Данните показват, че през последните 4-5 години броят на румънските и българските роми във Франция не е нараснал съществено - движи се между 15 000 и 20 000 души, но пък нараства престъпността сред тези среди. Това коментира в интервю за Дарик българинът Стефан Манов, който от години работи и живее в Тулуза. Той подчерта, че няма точни данни колко са българските роми, защото по традиция се говори общо за дошлите от Румъния и България. Косвените данни обаче показвали съотношение едно към девет или едно към десет в броя на нашите роми във Франция спрямо румънските.
Преди дни изказването на вътрешния министър на Франция Манюел Валс заяви, че ромите трябва да бъдат върнати от Франция в България и Румъния, защото не искат и не могат да се интегрират в местното общество. Европейската комисия реагира като заплаши Париж със санкции заради изявлението на Валс. От Париж дойде и новината за френското „Не" по отношение на влизането на България и Румъния в Шенген.
Според Стефан Манов интересът към ромската тема, отвъд реалните проблеми с престъпността в тези среди, може да се обясни с наближаващите местни избори, където този казус е част от предизборната реторика, с предстоящото увеличаване на данъчната тежест за французите и с дефицита в социалния бюджет на Франция. Той напомни, че темата с присъствието на наши и румънски цигани във Франция няма нищо общо с Шенген, но в ушите на французите двете теми удобно се сместват като послания, идващи от политиците им.
Защо нашите и румънските цигани влязоха отново в устата на френските политици?
Вероятният отговор на този въпрос е комплексен. Безспорно политическата и икономическата ситуация в страната обуславя повишения интерес на медиите и на общественото мнение и политиците от опозицията към тази тема. Но бързам да уточня, че едно от трудните неща за разбиране в тази ситуация е колко са всъщност българските роми във Франция, защото през последните години българските и румънските роми вървят в комплект както в статистиките, така и в медийните изяви на политиците и коментаторите. Вероятно това се дължи и на подхода на Брюксел към новоприетите държави-членки, последните две, които са България и Румъния.
Данните, които в момента са налични, показват, че през последните 4-5 години броят на ромите от Румъния и България, които са във Франция, практически не е еволюирал съществено. Той се движи между 15 000 и 20 000 души годишно. Като отново правя уточнението, че не знаем колко от тях са българи и колко са румънци.
Става дума за около 400 незаконни лагери, в които са се настанили тези придошли мигранти от Румъния и България, като две трети от тях са в Париж и близките предградия. По косвени данни, с които разполагам - това е броят лица, получили помощ за връщане обратно в страната им през 2008 г., се оказва, че българските спрямо румънските цигани са вероятно в съотношение едно към девет, едно към десет. През 2008 г. 7000 румънци са получили помощи срещу 800 българи, за да се върнат обратно в страната си. Знаете, тогава Франция даваше по 300 евро на възрастен, който реши доброволно да се върне в страната си. Днес тази помощ е практически ликвидирана и става дума само за 50 евро на човек.
През 2012 г. 12 800 души са съпроводените извън страната, какъвто е официалният политически коректен термин. Тъй като тук не се говори за експулсиране на чужденци - в Европейският съюз чужденци няма, всички сме европейски граждани, но се използва термина „съпроводени извън страната". От тях, както казах, няма данни колко са българите и колко са румънците.
Всъщност в момента нещо създава ли интересът към тази тема, има ли сериозни проблеми и конфликтни точки в тези лагери основно в Париж и покрайнините, което да принуди вътрешният министър на Франция да направи това доста силно изказване?
Истината е, че данните за престъпността през последните няколко години сред тези среди са изключително обезпокоителни. Отново правейки уговорката, че е трудно да се направи разделяне между българи и румънци или между румънски цигани и хора, които не са цигани, тъй като етническите статистики не са разрешени във Франция по закон.
Все пак от изтеклата информация в медиите се посочва, че в периода между 2008 и 2011 г., т.е. за четири години, престъпността сред румънците, или по-скоро тези, които са задържани за някаква кражба, обир или т.н. нараства над 500 пъти. През 2012 г. са задържани близо 8000 румънци, като заподозрени в извършването на някакво престъпление. Сред детската престъпност в Париж и района половината от задържаните малолетни са румънски деца. Миналият април в Лувъра бяхме свидетели на необичайна стачка на пазачите в Лувъра, които не можеха да се справят с джебчиите по алеите вътре в музея, пребъркващи джобовете на чужденците, посещаващи Лувъра. Ставаше дума основно за румънски деца, които джебчийстват вътре в самия Лувър.
Т.е. логично вътрешният министър на Франция реагира, защото самите власти вдигат ръце и не могат да се справят с това, което причиняват циганите там?
Интересът и темата, повдигнати в началото на септември, през последните дни достигна скандални размери. Левият вестник „Монд" реагира остро, но реакцията не е само в левите среди, сред интелектуалците, но реакцията беше в самото правителство. Припомням, че министърът на жилищните въпроси - много важно министерство във френското правителство, Сесил Дюфло, която беше националният секретар на Зелената партия (бел.ред. партия, която е в коалиция с управляващите социалисти). Тя заяви по един изключително остър и категоричен начин, че думите на вътрешния министър минават отвъд републиканския обществен договор, който определя Франция като общност. Това е изключително силно изказване на член от правителството, който по принцип би трябвало да е солидарен с позицията на правителството.
А позицията на правителството се втвърди всъщност защо - и тук идвам на твоя въпрос. Няколко са факторите, които като че ли насочиха вниманието към тази тема. Първият е изключителният проблем, който създават на кметовете по места тези незаконни около 400 лагери, в които са се настанили българските и румънските цигани. Предстоят местни избори през март 2014 г., което във френския политическа календар е утре. Същевременно местните избори са едни от най-важните избори във Франция - с най-голяма активност на избирателите след президентските избори. Там е и начинът десницата, която от година и половина вече е в опозиция, да потърси и да вземе своя реванш срещу социалистите.
А какво по-добро от това да говориш силно за проблеми, които вълнуват французите - именно тази престъпност? Това е коз в предизборната реторика, казваш ти?
Да, десницата в своите коментари с ирония подчерта, че Манюел Валс е най-добрият министър на вътрешните работи на дясната партия, посочвайки, че всъщност той изпълнява това, което преди две години всички в социалистическата партия критикуваха в политиката на Саркози и неговия вътрешен министър тогава. Спомняме си, че тогава имаше вълна от съпровождания до границата, експулсирания на български и румънски цигани. Тогава самият настоящ президент Оланд беше изключително остър, казвайки, че става дума за неморална и нелегална операция. Но виждаме, че когато са на власт социалистите, са принудени да се съобразят с политическите реалности.
Има ли общо обаче всичко това, тази тема, с категоричното „Не", което чухме буквално след часове по темата Шенген и за България, и за Румъния? Смесиха се двете теми.
Вероятно тук се използва така непознаването в детайли на европейските механизми, за да се печели политически актив. Очевидно е за познавачите, че връзката между Шенген и присъствието на български и румънски цигани е нулева. Днес ние не сме в Шенген, но всеки български гражданин като европейски такъв има право да пътува в рамките на ЕС свободно. Т.е. дали ще сме в Шенген или не, още повече, че нямаме обща граница с Франция, няма абсолютно никакво значение за притока на български и румънски емигранти, в това число и цигани. Но очевидно е, че в ушите на масовия французин, който не прави тези тънки разлики, звучи някак добре да се каже „Ето на, ние взимаме мерки, казваме твърдо „Не" на България и Румъния за Шенген!".
Но аз не искам да смятам, че това твърдо „Не" на Франция е свързано само с ромския проблем. Истината е, че приемането ни в Шенген е най-напред политическо решение, а не техническо, каквото беше представяно то през годините и от предишното, и от сегашното правителство в София. Като някакво изпълняване на технически критерии, изисквания по границите....
Факт е - ние тези критерии отдавна ги покрихме, но пък чакаме онова политическо „Да" от не една европейска държава. Казваш, че всичко това с ромите като че ли идва добре дошло в ушите на французите. Какво не трябва да влиза в ушите им и в общественото внимание, та това се оказват по-важни теми за медии и политици?
Всъщност последните дни злобата на деня е безспорно пристигащите в пощенските кутии на всички французи данъчни листа с размера на данък общ доход, който трябва да платят. Във Франция данъчното облагане е на база семейство, а не на отделното физическо лице, като се извършва с последваща декларация, а не се удържа още по време на заплата. Французите декларират през пролетта доходите си за предходната година, а в началото на септември започват да получават данъчните си листа с покана да си платят дължимия данък.
И какво беше учудването на близо 800 000 семейства, които изведнъж се оказаха облагаеми по данък общ доход, докато до миналата година не са били. И това става по време на това правителство на левицата, което заявяваше и продължава да заявява, че социалната справедливост е най-важна и че данъчните увеличения, които са неизбежни, ще засегнат най-вече богатите.
Втората тема е идващият проектобюджет за 2014 г., който беше депозиран преди няколко дни и предвижда ново увеличаване на данъчната тежест. И всъщност под целия този натиск - въпреки обещанията на министър-председателя Еро за данъчна пауза през 2014 г., се оказва, че както предприятията, така и физическите лица ще трябва да бръкнат по-дълбоко догодина в джобовете си, за да покрият френския държавен дефицит, но и на социалното осигуряване.
И ето я тук връзката с емигрантите. Знаем това е темата, върху която прави своя електорален резултат крайната десница във Франция. Т. нар. дупка в социалния бюджет на Франция, която тази година е от порядъка на 16 млрд. евро. Естествено е изкушението да се стигне до извода, че чужденците във Франция са тези, които се възползват от социалното и здравното осигуряване и в крайна сметка правят така, че французите да плащат повече данъци.
