Евродепутатът Ивайло Калфин от Партията на европейските социалисти в „Седмицата” на Дарик:
Да затвори ли България границите си за бежанци? Българският парламент отговори - не. От вас не очаквам да кажете нещо различно.
Не, аз не виждам технически как може да стане това нещо. Как си представяте затварянето на граница? Това не е магазин.
„Атака” обясняват с телени заграждения.
А питахте ли ги в „Атака” колко е дълга границата? 274 км, аз ще ви кажа, и тези 274 км през лятото са проходими абсолютно от всяка точка.
Няма невралгични пунктове, както говорят…
През зимата са трудно проходими около Малко Търново, в Странджа. Аз си мисля, че действително може да се изгражда и е редно ние на места да слагаме ограда, но даже на времето, когато имаше така наречените кльонове, те не вървяха заради релефа по самата граница, а те вървяха по-навътре. Така че това със затварянето на границата ми е много любопитно как става. Аз бях с колеги от Европейския парламент и в центъра на гранична полиция, там всичко се вижда на камери. Те просто идват, взимат си някакъв превоз от автогарата в Одрин, оставя ги на 20 м от границата, въпросните бежанци, превозът. Казват им - ей там отсреща на поляната е България, и те минават, виждат се на камерите. Даже, доколкото разбрах, преди няколко месеца е имало едни такива загубени около Малко Търново, звънели на 112 да ги намерят, те не се крият. Само че 274 км ограда е доста сериозна и неособено изпълнима задача.
Какво и как да поиска България от Европейския съюз за бежанците? През седмицата Барозу отива в Лампедуза, там го освиркват с викове „Убийци, как не ви е срам”, и той обещава 30 млн. евро помощ за Италия допълнително.
Той с тези 30 млн. евро още повече… той ги беше обещал, преди да го освиркат. Вчера има нов инцидент, с нова потънала гемия около Лампедуза, и отново има загинали бежанци. И това е действително… предишната седмица бяха над 200 души жертвите. Тези хора бягат от война, те няма как да бъдат избутани обратно, пуснати в Средиземно море или нещо друго такова. Това, което може да направи Европейският съюз, е два вида помощ и ние задължително трябва да го търсим това нещо. Между другото не само България поставя този въпрос. Първият е Европейският съюз да действа на място. Надали може да повлияем да се реши бързо конфликтът в Сирия, но огромната част от бежанците са около границите на Сирия на издръжка на Европейския съюз. В Турция са близо 500 000, в Йордания са малко над 500 000, в Ливан са най-много, около 750 000. Тези бежански лагери… те там живеят в лагери, в палатки и се издържат от Европейския съюз. Ние трябва да направим всичко възможно тази помощ не само да продължи, но и да се разшири, защото голяма част от бежанците очакват да се върнат, като свърши войната, в домовете си. Те не търсят трайна емиграция. Второто нещо, ние трябва да настояваме Европейският съюз да постави като приоритет, това за България специално е особено е важно, спогодбата за реадмисия с Република Турция. Тя принципно, текстът й е договорен и оттам нататък от турска страна няма движение от повече от година.
Ама тя Турция, смятате ли, че ще подпише тази спогодба точно в тази ситуация?
В Турция очевидно има голям натиск и между другото, като говорите с турските власти и казвате - вижте, през вас влизат ежедневно поне 100 души, от ваша територия, и те минават през цялата територия на Турция, от изток до запад, те казват: а знаете ли какво е на източната граница. Вярно е, че там има силно напрежение, но това, доколкото Турция има отношения с Европейския съюз…
А какъв е механизмът, с който Европейският съюз може да притисне Турция да се съгласи да подпише тази спогодба, която, да обясним, ще даде възможност всеки, който веднъж е пристигнал в Турция като бежанец, да бъде връщан вече от която и да е европейска държава, обратно в Турция, ако опита да дойде, включително от България.
Точно така, ние в момента, като минат границата, няма къде да ги върнем.
Е, с какво Европейския съюз държи Турция, за да я накара точно насред разгара на тази криза да…
Ами, сигурно Турция има голям интерес да не го подписва, но Европейският съюз може да го сложи като един от приоритетните си въпроси и ние трябва да настояваме. В смисъл да не е някъде по-надолу в дневния ред в отношенията с Турция, а да се изнесе в основните въпроси.
На това турците могат да казват: а, ами вие не щете да ни приемете за член на вашия съюз, не щете да преговаряте с нас за това…
Не са толкова прости отношенията с Турция. Европейският съюз плаща доста средства в момента точно за бежанците в Турция. Европейският съюз помага на Турция максимално за справянето с бежанците, така че мисля, че има аргументи в целия контекст на отношенията между Турция и Европейския съюз, в които може да се търси… Но това трябва да бъде един път, Европейският съюз да реши, че това му е приоритетна тема в отношенията с Турция. На следващо място, може да се потърси… тук всичкото това е свързано с обща политика към бежанците, каквато в момента липсва достатъчно ясно, на Европейския съюз. Това стана въпрос и на дебата миналата седмица в Европейския парламент - да се въведе нов тип виза, хуманитарна виза, която да дава право на един бежанец, получил хуманитарен статус, да пътува, да работи, да живее в целия Европейски съюз, докато… те са временни визи, докато не изтече хуманитарната ситуация. В момента има няколко спогодби в рамките на Европейския съюз - „Дъблин 1”, „Дъблин 2” и така нататък се казват, в които страната, издала статут, носи отговорност за тези хора. Отговорност по критериите на ООН, по които и България е част, е не е просто да ги приемете и да ги подслоните, отговорност е вие да им създадете условия те да водят нормален живот, съответно жилище, обучение…
Децата им да учат, да работят.
Децата има да учат, естествено религиозни ритуали и т.н., които трябва да се случват, докато те имат този статут на бежанец. Това е дълъг и изключително скъп процес. България не може да се спре… Тук не става въпрос ние дали обичаме или не обичаме чужденци. България, мисля, че такова ни е мястото - на кръстопът, винаги е имало много хора, които са идвали в България, за съжаление има и такива, които заминават доста, но въпрос на възможности е и ние трябва действително да търсим обща политика, това трябва да е обща отговорност. В момента има квоти. Някои страни казват: ами, ние имаме квота. В Германия има 15 000 между другото вече регистрирани сирийци, много повече от България.
Но от 600 000 впрочем бежанци според статистиките от миналата година.
Но каква е икономиката на Германия.
Не, понеже има едни такива реплики към Германия: ама, те са взели, ето казвате, вие 15 хиляди, ние 5, ама те са толкова по-големи. Истината е, че Германия има 600 хиляди бежанци от световен мащаб.
Това е вярно, другите 15 000 са в Швеция, 14 000 и нещо. Така че някакво усилие се прави, но, пак казвам, това също е трудно постижимо в Европейския съюз - да се даде виза, с която, един път получил статут… Това е все едно да получат шенгенска виза, шенгенски статут.
Французите никога няма да се навият, гледайки ги как се държат например към нашите роми.
За това нещо. Не, ние също трябва да преценим, защото това значи, че пък всеки бежанец влязъл в Европейския съюз през която и да е точка, може да дойде и в България с подобен статут.
Ама, ние ще разчитаме на това, че тук е по-зле от другите места.
Така, че действително трябва да помислим, но това ще отпуши това напрежение, което се натрупва. Проблемът в България не са 5000 или 7000 бежанци, които ще дойдат. Ние ще се справим с това нещо. Въпросът е, че много бързо се увеличава техният брой, много и ако се задълбочи конфликтът в Сирия или продължи прекалено дълго, просто те ще станат страшно много. Така че въпросът е, че не ние не можем да се справим в момента, а ние трябва да разглеждаме най-лошия сценарий, за да имаме добри новини след това, в смисъл трябва да сме готови за действително масов наплив на чужденци. Друго, което Европейският съюз може да направи, действително е отпускането на средства. С пари няма да решим само въпроса, но има възможности да се получат. И, разбира се, техническа помощ, свързана с интервюта, преводи и т.н., но Европейският съюз…
Това последното не го разбирах, какво, да праща техни преводачи тук.
То и в момента се прави това нещо. Всеки един бежанец, преди да получи статут, минава на много подробно интервю и това са също изисквания.
И ние трябва да имаме интервюиращи, ние нямаме сигурно достатъчно, които знаят арабски…
Арабски основно, защото 70% са сирийци. Между другото не само сирийци са бежанците. В интерес на истината сирийските бежанци не създават никакви проблеми. Действително това са хора, които бягат от война.
Идват хора от Афганистан…
Идват хора от Афганистан, от Северна Африка, има от Алжир, Мароко.
А там с превод сигурно стои доста въпросът, с пущу примерно какъв ресурс има България да може да проведе интервю.
Не е най-големият, в момента големият наплив, който прави извънредна ситуацията, България е готова да приема 1400, 1500, 2000 бежанци нормално, толкова ни е базата за настаняване.
Статут получават 60-годишни до миналата година.
В момента е много променена, тя е извънредна ситуация просто и затова трябва да има друг тип мерки и те тези мерки вече се взимат. Отново казвам, че това, което трябва да се вземе, е, за да предвидим евентуално развитие негативно по-нататък, което означава много по-голям наплив, за да можем да се справим с него по-добре, отколкото…
Може ли България да постави в общ пакет Шенген и бежанците, понеже очевиден е интересът на другите европейски държави, които са в Шенген, България да не влиза сега в Шенген, да падне още една гранична бариера за свободно…
Не бих казал, аз не знам как можем да свържем двата въпроса. Между другото, ако България е страна, член на Шенген, ще се засили интересът на бежанците да влизат в България.
Точно така е, но България може ли да каже: приемаме ги, но искаме да се спре с обструкциите за Шенген.
Аз не съм убеден, че България иска в момента да се увеличи допълнително този натиск. Отново ние…
А, т.е. искате да кажете, че нашият интерес не е да влезем в Шенген в момента.
Вие го формулирате по-ясно. Аз бих казал, че ние имаме ангажимент да влезем в Шенген и сме се подготвили за влизане в Шенген, но в момента евентуалното ни участие в Шенген ще повиши интереса на бежанци, които да влязат чрез България в цялото европейско пространство. Въпросът е обаче, че ние даже и да сме в Шенген, по сегашните правила за бежанците, ако ние сме дали статут на някого и той след това съвсем законно отиде в Швеция, в Швеция имат право да го вземат и да ни го върнат обратно, защото ние сме му дали статут. Дали сме в Шенген, или не сме в Шенген това няма никакво значение. Така че двата въпроса не бих ги обвързал в момента. Шенген е отделна тема, аз не мисля, че е някаква особена драма, че в момента не сме…
А ще бъде ли, ще бъде ли отложен евродокладът, за да се отложело и обсъждането на България и Румъния за Шенген, да не излезе през декември, за да няма, нали… Някои държави поставиха условие - дайте да видим следващия доклад на еврокомисията за напредъка на България и Румъния в областта на правосъдието, вътрешния ред и т.н., и щели да го отложат, технически да излезе през януари, за да не може да влиза този въпрос сега през декември? Малко хитруващо излезе.
Аз чух такива слухове и съм доста смутен от тях и мисля, че българската позиция трябва да бъде абсолютно принципна - двата въпроса не могат да се обвързват, формално те не са обвързани, докладът ни за правосъдие и вътрешни работи и Шенген, и не може да се търси повод за отлагане на Шенген. Друг въпрос е дали това правителство ще продължи, това аз не мога да ви кажа, това, което правеше миналото правителство - на всеки шест месеца държеше в съвет на вътрешни работи да влезе темата за Шенген и ние получавахме по един шамар на шест месеца и ни казваха: не ставате. Аз сега бих внесъл в съвет „Правосъдие и вътрешни работи” темата за Шенген тогава, когато знам, че няма да има съпротива и когато вече сме си опекли работата, така че да влезем, а не на шест месеца да получаваме по някое шамаросване.
Как изглежда печенето?
Печенето изглежда по следния начин. Има няколко страни, това е решение на съвета, парламентът е казал, че е съгласен, комисията е казала, че е съгласна. Това е решение на съвета, което трябва да се вземе с единодушие. Има страни, които твърдят, че не биха подкрепили едно такова решение, и ние трябва да работим с тези страни.
Холандия?
Холандия, Франция, напоследък имаше изявления на френски министри, което е абсолютно неправилно - свързването на проблема с ромите с Шенген, и тук много остра реакция. Между другото колегите ми, шефката на френската социалистическа делегация и една друга колежка излязоха със статия в „Монд”, че това е абсолютно неприемливо, но има ясно изразени от френски представители на правителството такива съмнения. Така че работата на България е да отиде на двустранна линия и да реши този въпрос. Ние не един път сме го правили. Преди да влезем в Европейския съюз имахме, всяка страна поотделно трябваше да ни ратифицира договора за членство и ние много активно сме работили, включително със страни, които доста скептично се отнасяха към България, и успяхме да го постигнем тогава.
Какъв изход виждате от блокадите на българо-турската граница?
Имате предвид транспортните…
Камионите, да.
Изходът е България действително да се държи принципно и да защитава европейската си позиция. В отношенията ни с Турция, специално по отношение на превозите, нещата изглеждат ясни, но на практика се правят доста действия, които излизат извън договорките и от турска страна, и от българска.
Турците правят така, че техните камиони, техните шофьори да имат предимство, задържат българските камиони по границата, измислят им от 9 дерета изисквания и когато България започне реципрочно да гони по устав турските шофьори, това е казусът от последните дни, стават и в двата случая блокади.
Да, и затова позицията ни трябва да бъде абсолютно принципна. Ние сме страна членка на Европейския съюз, българските превозвачи са европейски превозвачи и трябва да настояваме Турция да приема еднакви условия към всички европейски превозвачи.
Въпросът е много актуален, тъй като сега имало 15 км опашка от чакащи камиони на Капитан Андреево, на Лесово била по-малка, каза Васил Пиронков, заместник…
Тя беше 40 км онзи ден. Точно така. Блокадата се вдигна преди два или три дни и казаха, че една седмица, общо взето, ще се изчиства тази опашка. Така че тя намалява, но този въпрос може да се появи във всеки един момент. Това е битка за търговски интереси. Ние тук трябва да имаме ясно защитата на Европейския съюз. Тя е силата, която може да защити най-добре българските търговски интереси, включително при превозвачите.
Ще заработят ли новите оперативни програми от началото на следващата година? Има една като че ли неяснота. Българите си представят, че нещата преливат, а всъщност Европейският парламент тепърва трябва да се занимава с бюджета на съюза през следващите години до 2020 и чувам експерти, които казват, че тази работа може да продължи и месеци през следващата година заради други големи дебати, не заради България.
Това, което е в момента положението в Европейския съюз е, че бюджет, формално приет, до 2020 г. няма, което означава, че не могат да започнат и програмите. Има три условия това нещо да се случи. Едното е довършване на преговорите, защото все още се водят преговори, включително по регионалната политика и там са всъщност най-големите препъникамъни. И още две условия за допълнителни вноски от страните членки и за създаване на една работна група по собствените ресурси. Теоретично тези проблеми биха могли и ние бихме искали да се решат в рамките на един месец. Европейският парламент е сложил и на октомврийската си сесия, което е по-следващата седмица точката за окончателно гласуване, и за ноемврийската сесия. Съмнявам се, че в рамките на една седмица може да се постигне съгласие, но един месец е достатъчно. Страните членки трябва да проявят не гъвкавост, а да изпълнят това, с което са се ангажирали.
За какво са основните спорове?
Основният спор в регионалната политика е свързан с две неща. Първото е свързано с т.нар. макроикономически условия. Съветът иска фондовете на страните да се спират, ако те не изпълняват макроикономическите условия, заложени в препоръките на Европейската комисия. Примерно имаме малко повече дефицит, има една процедура, която започва с, първо, суспендиране и след това спиране на европейските фондове. Това няма никаква логика, първо, икономическа…
Това беше позицията, която Симеон Дянков поддържаше…
Да, да, той я поддържаше много активно на съвета, но аз се надявам сега да не я поддържа толкова активно българското правителство. Но това е позицията в момента на съвета. Парламентът не иска и не приема подобно отношение.
А защо да не се… Звучи логично - даваме ти пари, ти ги разхищаваш, например гърците, не може да си връщаш и заемите, които си взел. Защо да продължаваме да наливаме?
Защото европейските пари влизат в регионите и те влизат, те не отиват в централния бюджет, където да попълнят дупки и да се плащат с тях заеми примерно. Европейските средства са насочени към конкретни инвестиции. И тогава, когато една страна започне да изпитва по каквато и да е причина макроикономически проблеми, примерно й се наложи да повиши дефицита си над 3%, 3,5-4%, тогава, ако й спрете и парите за инвестиции, вие я вкарвате в още по-дълбока криза, отколкото ако те останат. Те не отиват за плащане на стари задължения. А Европейският съюз прие един пакет от шест регламента, които на практика създават достатъчно механизми вие да накажете една страна, ако тя излиза извън тези рамки. Така че спирането на парите е строго наказание, което е излишно.
Това е единият спор по регионално развитие. А вторият?
Вторият е свързан с това, че парламентът настоява 25%, както е досега, от средствата за регионално развитие да могат да се ползват през Европейския социален фонд. Това е всички средства, свързани с…
А какво значение има?
Ако са през Европейския социален фонд, отиват за обучение, квалификация, борба с безработицата, борба с бедността и т.н. Ако са в регионално развитие общо, те могат да отидат за инвестиции, могат да отидат, включително за конкурентоспособност на предприятия и т.н. Това, което е в момента, е 25% от тези средства за регионално развитие са за социални…
… са за социални цели.
Да. И във висока безработица, която е в момента, а пък и България е страна с изключително висок риск и от бедност и различни програми по това отношение трябва да се приемат, 46% от населението ни е с риск за бедност. Ние имаме интерес действително по-голяма част да бъдат приложени там.
А кой е против това? Казвате, че парламентът е съгласен около това…
Това са теми, които парламентът със съвета в момента преговоря.
А съветът са страните членки.
Съветът са страните членки, да.
И там няма съгласие.
Да. Това са двете теми в областта на регионалното развитие, които стоят. Другият важен проблем е, че съветът има един ангажимент, понеделник ще има извънреден съвет да видим какво ще се случи, да плати допълнително 3,9 млрд. евро, за да може комисията да си плати сметките тази година. Нещо, на което ние също ще настояваме да се случи, преди да одобрим бюджета за следващата година. Тези неща могат да се случат до един месец. Това, не започват сега преговорите, напреднали са доста. Така че да се върна на нашия въпрос. Програмите за следващата година вероятно с много малко закъснение могат да започнат, включително трябва да приключат и преговорите по националните споразумения за партньорство…
А България била добре от съобщенията, които чета. Между първите държави сме, които са си подготвили нужните планове.
Не бих казал, там трудно може да се направи сравнение между държавите. Ние първи го предложихме, след това ни го върнаха, това беше април месец, на правителството на Борисов още. След това служебното правителство предложи втори вариант, пак ни го върнаха. Сега правителството на г-н Орешарски в края на август предложи трети вариант и в момента той се преговаря.
Още не са го върнали и сега въпросът е ще го върнат ли.
Е, надявам се вече да се влезе в преговори и да се изчистят отворените теми. Между другото това, за което ще настоява Европейският съюз е по съвсем различен начин да се харчат европейските пари. Те вече се харчат, няма да търсим колко сме похарчили или усвоили, а за какво сме ги похарчили и какъв е резултатът от това.
Няколко вътрешнополитически въпроса. Какъв е коментара ви за липсата на решение на Конституционния съд по казуса „Пеевски”, заради която липса на решение всъщност той остана депутат?
Сега, стандартният отговор, който получавате навсякъде, е, че е трудно да се коментира Конституционният съд.
Да, че не се коментира…
Това, което четох и първо се опитах да прочета решението на Конституционния съд, признавам си правната си явно босота, обърках се тотално в него. Четох няколко коментара, от които излиза, че въпросът даже не е зададен правилно. В смисъл не се пита „може ли да е депутат господин Пеевски”, а се пита нещо различно и това е дало възможност и на Конституционния съд да приеме някакво различно решение. Между другото жената, която въобще е отказала да даде становище, е излязла с този мотив, че въпросът е абсурден, който е зададен към Конституционния съд. Така че това, тук влизаме в някакви правни тълкувания, които аз не съм силен в тях.
А ако излезете извън тях? Тъй като господин Пеевски с едно писмо тази седмица постави въпроса с по-широк контекст - че той е успял човек. На 33 години всичко това му се случва, защото другите не приемат успеха му.
Тогава, когато… Зависи човек какви критерии си поставя за успех, те са доста лични.
Той казва: аз два пъти съм депутат.
Той е известен не с това, че два пъти е депутат, той е известен с това, че е натрупал много пари. Вероятно за някои това е голям успех. За други - очевидно, че имат някаква по-различна цел от това нещо. Така че това са абсолютно личните драми на господин Пеевски, което…
В едно интервю тази седмица с Дарик Сесилия Саркози тя формулира друго разбиране за успех. Тя каза: успех беше, че спасих шест човешки живота.
Да, тя издаде книга Сесилия Саркози и има някои неща, интересна е нейната гледна точка, която не е единствената вярна, в смисъл не трябва да се преувеличава ролята. Тя свърши много добра работа и действително последният, така, тласък беше даден от нея и от посещението и в Либия, но не трябва да се представя това, че… ядосала се Сесилия Саркози, взела самолета, отишла и ги довела нашите сестри. Не е така историята.
Не е така.
Не. Тя е доста по-дълга, има доста повече ангажименти, договорки и така нататък. Тя действително изигра много положителна роля и сме благодарни, в последния момент…
Кога ще може вие да напишете книга по този въпрос и да кажете какво всъщност стана, какви са ангажиментите, какви са договорките?
Аз съм много труден по писане на книги, защото…
Не, ако искате дори сега предвид, че напред във времето, но ще ви дам възможност да кажете за ангажиментите и договорките, ако проблемът е в писмовната форма, че…
Да. Не, аз нямам против писане, имам против писане на мемоари, не мисля, че съм толкова… въпреки че знам много по този случай. Трябва да ви кажа, че по този случай в детайли някой път специално можем да влезем дотам, докъдето е възможно, разбира се, но по този случай се работеше от няколко години и се работеше на различни равнища. Имахме отношения с държави, които поемаха ангажименти, имахме отношения с Либия и либийските власти тогава, имаше намеса на службите, също по сътрудничеството с различни страни, които го направиха.
Някой плати ли нещо на Кадафи?
Ние не сме плащали нищо.
Аз затова ви попитах - някой?
Това, което в момента тече във Франция, един скандал, има един либийски бизнесмен, който дава интервюта, мисля, че даже е задържан и е в затвора във Франция в момента, който твърди, че Саркози е получавал много пари от различни източници, включително споменава и освобождаването на българските медици и фонда, който беше създаден за тяхното освобождаване. Знаете, че оттам минаха едни пари, с които се плати на семействата…
Те не трябва ли обратно да…
… но тези пари бяха либийски, те не бяха български и това беше част от схемата, по която се бяхме уточнили да се реши въпросът. В този фонд аз не мога да ви кажа, той нито е управляван от България, мога да ви кажа, че български пари не е внесен един лев за откупуване. Ние сме плащали за адвокати и за разходи, докато те бяха в затвора, купуваха им се продукти, лекарства и така нататък.
А знаете ли някой друг да е дал?
А, в този фонд, това, което аз знам, е на всяко либийско семейство, което имаше загинало дете по скандала, бяха изплатени по 1 млн. евро.
Кой ги даде?
Един милион долара, пардон?
Кой ги даде тези пари?
Даде ги либийското правителство.
А то не ги получи от другаде? От арабски шейхове, от катарския емир?
Не, арабските шейхове… Значи, оттам нататък вече, това говори въпросният либийски бизнесмен във Франция, че оттам нататък вече либийското правителство е получило някакви други пари и част от парите след това са отишли при Саркози. Това е абсолютно извън България и аз не бих могъл да коментирам. Аз мога да ви кажа какво е правила България.
Не знаете. Вие не знаете примерно Катар дали е дал нещо на Кадафи?
Дали Карат е дало на Кадафи, аз не мога да ви кажа.
Не знаете.
Аз мога да ви кажа, че България…
Не знаете или не искате да кажете?
Не, не. В случая съм абсолютно категоричен, че не зная и не ме интересува. Това, което ме интересува, е, че схемата проработи и че България не е плащала пари за откуп.
Какъв изход виждате от честата липса на кворум в парламента? Ако човек се зарови във Facebook-а ви, там вие още през юли казвате „нови избори, които да успокоят обстановката”. Понеже имаше едни инциденти покрай един от протестите и това дава повод тогава да кажете - нови избори за успокояване. Сега бихте ли го повторили?
Ами, вижте парламента как… в смисъл резултатът от парламента с абсолютното му разделение на по 120 души и с четирите партии, които са вътре, създава само по себе си нестабилна обстановка. Виждате и рейтингът му какъв е, което не е случайно. Парламентът, вместо, и то няколко месеца след създаването му, вместо да е една от най-авторитетните институции, колко му е рейтингът, 10-11% доверие в последните изследвания. Очевидно е, че по този начин много трудно се работи. Правителството работи в една среда парламентарна, която е непредвидима и изключително трудна, за да се създаде стабилност. А държавата очаква и мисля, че правителството би могло да направи реформи, които са важни. Здравеопазване, образование това са теми, които не само трябва да се прекарат - трябва да се търси съгласие по тях. В този парламент аз не виждам желание да се търси съгласие, не виждам желание да се създаде и нормална обстановка за работа от страна на…
Ако бяхте станали вие президент, а не Плевнелиев, разбирам, че всъщност който и да беше президент, щеше да защити позицията за нови избори, дори и вие да бяхте.
Аз мисля, че темата за новите избори е свързана със способността на парламента да произвежда стабилна политическа подкрепа за реформи, които това правителство трябва да направи. Този парламент не може да ги направи.
Има ли аргументи в новия вот на недоверия, които трябва да бъдат чути, или в стария вот, те имат известна връзка. Опозицията възразява срещу разделянето на Министерството на регионалното развитие и благоустройството на две министерства.
Не, това, което се случва с вотовете, е поредното, така поредната злоупотреба с парламента. Всеки месец да внасяш вотове, то ще се окаже, че вторият вот даже е внесен и с подписа на една депутатка, която е напуснала, но се била подписала така по принцип, без да знае за какво се подписва. Това е източване въобще от съдържание. То започна между другото при предишния парламент, когато Борисов говореше, че тука били някакви безделници или както им казваше там на депутатите и тази институция не трябва да й се обръща внимание. Сега по същия начин се поставя тази институция от ГЕРБ. До нищо няма да доведат тези вотове и тази игра с кворума. Между другото ГЕРБ беше натиснат от европейските партии да влезе обратно в парламента, което беше добре, но те продължават да не знаят какво искат - да влязат, да не влязат, да има кворум , да няма кворум, сега чуваме, че пък щели много масово да влязат на другия вот за недоверие. Дано да стане, за да има дебати поне.
Защо като вицепремиер, който наблюдаваше и икономиката, не предложихте да има министерство на инвестиционното проектиране?
Защото не съм мислил, че е имало нужда към този момент.
А има ли нужда сега според вас?
Аз нямам нищо общо с целия процес на създаването и на структурата на правителството и на неговото формиране. Вероятно някой е имал някаква идея, че това министерство ще допринесе с нещо. Аз не знам каква е тая идея и гледам с интерес да видим за кое ще допринесе.
Защо отидохте на срещата на мрежата от дискусионни клубове на Георги Първанов?
На мен работата ми като депутат е да правя дискусии и да правя публични събития. В петък правихме една, в понеделник ще правим една по професионалното образование в Министерския съвет. За мен това, което липсва в държавата, е дискусии, и то с участието на хора, които мислят по различен начин. Държавата ни е…
Вие мислите различно от Първанов.
Аз мисля различно от много хора и затова много хора не са щастливи от това нещо, но аз бих отишъл на всяка една публична дискусия, която обсъжда важни проблеми. Така че аз не виждам нито един проблем да присъствам, и мисля да го правя и в бъдеще, на дискусии, които смятам, че са смислени, които поставят проблеми, на които трябва да се търси съгласие. И не мога да разбера логиката, с която някои казват тази дискусия е хубава, тази е лоша. Това води на много лошо място.
Не сте станали междувременно член на БСП, нали?
Не, не съм станал член на БСП, за да не, така, да не изглежда, но работя изцяло за БСП, което е очевидно и в предишните ми предизборни кампании и мандати, които съм имал и преди, и сега. Не влизам, защото не мисля, че членството в партията трябва да бъде конюнктурно. Аз имах аргументите си, когато напуснах, и сега имам аргументите си да работя за социалистическата партия и…
Трябва ли нова лява партия? Татяна Дончева се гласяла да направи?
Е, аз не бих коментирал думите на Татяна Дончева. Не знам дали трябва да има нова лява партия. Не мисля, че има голямо пространство, политическо…
Понеже вие сте правили веднъж лява партия, Евролевицата. А сега има ли…
Да, да, аз… да, да, и тя имаше някакъв относителен успех навремето. Сега, това, което аз си мисля, че трябва да се случи, е действително БСП да се върне към много по-отворен диалог към обществото. В момента там се вижда едно затваряне, бягство от дискусии, бягство от разговори, криене, което не е подходящо. Така че си мисля, че по-скоро там е ключът.
Трябва ли да бъде сменено ръководството на БСП според вас?
Е, сега ме питате нещо. Първо ме питахте дали съм партиен член, сега да коментирам ръководството. Аз не участвам в избора на ръководство, както и ръководството прецени примерно…
Не, но понеже пък вие много казахте колко работите в тая партия значи не ви е безразлично…
Да, да, работя. Е да, но се прави едно разделение. Ще ви кажа, че и там се направи. Примерно реши се да се направи работна група по следващия конгрес, който да готви европейските избори, включително с програма, където аз съм единственият депутат, който не попадна в нея, евродепутат, с обяснението, което получих, че не съм партиен член и затова не мога да участвам в готвенето на програмата за следващите избори. Това също е един много лош знак.
