Основното е да бъде спечелено доверието на бежанците, за да има ред и добра организация във временните центрове за настаняване. Това коментира в интервю за Дарик бившият зам.-министър на отбраната в кабинета „Костов" Пламен Радонов. По време на Косовската криза през 1999 г. той беше комендант на бежанския лагер „Радуша" в Македония.
Според Радонов не е работа на местната власт да решава проблема с бежанците, а централната власт и институциите й трябва да имат ясна стратегия за действие. Нужна е и подготвена администрация, която да работи по този проблем, коментира още той, допълвайки, че в крачка властта в момента наваксва забавянето по тази тема.
Настроенията в обществото срещу бежанците според Радонов са резултат по-скоро на царящата дезорганизация, отколкото на някакви настроения на българската нация срещу хора с други етноси и религии. В ефира на Дарик бившият заместник-министър на отбраната разказа как е бил организиран през 1999 г. бежанският лагер в Македония, който България поддържаше.
Да припомним онова, което направи България по време на Косовската криза, макар че в интервю за Дарик президентът Петър Стоянов каза, че несравнима е сегашната ситуация с 1999 годината и кризата тогава. Тогава не бяхме членове на ЕС, успяхме да не допуснем бежанци на наша територия. Колко по различно ви се вижда това, което преживява държавата сега? Наистина ли ще се окаже тест за българите и за институциите ни?
Като цяло кризите са коренно различни. Вярно, че и двете са породени от въоръжени конфликти, но причините за тези конфликти са много различни. В Косово тогава имаше етническо прочистване, а сега в Сирия реално погледнато има борба между авторитарно-тоталитарен режим с ислямисти.
Да, гражданска война.
Тогава бяхме само с молби за членство в НАТО и ЕС, а сега сме членове на НАТО и ЕС и това е само от помощ за България. И би следвало да бъде така. Тогава обаче имаше изключително стабилна политическа обстановка в България, независимо че България тогава излизаше от тежката криза през 1996 година. Тогава имаше изключително добра субординация, координация между Народното събрание, Министерския съвет, президента. Тогава ние отдалеко направихме много добра оценка на ситуацията, спомняте си.
Взе се дори непопулярно решение, от което българите се страхуваха - даването на онзи въздушен коридор.
Това е в края. В началото личеше, още в края на 1997 година, че в Косово предстоят събития. През 1998 година България започна да се готви за тези предстоящи събития, включително имаше и военни учения по въпроса. Тоест създаваха се, готвеха се екипи, които да действат в кризисни ситуации. Оценката беше направена през 1998 година, очакваната бежанска вълна тогава от събитията в Косово беше между 600 000 и 700 000 души, които да напуснат Косово, в резултат на въоръжения конфликт. И правителството изработи план за подпомагане на хората, които напускаха родните си места, а така също и да действа в хуманитарен смисъл с основните държави.
Издействахме те да не влязат в България.
Мога да припомня някои факти. На 10 април, Великден беше, ние с министър-председателя Иван Костов, с вицепремиера Методиев и с моя колега Марио Райков посетихме Македония, отидохме в Блатце, видяхме настроенията на бежанците. Това е гранично-пропусквателният пункт между Македония и Сърбия. Там имаше огромно количество бежанци. От там ние разбрахме, че тези хора нямат никакво намерение да напускат, те искат след конфликта да се върнат обратно. Имаха нужда, особено за децата, от топла храна. След наше разпореждане моментално 100 походни кухни тръгнаха за там. Това е първоначалната помощ, която направихме. На връщане в самолета аз получих задачата да отговарям за това нещо. В последствие тя беше определена като пълномощник на българското правителство за решаване на кризата в Косово и Македония, за подпомагане на разрешаване на кризата. На 11 април разузнавателен отряд на Министерството на отбраната отиде, за да подбере точния лагер, защото в Македония, заедно с тяхната Влада, Любчо Георгиевски - министър-председател, Доста Димовска - вицепремиер, и министри, които имаха отношение към кризата. Ние решихме да поемем ангажимент и България със собствени средства да поддържа лагер до 10 000 души, с възможности за разширение. Но горе-долу такива ни бяха възможностите.
Напълнен ли беше тогава лагерът?
Не, лагерът стигна малко над 5000 души, но кризата трая само няколко месеца и хората в средата на юли вече се бяха прибрали по родните си места.
Какво няма да забравите от лагера "Радуша" - децата, жените?
Много пикантерии има, но е рано още да ги говорим. По-важно е друго, че ние успяхме да предотвратим тази бежанска вълна. Тогава международната общност искаше да приемем между 50 000-100 000 души бежанци. България излизаше тогава от тежката политическа и икономическа криза и ако тази бежанска вълна, която международната общност искаше да приемем, се беше стоварила върху България, тя щеше да потъне.
Аз затова ви попитах какво няма да забравите от там, за да разберат българите какво не видяха, избягвайки възможността да приемат бежанци. Това, което вие сте видели в лагера.
Тези хора, дори 50 000 да бяха дошли в България, разчетите по отношение на финансирането, които трябваше да отдели България, бяха около 200 - 250 милиона деноминирани лева или милиардът тогава. Това щеше да създаде много голяма социално икономическа диспропорция между българското население и бежанците. Тоест бежанците щяха да са по-богати от българите на практика. Спомняте си тогава какви бяха пенсиите - тръгнахме от 3 долара месечна пенсия. 1999 година бяха около 30 долара. А по международни стандарти всеки един бежанец има определени права. България нито можеше да си позволи тогава този разход, нито можеше да си позволи рисковете за нейната финансово икономическа стабилност от една страна, и национална сигурност от друга страна. Очакваше се и огромен криминогенен контингент. И тогава благодарение на усилията и на министър-председателя Костов, и на президента Стоянов, външния министър Михайлова, специалните служби - ген. Кацаров и Гяуров, министрите Ананиев и Богомил Бонев, се изработи тази стратегия и решихме този начин въпроса. Първо, спечелихме доверието на бежанците. Ако ви интересува как се прави това? Всеки народ и всеки етнос си има определени специфики, нрави, обичаи. Спечелихме доверието на техните старейшини и в резултат на което вътрешният ред организацията бяха поверени на тях. Те си раздаваха топлата храна, която им предоставяхме, помощи и така нататък. За сигурността на лагера тогава отговаряше офицерът от ВКР майор Чулев, после бригаден генерал и шеф тези служби. Ликвидирахме всякаква възможност за спекула, проституция и криминални деяния вътре в самия лагер. И в крайна сметка той беше един подреден лагер. Като идваха чужденци и ваши колеги от CNN, BBC и други световни медии, те се учудваха. Беше едно добра визитна картичка на България за онзи тежък момент, включително за нашето отечество.
Това към онзи момент. С днешна дата как ви се вижда всичко онова, което прави държавата, освен констатациите, че закъсняхме, че куп неща не са предвидени, много несвършени, въпреки че е имало отделени средства, в това число и европейски?
България тепърва трябва да има стратегия. Има такава стратегия, но тя явно не е работеща. В резултат на което, в резултат и на политическата нестабилност в момента в България - не добре работещ парламент, правителство с протести всеки ден. Президентът също е подложен на натиск, малко орел, рак и щука, пълен хаос в институциите. Засега обаче смятам, че независимо от ненавременните и закъснели дори действия в началото, започват вече постепенно да наваксват, да се оправят в ситуацията. Смятам, че започнаха да въвеждат ред и дисциплина във временните центрове.
Видях в един от центровете комендант.
Колегата, който е назначен за Агенцията на бежанците, който е с военна професия, това му е дало допълнително възможности и навик да въвежда ред и сигурност. Но пак казвам, първо, трябва да се спечели доверието на хората. Другото, което е много важно и което трябва да се направи. Не може да има нелегално преминали границата на България, на ЕС. Южната граница на България е южна граница на ЕС.
Как да решим този проблем?
Този въпрос се решава както го решават и останалите страни - със съвременни средства. Има си дронове,кльонове, камери, наблюдения. Това е работа на гранична полиция, преди това беше работа на гранични войски, но ги преместихме ги в МВР
Огражденията да влязат в сила и...
Те знаят как трябва да го направят. Аз не съм добър професионалист в темата как се пази граница. Но не може да има такова нещо.
Вие сте представител на местна власт в страната, много кметове реагираха първосигнално, организират се протести, не искат на територията си бежанци, макар да имаше едни хубави примери. Няма да забравя кметът на Цар Калоян, хората, които пострадаха от бедствието преди години. Той беше от първите, който каза: Ние можем само 50, но можем да ги приемем. Друг е въпросът, каза той, дали хората ще искат или не, но ако всеки вземе по 50 човека, може би всяка община или по райони, нещата ще са по-добре, по-лесни. Чужденците не са нито на правителството, нито на президента, нито на дадена община.
Не и е работа на местната власт да се занимава с тези неща. Държавната власт трябва първо, да изработи стратегия. Тя трябва да оцени от къде биха възможни направления на идващи нови бежанци или нелегални имигранти, какви специфики имат тези хора, какви нрави, обичаи, какъв социален икономически статус - богати ли са, бедни ли са. Например хората в Косово, в Македония бяха бедни. Сирийците не са толкова бедни.
Да, идват и хора с възможности и със средства.
Да се оцени тази нация доколко е склонна на криминални деяния, там каква е криминалната престъпност, оценки за риска, доколко са свързани с ислямистите, доколко не. Това са няколко точки. Вижте, в бъдеще ние можем да очакваме такива бежански вълни и нелегални имигранти от Азия и то Югоизточна Азия, и от Африка. Това са фактите. В резултат на тази изработена стратегия се подготвя администрация, която да действа и да работи с тях. Правят се ученията, правят се необходимите неща, подготвят се хората. България трябва да направи на едно място, по доктрина това място трябва да бъде отдалечено, примерно на километър, километър и половина от населено място. Нарича се временен център, ние му викаме лагер. В този лагер трябва да има перфектна дисциплина, да има изключително медицински персонал още с влизането. Ние в Македония имахме случаи на тиф и холера. Тези хора са потенциални преносители, включително трябва в голямата стратегия да се изследват тези райони, откъдето идват, какви местни болести има.
Това уж се прави в крачка сега.
Не може да се прави в крачка То се изработва, създава се тренирана и обучена администрация и персонал, създава се необходимото място. Изключително важно е това да се каже, че трябва подготвена администрация. Тя трябва да действа, да съкрати максимално цикълът от настаняването във временният център до даването на съответния статут -
хуманитарен лист, статут на бежанец ли ще бъде, временна закрила, убежище ли, постоянно или временно пребиваване в България и ли друга държава. Това трябва да се направи. Не е много трудно и не изисква огромни усилия.
Притесняват ли ви настроенията срещу бежанците, които се пораждат в обществото?
Разбира се, но те по-скоро са продиктувани от дезорганизацията, която цари, а не от това, че българската нация по един или друг начин е настроена срещу отделни етноси или религии.
