Министър Терзиева: 35% от републиканската пътна мрежа е в окаяно състояние

Министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева гост в „Седмицата” на Дарик:

Какво полезно чухте в дебата по вота на недоверие за регионалната политика и инфраструктурата?

Ами, според мен дебат въобще не се получи. Лично аз нищо полезно не научих. Самите мотиви за мен бяха едни просто несъстоятелни констатации. Всеки, който се зачете в т. нар. мотиви, може да констатира това. Но за мен това беше една възможност да разкажа от една висока трибуна за това, което съм заварила в началото на моя мандат и за четири месеца какво сме успели да свършим. То не е никак малко от много гледни точки. Но преди това искам да кажа защо смятам, че бяха несъстоятелни тези констатации. Статистиката за периода след 2009 г. показва, че по основни показатели за развитие различията между регионите в България са се задълбочили. И това е резултат не само от една глобална финансова и икономическа криза, но и от водената до сега политика. Огромни инвестиции в София са били наливани и в големите инфраструктурни проекти, нулева политика по отношение на малкия и среден бизнес, икономическия растеж и създаване на работни места.

Това впрочем е основният упрек на опозицията по време на вота. Вашата предшественичка или по-скоро в кабинета на Бойко Борисов министърът Лиляна Павлова казва, че вие планирате и в новия програмен период много населени места да останат без финансиране, което задълбочава диспропорциите в регионите.

Е, точно това е, нали, най-веселата част според мен, тъй като сегашното правителство завари една ситуация, завари една подготвена оперативна програма вече за регионално развитие и е ясно, че няма как за няколко месеца да задълбочим различията между регионите. Специално за ОП „Регионално развитие” мога да ви кажа, че заварихме една програма с риск от загуба на повече от 260 млн. лева. И този риск е бил констатиран още през декември месец миналата година, не са били предприети никакви мерки, за да се започне мисленето как, с какви проекти да бъде компенсиран този риск от загуба и се наложи тука за четири месеца много бързо да реагираме, да преправим апликационните форми на два големи проекта, единият от които е Северната скоростна тангента. Вече е вкаран в Европейската комисия. Така че според мен доста работа свършихме в тази насока да намалим максимално риска от загуба на пари.

Това е вече втора тема, която повдигате, но да останем още малко на темата за различия между регионите. За финансиране по бъдещата програма „Региони в растеж” били предвидени 67 града. Само общините в България са над четири пъти повече. Това означава, че всички останали няма да получават пари, за да растат ли?

Ами, оперативната програма „Региони в растеж” е била подготвена от правителството на ГЕРБ, разбира се, въз основа на определени стратегически документи. Стратегическият документ е бил приет от правителството през месец декември миналата година и въз основа на определени критерии въз основа на него са определени 67 града. По сегашната оперативна програма са 86. Не знам точно защо само 67 града са били определени, а не примерно 86, но е факт, че ние заварихме вече една програма, която беше изпратена в Европейската комисия, с брой 67 града. Факт е също, че Европейската комисия има определени изисквания, аз не съм го крила това нещо и даже след определени срещи през месец юни го разказах на няколко места, че Европейската комисия иска да концентрира ресурсите за инфраструктура в няколко големи града само. Но това, разбира се, е визия на Европейската комисия. Ние смятаме, че нашата държава, която е последна, последна и първа по бедност от регионите, региони в смисъл България като регион от Европейския съюз. Ние смятаме, че трябва да държим на тези 67 града, които вече сме ги определили по един или друг критерий, обективни критерии все пак. Това, което ние направихме...

Тук има приемственост. Ако вие трябваше да пишете първите проекти, по същия начин ли щяхте да подходите - да кажете взимаме една четвърт от общините в България и в тях даваме парите, защото срещу нас Европейската комисия иска да ги дадем само в няколко града, или щяхте да предложите всички общини например да могат да получат пари?

Ами, според мен целта е ако може ресурсите да бъдат, нека така да кажа, разхвърляни по повече градове. Имаме нужда и малките общини да оправят своята инфраструктура по идентичен начин както и много големите, за които, както казах, са били налети много пари. Значи трябва държавата и правителството принципно от тук нататък, това е и моя задача като министър на регионалното развитие, от тук нататък ние трябва да имаме един интегриран подход по принцип в инвестирането в отделните общини. Т.е. не само европейски средства, но и бюджетни средства, и други средства. Трябва да има един, така, интегриран подход в начина, по който да се правят тези инвестиции. Какво имам предвид? Имам предвид, че европейските средства навсякъде в Европейския съюз са допълващи средства. Основните средства идват от бюджета на конкретната държава. Разбира се, икономическото развитие в момента, финансовите проблеми не ни позволяват така да третираме тези средства. Ние винаги и навсякъде, политиците, говорим, че европейските средства са основни средства за нас, само че на практика те трябва да са допълващи. Тоест ние трябва да гоним такъв икономически растеж, трябва да започнем, да налеем малко пари, малко инвестиции точно за малкия и среден бизнес, да подпомогнем създаването на работна сила, за да може един ден и за нас средствата от Европейската комисия да са допълващи.

Това означава, че вие бихте предложили до 2020 г., след като за 67 града ще има европейски пари, парите от бюджета да отиват за останалите, а тези 67 града да не получават такива пари или много по-малко да получават?

Ами, дори и в такава насока. То затова трябва да има интегриран подход, от една страна, за всички оперативни програми как да се прилагат, т.е. средствата как да бъдат разходвани от всички видове оперативни програми. Както например ОП „Регионално развитие” може да се съчетава прекрасно с ОП „Конкурентоспособност”, и ние това вече го обсъждаме в Националното сдружение на общините. Така че интегрираният подход, може би знаете, че в момента се разработва една специална стратегия за Северозападния район, която е свързана точно с интегриран начин на разходване на средствата от различните оперативни програми.

По време на дебата от ГЕРБ твърдят, че парите по ОП „Региони в растеж”, както ще се нарича досега известната ОП „Регионално развитие”, били намалени от 1,6 млрд. евро, както ги били предложили от ГЕРБ, на 1,3 млрд. Това вярно ли е?

Това е вярно, но самото правителство на ГЕРБ е договорило през януари месец, през февруари месец т.г. общата сума, която знаете, че е около 6,2 млрд., общата сума, която трябва да се разпредели между отделните оперативни програми, и на практика, както аз казах и пред Народното събрание, бившите управляващи си бяха сложили розови очила, имаха, така, едно свръхочакване към парите, които ще дойдат от Европа. Самите средства, които са разпределени между отделните оперативни програми, са направени от кабинета, от Министерски съвет на базата на една методология, която между другото е подготвена по времето на предишното правителство. Тази методология е направена от независими консултанти, в нея са предвидени определени критерии и като имаме предвид, че приоритетите на държавата трябва да следват приоритетите на „Европа 2020”, а това е инвестиции повече в образование, в развитието, в подпомагането на малкия и средния бизнес, в създаването на икономически растеж и работна сила, и здравеопазване, разбира се, по определен критерий точно по тази методология във връзка с приоритетите, които преди малко казах, бяха разпределени и средствата, така че тези средства нито аз съм ги разпределяла, нито някой министър, това просто е направено на база на една методология.

В момента България води голям дебат около бежанците. От ваша гледна точка за обезлюдените региони това може ли да бъде шанс да има кой да обработва земята, да се населят там млади, жизнени хора с желание за работа, каквото може би липсва в някои българи по тези краища?

Според мен като министър на регионалното развитие смятам, че трябва да се създадат специални икономически стимули в определени региони, дори и законодателни такива стимули по-скоро, за да може хората да се върнат към тези региони. По отношение на бежанците знаете, че когато един човек получи статут на бежанец, той на практика донякъде става български гражданин, донякъде, защото има някои права, които са му ограничени, така че той ще има възможността като всички български граждани да отиде да живее и да работи там, където намери за добре.

А каква е позицията ви по очерталия се спор между централната власт и софийския кмет, тя ще гостува и по-късно, за това дали не се концентрират прекалено много от бежанците в София, а има гледна точка, че е добре да се разпръснат из цялата страна?

Факт е, че за последните няколко години нищо не е направено по въпроса с бежанците, въпреки че сме очаквали такава бежанска вълна. Трябвало е да бъде свършена не малко работа, да се определят определени центрове, където да бъдат разпределени тези бежанци, така че сега в момента правителството пак е изправено пред доста трудна задача да реши набързо за няколко месеца неща, които е трябвало да бъдат решавани няколко години по-рано.

Полезно ли ще е за регионалното развитие на по-изостаналите региони да се продава земя, друг голям дебат от седмицата, да се продава свободно земя на чужденци? То истината е, че не на всички чужденци, а само на тези от Европейския съюз и на примерно Швейцария, Норвегия, които имат договори с ЕС.

Ще ви отговоря с мое лично мнение. Смятам, че никой не може да си вземе земята и да напусне държавата с нея на гръб. Този, който купува земя, особено земеделска, би трябвало да я купува, за да я обработва. В България има много пустеещи земи. Ако можем и ние да си ги обработваме, прекрасно, ако дойде чужд инвеститор и иска да закупи земя, и да я обработва, и с това да осигури работни места, и нашите деца да не ходят да берат ягоди в чужбина, а да помагат тук за развитието на нашето селско стопанство, аз не виждам никакъв проблем в тая насока. Пак отговарям като гражданин и като юрист, разбира се, защото собствеността върху земята е много важна, разбира се, но при тези пустеещи земи, ако има хора, които искат да инвестират и да създадат с това работни места, пак повтарям, защо не.

Друга голяма част от дебата премина в спора магистрали или по-малки, обикновени пътища, като вие сте представена като застъпник на тезата, че трябва да се инвестира по-скоро в изоставените по-малки пътища.

В т.нар. селски пътища от един бивш премиер.

Да. Втори, трети клас, четвърти клас.

Факт е, че 35% от републиканската пътна мрежа е в окаяно състояние. Това са втори и трети клас, специално за републиканската пътна мрежа, четвърти клас са в общинската мрежа. Трябва задължително държавата, която от много години, от 20 години не е поддържала, не е дала нито лев да поддържа определени пътища и затова са зейнали тези големи дупки, държавата трябва да започне нова политика, и аз работя точно в тази насока - да започнем една нова политика. И сме написали една програма от следващата година държавата да инвестира определени средства, минимум...

200 млн. лева, четох за такъв план.

Принципно планът е на обща стойност 241 млн. лева. Разбира се, при наличните бюджетни средства това е много, много пари са това, но дори да започнем...

Това ще са бюджетни пари, защото европейски пари вече няма да могат да се инвестират в, как ги наричате...

Точно така. Това са... в малките, в селските пътища. Значи, по ОП „Региони в растеж” успяхме да договорим на експертно ниво втори и трети клас да бъдат, да има възможност от оперативната програма да бъдат разходвани средства. Това са около 170 млн. се предвижда за следващия програмен период по ОП „Региони в растеж”. Но това е за правенето на нови пътища, за строителството и рехабилитацията им. Аз говоря за ремонт на пътища, които са били изоставени години наред, те са много по-малки.

И за там вие искате в бюджета следващата година 241 млн. лева. Колко ще дадат от Министерството на финансите?

И за там ние искаме от бюджета... Значи, специална програма, да, специална програма, но аз пак казвам, че трябва да се започне тази политика и с някакви дори по-малки средства, дори 70 млн. да бъдат отпуснати това ще бъде голям успех, защото за първи път ще започнат да се инвестират. Държавата трябва да започне всяка година да инвестира минимум по толкова пари, за да започнем да възстановяваме тези пътища.

Ще ви питам за един конкретен път, днес е денят на Свети Иван Рилски, пътят до Рилския манастир е абсурден за път, по който минават според последната официална статистика отпреди няколко години един милион посетители - туристи и поклонници, годишно. Най-посещаваният обект в България, като изключим курортите, например Слънчев бряг. Този път ще бъде ли ремонтиран най-сетне?

Да, този път... вече имаме направена процедура за определяне на проектант и се надявам догодина по ОП „Региони в растеж 2014-2020”, през септември месец, живот и здраве, стига всички процедури по самата програма да са изпълнени, за да можем да отворим схемата...

Той се води първокласен ли, за това ще може да мине по тази програма?

От втори, втори клас, втори и трети клас.

Но ще мине по онова изключение, което сте договорили.

Ще мине, точно така, точно така, септември месец да започнем да го строим този път. Надявам се да имаме тази възможност да открием строителството септември догодина.

Магистралите. „Хемус” можела да започне най-рано в края на 2015 г., но не било ясно с какви средства - цитат е от дебата в парламента през тази седмица около вота на недоверие. Отлагате ли „Хемус”?

Автомагистрала „Хемус”, както неведнъж съм казвала, е в приоритетите на правителството. Всички знаем, че всички средства при предишното правителство са били вложени в Южна България, това е факт. Северна България е била буквално зарязана в тази насока. Мога да ви дам пример - Дунав мост 2 готов, но път Е-79 между Видин и Монтана абсолютно зле. И какво се получава? Сега трафикът по Дунав мост се увеличава и като стигне трафика до въпросната отсечка, попадаме в едно страхотно задръстване. Малко ще се отклоня от темата в смисъл, че не трябва да се работи по парче. Значи не трябва да казваме... За това трябва нов подход и Европейската комисия иска този нов подход, трябва интегрирано. Когато правим един път и той е европейски коридор, трябва да го започнем от А до Я, а не да го строим на парчета, както е правено досега през последните години, не само през последните четири години.

Като примера с моста - мост има, няма път до моста.

Да, има мост, няма път. Ами да де, ама нашето правителство сега е изправено пред следното нещо: има мост, няма път. Трябва обаче да разходим общо 750 млн. евро - толкова по ОП „Транспорт” ни се полагат. Ами за тези 750 млн. евро, които няма да стигнат на практика за „Струма”, защото „Струма 3” трябва да се построи задължително през този и следващ планов период, това е условие на Европейската комисия.

„Струма 3” - това е между Сандански и... без Кресненското дефиле до Симитли.

Точно така. И това е един много голям инфраструктурен обект и всъщност, за да се върна на „Хемус”, автомагистрала „Хемус” е записана в индикативните ни проекти, които са по ОП „Транспорт”, за прогнозна стойност 175 млн. евро е включена в този индикативен списък.

„Хемус”?

„Хемус”. Тя е сложена на трето място ,защото на първо място е „Струма”, след нея...

Тя колко струва?

„Струма” индикативната стойност е някъде около 750 млн. евро, с което, както виждате, изчерпахме...

Това означава, че всички пари свършат.

Точно така.

Значи „Хемус” може да бъде построена само по друг начин.

Сега, има други начини. Заедно с министъра на транспорта сме предложили съфинансирането от страна на България да се увеличи на 50%, с което, разбира се, ще се даде възможност през следващия планов период да бъде инвестирано в повече проекти. Разбира се, това трябва да е в рамките на бюджетните възможности.

Това би означавало, че и по „Струма” да бъде такова съфинансиране. Така ли? Т.е. вие предлагате 750 млн. евро да бъдат удвоени с български пари и така има пари за „Струма”, „Хемус”...

Точно така. И така да имаме възможност да инвестираме за „Струма”, за Монтана, за „Видин-Монтана”, за „Хемус”, „Калотина-София” я вкарваме. „Калотина-София” сега ще...

Това какво значение има като техника на насочване на парите? Защо да не кажем 750 млн. си се дават по европейската програма за „Струма”, а пък ние с другите 750 ще си построим „Хемус”?

Ами, има значение, защото става въпрос за възвращаемост на пари все пак, нали, за наличност на пари. Въпрос на схема от гледна точка на така наречените парични потоци. Така че има значение. Т.е. държавата ще има глътка въздух по този начин. Иначе трябва да извади изцяло тези 750, а държавата няма как да ги извади, нали разбирате от джоба си.

А кога ще се вземе решение ще се приеме ли българското предложение или не.

Ами това зависи, ние сме го предложили на заседание на Министерския съвет с министъра на транспорта. Зависи, разбира се, от разчетите на министъра на финансите по бюджета и от дефицита.

В „Медиапул” четох статия за това, че „Струма” можело да поевтинее, ако нямало тунели, а заобиколяла Кресненското дефиле. Това стои ли като възможност или вече веднъж договорен проектът, макар и скъп и да излизат други варианти, няма начин да се промени?

Въпросът с тунела, разбира се, е свързан с екологичното равновесие в региона. Това изискване е на екологичните организации и затова е направен този тунел. Той е много скъпо съоръжение...

Ако тръгне да се заобикаля с магистрала, тогава от екологична гледна точка ще се...

Ще имаме много проблеми, да. Това е обсъждано вече, така че е решено принципно да се направи този тунел.

Там сроковете са, че със сигурност до...

Със сигурност „Струма 3” ще започнем някъде в средата на следващата година, ще започнат процедури по избор на изпълнител за двете части, които са преди... т.е. „Струма 3” е разделено на три...

Преди и след тунела.

... да, на три лота - преди и след тунела.

Това са към 60 км - три по 20.

А през 2015 г., живот и здраве, ще се играе за тунела.

„Марица”. Там какъв е планът за спасяването и всъщност какво ще се спасява, думата е ваша?

Планът за спасяване спешно начертахме още през месец юни, тъй като работите бяха изцяло спрени на двата участъка на „Марица”. Даже аз смятам да посетя обектите през следващия месец, защото на дадения етап вървят нещата, аз нямам данни, получавам ежеседмична информация от Агенция „Пътна инфраструктура”, нямам данни да са спрени работите там. Т.е. работи се. Идеята е през юни месец да приключим с цялата магистрала.

За кога е планиран ремонт на протеклата магистрала „Люлин”? Вие дадохте за пример течащи тунели като пример за...

Ами, течащият тунел в момента се ремонтира за скромната сума от около 250 000лева, която трябваше да извадим от джоба на държавния бюджет, тъй като не е в гаранция.

Тя не е ли в гаранция?

Специално за тунела вече гаранцията е изтекла.

Толкова ли бързо изтичат тези гаранции?

Ами, специално за тунела е изтекла гаранцията. Така че, нали, трябваше да извадим 250 000 лева. Вместо да поправим някое малко пътче с дупки, ние се наложи да оправяме протеклите тунели. То не само, че са протекли, но има и друга опасност за тези тунели. Така че...

Каква е другата - да паднат, да се срутят върху коли, които минават ли?

Ами, има такава опасност, нещо да падне, от тези по-големите панели да паднат и да причинят някое...

Това означава, че трябва да я затворите, ако го знаете, защото нали вече като го казвате, че знаете...

Е, не това, не, чакайте сега, значи това няма как да се случи вече, защото е поправено. Но, пак казвам, аз извадих една такава статистика специално за тунелите на „Люлин”, че 250 000 лева са разходвани от Агенция „Пътна инфраструктура”, за да се поправи тунелът и да не се причиняват щети. Той беше затворен по едно време лятото. Така че от тази гледна точка може би трябва да ви кажа, че аз поех ангажимент и го изпълнявам стриктно, създадох една комисия по качеството, която комисия прави определени проверки на така наречените пътища с гаранция. Вече имам един доклад, който от 61 пътя на практика 80% от тях са с дефекти.

Но са в гаранция.

Но са в гаранция.

61 пътя в гаранция.

Да, в гаранция. Дефекти...

А досега не е ли имало такава система? Например това, което казвате за „Люлин” магистралата, сигурно не изведнъж е прокапало, а е можело докато е в гаранция да се хване.

Не искам да коментирам. Аз специално заварих едно състояние, в което качеството не беше на дневен ред в Агенция „Пътна инфраструктура”.

Магистралата до Калотина, ако изобщо ще е магистрала, а не скоростен път, също ще зависи от дали Европейската комисия ще се съгласи България да удвои 750-те милиона евро за пътища през следващия програмен период.

Принципно да, но в момента Министерство на транспорта, съвместно с нас, сме подали едно искане към „Кънектинг Юръп фасилити”, да видим дали може от там да получим определени средства, които няма да са всичките средства, но...

Това е друго направление на европейски пари?

Да, точно така.

А западната тангента на София?

Западната тангента на София...

И дали е в резервния списък?

Западната тангента... Западната дъга имате предвид?

Там имаше търг... Западната дъга, да.

Западната дъга, търгът за западната дъга беше отменен от Агенция „Пътна инфраструктура”, тъй като кандидатът, там беше само един останал кандидат. Във връзка с това, че другите са били отстранени поради недопустимост, затова и комисията е взела решение, че тъй като... това, разбира се, е правна възможност по Закона за обществените поръчки, но комисията е преценила, че трябва да се спре, да се отмени въпросната поръчка, тъй като само един кандидат, избирането му на това основание, само защото е останал един, заради недопуснати други кандидати, би довело до съмнения от страна на всички други участници, че другите са били отстранени, просто за да спечели кандидатът Х. Затова е взето такова решение...

И сега започва нов търг, това колко отлага нещата?

И сега ще започнем нов.

А там парите от къде идват?

Пак от оперативна програма „Транспорт”.

Но това е по старата програма обаче.

По старата програма. Няма да изпуснем средствата.

Там финансиране има, няма да се изпуснат...

Финансиране има, няма да се изпуснат средствата, имаме време.

ГЕРБ започна една акция тази седмица в подкрепа на тунела под Шипка. Събират подписка за изграждането му. Ще има ли тунел под Шипка до 2020 г.?

Тунелът под Шипка също е приоритетен проект. Тунелът под Шипка е свързан с другия проект, който се изпълнява в момента от Агенция „Пътна инфраструктура”, това е обходният път на Габрово. Двата проекта са взаимно свързани. Така че тунелът под Шипка е приоритетен. Не знам защо се получават тези трагедии и тези, как да ги нарека, проблематики. Значи, никой никога не е казал, че тунелът под Шипка е изваден от някакъв списък, напротив, той е в...

Той в кой списък е?

Той е също в индикативния списък на ОП „Транспорт”.

В допълнителния списък...

Не в допълнителния, той е един-единствен списък по ОП „Транспорт”.

Но на първо място е „Струма” и тя взима всички пари?

Така, само че, както ви казах, има възможности за...

Ако се промени обаче това и бъде прието вашето предложение от Брюксел, тогава парите биха стигнали и за...

Точно така. Но пак казвам, че тунелът под Шипка трябва да бъде изграден именно защото обходният път на Габрово е свързан с тунела под Шипка.

Не е ли много скъп такъв тунел да се направи?

80 млн. евро.

Това означава, че всички цифри, които събрахме досега, биха се вместили в 1,5 млрд. евро...

Ами, не мога сега да поема този ангажимент, че ще се вместят. Ние ще положим всички усилия максимално да използваме...

750 по „Струма”, 80 за Шипка...

... всички средства от Европейската комисия, които постъпват по ОП „Транспорт”, да ги разходим максимално ефективно.

Стига да стане обаче това с вашето предложение за съфинансирането?

Разбира се.

Иначе там процентът за съфинансиране какъв е в момента, одобреният?

В момента е 15%.

Това означава, че под милиард биха били средствата в пътища за България, а иначе ще отидат на милиард и половина. А зимното почистване... т.е., вие сте казала, че ще увеличите с 10 млн. лева предвидените пари, от 50 на 60 милиона така ви цитират във Варна...

Не съм казала такова нещо. Ами, не знам защо така ме цитират във Варна. Значи, за...

И веднага почват, ако нещо невярно, явно почват...

Да, защо 50, а не 60?

... въпросите, ама сега защо ще дават 10 млн. повече?

Да. Значи, Агенция „Пътна инфраструктура” е отделила 60 млн., но това не означава, че всичките пари трябва да се разходват. Напротив...

Миналата били 50.

Напротив, те трябва да се разходват така, че да стигнат, а и да останат. Каквото остане, да го вложим в рехабилитация на пътища. Разбира се, никой не знае точно каква зима ни очаква, това са пари, свързани точно със зимното поддържате. Така че тези средства ще се разходват по строг контрол от страна на УС и нека никой да не си мисли, че ние сме увеличили на 60, защото искаме да ги...

Похарчите.

Да, да ги похарчим...

Да ги дадете на някого.

Това въобще, значи това въобще няма как да се случи. Много държа вече на контрола как ще се разходват тези средства, не само тези.

Някоя крилата фраза от типа „ще ловя снежинките във въздуха”, както беше казал Бойко Борисов и Лиляна Павлова...

Не, няма да ловя снежинките, просто сме създали стройна организация и другата седмица, по-следващата седмица, в началото на ноември, ще направим една специална пресконференция, за да е ясно кой за какво ще отговаря в момента, в който завали сняг. Има определени органи, които отговарят по поддръжката на тези пътища.

България измина доста лъкатушещ път докато подреди този сектор. Обикновено зимата почваше и започваха въпросите кой  чисти, неприключили търгове, една фирма взела няколко области, пък няма машини, за да ги чист като завали във всичките сняг...

Да, винаги сме изненадани от снега. В момента са определени фирмите, от преди. Тези фирми са ясни кои са, те си знаят отговорностите.

Няма област без отговорник?

Няма област. Проведени са съответните срещи по области с нашите пътни управления.

Няма фирма, която да е взела повече области, отколкото машини има?

Тук, разбира се... Надявам се да не е точно така. Уверенията са, че тези фирми се справят. Тези фирми не са определяни от нашето правителство. Така че аз от тях сега ще очаквам много отговорен подход към зимния период. Точно затова и ще направя лична среща с всички фирми, за да сме наясно точно кой каква отговорност ще носи при зимната поддръжка.

Преди две седмици вашият колега, министърът на инвестиционното проектиране, Иван Данов каза, че очаква санирането да премине към неговото министерство, а как вие гледате на плана на България за санирането до 2020 г.? Кое е по-доброто решение? Той разви теорията, че това е проект, инвестиционен проект номер едно на България от тази гледна точка санирането на жилищния фонд, със съпътстващата среда наоколо, било добре да бъде към неговото министерство, което готви общите инвестиционни проекти на страната, а от ваша гледна точка?

На този етап санирането остава в Министерство на регионалното развитие. Основен проблем при изпълнението на проектите по енергийна ефективност възниква от бюрократичните проблеми през последните години и постоянна смяна на условията, знаем всички това, първо, когато е стартирала програмата, първоначалното изискване за съфинансиране е било 25%, после е увеличен от ГЕРБ на 50, което пък довежда до един отлив на интерес, а след това отново служебният кабинет го върна на 25 съфинансиране, но, разбира се, са се загубили много ценни месеци и години.

И най-накрая всъщност саниране масово няма.

И на практика, да, само около 245 000 евро са усвоени по тази програма.

От колко?

Ами, сега не мога ви отговоря...

При всяко положение са милиони, в пъти.

Да, просто в...

Добре, вашето обяснение какво е, защо не върви, пари има.

Ами, бюрократични... Значи, това, което аз сега в момента сме се захванали да правим, е да създадем едни модели за по-ефективно и по-достъпно за гражданите участие в програмата. Има начин, работим по този въпрос, да скъсим сроковете, да опростим процедурите. Подготвили сме първия пилотен проект за търг на строител, избор на строител, който е трябвало да стане може би преди половин година и повече, но не знам защо точно не се е случило, може би заради всичките тези бюрократични процедури, така че до края на годината ще направим първи този търг да видим как ще тръгнат нещата. Трябва да се работи активно по подобряване на този модел, за да може да се разходват максимално всички средства.

Опозицията използва това сега, чета в част от мотивите, те казват, че има провал в този чувствителен сектор, жилищния, заради разделянето на двете министерства и като че ли от аргументите на опозицията виждам подкрепа на колегата ви, че понеже жилищната политика била в неговия ресор, било добре един от основните инструменти за постигането й, проектът „Енергийно обновяване на българските домове”, да не е във вашето министерство.

Ами, жилищната политика като политика остана и в нашето министерство, така че ние я правим съвместно с министър Данов, тъй като жилищната политика като политика не включва само енергийната ефективност, това е един комплекс от много други неща. Така че разчитам на г-н Данов, и то ние съвместно трябва да я правим тази политика, така е записано в устройствените ни правилници, да начертае точно основните приоритети, които трябва да гоним при тази политика, но енергийната ефективност като такава и като проект, както казах, засега е в Министерството на регионалното развитие и само трябва да ви кажа, че през следващия програмен период трябва да се осигурят над половин милиард евро за енергийна ефективност на административни и жилищни сгради.

Да се осигурят.

Да, ще се осигурят, ще се осигурят.

От българския бюджет имате предвид или от оперативната...

От оперативна програма „Региони в растеж”. Имайте предвид, че това са доста пари и трябва много добре да създадем модел, по който да усвояваме тези средства. А това, че ние, заради нас е пропаднала жилищната политика, е смешно. Аз ви казах, тук проблемите при т.нар. саниране са точно бюрократични. Хората вървят, извървяват някакви много тежки процедури. Те, разбира се, са законоворегламентирани, и трябва да се пипнат някои закони, трябва да се пипнат някои процедури, за да могат нещата да потръгнат.

Омуртаг излезе на протест заради безводие. Всъщност проблемът с водоснабдяването и канализацията в България е много по-широк, например Неделино копаха да слагат тръби през август месец. Каква част от България впрочем има подобен проблем на този в Омуртаг, в Неделино? Какъв е мащабът на проблема?

За жалост мащабът е доста голям. Не мога сега да ви кажа в проценти, но не е никак малък.

То изглежда доста абсурдно да водим този разговор на фона на това, че в световен мащаб по статистика излиза, че една трета от света няма вода, физически няма вода, и това е риск номер едно пред света, България не е сред тия държави, където вода няма, но ходи жадна.

Ами, да де, сега, нали, някой ще ми каже пак обвиняват предишното правителство. Ами, да, 2009 г. предишното правителство е спряло много проекти, водни проекти са спрени. Тогава бюджетът е бил съвсем друг, имало е възможност да бъдат довършени тези проекти, но не са довършени и сега имаме замразени страшно много проекти, които няма как с бюджета, който имаме за догодина, въобще даже и да ги довършим. Става въпрос за пречиствателни станции, става въпрос за съоръжения и пари за тях няма да имаме. Това е страшен проблем. От друга гледна точка, ето примерът при Омуртаг. При Омуртаг е построен част от водопровода. Тази част от водопровода е била приета с акт 15, не са направени т.нар. 72-часови проби, след което общината започва да строи другата част, за да довърши, разбира се, водопровода, и сега, в края на годината, когато завърши този проект на общината, ще можем да направим тези 72-часови проби, защото това са две части на един водопровод.

А те пробите не са можели да се направят, защото не може наполовината да се пусне водата.

Точно така. И на практика какво се получава? На практика един цял град остава без вода. Разбира се, ВиК дружеството ни полага всички усилия, макар че малко късно започнаха, но по-добре късно, отколкото никога, нали, наложи се да се намеся, и доколкото знам бяха обещали до вчера вечерта да пуснат вода в Омуртаг. Не съм, трябва да проверя дали това е направено. Но това, което искам да кажа, е, че проблемът тук е много по-голям, отколкото изглежда на повърхността. Има нужда от средства и ако този тръбопровод, водопровод не проработи, тогава трябва да се направи една експертиза и аз поех ангажимент пред областния управител на Търговище, че за сметка на нашето министерство ние ще отделим определени пари, за да направим тази експертиза следващата година и да видим за какви пари оттук нататък ще става въпрос, за да може да оправим този водопровод.

А вие имате съмнения, че даже направеното така е направено, че вода по него да не може да има.

Точно така, точно така, имат такива съмнения нашите експерти. Така че в края на годината ще може да направим тази проба и вече догодина, в началото на следващата година... Това, което ние сега може да правим, е да търсим други източници на вода и това и правят експертите.

А сега не може ли успоредно да се правят тия проверки...

В момента нищо не може да се направи по този водопровод, защото трябва да свържат част две с част едно.

То не е въпрос на пари или на желание.

Нали, то не е въпрос на пари, но трябва да стане целият водопровод, да бъде свързан, за да може да се направи...

Пускате водата и се разбира дали върви.

... да се пусне водата и да се види дали върви.

Държавни или... всъщност има няколко спора, които България години не може да реши - дали да бъдат държавни или общински например ВиК дружествата. Държавата била едноличен собственик на 15 от общо 52 водни оператора, в 14 от тях имала мажоритарен дял.

Ами този въпрос е решен още през 2009 г. със закона за водите, но на практика не са били приети подзаконовите нормативни актове, за да може да се уеднакви най-накрая поне нормативната уредба,свързана с ползването на ВиК съоръженията, в такъв смисъл. Към 2009 г. са заварени три вида дружества - държавни, общински и със смесено участие. Идеята на закона е била, и тя е много правилна, и сега вече имаме и такава стратегия разработена, да се създадат т.нар. асоциации по водите, които асоциации са били създадени на практика, но те нямат нито правилник за работа, нито подзаконови нормативни актове, които трябва да регламентират тяхната работа.

Кой се асоциира?

Асоциират се отделните ВиК дружества, заедно с общините...

Това означава отговор на втория въпрос, по който също се спори от години, дали да бъдат централизирани или разпръснати ВиК дружествата.

Точно така. Идеята е пак за този интегриран подход, т.е. в рамките на една, на две общини, затова са направени и тези генерални планове, които са 52 на брой, които в момента също се приемат и до края на ноември трябва да бъдат приети, за да може тези генерални планове, това са един вид стратегически документи, в тях са набелязани краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки, които трябва да се вземат спешно, за до може да започне да се преодоляват проблемите в дадения регион или дадената община като цяло, не на парче пак, не на парче. Трябва, това е една цялостна система, това е едно съоръжение, ВиК съоръжение, то трябва да се третира като една цялостна система. Ако се третира на парче, ето виждате докъде сме го докарали.

Това идеята е да могат няколко общини да ползват примерно общи пречиствателни станции.

Естествено, една пречиствателна станция се ползва примерно от две общини. Има такава възможност и всички... и вместо всяка една община да има собствена политика, политиката трябва да е единна. Но преди това собствеността трябва да стане публично-общинска или публична държавна собственост, за да може в тези асоциации, в които, както казах, са членове държавата...

А сега е частна на фирмите, които са от своя страна вече общински или държавни...

А сега е на отделните ВиК дружества, т.е. ... Да, собственост на съответните дружества, да, и този процес е много дълъг. Значи ние сега като го почнем, до една година ще го правим. Така че това е много трудно, но трябва да се започне реформата във ВиК сектор.

А общините, това не е въпрос към вас, по-скоро е към Министерството на финансите, поставят въпроса за ДДС-то по европроектите. Той всъщност не е ли по-глобален изобщо този проблем, че Европа, Европейската комисия не иска да признава за разходи пари, които отиват за данъци?

Ами работят колегите от Министерството на околната среда и водите и колегите от Министерството на финансите заедно с Европейската комисия по този въпрос, не знам докъде е стигнал този дебат. Това, което исках да допълня специално за ВиК сектора, е, че в момента е разработена една стратегия от Световна банка, която се разгледа на различни нива - на общинско, на ниво региони - и вече е качена и на сайта на нашето министерство и следващата седмица ще има обществено обсъждане по тази стратегия. В тази стратегия, разбира се, са заложени обективно, разбира се, на база на определени анализи са заложени милиарди. Милиарди са необходими, трябва да налеем милиарди, за да можем да оправим цялостната система. Това, разбира се, е една голяма стратегия, тя е много необходима, за да можем да кандидатстваме по европейските проекти по околна реда следващата година. Т.е. стратегията плюс тези генерални планове, 52, които са по-ниско ниво стратегически документи, и вътре краткосрочните мерки със съответните проекти към тях, за да е ясно на Европейската комисия, че ние ясна визия, с няколко години напред, какво ще направим, кои конкретни проекти трябва спешно да свършим. И по този повод ние сме направили една програма на обща стойност 35 милиона за борба с безводието. Вътре сме набелязали определени населени места, където трябват минимални средства, нали, защото това 35 милиона е доста малка сума, но сме така изчислили, че да можем с по-малко средства да спасим...

От какъв порядък брой градове са, които може да се оправят с 35 милиона? С малко пари може да тръгне вода.

Ами, списъкът в момента се подготвя, просто индикативен, това е една индикативна сума, която са преценили нашите експерти, и в тази програма индикативно са заложени определени населени места. И се надявам да успеем да извоюваме тези средства, нека така да кажа, целево за следващата година, защото това ще бъде също доста добър пробив в реформата и борбата с безводието.

Всъщност най-тежкият упрек към България, който идва отвън, като се говори за разпределяне на европейски пари, е, че няма планове, че България не е успяла да приготви... това и с колегата ви Данов обсъждахме.

Точно така.

Той каза, ако си спомням вярно, че четвърт само от България, от общините са...

За общото устройствено планиране?

За общия устройствен план.

Да, това е друг проблем. Общите устройствени планове ги няма. Това е, разбира се, най-ниският план от гледна точка на териториалното устройство на държавата.

Това, за да може вашето министерство да прави по-големите планове, би трябвало да има малките, нали, логиката е да си наясно...

Значи, съгласно закона за регионално развитие имаме... и за това, за което сега отговаря нашето министерство, това са т.нар. регионални планове за планиране. По тях са...

Те готови ли са?

Те са готови, бяха приети през месец юни. На базата на тези регионални планове имаме вече по-ниско ниво, областни, общински, и вече интегрираните планове за градско развитие и вече отдолу общо устройствено планиране. Всичко това е свързано в единна система и то трябва да го има наведнъж. Сега тук се забавяме в някои, нали, планове, но нещата трябва рано или късно да се структурират и да са ясни.

Друга критика по време на обсъждането на вота, неадекватни мерки, абсолютно непоследователна и хаотична политика по стопанисване на плажовете. И там липсвали планове, твърдят от опозицията, по закона за устройство на Черноморското крайбрежие...

Ами аз лично не съм виждала никакви планове от предишното правителство в концесионирането. За четири години не е даден на концесия нито един плаж. Политика по отношение ползването на морските плажове, и в тази връзка крайбрежната плажна ивица, абсолютно не е имало през последните четири години. Каква е тази политика, в която са оставени доста голям брой неохраняеми плажове, аз заварих дори прекратени концесионни договори и наемни договори.

И вас ли ви обвиняват в момента,че имало 100 необезопасени плажове...

Да, обвиняват ме... Ами, да, аз ги заварих през месец юни - 100 необезопасени плажа. Една процедура за концесиониране отнема доста време. Освен това този хаос, който го има в момента в нормативната уредба, е недопустим и трябва да бъде отстранен. Върху това работя в момента като политик. В момента разработваме единни нормативни актове, за да не се повтаря нормативната уредба в два нормативни акта, трябва да се уеднакви...

И съответно си противоречи.

И да си противоречи, разбира се... всички плажове, като част от крайбрежната плажна ивица, трябва да се отдават на концесия за ползване. Разбира се, в правилника за прилагане на закона за държавната собственост е предвидена една възможност за отдаване под наем. Но тази възможност според мен законодателят е предвидил от гледна точка да спаси, нека така да кажа, в кавички, положението с тези плажове, към които не е имало някакъв специален интерес от концесионери по някаква причина. Но това не е решаване на въпроса и не бива да се дават изключително под наем плажове, което е правено през последните години, вместо да се разработи единна политика за даване на плажовете на концесия.

Депутат от левицата ви пита за защитата на обществения интерес в община Царево, при Корал и дюните там. Като целият въпрос, както виждам, както е ориентиран, е, че са виновни предишните правителства за това, че дюните са застрашени.

Ами, аз имах възможност вчера да отговоря на това депутатско питане. Наистина там не са били платени определени...

20 лева, такси.

... да, такси, с което сме изпуснали, да, има такова нещо...

Ама, то едва ли сега, те са били министри... Плевнелиев е бил тогава министър, той... да, най-вероятно и вие можете да изпуснете, да не разберете как някой ваш юрисконсулт не плати 20 лева.

Не мога да коментирам това нещо, за това си има компетентни органи, които могат да проверят има ли, няма ли, наличие на някакво нарушение на законите. Аз лично не мога да го коментирам.

Да, дали това е политически въпрос или стигаме вече... това е последната тема - темата за администрацията, предвид обсъжданията да се съкрати или не... Впрочем вие готвите ли съкращения във вашето министерство?

Ами, аз още през лятото направих такива съкращения - около 8,5%.

А, на вас ви остава процент и половина до...

Така че на мен ми остава по-малко... да, около процент и половина, но въпросът не стои само... Значи, повече от ясно е, че трябва да се оптимизира администрацията в държавата. През последните четири години са назначени 7000 държавни служители, 7000... Така приключва равносметката на предишното правителство по анализ, който е направен съвсем официално. Така че трябва да се оптимизира администрацията. В тази насока тя трябва да бъде оптимизирана от гледна точка на преструктуриране и от гледна точка, разбира се, и на квалифициране. Администрацията трябва да се обучава също. Това е част от оптимизацията...

Да, но понеже и двамата сме юристи, добре разбирате, че един юрисконсулт с ниско възнаграждение в администрацията, на фона на това, което може да изкарва в частния сектор, най-вероятно ще бъде юрисконсулт, който ще изпусне да внесе 20 лева. Даже не от лош умисъл, ами просто това ниво експертност ще има. Дали мисленето в непрекъснати съкращения е добро решение за администрацията, съкращения на разходи.

Ами, значи, аз пак казвам, въпрос е на политика и отново повтарям, освен че трябва да се оптимизира, разбира се, и държавните служители трябва да са добре платени. Държавната администрация трябва да се конкурира...

По-малко хора, повече пари.

... трябва да се конкурира с бизнеса. Държавната администрация трябва да се опитва да задържи ценните кадри по аналогичен начин, както се опитва бизнесът да ги задържи. Даже трябва да ги привлича. Така че това е въпрос на една цялостна политика, която също липсваше при миналото правителство. Тази политика трябва да бъде ясна и точна. И необходимо е да се оптимизира администрацията, но аз пак казвам, не само чрез преструктуриране, това, разбира се, е мое лично мнение, мнение и като на министър на регионалното развитие, и мнение като на министър, който има администрация под себе си доста голяма, но и да бъдат обучавани държавните служители и да са добре заплатени. Това е много важно.

Добре. Най-важното от всичко, което казахме, е - България би искала, планира милиард и половина евро за пътища до 2020 г., от които половината са европейски средства. Така парите биха стигнали както за магистралите, така и за по-малките пътища и България би могла така да построи от тунела под Шипка, през „Хемус” до „Струма” и пътя към „Дунав мост 2”.

Може и така да го обобщим накрая. Дано да имаме възможност през бюджета да направим по-голямо съфинансирането.