначе те ще бъдат отхвърлени.

Добре, убедителен сте. Да се разберем, че след година ще проведем един разговор за резултата от тази амнистия. Сега за конституцията. Четвъртата поправка последна ли е за близко бъдеще според вас?

За близко бъдеще мисля, че да. За близко бъдеще. А далеч напред във времето е трудно да се гадае. Сигурно ще има и пета, шеста, но поне в близко време аз мисля, че тази поправка е последна засега.

Кога очаквате да заработи този инспекторат към Висшия съдебен съвет, който трябва да проверява органите на съдебната власт, всъщност да се прехвърли, ще се прехвърли ли вашият инспекторат на министерството към Висшия съдебен съвет?

Трудно е да се каже, първо, дали е закрит нашият инспекторат. Точката, която предвиждаше в Конституцията такова нещо, е премахната.

Тоест ще има два инспектората?

Но като че ли ще има два инспектората. Единият е новосъздаденият сега, който ще бъде контролен орган за органите на съдебната власт - за съдии, прокурори и следователи. А този, който е към Министерството на правосъдието, той наброява 17 човека, вероятно, не съм сигурен, но вероятно ще остане като контролен орган на нотариуси, съдебни изпълнители и съдии по вписвания. И аз мисля, че това горе-долу ще бъде задоволително.

А кога виждате да бъде избран този инспекторат и да заработи?

Това парламентът ще каже, те ще избират инспектората, тези 11 човека. Аз предполагам, че сега, като влезе в сила Конституцията, месец-два след това би трябвало да бъдат избрани.

А ще има ли нов закон за съдебната власт? Едно проучване от седмицата сред магистратите сочи, че там мненията са разделени - 50 на 50.

50 на 50, да. Ние сме приготвили този закон преди три-четири месеца, проекта. Една авторитетна работна група, включваща зам.-председатели на Върховен съд, зам.-главни прокурори, служители от Министерството на правосъдието, от научните среди, около 16-17 души. Логиката обаче изисква тези промени да бъдат приети, след като бъде приета четвъртата поправка в Конституцията. И затова законопроектът е оставен да отлежава.

Тоест вие ще предложите все пак промени. Тоест нов закон.

След като влезе в сила поправката в Конституцията, ние ще огледаме законопроекта за последно и ще бъде внесен за приемане. С други думи, на въпроса ви ще има ли нов закон аз казвам - да, ще има и той трябва да отрази промените, които са направени в конституцията. И е необходимо да има такива промени.

Последната тема в нашия разговор, преход и към следващия разговор с градския прокурор на София - Либия. Има ли сега трето дело срещу...

Не.

...медицинските сестри или няма? Понеже Бизанти, адвокатът, съобщи, че има, после започна да се пише, че това е старо дело по граждански иск, заведено от двама либийски офицери още през ноември. Вие нямахте първоначална информация през седмицата...

Да, да.

...сега вече имате информация.

Бих казал, че трето дело в Либия за нашите сестри към момента няма. Беше трудно да се установи, защото либийците се въздържаха да казват има ли или няма, кой го е завел, къде е заведено делото и т.н.

В крайна сметка горе-долу съумяхме да установим след разговор с нашия посланик, с адвокат Бизанти, с адвокати от българската група, които са там, и горе-долу се оказа следното, че това е второто дело, което сега продължава, това е второто дело, което е заведено от двама либийски офицери...

Още миналата година есента.

...на 21 ноември. На 21 ноември. Само че нашите сестри по една или друга причина не са били надлежно призовани и сега призоваването се прави чрез прокуратурата.

Тоест няма нищо общо с делото, което започва в България срещу мъчителите.

Аз мисля, че няма.

Не е някакъв либийски отговор.

Ами вие си отговорете на въпроса... Не, не, няма връзка, ние...

Но той и наказателна част има за клевета, нали?

Сега, това е трудно да се каже дали е само граждански или е наказателно и граждански. Трудно ми е да кажа. Предявеният от тях иск тогава е бил за обезщетение.

Не, има явно някакво значение това в чисто психологически план, защото реакциите бяха, че...

Да. Не знаете дали има наказателна...

Да, не знам. И на 11 февруари мисля, че ще бъдат призовани в един от районните съдилища там...

В Триполи.

Да, да дадат обяснения по претенциите на либийските офицери. Ние сме ангажирали адвокат Бизанти и по това дело.

И по това дело.

Хонорарът му е преведен. Той е съгласен да бъде защитник на нашите сестри. Моето лично убеждение е, че те трябва да се явят на това дело, за да кажат какво е било отношението на либийските офицери спрямо тях. Защото се получава малко, така, неестествено положение - да измъчват сестрите и да ги съдят едновременно с това. Така че нашите сестри би трябвало да дадат обективни показания, за да може съдът да се произнесе по въпроса.

Какво става с българската защита? Вярно ли е, че се отказва достъп до сестрите на адвокатите?

Либийското законодателство гласи следното - до 19 декември те бяха обвиняеми, до 19 декември, сега вече са осъдени. И съобразно тяхното законодателство те сменят качеството от обвиняеми в осъдени. И това доведе до затягане на режима на нашите сестри и колегата...

Добре, де, ама, нали, ще се обжалва пак пред върховен... Тази присъда води ли се влязла в сила?

Тя не е влязла в сила...

Значи, не са осъдени.

...но те казват, че са осъдени. И по тази причина колегата Ганев, който ходи в Либия, се срещна с техния заместник-министър и води разговори по този въпрос. Аз се надявам малко да бъде, така, олекотен режимът на свиждане, на даване на храна и т.н.

Влезе ли вече в делото Владимир Шейтанов, там какво става? Защото там ще има процедури по включването на нови адвокати и вие самият се опитвахте да разубеждавате чрез заместника си сестрите, но те настояват, някои от тях, за промяна в защитата.

Г-н Вълчев, дали г-н Шейтанов ще участва в процеса или не зависи от либийската страна, а не от нас. Там трябва да се премине през няколко етапа, за да бъде той конституиран като адвокат. Доколкото аз съм запознат, към момента той не е ходил в Либия, не е получил виза, не се е запознал детайлно с делото. А дали това ще стане или не, на мен ми е трудно да гадая.

Във всеки случай понеже както Шейтанов, така и ваши колеги, журналисти, искат от мен да им дам мотивите на това дело, искам да кажа, че аз не съм страна в този процес и не мога да преценявам дали да давам тези мотиви или не. Аз съм посредник между посланика в Либия и българските адвокати. На мен ми бяха изпратени мотивите от Либия на арабски език. Те се преведоха. И преведени ги дадох на адвокатския колектив.

Ние сме разговаряли, че имаше закачки към вас имате ли, нямате ли мотивите. Вие казвате, че и да ги имате няма да ги обявявате вие.

Аз ви казвам, че...

Те станаха вече достояние на...

...не съм страна.

Да. Звучаха по радиото.

Аз не съм страна и не мога да преценявам. В тези мотиви има лични данни, лични данни. И досега никой не е предявявал претенции към тези мотиви или предишните. Аз не мога да ги давам на журналисти, на хора, които не са адвокати, и т.н. И затова, ако някой иска да вземе тези мотиви, трябва да ги вземе от сестрите.

Но вие ги имате и сте ги превели. Как гледате на една политическа идея сестрите да станат евродепутати?

Струва ми се, така, недобра.

Защо? Някои виждат в това добра идея да се докара до крайност абсурдът на тяхното задържане.

Аз не споделям тази идея. Не е...

Защо? Интересно защо. Какво ще отговорите на тези, които се интусиазирват в момента от нея?

Казвам, че не я споделям, защото, за да се занимаваш с политика, е необходимо да имаш определени качества, а те са травмирани в момента нашите сестри...

Тук се търси символ, аз така го разбирам това предложение.

Не. Този символ не е добър.

Вие пушите, нали?

Не.

А? А защо ви дават в списъците на пушачите?

Това е журналистическа работа.

Тоест в правителството девет на осем, пушачи срещу непушачи.

Не само аз, и Даниел Вълчев...

И той ли не пуши?

...и Калфин, и т.н. Но нищо, това е бях кахър.

А вие как гласувахте в правителството по въпроса за...

Не сме гласували.

...забраната?

Не сме гласували. Не сме гласували. Досега - и предното, и сегашното правителство гласуване няма. Всички решения се вземат с консенсус.

С пълен консенсус?

Да.

Тоест пушачи и непушачи се съгласихте, че ще се отложи въпросът със забраната за пушене на обществени места в България, с консенсус.

Горе-долу да. Важен въпрос е този. Аз съм за забрана, една година не пуша, но в крайна сметка решението беше друго.