Председателят на Сметната палата Валери Димитров в студиото на "Седмицата".
Идеята е в разговора да покажем картината на одита изобщо на българските финанси така, както го виждате в Сметната палата, но, разбира се, ще започнем с темата от седмицата за неверния и нечестен отчет на Министерския съвет, поне така пише в решението на Сметната палата, с което отказвате заверката му. Кое е най-невярното и нечестното? Аз четох нещата, в които вашите одитори упрекват Министерския съвет, четох и отговори например на Пламен Орешарски. Вашите хора констатират, че дворът на Министерския съвет не е заведен, както трябва по българското счетоводство. Орешарски отговаря, ами то от 40 години си е така, откак е станал двор.
Да, но не е само това.
Кое е същественото?
Има много неосчетоводени активи, включително и т. нар. ловни стопанства например. Ловните стопанства, "Искър" например и "Воден", там също има големи проблеми с осчетоводяването на активите, тъй като тези ловни стопанства са към Министерския съвет и те са със статут на предприятия, и там дялово участие има в тези предприятия, което не е осчетоводено.
От това далавера ли следва, или проста българска простотия?
Не, не, не, не, нека да говорим. .. Сега, разбира се, аз правя уговорката, че не съм счетоводител по образование. Става дума за една процедура, която се нарича одит и заверка на годишен финансов отчет. Годишният финансов отчет, така, е задължение да бъде съставен вярно, точно и както казва счетоводното законодателство, честно, нали, това е израз на счетоводния закон, а не е израз, така, приумица на нашите одитори, трябва да бъде съставен така, че да дава вярна и точна представа за бюджета и имуществото на всяка бюджетна организация. Министерският съвет е просто една бюджетна организация, разпоредител с бюджетни средства, и то първостепенен разпоредител с бюджетни средства. За тези отчети отговорност за. .. отговорност за съставянето и за представянето на тези отчети съгласно изискванията на закона носи отговорност, разбира се, ръководителят на съответната организация, сега. . .
Председателят на Министерския съвет.
Да, министър-председателят, съответно и главният секретар. Това са лицата, които носят, така да се каже, управленската отговорност по смисъла на един специален закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор и тези лица трябва да осигурят, нали, това така, че финансовият отчет на бюджетната организация, в случая на Министерския съвет, да бъде съставен вярно, точно и честно, както казва счетоводният закон. И сега, оказа се, че има големи грешки и по стойност, големи грешки и по съдържание. Общо взето, стойностните грешки надвишават 10 процента от активите по баланса на Министерския съвет, над 10 процента е грешката. Това дава основание на нашите одитори да дадат становище за отказ от заверка. Като в случая става дума, нека да го кажа, това не е политически проблем, това е счетоводен и управленски проблем на ръководителите на съответната бюджетна организация, но така или иначе това е факт. Одиторите, които подготвиха това становище за заверка, се основават и на данни, разкрити по време на сега извършващия се одит на финансовото управление на Министерския съвет, който ни беше възложен от парламента. Като казвам одит на финансовото управление, всъщност това е одит доколко се спазват изискванията на закона, така, при управлението на публичните средства и на публичните активи в съответната бюджетна организация. И тъй като там се откриха доста нарушения и доста проблеми, самите одитори, които участваха в този одит, изразиха категоричното становище, че финансовият отчет на Министерския съвет, който е подготвен от техни колеги от друго отделение, друг одитен екип, категорично не съответства на действителността.
И всъщност сега цялата работа, дето я разказвате за одита на Министерския съвет, се превръща и в одит на Сметната палата. Щом се оказва, че Сметната палата може да даде становище, че всичко е наред на предишния министър-председател, докато е министър-председател, и той заради това не е взел никакви мерки, ако може нещо да отстрани макар и в последния момент на мандата си, значи. .. как пък изглежда самата Сметна палата? И от сегашните управляващи ГЕРБ с основание питат: е, как ще й вярваме на тази Сметна палата. Ами, тези другите одити, дето сте ги правили, ако и техните ги е правило отделението на г-жа Ерджан Алкова и тях ги объркала така с по 10 процента незаведени ловни стопанства и дворове.
Сега, разбира се, няма какво да си крием лицето. Ние имаме съществен пропуск и бих казал с основание обществото може да зададе проблема защо се е стигнало дотук, разбира се. Когато се откри този проблем, и това стана след като одиторите дойдоха лично при мен, които одитираха Министерския съвет, извършваха одита на Министерския съвет и казаха: г-н председател, разкриват се такива неща, че просто неудържима е позицията, че становището, изразено от нашите колеги за заверка без резерви, дори без обръщане на внимание, т.е. това е възможно най-положителното, най-позитивното становище, то е неудържимо, и сега, разбира се, ние бяхме изправени, аз казах, уведомих колегите си от колегията и настоях да решим този проблем. Ние бяхме изправени пред този проблем и сега трябваше. . . това е проблем и за публичната репутация на Сметната палата. Какво трябваше да се направи? Категорично сметнахме, че това е много по-доброто решение да си признаем грешката, да не замълчаваме, че сме направили този пропуск, съществен пропуск според мен, и да се опитаме да поправим грешката своевременно. Затова на специално заседание на Сметната палата проблемът беше разгледан и беше взето решение за ревизиране на това становище на основа на новоразкритите данни. И тогава аз възложих със специална заповед на друг одитен екип, не от отделението на г-жа Алкова, оттам участваше една одиторка, която е съответно и ръководител на екипа одитори, които подготвиха новото становище за заверка.
Тоест един и същи човек преди всичко му е харесало, а сега е ръководил екипа, дето не му харесва.
Не, не, не, не говоря за това. Просто казвам, че екипът е съставен от различни отделения, не само от едно отделение, и този одитен екип от трима души подготви ново становище на основата на данните, разкрити. . .
Ама, един от тях е бил и от предишното.
Не, не е бил.
Предишният одит. Аз не ви разбрах.
Той е от същото отделение, но не е бил член на одитния екип.
Не е гледал конкретните материали.
Не е гледал. Нека да направя аналогията. Когато знаете, че един съдебен състав, неговото решение бъде оспорено от по-висшата инстанция, то се връща за преразглеждане, но нали знаете, че. . .
В друг състав.
В друг състав, в същия съд, но друг състав, за да няма предубеждения професионални.
Сега въпросът е дали това е грешка, както вие казвате, пропуск, или ако сега седнете и да направите нови одити от други отделения на вашата палата на всички министерства например, за които сте приключили одитите тази година, и вече като не са същите министри вашите хора ще се окажат по-свободни например, за да констатират такива големи нарушения.
Значи, нека да ви кажа, нека да ви кажа, че в случая. .. ръководещо е, разбира се, мнението на одиторите, които непосредствено извършват одита, тъй като те самите бяха извикани на заседание на колегията и те категорично потвърдиха своята позиция новият. . . тези, които участваха в одита на Министерския съвет, че има основания за отказ и след това те подготвиха такова становище, аз го утвърдих. В случая, разбира се, искам да кажа, че така или иначе това е пропуск, професионален пропуск в работата на Сметната палата и затова последваха тези действия. Но няма какво да се крием пред обществото, това действително е пропуск. Въпросът е да се вземат мерки за неговото отстраняване. Сега, мога да кажа, разбира се, когато одиторите бяха попитани от предишния екип защо това се е случило, те казаха, че, и нека да го кажа, че това е сериозен проблем, те казаха, че преди всичко са разполагали с кратко време за одита и освен това са разполагали с изключително оскъдна документация. Действително мога да кажа, че и сега приключилият одит в Министерския съвет срещна много сериозни проблеми с изискването на необходимата документация. Там има буквално документален хаос, разпръснати документи, практически недостъпни за одиторите. До последния момент одиторите получаваха документи, които преди това не можеха да ги получат просто защото те са така разпилени и така неподредени, има и липсващи документи, така че действително много сериозен проблем е да се изгради една достоверна картина за финансовото състояние на тази бюджетна организация.
Това повсеместен проблем ли е с финансите на държавата?
Не, искам да ви кажа сега, нека да бъдем откровени и да не се лъжем. Трудно се прави одит на Министерския съвет, тъй като Министерският съвет, знаете, че е висшият орган на изпълнителната власт и така или иначе не е особено приятно да контактуваш с хора, които понякога страдат от чувство на професионална арогантност, знаете го това. Така че нека да го кажа. . .
Това го говорите за . . .
Говоря за това, че трудностите. . . говоря дори за низовите управленски нива в Министерския съвет, това са трудностите, които реално изпитват нашите одитори на практика, когато отидат да проверяват и да оценяват. . .
Абе, ти мен ли си дошъл да проверяваш. ..
Разбира се, това трябва да си го кажем откровено. Защо трябва да се лъжем и да смятаме, че едва ли не. . . До 2002 г. имайте предвид, че Министерският съвет практически не е бил проверяван, както например и Софийска община практически не е била проверявана до 2003-2004 г. Всъщност одитите на Софийска община започнаха, сериозните, от 2005 г.
Вие имате, гледах програмата за одити през 2009 г., 354 да ги наречем текущи, там по определени членове на закона. . .
Да, точно така.
. . .и 159 нови одитни задачи и още един списък от няколко десетки допълнителни задачи.
Да, да.
Преди да говорим какво проверявате, пак стои въпросът - вие сега, след като видяхте какво е станало с Министерския съвет, дето се предполага, че може би трябва вашите хора одитори да положат едно особено старание предвид значимостта на тази институция, сега вярвате ли си на тези одити, дето сте правили, другите, или смятате да разпоредите одити на одитите?
Не, не става дума за одити на одитите. Имайте предвид, че всяка година ние правим, ето, сега пред мен е отчетът на Сметната палата, който преди няколко дни беше внесен в парламента, всяка година ние правим над около 350 заверки на годишни финансови отчети.
Това е текущата ви работа.
Текущата година.
Министерският съвет е един от тях.
Един от тях, т.е. виждате, това е огромно количество.
Колко души сте одиторите?
Одиторите са около 370. Трябва да се покрие огромно количество, така да се каже, обекти за проверяване и оценяване и, разбира се, при такова количество заверки винаги може да има и различие в качеството на заверките. Това няма какво да се лъжем. Въпросът е, че професионалният капацитет е процес на изграждане и там трябва да се полагат непрестанни усилия за подобряване на качеството. Аз не бих казал, че ние сме съвършената одитна институция, която е постигнала едва ли не професионално съвършенство и прави велики одити. Не, но се опитваме непрекъснато да подобряваме качеството си, да полагаме усилия в това. Проблемът е тук друг. Има един сериозен проблем в самия закон заложен, в действащия Закон за Сметната палата - тези близо 350 заверки се правят от 16 подразделения на Сметната палата, 10 отделения и 6 териториални поделения, т.е. 16 ръководители отговарят за тези 350 одити и заверки. И дотук спира, това е, при тях стига процедурата и приключва при тези ръководители. Процедурата не стига по-високо - нито стига до председателя, нито стига до колегията. Тоест крайните актове по заверките се издават от тези ръководители, те одобряват заверките, а това генерира риска от най-различни практики в тези 16 отделения при тази, бих казал, голяма, широка и трудна за управление териториална мрежа.
Искате да кажете, че за едно отделение. . . че дворът не е осчетоводен от 40 години, не е толкова тежко нарушение, а за друго ще е тежко.
Ами, ето това е проблемът, че понякога одиторите стоят на принципни различия, понякога. Ето, някои одитори смятат, че например данните за Министерския съвет показват, че трябва да се. . . заверката да бъде не по-тежка от заверка с резерви, а не за отказ. Това, разбира се, е тяхно професионално становище.
Страх ли ги е вашите хора от тези, дето ги поверяват? Всъщност министър-председателят, администрацията на президента, съдебната власт също, прокуратурата кой я проверява?
Ние също, да.
Значи, отиваш да провериш главния прокурор?
Ами, да. Той обаче е второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Първостепенен е Висшият съдебен съвет.
Така, отиваш, проверяваш магистрати, висши, с голяма власт.
Да.
И, дето се вика, ако си одитор, пък може да почнеш да си мислиш - сега, да се заяждам ли аз с тоя човек. . .
Не само това, и министрите са с много сериозна власт.
Ами и министрите са силни, да. Народното събрание, председателят му.
Тъй като те концентрират и политическа, и административна власт.
Ходиш, проверяваш полицията.
Да.
Нали, веднага може пък някой, ако ти се разсърди от полицията, той пък теб да те провери нещо, като си одитор или данъчен. . .
Ами, да, има го този проблем. Сега, разбира се, ние имаме. . .
Страх ли ги е тия, дето проверяват?
. . . специални процедури. Понякога се сблъскваме с такива проблеми, с известна арогантност в проверяваните институции, понякога и с откази за предоставяне на документи, понякога и с забавяне на информацията. Понякога е трудно в някои проверявани институции, но като цяло мога да кажа, като цяло общата картина е, че съществува сравнително добър диалог. Тоест мога да кажа, че проверяваните институции от публичния сектор са диалогични, контактуват добре с одиторите на Сметната палата.
През седмицата представихте становището с констатации и препоръки на Сметната палата пред комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на Народното събрание за периода след 1 януари 2007 година, одитите, които засягат процеса на управление на европейските средства в България. Каква е констатацията?
Ами, констатацията е, че като цяло има. . . цялата система на управление на тези, на средствата по Кохезионния и по структурните фондове, нали, които се, така, управляват по различни оперативни програми, или тези средства, свързани с обща селскостопанска политика на Европейския съюз и общата политика по рибарството, че тази, така, една плеяда от органи, прекалено много органи са въвлечени в управлението на тези средства, изпитва сериозни проблеми с обмена на информация, с взаимодействието, с координацията. Тоест това все още не е един добре работещ механизъм. Това беше нашата задача да видим. Съществуват проблеми с професионалния капацитет, текучество на кадри, особен проблем е. . . са свързани с недоизградените иноформационни системи, които пораждат риск от двойно финансиране.
Тоест чакайте да подредим. Първи проблем - структурен. Вие казвате, че Сметната палата констатира, че България лошо е подредила органите и институциите, които работят. . .
Не, не казвам лошо, не казвам лошо. Това е утвърден модел.
. . . с европейските пари.
Това е утвърден модел, съгласуван с Европейската комисия, нека да го кажа това. Този модел обаче все още не е заработил като добре нагласен механизъм. Тоест има проблеми при обмен на информация, при взаимодействие, при координация. Не случайно този модел е сравнително децентрализиран. Не случайно беше назначена заместник министър-председателка г-жа Плугчиева, която трябваше именно да осигури добрата координация при управлението на европейските средства. . .
Тоест вие казвате, че такъв човек трябва.
Аз. . . не, ние казваме, че има проблем с координацията на управлението при европейските средства. Оперативните програми осем оперативни програми са разпръснати в осем министерства. Разбира се, това означава понякога и различни подходи, различни практики. Има три изключително важни звена, дирекции в Министерството на финансите - управление на средствата по европейския съюз, одитният орган там, сега Агенция по одитиране на европейските средства, така, националният фонд, Дирекция "Национален фонд". Всичко това. . . много звена трябва да работят много добре помежду си и се оказва, че те не винаги работят добре помежду си. И просто ние се опитахме чрез тези два одита, които предишното Народно събрание ни възложи, така да. . . ако мога така да се изразя, да погледнем системата от птичи поглед, за да видим всички тези органи как работят заедно. Сега вече. . .
Плугчиева казваше, че в нито една страна от Европейския съюз, и то по повод на предишния ви доклад чета, че го е казала, няма девет органа на управление на еврофондове и че децентрализацията в България е уникална в това отношение.
Безспорно, тук тези одити поставиха началото на един сериозен дебат, според мен той трябва да продължи, до каква степен тази система трябва да бъде централизирана или децентрализирана. Ние сме възприели един доста децентрализиран модел. И при този децентрализиран модел неизбежно се проявяват тези проблеми. Например в Унгария има едно-единствено министерство, което отговаря за всички фондове и програми. Там моделът е свръхцентрализиран. Просто те са избрали този подход. Но това е въпрос на дебат. И в този дебат ние не участваме, освен професионално, защото решението за изграждането на системата и за нейния съответно централизиран или децентрализиран вид е политическо решение и то трябва да бъде взето. . .
Това е първа констатация - зле сме с комуникацията между институциите, които управляват европейски пари.
Да.
Второто, което казахте - нямаме хора.
Недобро взаимодействие, недобра координация и професионалният капацитет. Да, оказва се, че просто има понякога голямо текучество на кадри. Въпреки непрекъснатото обучение все още този проблем съществува.
Таман го обучиш и той иде в частна фирма.
Да, има го този проблем.
Там какво решение може да има? Трябва да даваш повече пари, отколкото дават частните може би, ама то винаги е трудно.
Искам да кажа, че, разбира се, имаше такива решения в тази посока от предишното правителство.
Няколко пъти вдигат заплати.
Да, точно така. Според мен те бяха оправдани в този контекст, но това е мое лично мнение, не ангажирам институцията. По-доброто заплащане трябваше да осигури на тези хора по-сериозна, така, мотивация за добра работа.
Трето, казвате, с техниката са зле.
Софтуерите и недоизградени. . .
Информационни бази. . .
. . . да, информационни системи. . .
Подобни констатации правите впрочем в одит, който сега приехте за Главна дирекция "Земеделие" към Министерството на земеделието и храните за периода от 2005 до 2007.
Да, да, да. Този проблем е. . . проблемът за тези управленски софтуери е много остър. Без такива добре изградени информационни системи просто очевидно е, че не може да има ефективен мениджмънт в публичния сектор.
Това ли са трите най-важни извода за европарите?
За европарите, да, и. . .
Взаимодействие, професионалисти. . .
Недоизграден професионален капацитет. . .
. . . и информационни системи.
. . . и информационни системи, тоест координацията е много важна. И, разбира се, в хода, така, на нашия одит се установи, че са предприемани тези мерки, че тези проблеми са виждани и са предприемани определени мерки. Специално г-жа Плугчиева, така, изключително енергично се опитваше да реши тези проблеми, но така или иначе според мен изводът е, че системата показва определена дисфункционалност, поне към този момент.
А конкретно крадене хващате ли, което да давате на прокуратурата?
Значи. . . понякога, да.
Както с пътния фонд в един по-стар доклад сте направил.
Да.
С изпълнителна агенция "Пътища" и правоприемника й фонд "Републиканска пътна инфраструктура", периодът 2006 година, през 2008 още пращате в прокуратурата доклада си.
Да, но нека тук да направя една уговорка, защото често нас ни натоварват с, така, с представите, че ние сме наследници на старите ревизори. Но ние не сме ревизори. Старите ревизори бяха дознатели, тоест те имаха разследващи функции и работеха в много тясно взаимодействие с прокуратурата. Практически те осигуряваха доказателствен материал по обвинителни актове на прокуратурата срещу посегателства, при посегателства срещу т.нар. социалистическа собственост. Ние нямаме тази задача. Ние не сме ревизори с дознателски, разследващи функции. Донякъде подобни функции има сегашната агенция "Финансова инспекция". Но когато се натъкнем на данни за престъпления, защото ние можем да се натъкнем на данни за престъпления, разбира се, в хода на нашата дейност, тогава ние изпращаме сигнали до прокуратурата. Значи, обикновено това се случва средно по няколко пъти годишно, когато имаме, така, сериозни данни за престъпления.
Добре. А този модел добър ли е според вас? Четох интервю през седмицата в "Труд" с Луис Руеда, заместник главен прокурор на Сметната палата на Испания, където той обяснява един съвършено различен от познатия ни тук модел, те там, в Сметната палата си имат прокурори.
Ами, да, защото испанската сметна палата е съдебна палата от съдебен тип. Тя е финансов съд. Моделът на тази. . .
И когато ГЕРБ сега задават въпроса - абе, не трябва ли пък нещо да променим изобщо със Сметната палата, вие какво отговаряте?
Ами, не, тук трябва да се осъществи една много широка дискусия, за да се види какъв модел сметна палата да имаме. Аз лично смятам, аз съм привърженик на парламентарния тип сметни палати. Те преобладават в Европейския съюз, нека да го кажа. Моделът на, съдебният модел на сметна палата е заложен във Франция преди 200 години от Наполеон и сега френската сметна палата е третият висш съд наред с касационния и административния съд. Този модел е разпространен предимно в Южна Европа - Италия, Испания, Португалия, на Балканите Гърция и Турция са такъв тип сметни палати. Това и типът финансов съд. Ние сме парламентарен тип сметна палата. Тоест ние трябва да осигуряваме достоверна, качествена и пълна информация за управлението на публичните пари в публичния сектор и да предоставяме тази информация на изпълнителната власт и на парламента с оглед подобряване на управлението. Затова ние не можем да бъдем ефективни, ако нямаме ефективно взаимодействие с парламента. Защото нашето главно оръжие и това е оръжието на всички, така, парламентарен тип сметни палати е публичността. Ние отправяме. . . оповестяваме нашите доклади, отправяме препоръки за подобряване на управлението, за подобряване на публичния мениджмънт и чрез взаимодействието с парламента можем да наложим, т.е. парламентът чрез парламентарния контрол и чрез законодателната си дейност може да осигури по-добро управление.
Но, ако хванете някое съмнение за престъпление, го пращате на прокуратурата?
Разбира се, ние имаме и сигнална функция. Пращаме и на прокуратурата, пращаме и на Държавна агенция "Национална сигурност", пращаме и на финансовата инспекция, която пък дава ход на своите правомощия.
Забравих да ви питам - в тоя доклад за Министерския съвет виждате ли необходимост от сигнал до прокуратурата?
Предстои това да. .. той предстои да бъде разгледан на колегията. Решението за изпращане на прокуратурата е колегиално, т.е. трябва да се вземе с мнението на колегията.
А вашето мнение като председател?
Рано е да го казвам, защото докладът още не е приет и по принцип не би. .. не искам да коментирам данни от доклад, който не е приет и оповестен.
Аз се рових из различни ваши доклади, които са. . .
Да?
Впрочем заслужавате похвала, че те са достатъчно публични. В интернет много лесно може да се прочетат, нямате . .. Интересен е докладът ви за здравната каса. Там всъщност вие описвате фундаментален проблем с финансирането особено на болничната помощ, вие разказвате как всички болници в България на практика са принудени да лъжат, за да могат да получават финансиране, и те го правят като каквото и да си болен те пишат, че си болен от най-скъпото нещо, за което ще получат най-много пари.
Аз лично смятам, че моделът за управление просто трябва да бъде променен тук, и този модел . . . Всяка година се случва едно и също - болниците трупат загуби, трупат загуби, те са, как да кажа, на английски има един хубав израз - лостмейкъри, т.е. този, който непрекъснато прави загуби. Нещо, което е създадено с цел да осигурява добри услуги и в същото време да не трупа загуби за бюджетния сектор, така е, така се управлява и така се мениджира, че в края на краищата се стига до един неизбежен резултат. Но аз мисля, че това е системен проблем, който трябва да бъде решен чрез рационални, чрез вземане на рационални решения.
Кои са други интересни доклади или които предстоят да излязат?
Ами, може би. . .
Фундаментални констатации?
Сега. . . преди всичко интересни ще бъдат резултатите от докладите, които Министерският, които ни възложи парламентът. Има още един одит на Министерския съвет, той вече не е за спазването на закона, а за това доколко Министерският съвет е бил ефективен и ефикасен при управлението на парите в рамките на вече своя програмен бюджет. Тук, т.е. тук става дума за ефективност и ефикасност при харченето на публичните средства, а не толкова за спазване на закона. Резултатите от него ще бъдат също така интересни, само че той има малко. . .
По какви програми, нещо не го разбирам, какви програми има Министерски съвет?
Министерският съвет за пръв път от тази година неговият бюджет вече не е по модела на старото бюджетиране, а сега тоя модел е изграден на основата на политики, конкретизирани в програми. Т.е. финансират се определени програми.
Например. .. нека. .. да разберат слушателите.
Ами сега, сега аз не мога да се сетя точно наименование на политиките, но да кажем на Министерския съвет се предоставят определени средства, тези средства трябва да бъдат изхарчени в рамките на определени програми, например жилищен фонд, мисля, че имаше една програма. . .
Да, да, жилищен фонд.
Точно така. Следователно тази програма трябва да има ясно определена цел, ясно дефинирани цели и тези средства трябва да осигурят постигането на определени резултати. Това е смисълът на така нареченото програмно бюджетиране, т.е. давам ви пари не за да ги изхарчите изобщо, а ви давам пари, за да постигнете определени резултати за обществото и те трябва да бъдат оповестени. За съжаление, въпреки че в България този процес на провеждане на новото програмно бюджетиране, това е модерният тип бюджетиране, започна отпреди седем-осем години, все още засега няма задоволителни резултати. Там също. Пак ще проверим така наречения пътен фонд, или сега Национална агенция "Пътна инфраструктура" пак ще бъде проверена, за период от две години и девет месеца, съвсем наскоро мина решението, така че... Ще бъде проверен фонд "Земеделие" в неговите различни функции, тъй като там има много, той е много високорисков обект с много средства, много функции, много роли играе той - национално подпомагане на земеделските производители, агенция САПАРД, Разплащателна агенция по следприсъединителните фондове и програми, и ще проверим прословутото предприятие ПУДООС към Министерството на околната среда и водите, което просто не е било проверявано.
Това е за управлението на проекти в околната среда.
Точно така, да. И там предполагам, че ще има интересни констатации, изводи и оценки, просто защото ние сме били, поначало не сме, така, специално за ПУДООС не сме имали възможност там да влизаме, изобщо да проверяваме какво се случва.
Защо не сте имали?
Защото то е държавно предприятие и може да бъде проверявано само с решение на Народното събрание. Т.е. ние пряко не можем да влезем там.
Накрая да кажем две думи за партиите и последните избори. Поизкарали са отчетите им в сайта.
Да, да.
Какъв е изводът от тях, така, на първо четене, че те са направили всички едни не много скъпи кампании.
Ами да, но сега одитът, сега пък се прави одит на тези отчети, одит на разходите. Тъй като с последните промени в изборното законодателство от тази година ни беше възложено да проверяваме и разходите на партиите по време на тези кампании - двете кампании за национален парламент и за Европейски парламент.
И как ги проверявате?
Одитираме. Т.е. ние сега проверяваме по документи и чрез фактически проверки всъщност дали, така да се каже, нека да кажа, това е основната задача - да се види дали разходите на партиите съответстват на техните легитимни законни приходи. Т.е. дали може. . .
Е, дали ще има пък такава партия да не може тая проста сметка да направи колко пари има и да ви даде за толкова фактури.
Не, проблемът не е в това, проблемът е, че фактическите разходи често могат да се разминават драстично със законните приходи на една партия, нали, от субсидия, от дарения.
Аз точно това ви казвам, и те. .. ще извадят официални документи, че са похарчени. Те няма ли да ви дадат толкова фактури за разходи, колкото приходи имат. То това всеки нормален счетоводител във фирми, дето крият данъци, го прави.
Да, но, г-н Вълчев, този път парламентът промени така изборното законодателство, че възложи фактическа проверка, т.е. той каза не само по документи, т.е. доколкото е възможно ние ще се опитаме да разберем не само по документи колко са разходите на партиите.
И как ще стане фактическата. . . Те вече билбордовете ги няма, примерно.
Е, опитахме се да попреброим нещо.
А, т.е. правили сте, извършили сте мониторинг?
Да, правихме, събирахме информация от контрагенти на партиите, т.е. за какви са, така да се каже. .. договорите, по силата на които са основани за извършването на определени разходи. Разбира се, тук става дума за това все пак да се види дали няма и скрити дарения. Защото аз когато. .. например аз ви подаря рекламно време в една телевизия, това си е дарение. Когато аз ви предоставя офис да го ползвате безвъзмездно, това си е дарение, нали. Всичко това трябва да бъде в рамките на закона. Защото много често партиите правят разходи на основата на, така да се каже, ползване на активи, които са нелегитимни, ползването на такива активи. Например дарения, фактически дарения в много по-голям размер от този, който всъщност законът позволява.
Кога ще сте готови с тези одити на партиите и изборите за европарламент и български парламент?
До края на годината и. .. до края на годината и през януари ще оповестим резултатите от тях.
