Николай Василев: Администрацията работи по-добре, когато е по-малка
Николай Василев: Администрацията работи по-добре, когато е по-малка / снимка: БГНЕС

Съкращенията в администрацията са дълбоко популярна мярка, която зависи изцяло от политическата воля на правителството и премиера. Това коментира в интервю за Дарик бившият министър на държавната администрация Николай Василев. Въпреки че подкрепя намеренията на властта, той е скептик, че ще има сериозна корекция в броя на чиновниците.

Още в първите дни след избирането на кабинета „Орешарски" Николай Василев призова в ефира на Дарик новото правителство незабавно и с един замах да извърши съкращения в администрацията, предупреждавайки, че с всеки изминал ден това ще става по-трудно.

С днешна дата бившият министър в две последователни правителство подчерта, че не може безработицата да бъде аргумент за раздуването на броя на заетите в публичния сектор.

Закъсня ли властта в тази своя стъпка, защото веднага реагираха след обявеното намерение за 10% съкращения. И като че ли, не казвам, че има заден по темата, но се обяснява как няма да бъдат механични съкращенията, каквито и не трябва да бъдат те всъщност.

Една от малкото ни препоръки в началото на този управленски мандат, предполагам същото ще бъде и в следващият управленски мандат е, че правителството в началото на мандата е най-силно да направи бързи и решителни, полезни промени, една, от които е да изпусне въздуха в бройките в администрациите, които са прекомерно големи. И това в началото може да стане най-безболезнено, с най-малко разправии. Колкото повече време минава, толкова по-сложно става. Тук бих искал да изкажа подкрепа за действията за бюджета догодина, уверявайки управляващите, че това е една дълбоко популярна мярка, независимо, че двама души и половина в държавата може да са се изказали против. Защото смятат, че може би това им е работата - винаги да са против. Наистина ако се съкращава администрацията, се подкрепя от деветдесет и няколко процента от българските граждани. Ако искате направете такова проучване, винаги и било така. Ако зададете въпроса малко по-крайно, което аз ни бих направил, примерно: смятате ли , че е раздута в България бюрокрацията? Да. Искате ли със своите данъци да издържате все по-голяма, все по-раздута бюрокрация? Отговорът е: Не. И така ще получите 100% подкрепа, предполагам, че разбирате. Т.е. да не се притесняват управляващите, че някой се изказал против. Няма проблем. По-скоро подкрепата ще бъде силна.

Като казвате, че това би се приело добре от българите, на фона на тази теза, не срещу, поставям данните от едно проучване, че най-големият страх на българите днес е да не загубят работата си. 56% от сънародниците ни казват това. Може би рискът от евентуален ръст на безработица би стопирал едни решителни действия на властта за съкращения?

Ще ви кажа, че не споделям такава линия на мислене по следните причини. Първо, по-голямата част от съкращенията, които говорим се случват в центъра на София, горе долу в радиус около един километър от жълтите павета. Ако някой български гражданин живее в центъра на София, има висше образование, работи примерно в Министерството на финансите, едно от най-уважаваните министерства, и бъде извършено съкращение в неговото министерство, и той не може да си намери работа, то отговорът ми е: Министерството на финансите не е благотворителна организация, където всеки, който не може да си намери работа трябва задължително някой да му я осигури и да му я плаща със заплата в държавния сектор. Т.е. тук не говорим за няколко работни места в село във Видинска област, а говорим за центъра на София. Тук чак толкова голям проблем с намиране на работа от висококвалифицирани специалисти няма.

На много места в страната, за съжаление, картината е такава, че само хората в администрацията работят.

В момента говорим предимно за централната администрация, никой не говори за видинското село. Дайте да говорим само за центъра на София. Вторият ми аргумент срещу такава линия на мислене е, че тук говорим за щатни бройки, а не толкова за живи хора. Защото в администрацията, независимо колко голяма е тя, независимо дали става дума за годините на подем, примерно между 2000 и 2008 г. или за годините на криза между 2009 и 2013 г. По всяко време в администрацията има няколко хиляди незаети бройки, обикновено между 5000-7000 или 8000, по всяко време. Тоест само съкращавайки голяма част от незаетите щатни бройки се постига голяма част от ефекта. Вместо догодина някой да ги запълва с нови хора, по-добре никой да не ги запълва и ефектът е почти постигнат. Това е нещо много съществено. Третият, по-стратегически въпрос - изобщо не смятам, че икономическият растеж, работните места и високите доходи в една държава идват с раздуване на публичния сектор. За справка: Гърция, Франция и много други държави имат страшно раздут публичен сектор, което не ги прави по никакъв начин успешни икономики. И никакви работни места не можем да говорим там, че се създават в момента. Работните места се създават от динамичен, жизнен частен сектор, който иск да плаща ниски данъци, държавата да има ниски бюджетни разходи, да не се харчат пари за щяло и нещяло, камо ли за непродуктивна администрация. И когато се повиши доверието в бюджетната ситуация, в икономическото бъдеще на страната, тогава ще има създаване на работни места, а не като ги приютят министерствата с изкуствено създадени работни места. Освен това аз имам следния въпрос. През последната година на предишното управление, ако са правилни цифрите, които виждам от Министерски съвет, администрацията е раздута с 10 000 бройки, независимо от приказките на политиците, че са направили обратното. И като са увеличили администрацията с 10 000 бройки, намалели безработицата в държавата? Отговорът е: не.

Не, расте, уви.

Защото икономиката не върви, икономиката няма да върви с раздута администрация Също така отговорно искам да ви кажа нещо, което може да ви звучи като парадокс, но повярвайте, аз съм бил дълги години от другата страна и твърдя, че администрацията работи по-добре, когато е по-малка.

Бяхме говорили с вас, че ако ви питам в най-общ план с колко по-малко чиновници могат да работят институциите в България, казахте, че с 1/3 по-малко спокойно биха се справили с всичките си задължения, независимо от нивата, в които работят.

Това е едно такова твърдение, което вероятно важи за всички държави за последните 200 или може би 2000 години. Може би за всички периоди важи едно и също правило.

Очаквате ли все пак да има реални съкращения, защото с охота всяка власт обявява намерения, след това всичко в действителност се покрива и се спира най-много до орязване на празните, кухи щатни бройки.

Всичко зависи от един единствен фактори няма други фактори. И този фактор са нарича политическа воля. Министър-председателят по идеология или по душа е реформатор. Работил съм с него в Министерски съвет и знам много добре, че той вярва в по-малката администрация. Ако той събере смелост, решителност и воля да наложи тази политика, няма кой да го спре. И повярвайте, ето такива хора като мен няма да се уморят да подкрепят и да казват, че това е добра политика и да приветстват това нещо. Може би нашият глас ще бъде по-силен и по - многолюден, отколкото обратната теза. Въпросът е обаче дали има такава политическа воля. Нямам отговор на този въпрос. Винаги съм скептичен докато не видя обратното. По-скоро много е вероятно идеите да се размият и в крайна сметка да надделеят гласовете за запазване на статуквото, просто ей така. Бих искал също така да изкажа становище, че всички гласове, които са против ще имат горе долу следната риторика: не може механично да стане това нещо. Разбирайте: по принцип може, но не в моето министерство, не тази година

Всеки министър брани ведомството си.

Другото нещо е, че не може без анализ. Този номер с анализа администрацията сигурно го е измислила някъде през Римската империя още. Сигурно и тогава като са искали да съкращават чиновниците, те са казвали: трябва сега да анализираме, кои точно звена, колко бройки. Този анализ ако може да продължи между 5 и 15 години, разбирате за какво става дума.

Разбирам. Става онази жестока тенденция, в която всеки път отчитаме как българите намаляват като брой население, но администрацията расте през годините.